№ 154017
гр. София, 06.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20231110140060 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД от „Гийн Партнърс“
ЕООД, ЕИК *********, срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ
*********, за сумата от 450 лв., представляваща заплатена от ищеца
компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че заплатил електронен фиш № ********** за
установено нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП – неплатена пътна такса за
движение по път А6, км. 50+427. След заплащане на компенсаторната такса в
двуседмичен срок от получаване на фиша, ищецът установил, че към датата
на извършеното нарушение, посоченият участък от автомагистралата не е бил
изграден и въведен в експлоатация. Предвид изложеното счита наложеното
административно наказание за незаконосъобразно.
Съдът като взе предвид изложените в исковата молба фактически
твърдения и формулираните искания намира, че предявеният иск е
процесуално недопустим.
В настоящия случай, съобразно формулираната с исковата молба
претенция, основание за заплащане на компенсаторната такса се явява
именно извършеното административно правонарушение и издаденият
електронен фиш за налагане на имуществена санкция. По същество чрез
предявения по настоящото дело иск ищецът се стреми да установи по исков
ред незаконосъобразност на властническо разпореждане, поради липса на
правонарушение, респективно липса на валидно основание за заплащане на
установената санкция. Съдът намира, че наличието на специален
1
административен ред за проверка законосъобразността на индивидуалните
административни актове, както и за защита при налагане на административно
наказание, изключва възможността за тяхното оспорване по общия ред,
включително с гражданскоправен иск по чл. 55 ЗЗД.
Горните изводи не се променят от обстоятелството, че в случая ищецът
е освободен от административнонаказателна отговорност чрез заплащането
на предвидената в чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата компенсаторна такса.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗП определя, че при установено движение по
платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е
заплатена съответната такса по ал. 1, водачът на пътното превозно средство,
неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в
който случай същият се освобождава от административнонаказателна
отговорност.
Съгласно последователната съдебна практика на Върховния
административен съд компенсаторната такса е санкционна по характер, тъй
като основание за нейното плащане е правонарушението – ползването на
платената пътна мрежа без предварително заплащане на определената от
закона такса. Уведомяването от страна на длъжностните лица за
задължението за заплащане на определен размер на компенсаторната такса
представлява неформално властническо волеизявление, което осъществява
елементите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1
АПК, тъй като пряко засяга правата и законните интереси на адресата, поради
което е годен предмет на съдебен контрол и подлежи на самостоятелно
съдебно обжалване по административен ред с оглед условията за неговата
законосъобразност /в този смисъл: Определение № 902/01.02.2022 г.,
постановено по адм. дело № 253/2022 г., на ВАС, Решение № 7582/04.08.2022
г., постановено по адм. дело № 11235/2021 г., VII о. на ВАС, Решение №
7464/27.07.2022 г., постановено по адм. дело № 11332/2021 г., VII о. на ВАС,
Решение № 7398 от 25.07.2022 г., постановено по адм. д. № 1274/2022 г., VII
о., на ВАС, и др./.
В този смисъл е и определение № 14689/05.12.2023г., постановено по
ч.гр.д. 12769/2023г. по описа на СГС.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 130 ГПК, исковата молба
следва да бъде върната.
2
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 204995/18.07.2023 г., подадена от „Грийн
Партнърс“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, по която е образувано гр.д. №
40060/2023 г. по описа на СРС, 168-ми състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3