РЕШЕНИЕ№ 260082
Град Пловдив, 05.05.2022 г.
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение, в публичното заседание на осемнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Членове:
Радостина СТЕФАНОВА
Светлана
СТАНЕВА
При участието на секретаря Петя ЦОНКОВА,
като разгледа докладваното от съдия Станева въззивно гражданско дело №1313 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“
при МВР - София, депозирана чрез юрисконсулт А.Н., против решение
№608/20.02.2020 г., постановено по гр. дело №17577/2019 г. по описа на РС -
Пловдив, I гр. състав, с което е осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР
да заплати на К.Х.В., ЕГН **********, следните суми: сумата от 1299.87 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 192.4 часа,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1.143, за периода 28.10.2016 г. – 28.10.2019 г., както и сумата от 182.63 лева
мораторна лихва за периода 30.01.2017 г. – 28.10.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 28.10.2019 г.
до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 320 лева
разноски за адвокатско възнаграждение. Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР
е осъдена да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на Пловдивския районен съд сумата от 101,99 лева, представляваща
държавна такса върху уважените искове, и сумата от 100 лева разноски за
съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че не е приложено специалното
законодателство – Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. /отм./, Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018 г. Касае се за нощен,
а не за извънреден труд. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с
което исковете да се отхвърлят и на страната да се присъдят направените
разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
като се излагат подробни съображения за неоснователност на същата. Иска се
жалбата да се остави без уважение, а първоинстанционното решение – да се
потвърди. Навеждат се и доводи, че въззивната жалба е просрочена. Претендират
се и направените по делото разноски.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско
отделение, V граждански състав, като
прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Не се възприемат доводите в отговора, че въззивната
жалба е просрочена. Съобщение за изготвеното решение е връчено на ГД „ГП“ чрез
главен юрисконсулт А.Н. на 05.03.2020 г. Въззивната жалба е подадена по пощата
на 17.03.2020 г., т.е. преди изтичане на 19.03.2020 г. на двуседмичния срок за
обжалване. Ето защо се прие, че въззивната
жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, внесена е и
необходимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че
решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата по граждански дела. Въззивната проверка за
правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на
поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не
констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да
коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Решението е и правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата
въззивни основания, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно
съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187 от ЗМВР
и чл.86 ЗЗД.
Ищецът К.Х.В., ЕГН **********, е предявила срещу
Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, иск за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 942 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на 157 часа в периода 28.10.2016 г. -
28.10.2019 г., получени в резултат на преизчисляване на положени нощни часове
труд в дневни с коефициент 1,143, както и мораторна лихва върху дължимата помесечно
сума за извънреден труд в размер на 157 лева, законна лихва и разноски. Твърди, че е работила през процесния период като *** на
ГКПП – Аерогара Пловдив при Гранично полицейско управление – «Летище Пловдив»
към Регионална дирекция «Гранична полиция» - Аерогари, която е структурно
подчинена към ГД «Гранична полиция» - МВР София и съгласно ЗМВР ищецът е със
статут на държавен служител. За периода 28.10.2016 г.- 28.10.2019 г. работила на смени, всяка с продължителност по 12 часа при режим: дневна,
нощна и два дни почивка, като на месец е полагала 5 или 6 нощни смени. Така
положила общо 1104 часа нощен труд, който, преизчислен с коефициент 1.143,
възлизал на 1261 часа. Разликата от 157 часа не била заплатена от работодателя.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който
исковете се оспорват като неоснователни. Сочат, че приложим е само и единствено
ЗМВР, а на основание член 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. С Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.,
в сила от 02.08.2016 г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. е регламентиран
ред, касаещ спорния въпрос, като липсват правила за норма за превръщането на
нощните часове положен труд в дневен с
коефициент 1,143 - за служителите на МВР е неприложим реда, предвиден в НСОРЗ.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
С обжалваното решение, след като е приел, че не се спори между страните
относно обстоятелствата, че ищецът е служител в МВР, че е полагал труд на 12
часови дежурства, и че отчитането на работното време е установено при сумирано
изчисляване на работното време -
тримесечно, съдът е счел, че спорът е правен – необходимо е да се даде отговор
на въпроса следва ли положените от служителите на МВР часове нощен труд да се
преобразуват в часове дневен труд с коефициент 1.143.
Изложил е подробни съображения относно приложимостта
на посочения коефициент, както и на трудовото законодателство и ЗДСл, които
напълно се споделят, като на основание чл.272 ГПК настоящата инстанция препраща
към мотивите на първоинстанционното решение.
С оглед доводите във въззивната жалба, следва да се
посочи и следното:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на
вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд (чл.178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Според разпоредбата на чл.187 от ЗМВР, действала през процесния период, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 ЗМВР –
ред. ДВ бр.81/2016 г.). Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР - същата ред.). При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 4 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че
държавните служители, които полагат труд за времето между 22:00 и 6:00 ч., се
ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР – редакцията в сила към исковия период).
През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., отменена с
§4 от Заключителните разпоредби на Наредба
№ 8121з-36 от 07.01.2020 г., обн., ДВ, бр. 3 от
10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., и Решение № 16766 на
ВАС на РБ - ДВ, бр. 4 от 14.01.2020 г. Съгласно чл. 195,
ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в
сила на съдебното решение, поради което отмяната поражда своите правни
последици занапред и не засяга отношенията, възникнали по време на действието
на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В посочената наредба липсва изрично правило, аналогично на
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Според чл. 31 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с
протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане на броя отработени часове, т. е. липсва специално правило,
което да определи методология за преобразуване на отработените
нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение
на държавните служители в МВР.
Основното
възражение на жалбоподателя - ответник е, че по отношение на служителите на МВР следва
да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на
основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба. Същото според настоящия състав е неоснователно.
Съгласно принципните разяснения, дадени в т.23
на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по
тълк.д. №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от
втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение при липса на
изрична разпоредба в ЗМВР по отношение на тях. Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите
държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по
трудови правоотношения. Действително, в действащия ЗМВР няма
законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно
на §1а - нов – ДВ, бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр. 88/2010 г. от ДР на отменения
ЗМВР), но доколкото няма изрично
уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата
на чл.67, ал.3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати
по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал.7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят
с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство. В цитираните наредби на министъра на вътрешните
работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд
да се превръщат в дневни, при
сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на допълнителните
възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство, и при липса на изрична
уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, следва да
намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно
изчисляване на работното време, нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент е 1,143. Не следва да се приеме становището на въззивника, че
приложимия коефициент е 1, тъй като нормата на
чл.187, ал.1 ЗМВР разрешава полагане на нощен труд в размер на 8 часа за всеки 24-часов
период, без да изключва приравняването му към дневния, и съответно - без да изключва
приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е
положен. Възприемането на това виждане би поставило
държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо
работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто
правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и
сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на
конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая на
тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще
се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове
(след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ), са извънреден труд. Поради това настоящият
състав
намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата не намира приложение по отношение на
държавните служители в МВР.
Не се възприема и виждането, че превръщането на
нощните часове положен труд с коефициент 1.143 е установено с цел увеличаване
на заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0.25 лв.,
тъй като е в пряко противоречие със застъпеното виждане в цитираното ТР, а
същото е задължително за съдилищата съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ.
Изложените съображения не се променят и от възприетото
в решение от 24.02.2022 г. по дело С- 262/ 2020 г. на
Съда на Европейския съюз. Според същото, член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои
аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че
не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор
като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да
позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.
В българското законодателство до изменението на ЗМВР с ДВ бр.60/2020 г.
не съществува норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на
държавните служители в системата на МВР, поради което отговорът на въпроса по
т. 1 от решението на СЕС не променя становището на настоящата инстанция, което
е изложено по-горе в мотивите.
Съображенията на въззивната инстанция не се променят и от възприетото в т. 2 от цитираното решение на
СЕС. Според последното, чл. 20 и чл.31 от Хартата на основните права на
Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от
седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от
публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика
в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази
цел. В мотивите на решението се приема, че, що
се отнася до обосноваността на евентуалната разлика в третирането, следва да се
припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, разликата в третирането е
обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий, тоест когато е
свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е
съразмерна на тази цел (решение от 29 октомври 2020 г., Veselības
ministrija, C‑243/19, EU:C:2020:872, т.37 и цитираната съдебна практика).
Приема се, че възприетото становище, че в член 187, алинеи 1 и 3 от
Закона за МВР нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е
еднаква и затова съотношението между нормалната продължителност на труда през
деня и тази през нощта е 1 и не налага преобразуване. Според СЕС подобен
аргумент не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в
третирането. Посочва се, че няма пречка за държавите членки да вземат предвид
бюджетни съображения успоредно със съображения от политически, социален или
демографски порядък и да въздействат върху естеството или обхвата на мерките,
които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по себе си да
представляват цел от общ интерес. В решението се сочи, че, ако не е основана на
обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите
на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на
различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд
да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста
и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид
цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи,
за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел (решение от 6 октомври
2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т.71 и цитираната съдебна
практика). В аспекта на изложеното, отново следва да се има предвид, че
до изменението на ЗМВР с ДВ бр.60/2020 г. няма определена нормална
продължителност на нощния труд по ЗМВР. Същевременно, съдът
намира, че доводите на
жалбоподателя касателно естеството на извършваната дейност, с което се
обосновава различното третиране, не могат да бъдат възприети като обективен и
разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен. Посочените по-горе
придобивки са свързани именно със специфичния характер на длъжността, а не
конкретно с полагането на нощен труд. Показателно в тази връзка е, че до месец
август 2016 г. наредбите на Министъра на МВР са предвиждали преобразуване на
нощните часове в дневни, като отпадането му след този момент не е обосновано с
никаква допустима от закона цел. Но дори и да се приеме, че подобна цел е
налице, както бе посочено по-горе, в полза на служителите в МВР не са
предвидени мерки за защита и компенсиране на особената тежест на положения
нощен труд.
Ето защо се споделя, че исковете са основателни.
От приетото по делото заключение на вещото лице В., което не е оспорено
от страните, изготвено е компетентно и безпристрастно, се установява, че ищецът е положил 1346 часа
нощен труд, който, превърнат в дневен, е 1538.4 часа, разликата от 192.4 часа
се явява извънреден труд, който не е бил заплатен от ответника и чиято стойност
възлиза на 1299.87 лева, а размера на мораторната лихва за периода е 182.63 лева.
В съдебно заседание на 18.02.2020 година е допуснато изменение на
исковете съобразно заключението на експертизата.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
на ПдОС
намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание и в размера,
посочен от вещото лице.
Неоснователно е възражението за прекомерност на
разноските, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение на ищеца е в
минималния размер.
Ето защо, настоящият съдебен състав на ПОС намира, че РС - Пловдив
е постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба - да се остави без
уважение като неоснователна.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, основателно е искането на
въззиваемата страна за заплащане на разноските. Представен е договор за правна
защита и съдействие за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.,
като сумата следва да се присъди.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №608/20.02.2020 г., постановено по гражданско
дело №17577/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, І граждански състав.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Гранична полиция“ при МВР с адрес ***, да заплати на К.Х.В., ЕГН **********,***, сумата от 300 (триста) лева разноски
за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: