Решение по дело №43/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 107
Дата: 21 юни 2013 г.
Съдия: Величка Борилова
Дело: 20131200800043
Тип на делото: Фирмено дело
Дата на образуване: 14 юни 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 372

Номер

372

Година

25.7.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

07.08

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Иванка Вачкова

дело

номер

20134100500716

по описа за

2013

година

Производство по чл.258 ГПК

С решение № 181 от 21.02.2013 год. по гр.д. № 1 500 по описа за 2012 год. Великотърновският районен съд е осъдил О. -В.Т.,площад М. Б.,2 да заплати на ЗК”У.” ,ЕИК040451865,със седалище и адрес на управление гр.С.,район Красно село,ул.Ю.,1. сумата от 2 878,43 лв.,представляващо заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „каска” на собственика на застрахования автомобил „БМВ 320D”,рег.№ СА 9230 КС,за настъпила щета вследствие на претърпяно ПТП на 22.04.2011 год. в гр.В.Т.,ул.”Магистрална”,на светофара до бензиностанция ОМВ и магазин Практикер,изразяващо се в попадане в необозначено препятствие -дупка,като в тази сума е включена сумата от 78,23 лв.-ликвидационни разноски,на основание чл.213 КЗ,вр.чл.49 ЗЗД,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на исковата молба - 23.03.2012 год.,до окончателното издължаване и сумата от 834,49 лв. разноски.Осъдил е ЗК„У.”-С. да заплати на О. -В.Т. разноски 107,22 лв. върху отхвърлената част от иска.С решение № 357/15.04.2013 год. по реда на чл.247 ГПК съдът е допуснал поправка на ЯФГ,като в диспозитива на решението,1-ви абзац,след думите”…съразмерно уважената част от исковете „ се допълни „като отхвърля иска за разликата от 4007,89 лв. като неоснователен и недоказан.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ЗК”У.”-С.,ищец в първата инстанция.Жали се решениет¯ в отхвърлителната част.Навеждат се доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението.Релевира доводи,че неправилно съдът при постановяване на решението си не се съобразил със задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК.

Прави се искане въззивният съд да постанови решение,с което да отмени решението на районния съд в обжалваната част и да реши спора по същество,като уважи иска.

В законовия срок отговор е постъпил от ответната О..Сдовод за неоснователност на въззивната жалба се прави искане съдът да я остави без уважение и потвърди решението на първостепенния съд

Трето лице помагач” ПЪТСТРОЙ - 2001”О.-В.Т. не заемат становище по жалбата.

Въззивният съд като взе предвид наведените с жалбата доводи и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо.Разгледано по същество същото се явява неправилно.

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях.

Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.

Предявен е иск по чл.213,ал.1 от КЗ,вр.чл.49,вр.чл.45 ЗЗД.

По наведеното оплакване ,че съдът постановил неправилно решение,като се е позовал на т.3 от заключението на вещото лице.

Съдът намира наведеният довод за частично основателен по следните съображения:Видно от заключението на САТЕ ,при определяне стойността на щетите ,причинени на л.а. „БМВ 320Д”,с рег.№ СА 9230 КС към датата на събитието -процесното ПТП, по средни пазарни цени вещото лице е приложило % на овехтяване /15 %/.По този начин стойността на щетите е определена от 3 164,85 лв. на 2 800.20 лв.Наред с това вещото лице е дало различна цена „амортисьор преден десен” - 180 лв..Тази сума е различна от определената от сервиза .От обясненията на вещото лице дадени в с.з. при ремонта в сервиза освен амортисьора са подменили и друга част,която не е описана в описа изготвен от застрахователя./л.25 от делото/.Съгласно законовата разпоредба на чл.208,ал.3,вр.чл.203 от КЗ ,действителната стойност на причинените вреди се преценява към датата на настъпването на събитието по пазарни цени.Видно от приложения опис, на щетите на МПС,по който е работило и вещото лице,следва да се цени само описания амортисьор,на който вещото лице е дало цена 180 лв.,без прилагане на 15 % обезценка.Настоящият състав на въззивната инстанция намира за неоснователен наведения довод,че от заключението на вещото лице не можело да се направи извод,че във фактурираната стойност на ремонта освен увредените части е включена и друга част,извън увредената.В проведеното на 30.01.2013 год. с.з. вещото лице изрично е заявило,че тази част не е посочена в описа на застрахователя и от там има разлика в цената посочена от застрахователя и експерта.В процесния случай дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие.Размера на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото,съобразно доказания размер на претърпяната вследствие ПТП -то/застрахователното събитие/ вреда,която не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,определено по пазарната му стойност.При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефицент на овехтяване,т.к. последният е включен в самата застрахователна стойност.

По тези съображения стойността на щетите,нанесени на л.а.”БМВ 320 Д” с рег.№ СА 2930 КС към датата на застрахователното събитие 22.04.2011 год. и съгласно опис на щетите по щета *5 от 05.05.2011 год. е в размер на 3 164,85 лв./2 800.20 лв.+ 364,65 лв./,без ДДС 3 797,82 лв. с ДДС.Към тази сума следва да се прибави и сумата от 78,23 лв. ликвидационни разходи,дължими на осн.чл.213,ал.1 от КЗ/които не са предмет на обжалване/. Дължимото обезщетение от страна на ответната О. е в размер на 3 243,08 лв.,без ДДС.

По изложените съображения въззивната жалба се явява частично основателна основателна .При този изход на делото ответникът следва да заплати на жалбоподателя разноски за въззивната инстанция ,съобразно уважения иск в размер на 20 лв.

Решението на първостепенния съд в обжалваната част се явява неправилно и следва да бъде изменено съобразно изложените мотиви.

Делото е разгледано и решено при

Водим от горното и на основание чл.271 ГПК въззивния съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ частично решение № 181 от 21.02.2013 год. по гр.д. № 1500 по описа за 2012 год. на Великотърновски районен съд. частта,в която е отхвърлен иска за разликата от 2 878,43 лв. до 3 243,08 лв./без ДДС/.,вместо което постановява:

ОСЪЖДА О. В. Т. с адрес гр.В.Т.,пл.”М. Б.”,№ 2,да заплати на ЗК”У.” -С. още сума в размер 364,65 лв. , заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „каско”,по иска на . ЗК”У.” -С. против О. -В. Т. за заплащане на сума в размер на 4007,89 лв.представляваща размера на изплатено застрахователно обезщетение по щета № *5/27.04.2011 год.,ведно със законната лихва,при участието на „ПЪТСТРОЙ -2001”О.,със седалище и адрес на управление гр.В.Т.,ул.”О.”,№ 33,В.А,трето лице - помагач на О. -В.Т..

ОСЪЖДА О. В. Т. с адрес гр.В.Т.,пл.”М. Б.”,№ 2,да заплати на ЗК”У.” -С. разноски в размер 20 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :

Решение

2

2614F9A834AE9809C2257BB30041B534