№ 32697
гр. София, 04.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20251110108424 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба на М. С. М. срещу Столична община, с която са
предявени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 20000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и стрес вследствие на счупване на метатарзалната кост на дясното ходило,
причинено от стъпване на криво в непоставена правилно и хлътнала тротоарна плоча,
която не е била обозначена на тротоара на ******** на 30.08.2024 г., около 15:00 ч.,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 30.08.2024 г. до окончателното
плащане, и сумата от 366 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за закупуване на медикаменти и ортреза за лечение на счупване на
метатарзалната кост на дясното ходило, причинено от стъпване на криво в непоставена
правилно и хлътнала тротоарна плоча, която не е била обозначена на тротоара на
******** на 30.08.2024 г., около 15:00 ч., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 12.02.2025 г. до окончателното плащане.
В исковата молби се твърди, че на 30.08.2024 г., около 15:00 ч. на тротоара на
********, вървейки към пазара на ж.к. „Младост“ в посока към Окръжна болница
ищцата е стъпила на криво в непоставена правилно и хлътнала тротоарна плоча, която
не е била обозначена, в резултат на което е паднала. Веднага след падането усетила
силна болка в крака, а зет й помогнал да стана и я придружил до спешното отделение
в УМБАЛ „Света Анна“ - София АД, като ищцата стъпвала много трудно, но от
адреналина успявала да върви бавно и полека. В болницата след направена снимка на
крака, установили счупване на метатарзална кост на дясното ходило, наместили костта
и поставили на ищцата ортреза /т. нар. ботуш, който обездвижва крака до коляното/.
На 01.10.2024 г. бил извършен преглед и била направена нова снимка, от която станало
ясно, че фрактурата не е зараснала, а дори напротив - влошила се е, а кракът бил
отекъл и на ищцата било предписано да носи още 15 ортрезата. На 15.10.2024 г.
ищцата все още имала оток на крака и папилаторна болезненост. Поради отока, й била
назначена физиотерапия, която ищцата посещавала по назначение, а след
завършването на процедурите й казали, че поради възрастта й е възможно този оток да
спадне след шест или повече месеца. Излага твърдения, че през първите десет дни
почти не е стъпвала на увредения крак, като ходела само до тоалетна с придружител,
след двадесетия ден започнала леко да пристъпва на счупения крак с помощта на
патерици, като шест месец след инцидента не можела да стъпва добре на крака и да се
движи без помощни средства. Твърди, че й се наложило да си закупи т.нар. ботуш на
стойност 285 лева, медикамента Детралекс на стойност 52 лева, Бевит форте на
1
стойност 9 лева и Арника медолор гел на стойност 20 лева. Поддържа, че не можела да
се обслужва сама, наложило се да пие обезболяващи и дъщеря й, която е с две малки
деца трябвало да идва и да я обслужва сутрин и вечер, да готви, да пазарува. Ищцата
изпитвала силни болки повече от месец, изживяла стрес и страдала много от падането,
тъй като е жена на зряла възраст. Загубила съня си за повече от седмица и отслабнала
драстично. Съпругът на ищцата, който е със 100 % трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане поради операция на тумор в мозъка и
поставени метални импланти на черепа, имал нужда от нея, тъй като допреди
инцидента тя се грижела основно за него, а той всеки месец следвало да ходи на
химиотерапия. Същевременно, ищцата имала редица здравословни усложнения, които
изисквали ежедневна грижа. В резултат на всичко изложеното, ищцата станала
раздразнителна и избухлива, не можела да общува с никого, чувствала се потисната,
защото станала зависима от дъщеря си, която имала достатъчно задължения. Поради
това, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника Столична община, който оспорва предявените искове.
Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на инцидента. Излага
съображения, че не е налице основание за ангажиране на отговорност му поради липса
на противоправно поведение на неговите служители и причинно-следствена връзка
между твърдения инцидент и претърпените от ищцата вреди. Същевременно, размерът
на претендираното обезщетение е прекомерно завишен и не е съобразен с естеството и
интензитета на твърдените болки и страдания. Поддържа, че по делото липсват други
данни, освен твърденията на ищцата, за това къде е настъпил инцидентът, като не
стават ясни и причините за настъпването му, а същевременно, ищцата е потърсила
медицинска помощ месец след инцидента. Прави възражение за съпричиняване и
твърди, че пострадалата не е положила дължимата грижа да установи видим
недостатък на настилката и не е обездвижена веднага от медицинско лице, а е вървяла
до болницата. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
По разпределението на доказателствената тежест:
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
следните обстоятелства: да установи осъществяване на описаното в исковата молба
събитие, в резултат на което са настъпили твърдените от нея неимуществени и
имуществени вреди, настъпване на вредите в причинна връзка с процесното събитие,
неизпълнение на нормативно установени изисквания относно поддържане на пътна
настилка, в т. ч. и тротоар в населеното място, чието изпълнение ответникът следва да
организира и контролира, и обуславящо отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД
правоотношение по възлагане на работа на лица, при или по повод извършването на
която последните са станали причина за вредоносното деяние.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при
оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на
делинквента.
В тежест на ответника, при доказване на горните обстоятелства, е да докаже
при условията на пълно и главно доказване, че ищцата е стъпила в хлътналата
тротоарна плоча поради невнимание, както и че поради това, че е вървяла пеша от
мястото на инцидента до болницата е допринесла за настъпване и/или увеличаване
размера на вредите. Съдът указва по чл.146, ал.2 ГПК, че ответникът не сочи
доказателства за осъществено поведение на увредения, което е довело до настъпване
на вредите.
С оглед заявеното в отговора на исковата молба за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване следва да бъде отделено обстоятелството, че за
2
поддържането на тротоара, където се твърди, че е станал процесният инцидент,
отговаря Столична община.
По доказателствените искания:
Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети
като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.
Следва да бъде допуснат разпит на поисканите от ищцата двама свидетели за
установяване на посочените в исковата молба обстоятелства – един за механизма на
настъпване на увреждането, както е и един за преживените болки и страдания след
медицинската интервенция.
Следва да бъде допуснато изготвянето на съдебно-медицинска експертиза по
поставените с исковата молба въпроси.
Доказателственото искане на ищцата по чл. 186 ГПК за издаване на съдебно
удостоверение, по силата на което същата да се снабди с копие от цялата медицинска
документация, съхранявана в УМБАЛ „Света Анна“ – София АД, касаеща инцидента
на 30.08.2024 г. следва да бъде уважено.
Искането на ответника за задължаване на ищцата да се яви в откритото съдебно
заседание по делото, за да даде обяснения относно механизма на процесния инцидент
и да потвърди, че е запозната с подадената искова молба следва да бъде оставено без
уважение, като ненеобходимо.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.10.2025 г.
от 11:20 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата
молба документи.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане на ищцата за установяване на посочените в
исковата молба обстоятелства. УКАЗВА на ищцата да води допуснатите свидетели за
насроченото открито съдебно заседание.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-медицинска експертиза, която да отговори
на поставените в исковата молба въпроси, при възнаграждение в размер на 400 лева,
платимо от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р Р. М. Д., с адрес: *******, тел. *****, сл. тел.
**** (в. ***), **********, специалност: ортопед-травматолог.
Вещото лице да се уведоми за поставените задачи и да се призова за ОСЗ
СЛЕД като по делото бъдат събрани гласните доказателства.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 186 ГПК исканото от ищцата съдебно
удостоверение след представяне на проект и заплащане на държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 176 ГПК.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
3
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като
същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, на ищцата да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4