Решение по КНАХД №2409/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Л. В. П. срещу Решение № 1080/18.09.2025 г., постановено по НАХД № 20255330204556/2025 г. по описа на Районен съд гр. [област]. С обжалваното първоинстанционно решение е потвърден Електронен фиш Серия К № 11186325, с който на Л. В. П. е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В касационната жалба се навеждат аргументи за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение, претендира се отмяната му и отмяната на оспорения електронен фиш. В съдебно заседание жалбоподателката сочи допълнителни аргументи за отмяна на оспореното решение, като сочи настъпила законодателна промяна, съгласно която не се предвижда наказание за повторност за нарушение на чл.21, ал.1. С оглед на това алтернативно претендира съдът да измени наложената санкция, в случай че прецени за доказано извършването на нарушението.

Ответникът – ОД на МВР [област], редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище в отговор на касационната жалба, чрез процесуалния представител ст.юрисконсулт З. М.-П., като се излагат аргументи за неоснователност на касационната жалба, иска се потвърждаване решението на съда и на ЕФ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - [област], изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - [област], ХХIVсъстав, счита, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество – основателна. Съображенията за това са следните:

В хода на въззивното производство, съдът е приел за установена следната фактическа обстановка :

Електронният фиш е издаден за това, че на 01.08.2025г. в 20:04 часа, в

[населено място], на [улица]срещу номер 14, в посока от юг към север, при въведено общо ограничение на скоростта 50 км/час, МПС с рег. № [рег. номер], при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, е движело с установена наказуема скорост 62 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 12 км/ч. Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1.

Въз основа на доказателствата по делото, съдът е изградил изводи за доказаност на нарушението, вкллючително извършването му при условията на повторност, липса на съществени процесуални нарушения и е потвърдил обжалвания електронен фиш.

Настоящата съдебна инстанция счита, че правилно въззивния съд е приел от доказателствата по делото, че е доказано извършването на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП от жалбоподателката Л. П.. Правилно към момента на издаване на оспорения електронен фиш, административнонаказващият орган е приел, че е налице повторност по смисъла на по § 6, т. 33 от ДР на ЗДВП, доказателство за което е съдържащата се в преписката справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателят има предходни нарушения на правилата за движение за скорост, включително и електронния фиш, посочен в процесния санкционен акт. Същото обуславя прилагането на по-тежката санкционна разпоредба на чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Междувременно обаче, в хода на съдебното производство пред въззивния съд е настъпила законодателна промяна, чрез изменението в ДВ, бр. 64 от 05.08.2025 г., в сила от 7.09.2025 г. на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, при повторно нарушение по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. На практика към настоящия момент за доказаното по несъмнен начин нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, не е предвидено удвояване на наказанието глоба, като "повторно". Тази законодателна промяна е била съобразена от Районен съд [област] при постановяване на оспореното решение. Същият на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН, спазвайки принципа за прилагане на по- благоприятната за нарушителя разпоредба е има правомощие да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без изменение на обстоятелствата на нарушението. Приетото в ТР изрично е разписано с разпоредбата на чл. 63, ал. 7 от ЗАНН, според която съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Измежду актовете по чл. 58д е и електронният фиш. Според т. 2 от същото Тълкувателно решение № 8 на Върховния административен съд, в касационното производство по реда на глава дванадесета от АПК, след като отмени решението на районния съд, административният съд обаче няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление (в случая ЕФ) изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба. Такива правомощия има само районният съд, изрично предвидени в действащата вече процесуална норма на чл. 63, ал. 7 от ЗАНН. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд със задължителни указания за преценка наличието на основанията за съответно изменение на ЕФ, чрез преквалификация на деянието, с приложение на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение.

Разноски в случая не се присъждат, като такива следва да се определят при повторното разглеждане на делото от Районен съд – [област].

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1080/18.09.2025 г., постановено по НАХД № 20255330204556/2025 г. по описа на Районен съд гр. [област].

ВРЪЩА делото за ново произнасяне от друг състав на Районен съд – [област].

Решението е окончателно.