Разпореждане по адм. дело №519/2025 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 1773
Дата: 1 септември 2025 г.
Съдия: Ангел Момчилов
Дело: 20257120700519
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 август 2025 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1773

 

Кърджали, 01.09.2025 г.

Административният съд - Кърджали - I състав, в закрито заседание в състав:

Съдия: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
   
като разгледа докладваното от съдията Ангел Момчилов административно дело519 по описа за 2025 година на Административен съд - Кърджали, за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е жалба от С. Р. М., с регистрация като ЕТ „Ромел – С. М.“ [населено място], с [ЕИК], против Решение по жалба срещу ревизионен акт № 244/30.07.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, с което е: 1. Потвърден Ревизионен акт за поправка на РА с № П-16000925112078-003-001/18.06.2025 г.; 2. Оставена е без разглеждане жалба с вх. № Ж-09-17#4/11.07.20225 г., подадена от С. Р. М., срещу Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г.

В жалбата е въведено искане за възстановяване на срока за обжалване на Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г.

Излага съображения, че действал добросъвестно, а освен това имал и обективни здравословни затруднения, които ми попречиха да подам жалбата в срок. След като получил първоначалния акт, състоянието му се влошило — ***. Твърди, че бил ***% инвалид с валидно ТЕЛК решение и при горещото време, близките му не му позволявали да излиза от дома. Поради тези причини не можал да реагирам навреме.

Като получил ревизионния акт за поправка решил, че с него започва нов срок за обжалване и че може да обжалва и двата акта заедно, което го въвело в заблуждение. Действал с убеждението, че има това право, и още на 3 юли подал жалбата с минимално закъснение от 3 дни. На 4 юли подал същата жалба и към директора на дирекция „ОДОП“- Пловдив чрез куриерска фирма Еконт Експрес

Моли съда да уважи искането за възстановяване на срока поради особени непредвидени обстоятелства и поради това, че бил останал с впечатлението, че след като се издаде акт за поправка на ревизионен акт започва да тече нов срок за обжалване, тъй като той променял съдържанието на основния ревизионен акт.

В случай че съдът не уважи искането му за възстановяване на срока по чл. 161 АПК и прецени, че жалбата срещу първия ревизионен акт е недопустима поради просрочие, моли да приеме жалбата поне в частта относно акта за поправка, който самостоятелно подлежи на съдебен контрол като административен акт по смисъла на чл. 145 АПК. Изрично заявява, че не е съгласен с направената с акта за поправка незначителна корекция от *** лв., тъй като счита, че реалното задължение е силно завишено и следва да бъде редуцирано с поне 40-45% спрямо размера от ***лв.

Настоява да бъде разгледан по същество целият ревизионен акт, тъй като в частта относно вендинг автоматите (кафемашини) били начислени 100% печалби, без признаване на никакви разходи. Това било икономически и фактически нереалистично - има разходи за стока, консумативи, транспорт, амортизация и др.

Възразява и по отношение на определения размер на задълженията дори и след извършената корекция с ревизионния акт за поправка, с който задължението е намалено със *** лв. Според жалбоподателя това намаление не е достатъчно и не отразява реалното икономическо състояние и дейност на фирмата.

Счита, че реалният размер на задължението би следвало да бъде в пъти по-нисък - около 40-45 %, при положение, че са допуснати съществени методологически грешки в изчисленията на органите по приходите.

Излага доводи, че неясно оставало как Националната агенция за приходите може да приеме, че кафето, продавано чрез вендинг автоматите, се реализира със 100% печалба. Това е било нереалистично, тъй като имало редица преки разходи - за кафе, чаши, захар, бъркалки, поддръжка, амортизация, транспорт, електричество и др., които не са отчетени. Реалната надценка при такава дейност била значително по-ниска.

На следващо място оспорва и методиката на изчисление относно дейността на чейндж бюрото, също има сериозни въпроси относно методиката на изчисление. При тази дейност се прилагали специфични правила, при които се отчитал маржът между курс "купува" и курс "продава", а не общият обем на валутните сделки. В допълнение, БНБ предоставял достъп до исторически валутни курсове само за последните 6 месеца, което правело ретроспективната проверка над този период трудно проверима и изчислима по обективен начин.

Не на последно място, не бил отчетени и реалните загуби, които чейндж бюрата понесли през последните 4-5 години, особено при търговия с турска лира, където поради силните валутни колебания, инфлация и неблагоприятни икономически условия за целия сектор били реализирани реални загуби.

Жалбата е била оставена без движение с Разпореждане № 1752/25.08.2025 г. по настоящето дело, с което съдът е дал указания за внасянето на държавна такса по делото в размер на 50 лв.

На 29.08.2025 г. е постъпила молба от жалбоподателя/вх. № 3316/, към която са представени доказателства за внасяне на дължимата държавна такса. Видно от съдържанието на молбата в същата е материализирано искане за отмяна на РА № 16000924004686-091-001/12.06.2025 г. и Ревизионен акт за поправка на РА № 16000925112078-003-001/18.06.2025 г.

Съдът, след като взе предвид обстоятелството, че в процесната жалба се сочи, че се оспорва Решение по жалба срещу ревизионен акт № 244/30.07.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, с което е: 1. Потвърден Ревизионен акт за поправка на РА с № П-16000925112078-003-001/18.06.2025 г.; 2. Оставена е без разглеждане жалба с вх. № Ж-09-17#4/11.07.20225 г., подадена от С. Р. М., срещу Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г. Същевременно с това е въведено искане за възстановяване на срока за обжалване на Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г., без да е налице петитум за отмяна на Решение по жалба срещу ревизионен акт № 244/30.07.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта му с която е оставена е без разглеждане жалба с вх. № Ж-09-17#4/11.07.20225 г., подадена от С. Р. М., срещу Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г., намира, че по делото се налице различни искания от страна на жалбоподателя, независими една от друга, които са подчинени на самостоятелно разглеждане.

Предвид изложеното следва процесната жалба и постъпилата молба да бъдат оставени без движение, като бъде указано на подателя, в 7 –дневен срок от получаване на съобщението да конкретизира искането си, респ. да посочи в какво се състои искането до съда: 1. Да отмени Решение по жалба срещу ревизионен акт № 244/30.07.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта му с която е оставена е без разглеждане жалба с вх. № Ж-09-17#4/11.07.20225 г., подадена от С. Р. М., срещу Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г.; 2. Да възстанови срок за обжалване на РА № 16000924004686-091-001/12.06.2025 г.; 3. Да отмени РА № 16000924004686-091-001/12.06.2025 г. и Ревизионен акт за поправка на РА № 16000925112078-003-001/18.06.2025 г.; 4. Алтернативно да отмени Ревизионен акт за поправка на РА № 16000925112078-003-001/18.06.2025 г.

Настоящият състав намира за необходимо да посочи, че защитата на жалбоподателя срещу Решение по жалба срещу ревизионен акт № 244/30.07.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, с което е: 1. Потвърден Ревизионен акт за поправка на РА с № П-16000925112078-003-001/18.06.2025 г.; 2. Оставена е без разглеждане жалба с вх. № Ж-09-17#4/11.07.20225 г., подадена от С. Р. М., срещу Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г., се реализира по различен ред. С оглед потвърждаването на Ревизионен акт за поправка на РА с № П-16000925112078-003-001/18.06.2025 г., то на обжалване по реда на чл. 156, ал. 1 от ДОПК, в 14-дневен срок от получаване на решението подлежи ревизионният акт за поправка на РА, а не решението. Решението в частта му по т. 2 подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл. 147 от ДОПК.

Водим от горното и на основание чл. 158, ал. 1 във вр. с чл. 150, ал. 1, т. 7 от АПК, съдът

 

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ жалбата на С. Р. М., с регистрация като ЕТ „Ромел – С. М.“ [населено място], с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], против Решение по жалба срещу ревизионен акт № 244/30.07.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, с което е: 1. Потвърден Ревизионен акт за поправка на РА с № П-16000925112078-003-001/18.06.2025 г.; 2. Оставена е без разглеждане жалба с вх. № Ж-09-17#4/11.07.20225 г., подадена от С. Р. М., срещу Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г.

УКАЗВА на жалбоподателя, в 7 - дневен срок от получаване на съобщението да конкретизира искането си, респ. да посочи в какво се състои искането до съда: 1. Да отмени Решение по жалба срещу ревизионен акт № 244/30.07.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта му с която е оставена е без разглеждане жалба с вх. № Ж-09-17#4/11.07.20225 г., подадена от С. Р. М., срещу Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г.; 2. Да възстанови срок за обжалване на РА № 16000924004686-091-001/12.06.2025 г.; 3. Да отмени РА № 16000924004686-091-001/12.06.2025 г. и Ревизионен акт за поправка на РА № 16000925112078-003-001/18.06.2025 г.; 4. Алтернативно да отмени Ревизионен акт за поправка на РА № 16000925112078-003-001/18.06.2025 г.

Разпореждането е окончателно.

 

Съдия: