№ 1794
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20241110217991 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР.
Образувано е по жалба от Т. С. С., ЕГН **********, чрез адв. Л. Б. срещу
заповед за задържане на лице № 225зз-1530/12.11.2024 г., издадена от И. Х. И.,
к. о. в 01 РУ- СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
постановено задържането за срок до 24 часа на жалбоподателя С..
В жалбата за изложени оплаквания за незаконосъобразност на атакувания
акт, поради което се претендира неговата отмяна.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява,
представлява се от адв. Б., който поддържа жалбата и намира същата за
основателна, доколкото при издаването на заповедта са допуснати съществени
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, тъй
като същата не отговаря на изискванията, откъм съдържание, за да разбере за
какво е бил задържан. От друга страна се претендира непроцорционалност на
на приложената мярка
Ответникът по жалбата – полицейски служител в 01 РУ- СДВР И.И., не се
явява, представлява се от юрисконсулт В., която пледира за отхвърляне на
жалбата като неоснователна. Процесуалният представител поддържа, че при
издаването на оспорената заповед не са допуснати нарушения на материалния
и процесуалния закон, същата е издадена от компетентен орган. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на
делото доказателства, като обсъди доводите и възраженията на страните, прие
за установено следното от фактическа страна:
1
С протокол за доброволно предаване от 12.11.2024 г. жалбоподателят С.
предал на Р.М.Д. полицай при 01 РУ – СДВР един брой свивка с хашиш
/вещество/, запечатано в найлонов плик със стикер за ВД № Е339679.
Във връзка с горното на 12.11.2024 г. в 15.05 часа жалбоподателят С. бил
задържан за срок до 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР със
заповед за задържане на лице № 225зз-1530/12.11.2024 г., издадена от И. Х. И.,
к. о. в 01 РУ- СДВР. На жалбоподателят бил извършен и личен обиск по реда
на ЗМВР, във връзка с което бил съставен протокол за личен обиск на лице,
при което били установени вещи и пари, притежанието на които незабранени
от закона. Жалбоподателят бил освободен на 13.11.2024 г. в 11.40 часа. В
заповедта било посочено правно и фактическо основание за задържане на
лицето – " чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР" и "чл. 354а от НК притежание на
наркотични вещества". Във връзка с предаденото вещество на 12.11.2024 г.
било образувано БП № ЗМ 2200/2024 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр. пр. №
47446/2024 г. по описа на СРП.
С постановление на прокурор при СРП от 21.11.2024 г. наказателното
производство било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК,
доколкото била налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка въз основа на
събрания по делото писмен доказателствен материал - заповед за задържане
на лице № 225зз-1530/12.11.2024 г., протокол за личен обиск на лице,
материалите по БП № ЗМ 2200/2024 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр. пр. №
47446/2024 г. по описа на СРП.
При така установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена срещу подлежащ
на обжалване акт, от процесуално легитимирано лице и в законоустановения
преклузивен срок. Разгледана по същество същата е основателна.
Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК задължава съда да извърши
преценка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК. В изпълнение на това свое правомощие съдът
намери, че оспореният акт е издаден от полицейски орган в границите на
предоставената му компетентност – към датата на издаване на заповедта за
задържане ответникът И. Х. И. е бил назначен като командир на отделени в
група "Охрана на обществения ред", сектор "Охранителна полиция" към 01
РУ СДВР, видно от приобщеното по делото удостоверение /л. 37/.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР заповедта следва да е
издадена в писмена форма, а алинея 2 на същата разпоредба посочва и
съдържанието на самата заповед, а именно – името, длъжността и
местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и
правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното
лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по
чл. 73; както и правата на задържаното лице. В конкретния случай е спазена
изискуемата от закона писмена форма, същата е връчена на адресата й, видно
от разписката, съдържаща се в самата заповед. В оспорвания акт са посочени
2
името, длъжността и местоработата на служителя, който го е издал, както и
данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адрес,
датата и часът на задържането.
Съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР в заповедта за задържане следва да се
посочат фактическите и правните основания за задържането. В Решение на
СЕС от 25 май 2023 г. по дело С-608/21 г. е посочено, че "член 6, параграф 2 от
Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията за
задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на
престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат те
възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си.
Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти,
известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и
място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица
в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна
квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното
производство, така че да не се вреди на напредването на текущо разследване. "
В същия смисъл е и Решение от 24.06.2014 г. по жалби № 50027/08 и №
50781/095 - "Петков и Профиров срещу България" на ЕСПЧ, където е
посочено, че не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само
позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични
обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност
към престъпно деяние. Съгласно цитираното по-горе Решение на СЕС от 25
май 2023 г. по дело С-608/21 г. и съгласно постановките в ТР № 16/31.03.1975
г. на ОСГК на ВАС е допустимо издаването на мотивите да не съвпада по
време с издаването на индивидуалния административен акт и те да са
обективирани в друг документ, стига той да изхожда от същия
административен орган. И в този случай страните следва да имат възможност
да се запознаят своевременно с мотивите към акта, за да узнаят
съображенията на административния орган и организират защитата си срещу
акта. В Решение на СЕС от 25 май 2023 г. по дело С-608/21 г. изрично е
посочено, че не се "допуска тази информация да бъде съобщена на посочените
лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането
по съдебен ред, а не в момента на лишаването от свобода или в кратък срок
след началото на същото".
В настоящия случай в обжалваната заповед за задържане е посочено
правно основание за издаването й: " чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР". Основателни са
обаче възраженията на жалбоподателя, че в заповедта не са посочени дори в
най-общ вид фактическите основания за задържането му. В оспорената
заповед за задържане е посочена единствено възпроизвеждане на
разпоредбата на чл. 354а от НК и то не в някоя от конкретните алинеи: " чл.
354а от НК притежание на наркотични вещества", но не са посочени действия
на задържаното лице, които да релевират неговата съпричастност към
деянието, нито пък са посочени времето, мястото, начина на извършване на
последното и съставомерните му признаци от обективна и субективна страна.
Съгласно постановките на ТР № 4/22.04.2004 г. по адм. дело № 4/2002 г. на
ВАС излагането на мотиви при издаване на административен акт дава
3
възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са
фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга
правна норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия
административен орган и съда да извършат проверката за законосъобразност
на акта. Изключение от този принцип е допустим единствено когато с акта се
удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или законни
интереси на други граждани и организации, както и когато въпросът е свързан
със защита на класифицирана информация, представляваща държавна или
служебна тайна. В тези случаи се посочва само правното основание за
издаването на акта. В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено,
че липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на издадения
административен акт. Така и когато органът действа при условията на
оперативна самостоятелност, въпреки предоставената му от закона
възможност да извърши преценка дали, кога и какво решение да вземе при
осъществяване на дейност от своята компетентност, неизлагането на мотиви
по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни
решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на
заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с
административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на
акта. Действително, както беше посочено и както навежда процесуалният
представител на ответника по жалбата, е допустимо издаването на мотивите
да не съвпада по време с издаването на индивидуалния административен акт и
те да са обективирани в друг документ, стига той да изхожда от същия
административен орган (ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВАС). В този
случай страните следва да имат възможност да се запознаят своевременно с
мотивите към акта, за да узнаят съображенията на административния орган и
организират защитата си срещу акта. В материалите по образуваното
досъдебно производство се установява докладна записка, изготвена от
издателя на заповедта – И.И., но в същото време няма данни докладната
записка да му е била съобщена. Образуваното досъдебно производство е
прекратено с постановление на прокурор при СРП от 21.11.2024 г. В хода на
същото жалбоподателят не е бил привлечен в качеството на обвиняем, тоест
същият не е бил уведомен какво противоправно действие се твърди да е
извършил, не е присъствал при разпитите на свидетелите, съответно не се е
запознал с твърденията им, относно фактически установените от тях
обстоятелства, които евентуално са послужили като основание за задържането
му. При това положение, атакуваната заповед за задържане не е мотивирана и
чрез материалите от преписката, с които жалбоподателят да е могъл да се
запознае и да организира защитата си преди подаването на жалбата до СРС.
Едва след подаване на жалбата и изискването на материалите от досъдебното
производство същите постъпиха по делото и бяха достъпни за жалбоподателя.
С оглед горното, настоящият състав намира, че в конкретния случай
издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и
подадената срещу нея жалба е основателна и заповедта за задържане следва да
се отмени.
4
Съдът при извършената проверка констатира, че се установява и
несъобразяване с целта на закона като наложената мярка е нереципрочна на
целите на чл. 22 от ЗМВР. Със задържането е нарушен принципът на
съразмерност, приложим в административното производство. Задържането за
срок от 24 часа по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е ПАМ, която се налага
като превантивна мярка с цел да предотврати възможността лицето, за което
има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие, респ. да избегне
наказателно преследване и да се даде възможност на органите на МВР да
реализират правомощията си, свързани с профилактиката, разкриването и
разследването на престъпления. В конкретния случай приложената ПАМ не се
оправдава от никоя от тези цели, доколкото конкретното вещество е предадено
с протокол за доброволно предаване, а в жалбоподателя не са открити
забранени от закона вещества при извършения личен обиск.
В същото време по делото няма данни, от които да е видно, че от момента
на задържането на лицето административният орган да е предприел действия
по ангажиране на наказателната му отговорност, както и за извършване на
процесуално-следствени действия с негово участие по преписката.
Същевременно, не са представени доказателства за оказана от страна на
задържания съпротива при задържането, бягство и т. н, които да са наложили
задържането му за 24 часа.
Предвид изложеното, оспорената заповед е издадена в нарушение на
административно производствените правила и материалния закон, страда от
съществени пороци, които са довели до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя, поради което следва да бъде отменена.
При този изход на делото право на разноски принципно има
жалбоподателят, но доколкото такива не са претендирани, то и не следва да се
присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Софийският
районен съд, 115-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице № 225зз-1530/12.11.2024 г.,
издадена от И. Х. И., командир отделени в 01 РУ- СДВР, с която на основание
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържането за срок до 24 часа на Т.
С. С., ЕГН **********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5