РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. Пловдив, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600357 по описа за 2023 година
Производство е по реда на чл. 34, ал.1 във вр. с чл. 20 ал. 1, 2 и 3 от
ЗПИИРКОРНФС.
С решение № 162 от 24.07.2023 г. по ЧНД № 812/2023 г. на Окръжен
съд – Пловдив е било признато решение на несъдебен орган на Кралство *,
постановено на 22.12.2022 г., влязло в законна сила на 02.02.2023 г., с което
на Ю. А. А. е била наложена финансова санкция в размер на 150 евро (с
равностойност от 293,37 лева), за административно нарушение, свързано с
движението по пътищата – използването на обезопасителен колан по начин,
който оказва отрицателно въздействие върху неговата предпазна функция в
нарушение на конкретно цитирана разпоредба от Закона относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за
движение по пътищата.
Съдът е постановил изпълнение на решението. Разпоредил е препис от
същото да се изпрати за изпълнение на ТП на НАП – *, офис * по реда на
ЗНАП и ДОПК. Копие от решението е било изпратено и на компетентния
1
орган на издаващата държава, както и на Министерството на правосъдието на
РБ.
Недоволна от решението е останала адвокат И. М. - служебен защитник
на засегнатото лице, която релевира оплаквания за липса на основания за
признаване на решението на административно-наказващия орган на чуждата
държава. Основният довод, който застъпва защитата е, че не са били събрани
доказателства за обичайното местопребиваване и местоживеене на лицето. От
въззивния съд се иска да отмени решението на ОС – Стара Загора и вместо
това да отхвърли искането за признаване на решението на органа на чуждата
държава.
За постъпилата въззивна жалба е било съобщено на ОП – Стара Загора,
като не е постъпило становище.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд прокурорът намира
жалбата за неоснователна и предлага да се потвърди решението за признаване
на изпълнението на съдебния акт на чуждата юрисдикция.
Засегнатото лице е депозирало становище, с което е заявило, че работи в
*, но е съгласно да заплати в Република * наложената му там санкция.
След като се запозна със становищата на страните и материалите по
делото, настоящият съд счете жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството е било образувано пред Окръжен съд – Стара Загора по
реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16 ал. 1-8 ЗПИИРКОРНФС по повод постъпило
решение на съдебна юрисдикция на Кралство *. С посочения съдебен акт на
засегнатия е била наложена финансова санкция в размер на 150 евро за
използване на предпазен (обезопасителен) колан по начин, който може са
окаже отрицателно въздействие върху неговата предпазна функция. Искането
е било придружено с удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа на
взаимно признаване на финансови санкции, преведено на български език.
Правилно и законосъобразно първият съд е отбелязал, че посоченият
документ за признаването на решението на чуждата административна
юрисдикция, съдържат всички изискуеми реквизити на Приложение № 2 към
чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС и Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
от 24.02.2005 г. относно прилагане принципа на взаимно признаване на
2
финансови санкции. Оплакванията в жалбата на служебния защитник на
заинтересованото лице за наличието на данни на чужд език не могат да бъдат
споделени, тъй като попълнените в документа секции на латиница касаят
административни и електронни адреси в Кралство *, както и наименования на
формуляри, съдържащи се на конкретно цитирана интернет страница с
информация, ползвана по линия на международното сътрудничество.
Действително в някои свои секции представеният документ е двуезичен, но
от това не може да се наложи претендирания от страна на защитата извод, че
липсват задължителните реквизити на български език.
Изпълнено е и условието на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй
като е налице влязъл в законна сила акт на юрисдикция на държава-членка на
ЕС. По силата на последния на засегнатото лице е било вменено задължение
за заплащане на финансова санкция за извършено административно
нарушение по приключило производство. Заинтересованият е бил
санкциониран за посоченото по-горе нарушение по транспорта, което е
извършил като водач на МПС. Удостоверението по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС
и Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно
прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции е било
изготвено по надлежния образец с превод на български език, като е било
издадено от компетентен орган на издаващата държава. Удостоверението
съдържа всички необходими реквизити. Посочен е бил и субекта на
административното нарушение, на който е наложена административната
финансова санкция. Подробно са залегнали и фактическите основания на
извършено от засегнатото лице административно нарушение, като това
нарушение е било индивидуализирано по време и място. Посочена е била и
неговата правна квалификация съобразно приложимото законодателство в
секторното законодателство на издаващата държава в цитирания по-горе
смисъл. Законосъобразно е било преценено, че се касае за хипотезата на чл.
30, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е било представено решение за
налагане на парична глоба в административно-наказателно производство на
държава-член на Европейския съюз, което представлява административно
нарушение и по българското законодателство. В този смисъл безспорно са
налице условията за признаване и изпълнение на това решение на чуждата
административна юрисдикция. Изпълнено е било и изискването на чл. 30, ал.
3 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като засегнатото лице има местоживеене на
3
територията на Република *. Възражението на защитата, че това вероятно не
било така предвид задочния характер на производството по ЗПИИРКОРНФС
пред първия съд и записаното в съдебните книжа, че лицето работи в
чужбина от няколко месеца, не може да бъде споделено, тъй като не намира
опора в събраните по делото материали и в частност приложената пред
първия съд справка от база–данни „Население“ (л. 20 от делото на ОС) за
постоянен и настоящ адрес на засегнатия в гр. *, ул. „*“ № 52. Изводите за
постоянен и настоящ адрес на засегнатия на територията на страната ни не се
опровергават и от приложеното пред въззивния съд становище на самото
засегнатото лице. Не са налице и основанията за отказ за признаване на
решението на чуждата юрисдикция за налагане на финансова санкция,
визирани в разпоредбата на чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, както правилно е
посочил първият съд. В случая, видно от приложената по делото справка –
извлечение от регистъра на Националната база данни, засегнатото лице
отговаря на алтернативно изброените условия, а именно – постоянно
местожителство на територията на Република *. Данните за последната
актуална за засегнато лице адресна регистрация (постоянен и настоящ адрес)
са идентични с отразените в удостоверението на чуждестранния несъдебен
орган данни за последен известен адрес на лицето, поради което аргументите
на защитата, че нямал връзка с територията на страната ни, при положение,
че не се е регистрирал в Кралство *, не могат да бъдат споделени.
Изпълнени са и изискванията на разпоредбата на чл. 35, т. 9 от
ЗПИИРКОРНФС. Видно от представеното пред първия съд удостоверение
засегнатото лице е било уведомено съобразно законодателството на
решаващата държава за правото си да обжалва решението и сроковете, в
които може да го упражни. В удостоверението по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС
издаващата държава е отбелязала, че засегнатото лице е уведомено за правата
си в развилата се по нейното законодателство процедура. Същевременно
действа принципът на взаимно доверие между компетентните органи на
издаващата и приемащата държава. Отразено е също, че производството е
било писмено (т. е. закрито, административно), при което не се очаква лично
явяване на лицето в съдебен процес. Не са налице данни за нарушено право на
защита в процедурата пред чуждата юрисдикция и решението й по същество.
Настоящата процедура има отношение само към условията за признаване и
изпълнение на чуждото решение без в нея да може да се подложи на преценка
4
неговото същество от гледна точка на правилност, обоснованост и
законосъобразност. Не може да се направи и анализ и сравнение между
производството в чуждата и изпълняващата държава и оттам да се черпят
аргументи срещу него. Актът на съда в настоящото производство няма за цел
да ревизира и замества волята на органа на издаващата държава, нито съдът
има правомощие да дерогира чуждото решение, защото преценя само налице
ли са материално-правните и процесуалните предпоставки за признаването
му. Още повече, че нарушението е извършено на територията на издаващата
държава и българските съдилища нямат юрисдикция за него. В този смисъл
съществото на така консумираното от жалбоподателя административно
нарушение, не подлежи на контрол от страна на българския съд.
Тъй като са налице всички законови предпоставки за това, правилен се
явява изводът на ОС – Стара Загора, че решението за налагане на финансова
санкция следва да бъде признато. В съответствие с разпоредбата на чл. 16, ал.
8 от ЗПИИРКОРНФС е била определена и равностойността на дължимата
сума в български левове по фиксинга на БНБ към момента на постановяване
на решението, чието признаване се иска. Правилно и законосъобразно
първият съд е постановил, че решението на * административна юрисдикция
да се изпрати на ТП – НАП – *, офис * за изпълнение по реда на ЗНАП и
ДОПК. Това съответства на разпоредбите на чл. 36 във вр. с чл. 22 от
ЗПИИРКОРНФС. Поради изложеното, със съдебния си акт, първият съд е
достигнал до обосновани изводи, че са налице всички законоустановени
предпоставки за изпълнение на горепосоченото решение на чуждата
юрисдикция, по силата на което на засегнатото лице е била наложена
финансова санкция. Правилно е било прието също така, че процесуалните
формалности по признаване на решението са били изпълнени в съответствие
с разпоредбите на ЗПИИРКОРНФС и Рамково Решение 2005/214/ПВР на
Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагане принципа на взаимно признаване
на финансови санкции.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд счита, че
атакуваното решение, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено, поради което и
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 162 от 24.07.2023 г. по ЧНД № 812/2023 г.
на Старозагорския окръжен съд
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6