Решение по дело №1/2019 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.9б, във връзка с чл.4, ал.1 от ЗМДТ, във връзка с глава XXVII от ДОПК.

Образувано е по жалба на Е.И.Б. ***, действащ чрез пълномощника адв. С.Л.С. ***, съдебен адрес:***, срещу изричен отказ, материализиран в писмо изх.№ МД-14-523/07.12.2018 г. на началник на отдел Местни данъци и такси при община-Видин, с което е оставено без уважение искането му за отписване на начислени задължения за данък върху недвижими имоти (ДНИ), такса битови отпадъци (ТБО), данък превозни средства (ДПС) и лихви върху тях за периода от 2005 г. до 2017 г. включително.

Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен, като издаден при съществени нарушения на относимите материалноправни разпоредби, както и в противоречие с целта на закона. Основните му възражения се свеждат до неправилно тълкуване и прилагане на правилата за погасителната давност. Иска съдът да отмени отказът на ответника и да задължи административния орган да отпише по давност процесните публични вземания. Претендира и присъждане на направените съдебни и деловодни разноски по делото.

Ответникът по жалбата - началник на отдел МДТ при община-Видин, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и иска съдът да я отхвърли като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на оспорващия.  

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното: съдът приема, че жалбата е подадена в срок, предвид липсата на доказателства за начина на връчването на атакувания акт на адресата, въпреки дадените указания от съда. Жалбата е подадена от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна по следните съображения: от данните по административната преписка се установява, че жалбоподателят е депозирал молба вх.№ МД-14-523/05.12.2018 г. до кмета на община Видин, с която е поискал да му бъдат погасени задълженията за МДТ, поради изтекъл 5 годишен погасителен давностен срок. По същество е извършено възражение за прилагане института на погасителната давност, във връзка с образуваните против длъжника изпълнителни производства пред НАП, държавен и частен съдебен изпълнител по актове за установяване на задължения с номера № 1-0207/19.11.2010 г., № 2-0187/19.11.2010 г., № 1-0357/20.09.2012 г., № 0132-1/09.02.2016 г. и № 3388-1/11.04.2018 г., отнасящи се до задължения за неплатен ДНИ, ТБО, ДПС и лихви върху тях за периода от 2005 г. до 2017 г.

По повод на тази молба е издадено и оспореното в настоящето производство писмо изх.№ МД-14-523/07.12.2018 г. на началник на отдел Местни данъци и такси при община Видин, с което е отказано извършването на исканото отписване на задълженията на оспорващия поради изтекла давност. Изложени са мотиви, че давността е прекъсната с издаването на АУЗ, респ. с действията по принудителното изпълнение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: оспореният изричен отказ, материализиран в оспореното в настоящето производство писмо, не е издаден от компетентен орган. Чл.4, ал.1 от ЗМДТ предвижда установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци да се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, които се определят със заповед на кмета на общината (чл.4, ал.4 от ДОПК), като в тези производства служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. Съгласно чл.4, ал.5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.

Чл.7, ал.1 от ДОПК предвижда актовете по този кодекс да се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция.

Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ДОПК, компетентен да се произнесе по обжалване в рамките на действията по изпълнителното производство е директорът на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, респ. ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община, чрез общинският служител, определен със заповед на кмета на общината за орган по приходите, когато се касае за местни данъци. Налице е нормативно установена задължителност на оспорване по административен ред на акта на общинският служител, упражняващ правомощията на орган по приходите, пред горестоящият административен орган, чието решение на свой ред подлежи на оспорване пред съответния административен съд.

При това положение в настоящия случай компетентен да се произнесе по възражението за отписване на публични задължения, произтичащи от неплатени местни данъци, е съответният общински служител, определен да упражнява правомощията на орган по приходите от кмета на общината по реда на чл.4, ал.4 от ЗМДТ, съгласно приложената по преписката заповед № РД-02-11-458/05.05.2016 г. на кмет на община Видин (лист 56 от делото). Неговият акт подлежи на оспорване по административен ред пред началника на отдел МДТ при община Видин (в качеството му на ръководител на звеното за местни приходи в общината), чието решение би могло да бъде атакувано по съдебен ред.

С произнасянето си с атакуваното писмо ответникът е лишил жалбоподателя от задължителна инстанция по същество, като е иззел правата на нисшестоящ административен орган без да има основание, с което е постановил административен акт извън своите нормативно установени правомощия. Атакуваният в настоящето писмо отказ, материализиран в писмо изх.№ МД-14-523/07.12.2018 г. на началник на отдел Местни данъци и такси при община-Видин се явява нищожен, като издаден от некомпетентен административен орган, извън рамките на предоставените му правомощия.

Административната преписка следва да бъде върната на община Видин, за ново произнасяне по молба вх.№ МД-14-523/05.12.2018 г. от компетентен административен орган, при спазване на изложените в настоящето решение указания по тълкуване и прилагане на закона.

С оглед на изхода от делото и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК жалбоподателят има право на разноски в размер на 410.00 лева, от които 10.00 лева внесена държавна такса и 400.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложения по делото договор за правна защита. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, с оглед разпоредбата на чл.161, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.36 от ЗА, във връзка с чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горните мотиви и на основание чл.268, ал.2, във връзка с чл.160, ал.3 от ДОПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изричен отказ, материализиран в писмо изх.№ МД-14-523/07.12.2018 г. на началник на отдел Местни данъци и такси при община Видин.

ВРЪЩА преписката на община Видин за ново произнасяне от компетентен административен орган по молба вх.№ МД-14-523/05.12.2018 г. на Е.И.Б. ***, за отписване като погасени по давност на публични задължения за местни данъци и такси, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение.

ОСЪЖДА община Видин да заплати на Е.И.Б. ***, сумата от 410.00 (четиристотин и десет) лева, съставляващи разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване, с оглед разпоредбата на чл.268, ал.2 от ДОПК.

 

Административен съдия: