РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Кюстендил, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и
пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
в присъствието на прокурора Г. Ем. Б.
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Частно наказателно дело
№ 20251500200313 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл. 30 и сл. във вр. с чл.16 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции/ЗПИИРКОРНФС/.
В Окръжен съд- Кюстендил е постъпило искане от Федерална служба „Правосъдие“
в Република Германия по преписка №III 7-9352/В15- 36А- 4809/2025 с дата 23.05.2025 г. с
приложено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, издадено
от Окръжно управление на гр.Бон към Федерална служба „Правосъдие“ относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Удостоверението
по чл.4 е издадено въз основа на решение за прилагане финансови санкции № 32/2-
03198695407/ро, постановено на 28.05.2024 г., влязло в сила на 18.06.2024 г. от несъдебен
орган на Република Германия за прилагане на финансови санкции по отношение на лицето
В. А. З.. Финансовата санкция е в размер на 70 € + 28, 50 € разноски според записаното в
удостоверението и е наложена на посоченото лице за извършено нарушение съгласно чл.3,
ал.3, чл.49 от Правилника за движение по пътищата, чл.24 от закова за движение по
пътищата, 11.3.3 от Федералния каталог за финансови санкции. В искането се моли да бъдат
упражнени правомощията по споменатия закон, т. е. да се допусне признаване изпълнението
на решението.
Санкционираното лице В. А. З. от гр. ******** изразява отрицателно становище по
постъпилото удостоверение; твърди, че не е посещавал ФРГ и че не е извършвал нарушение
на германското законодателство.
Представителят на КОП изразява становище за основателност на искането.
Кюстендилски окръжен съд, след преценяване доводите и възраженията на страните и
условията на посочения закон, в частност разп. на чл. 35 от него, визираща факултативни
основания за отказ и по реда на чл. 32 във вр. с чл. 16 ал.1-8 от Закона, прие от фактическа и
правна страна следното:
С посоченото писмо на Федерална служба „Правосъдие“ на ФРГ Кюстендилския
окръжен съд е сезиран като компетентен съд по силата на посочения закон за признаване и
1
изпълнение на посоченото решение от компетентните власти на ФРГ (издаваща държава по
смисъла на закона) за прилагане на финансови санкции - задължение за заплащане на 70 €,
нарушение. Към писмото е представено удостоверение по чл. 4 от посочения закон, от чийто
превод от немски език, се установяват следните факти:
Лицето А. З. е санкциониран за нарушение, установено във ФР Германия, произтичащо
от поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата. Нарушението се
изразява в това, че на 02.02.2024 г. в 03:50 часа същият е управлявал лек автомобил с рег. №
**** в населени места с превишена скорост от 70 км/ч при допустима такава в размер на 50
км/ч при допустима скорост от 50 км/ч. Мястото на нарушението е Willich-Neersen,
Hauptstrabe, Haus- Nr.151-159, Fahrtrichtung Ortsausgang.
Издалият решението орган е компетентен такъв по см. на чл.6 от закона. Лицето е с
посоченото име и адрес и обичайно пребивава в изпълняващата държава по смисъла на
закона, т.е. Република България. Решението е влязло в сила на 18.06.2024 г. Паричната сума,
наложена с решението, е 70 € + 28, 50 € разноски, или общият размер на финансовата
санкция е 98, 50 €. Нарушението е извършено на 02.02.2024 г. и е за нарушение на правила,
свързани със закона за движение по пътищата. Издаващата държава не допуска в
изпълняващата държава да бъдат издавани решения за алтернативни санкции, ако решението
за плащане на финансовата санкция не може да бъде изпълнено, или може да бъде
изпълнено само частично.
Според т.4, б.”з”, т.2, б. „Б“ от удостоверението производството по налагане на
парична санкция е било писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на
решаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за срока за
обжалване. Решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава въз основа
на наказуемо деяние по нейния национален закон; потвърдено е, че съответното решение е
имало възможността да отнесе въпроса и до съд по наказателни дела. В същата точка, б. Й
от удостоверението е посочено, че е н изпълнението на финансовата санкция си погасява по
давност на 18.06.2027 г.
От тази фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:
Съгласно разп. на чл. 31, ал. 1 във вр. с чл. 15, ал. 4 и 5 от посочения закон,
компетентен да признае и допусне изпълнението на решения за налагане на финансови
санкции е окръжният съд по местоживеенето на лицето или обичайното местопребиваване
на лицето- Кюстендилския окръжен съд. Решението за изпълнение на наложената
финансова санкция е изпратено по реда на чл. 8, ал. 1 от закона от МП.
Правилата за признаване на този род решения са уредени от чл. 32 от Закона,
който препраща към чл. 16, ал.1-8 от него. И двете посочени норми препращат към
субсидиарно приложение на НПК за неуредените случаи.
От съдържанието на удостоверението по чл.4 от закона и на преведеното
надлежно на български език съд решение безспорно се установява, че лицето В. А. З. е
санкциониран с влязъл в сила в ФРГермания акт на несъдебен орган за плащане на глоба,
наложена за нарушение във връзка с правилата за движение по пътищата. Т.е. в случая
безспорно се касае за влязъл в сила акт по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй
като е издаден от несъдебен орган на страна - членка на Европейския съюз и финансовата
санкция е постановена по повод извършено административно нарушение. Налице е
потвърждаване, че лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата
държава относно правото си да обжалва решението пред съд, компетентен по наказателни
дела. В този смисъл липсват основанията на чл.3, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС за отказ от
признаване и изпълнение на решение, с което е наложена финансова санкция.
Удостоверението по чл.4, ал.1 от същия закон съдържа реквизитите, изискуеми по
силата на член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции. От приложените доказателства се установява, че
наказателното преследване, във връзка с което е постановен акта по чл.3 от
ЗПИИРКОРНФС, касае административно нарушение по чл.30, ал.2, т.1 от с.з. (поведение,
което нарушава правилата за движение по пътищата), т.е. в този случай изследването на
двойна наказуемост не се изисква.
2
В случая не е налице нито една от факултативните предпоставки за отказ от
признаване и изпълнение на процесното удостоверение, визирани в чл. 35, ал. 1, т.1-7 от
Закона. Удостоверението по чл. 4 е представено и е пълно по съдържание. Не са налице
данни за постановено и приведено в изпълнение за същото деяние в България или друга,
различна от издаващата държава решение за финансови санкции срещу същото лице. Не е
налице изтекла давност по българското законодателство и административното нарушение,
извършено в ФРГермания, не е подсъдно на български съд. Липсва имунитет или
привилегия, които да са пречка за предприемане на наказателно производство за такива
деяния. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 €. Решението е постановено
срещу физическо лице с постоянен адрес в Р България. От съдържанието на удостоверението
е видно, че производството е било писмено и е потвърдено, че лицето е било уведомено
съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва
решението и следователно факултативното основание за отказ по чл.35, т.9 от Закона не е
налице. Не са налице и основанията за отказ по чл.35, т.10 и т.11 от закона.
Не се споделя довода на санкционираното лице, че същият не е извършил
нарушението. Не са налице безспорни доказателства в тази насока, доколкото неговите
твърдения са голословни. В настоящето производство съдът не разполага с правомощия да
обсъжда влязлото в сила решение на чуждата държава; респ. по същество, да ревизира
чуждия съдебен акт, като провежда самостоятелно съдебно следствие относно авторството
на деянието, осъществяващо административното нарушение. Това е така, доколкото в случая
се изхожда от взаимното доверие между страните – членки и след като удостоверението по
чл.4 отговаря на всички законови изисквания и не са налице цитираните по- горе абсолютни
и факултативни основания за отказ, твърденията на санкционираното лице се явяват
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.16, ал. 8 от Закона съдът определи размера на паричното
задължение в левова равностойност според съотношението €- български лев към деня на
постановяване на решението. Размерът на наложената с решението общата парична санкция
от 98, 50 € е с левова равностойност в размер на 192, 65 лева. Посочената равностойност е
съобразена с фиксирания курс на еврото към лева към датата на постановяване на
решението.
Предвид изложеното съдът на осн.чл.32, вр.чл.33 във вр. с чл.16 ал.7 и чл.17 от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение по преписка по преписка №III 7-9352/В15- 36А- 4809/2025
с дата 23.05.2025 г. с приложено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
на Съвета, издадено от Окръжно управление на гр.Бон към Федерална служба „Правосъдие“
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено
въз основа на решение за прилагане финансови санкции № 32/2-03198695407/ро,
постановено на 28.05.2024 г., влязло в сила на 18.06.2024 г. от несъдебен орган на Република
Германия за прилагане на финансови санкции по отношение на лицето В. А. З.. Финансовата
санкция е в размер на 70 € + 28, 50 € разноски (левова равностойност 192, 65) за извършено
нарушение съгласно съгласно чл.3, ал.3, чл.49 от Правилника за движение по пътищата,
чл.24 от закова за движение по пътищата, 11.3.3 от Федералния каталог за финансови
санкции- затова, че на 02.02.2024 г. във Willich-Neersen, Hauptstrabe, Haus- Nr.151-159,
Fahrtrichtung Ortsausgang в 03:50 часа е управлявал лек автомобил с рег. № **** в населено
места с превишена скорост от 70 км/ч при допустима такава в размер на 50 км/ч.
На осн.чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се уведоми незабавно органа, постановил
решението, с изпращане на съответния формуляр за постановеното решение на посочения в
удостоверението по чл.4 адрес, както и на посочения имейл- адрес в б. „в” на
Удостоверението по РР 2005/214/ПВР.
На осн.чл.38 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС копие от горното уведомление да се изпрати
3
незабавно и на Министерство на правосъдието.
След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на Националната
агенция по приходите за изпълнение.
След получаване на решението Националната агенция за приходите незабавно да
уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение му на основание чл.36 във
вр. с чл.22, ал.2 ЗПИИРКОРНФС, като след приключването на изпълнението, съдът следва
да бъде уведомен с цел уведомяване на компетентния орган на издаващата държава.
Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок, считано от днес, като
обжалването не спира изпълнението.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
4