РЕШЕНИЕ
№ 389
гр. Пловдив, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Антония К. Роглева
Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20255001000472 по описа за 2025 година
С решение № 174/16.6.25 г., постановено по т.д. № 309/24 г. на
ОС Стара Загора, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК
********* е осъдена да заплати на „АЛ ШАМ - 1“ ЕООД ЕИК *********
сумите:
220 882,12 лв. /двеста и двадесет хиляди осемстотин осемдесет
и два лева и дванадесет стотинки/ - застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди, която сума представлява
разликата между действителната стойност към датата на застрахователното
събитие на лек автомобил „М.“ *** с рег № ** **** **, застрахован по
застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № ************** и
и стойността на запазените части, ведно със законната лихва върху сумата
от 220 882,12лв. ,считано от датата на исковата молба-21.05.2024 г. до
окончателното изплащане,
25 063 лв./двадесет и пет хиляди лева и шестдесет и три лева/ -
мораторна лихва за периода от постановения отказ за плащане - 27.07.2023 г.
до подаване на исковата молба в съда - 21.05.2024 г.,
27 378,34лв. - разноски по делото съобразно уважената част от
иска.
Исковете до пълните им предявени размери, съответно до 260
1
000 лв. и до 29 113.79 лв., са отхвърлени като неоснователни.
„АЛ ШАМ - 1“ ЕООД е осъдено да заплати на „ЗК ЛЕВ ИНС“
АД 90,27 лв. - разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на третото лице -
помагач в процеса И. А. М. ЕГН **********.
„ЗК ЛЕВ ИНС“ АД обжалва решението в осъдителната му част
като незаконосъобразно и необосновано. Иска се в обжалваната част
решението да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което
предявените против дружеството искове бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни с произтичащите от това последици относно разноските.
Въззиваемата страна „АЛ ШАМ - 1“ ЕООД оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Иска се първоинстанционното решение в
обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски по представен списък на разноските.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи,
намира за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че процесният лек автомобил
„М.“ *** с рег № ** **** ** е собственост на „АЛ ШАМ - 1“ ЕООД, като е
бил предмет на застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица №
**************.
Няма спор и относно обстоятелството, че на 18.08.2021 г.
същият автомобил е открит катастрофирал и изоставен в град Варна, кв.
„Аспарухово”, по бул. „Народни будители”, до № 2. На същия ден в 10.00 часа
произшествието е посетено от полицейски екип на Четвърто Районно
управление - Варна, за което е съставен Протокол за № ******* от 18.08.2021
год., рег. № ****, в който е отразено, че ПТП е настъпило на 18.08.2021 год.,
около 01.25 минути, като за единствен участник в пътният инцидент е посочен
лек автомобил „М. *** ** с рег. № ** **** **, собственост на „Ал Шам - 1”
ЕООД, както и че водачът е напуснал местопроизшествието.
С присъда № 34/02.02.2023 г. по НОХД № 4***/** г. на РС
Варна И. А. М. е признат за виновен в това, че на 18.08.2021 г., в град Варна,
на бул. ’’Народни будители", в кв. „Аспарухово”, на кръговото кръстовище с
ул. "Мара Тасева", при управление на МПС - лек автомобил „М. *** ** с рег.
№ ** **** **, нарушил правилата за движение от ЗДвП - чл. 20, ал. 1 ЗДвП -
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват”, като по непредпазливост причинил значителни
имуществени вреди на Община Варна в размер на 297,50 лева и на „В и К”
2
ООД, Варна в размер на 13 802,06 лв., всички в размер на 14 099,56 лева,
поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б “а“ НК, вр. чл. 58а, ал. 4, от НК,
вр. чл. 55, ал. 1, т. 2 б. “в“ му е наложено наказание „глоба” в размер на 100
лева.
По делото е прието като писмено доказателство отправено
уведомление за настъпило застрахователно събитие на 16.03.2023 год. от А.
Ф. А. К. Е. като представляващ „Ал Шам - 1” ЕООД, с което е направено и
искане за извършване на оглед на автомобила и оценка на щетите.
С искане вх. № 5902 от 16.06.2023 г. „Ал Шам - 1” ЕООД е
постъпила претенция за изплащане на обезщетение за имуществените вреди
от застрахователното събитие в размер на 260 000 лв.
Оглед на автомобила е извършен на 20.02.23 г.
С писмо изх. № 6509/24.07.2023 ., застрахователят е отказал да
изплати претендираните вреди, като се е позовало на Общите условия за
застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства
на дружеството, които са неразделна част от застрахователния договор
сключен с ищеца – т. 27. 3. вр. т. 27, раздел IX.
Горните обстоятелства не се оспорват във въззивната жалба.
По делото е прието заключение на САТЕ, неоспорено от
страните, с което се установява механизмът на настъпване на ПТП: на
18.01.21 г., около 01.25 ч., в гр. Варна кв. "Аспарухово", на кръстовище с
кръгово движение на булевард "Народни будители" с ул. "Мара Тасева", в
нощни условия, при сухо време, процесният л.а. "М." *** се е движил по бул.
"Народни будители" в посока от запад към изток, като е навлязъл в кръговото
движение на кръстовището образувано между бул. "Народни будители" и ул.
"Мара Тасева", по неустановени причини при движение с технически
несъобразена скорост. водачът на л.а. не е успял да завие и навлезе в
кръговото, не е променил траекторията си на движение спрямо траекторията
на пътното платно в кръговото движение, а е продължил е направо, при което
е настъпил е сблъсък първоначално в 7 бр”. бетонни бордюра всеки с дължина
50 см., с улей от външната страна и височина 27 см., ширина 15.50 см.;
впоследствие се блъска в оградно пано на метална конструкция с височина
2.40 м, широчина 3.50 м., след което предните гуми са качени върху
покривната конструкция на помещението на помпената станция от бетонно
съоръжение с кръгла форма с височина 155.00 см. В протокола за оглед на
местопроизшествие не са описани налични спирачни следи или следи от
странично протриване, което означава, че водачът на л.а. "М." преди
настъпване на ПТП не е предприел аварийно спиране или маневра за завиване
и навлизане в кръговото движение.
Мотивиран е извод, че вследствие на описаното ПТП са
настъпили материални щети по лекия автомобил "М." *** 63 с рег. № ** ****
3
**, като пазарната стойност на причинените имуществени вреди по се
определя като тотална щета - увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишава 70 на сто /70 %/ от действителната му
стойност.
Вещото лице определя действителната пазарна стойност на
лекия автомобил към датата на настъпване на ПТП на 242 666.67 лв.
Мотивиран е извод, че вредите, описани в опис-заключение по
шета № ****-****-**-****** от представител на ЗК "Лев Инс" АД по 37
позиции са в причинно следствена връзка с настъпилия сблъсък на лекия
автомобил "М." ***, който е преминал последователно през бетонното
ограждение на кръговото движение в горната част, сблъсъка в рекламните
пана, които са деформирани и начупени и възкачването с предната си част на
покривната конструкция на помпената станция.
От допълнително заключение на САТЕ е прието за установено,
че стойността на запазените части, които могат да се реализират на вторичния
пазар като части втора употреба, е равна на 21 080.00 лв. Стойността на
негодните части, които ше се предадат на фирми за изкупуване като скрап е
равна на 704,55 лв. Потвърден е изводът, че л.а. не подлежи на
възстановяване.
В обжалваното решение искът е приет за основателен, като е
същият е квалифициран като такъв по чл. 432 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД, като
прието, че в случая са доказани елементите на чл. 45 от ЗЗД - противоправност
на деянието, вреда и причинна връзка .
Дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е
неправилна. В случая не е предявен пряк иск на увредено лице, спрямо което
застрахователят е отговорен на база сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. Искът се основава на сключения между страните по делото
договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ по посочената
застрахователна полица, като се твърди, че са настъпили вреди от ПТП –
покрит застраховетелен риск и се търси застрахователно обезщетение –
главният иск е с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ, като е предявен и
акцесорен иск за обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Възраженията на застрахователното дружество са били свързани
с липсата на своевременно уведомление за настъпилото застрахователно
събитие, което обстоятелство било станало причина застрахователят да не
може да осъществи своевременен оглед на процесното МПС, като в тази
връзка се поддържа становище за недоказаност на твърденията, че вредите,
чието обезщетяване се иска се дължат на посоченото произшествието.
Навеждат се твърдения за проявена груба небрежност от страна на
4
собственика на застрахованата вещ, изрязаваща се в обстоятелството, че след
твърдяното ПТП автомобилът е държан в частен имот, до който трети лица са
имали свободен достъп, не са взети мерки за опазването му, с което
собственикът е поставил своето застраховано имущество в необоснован риск,
и е довело до загуба на части, възли, агрегати. Освен това е наведено
възражение, че предвид самоволното напускане на местопроизшествието от
водача на МПС е налице изключен риск на осн. т.27.3, раздел ІХ от Общите
условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови
превозни средства, които са неразделна част от договора.
Първоинстанционният съд е приел, че вредите, чието
обезщетяване се иска, са пряка и непосредствена последица от посоченото в
исковата молба ПТП, като застрахователят е бил своевременно уведомен за
настъпилото застрахователно събитие, както и че не са налице условия за
прилагане на изключението по т.27.3, раздел ІХ от Общите условия. Тези
изводи изцяло се споделят и от настоящия въззивен съдебен състав.
Установено е по делото, че оглед на автомобила е направен от
служители на застрахователя на 20.02.23 г., т.е. преди датата на представеното
по делото уведомление до застрахователя – 16.03.23 г., на което се позовава
жалбоподателят. Това обстоятелство само по себе си сочи, че застрахователят
е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие преди датата на
представеното уведомление от 16.3.23 г.
Застрахователното дружество двукратно е било задължавано в
хода на първоинстанционното производство да представи цялата преписка по
заведената щета, но не е сторило това. В подкрепа на извода, че щетата е
заведена още на датата на настъпване на ПТП, са данните в представените
„описи на документи по щета № ****-****-**- ******“ /л. 9 и 10 от
първоинст.д./, в които е посочено, че на същата дата – 18.8.21 г. пред
застрахователя са представени: полица/в оригинал/, документ за платена
премия, както и талон за маркиране на МПС – оригинал. Представянето на
посочените документи на датата на настъпване на ПТП, преценено във връзка
с неизпълнение на задължението за представяне на пълната преписка по
образуваната щета, както и извършването на огледа на процесния автомобил
на дата, предхождаща твърдяното уведомяване на застрахователя,
опровергава тезата на жалбоподателя за несвоевременно уведомяване, което
да е станало причина застрахователят да не може да извърши своевременен
оглед на МПС. По въпроса каква е била конкретната причина за това да се
извърши оглед едва на дата 20.02.23 г. по делото няма доказателства, от които
да се направи категоричен извод. Може единствено да се съпостави датата на
огледа с датата на постановената присъда от 02.02.23 г. по нохд № ***/** г. на
РС Варна, което прави вероятно твърдението на ищеца, че застрахователят е
изчакал влизане в сила на присъдата. Но последното е ирелевантно за
разглеждания спор. Застрахователят не може да черпи права от
5
обстоятелството, че е извършил несвоевременен оглед на автомобила, след
като е бил своевременно уведомен за настъпилото застрахователно събитие.
Пряката причинна връзка между настъпилите вреди и
реализираното ПТП на дата 19.08.21 г. е установена от заключението на
назначената по делото САТЕ, което не е оспорено от страните. Заключението е
изготвено на база материали от наказателното производство, вкл.
първоначален и допълнителен протоколи за оглед на местопроизшествието,
както и осъществен оглед на МПС от в.л., като е мотивиран извод за това, че
претендираните вреди изцяло кореспондират с установения механизъм на
ПТП и на данните по цитираните протоколи за оглед, като е налице причинно-
следствена връзка. Същевременно не са налице доказателства претендираните
вреди да са резултат от някакви други фактори, настъпили след датата на
ПТП. Това опровергава тезата на жалбоподателя, че вредите, чието
обезщетяване се иска, се дължат на груба небрежност от страна на
собственика, който изложил автомобила на риск от погиване и/или загуба с
това, че го е оставил в имот, без надзор и със свободен достъп за трети лица.
По делото не се претендират вреди от загуба / липса на части, детайли,
агрегати и т.н., които биха могли да се дължат на противоправни действия на
трети лица, а претендираните вреди касаят налични, но увредени части. Ето
защо и оплакванията във въззивната жалба в тази насока се неоснователни.
Не са налице условия да се сподели и оплакването относно
приложението на т. 27. 3. вр. т. 27, раздел IX от Общите условия за
застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства.
Съгласно посочения текст застрахователят не обезщетява щети, възникнали
или вследствие на…самоволно напускане на ПТП. Граматическото тълкуване
на текста налага извод, че за да е налице това изключение, е необходимо не
само да е налице напускане на ПТП, но и да има причинно-следствена връзка
между напускането на ПТП, от една страна, и настъпилите щети, от друга. В
случая подобна връзка не е установена. Всички претендирани щети се
намират в пряка причинно-следствена връзка единствено с механизма на
настъпване на ПТП от 18.8.21 г.
По отношение установения размер на вредите, както и
дължимостта на обезщетението за забава, в жалбата не се излагат оплаквания.
Предвид посоченото ПАС намира, че обжалваното решение
следва да бъде потвърдено. При този изход на спора в тежест на
жалбоподателя следва да се възложат разноските, направени от насрещната
страна във въззивното производство, съобразно представения списък и
представените към него доказателства за плащане - 17 385.36 лв. адвокатски
хонорар /с ДДС/.
Ето защо съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 174/16.6.25 г., постановено по т.д.
№ 309/24 г. на ОС Стара Загора.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД
ЕИК ********* да заплати на „АЛ ШАМ - 1“ ЕООД ЕИК *********
17 385.36 лв. – разноски за втора инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7