№ 342
гр. Варна, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
в присъствието на прокурора Ж. Т. К.
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Частно наказателно дело №
20223110200167 по описа за 2022 година
Постъпило е искане от РП Варна за назначаване на съдебнопсихиатрична експертиза
на Д. Й. ИВ., от гр.Варна, с оглед евентуалното й настаняване на задължително лечение в
специализирано здравно заведение на основание чл. 157 ал.3 от Закона за здравето /ЗЗ/.
В първото съдебно заседание осв. И. участва в производството лично и със служебно
назначен процесуален представител на осн. чл.158, ал.4 от ЗЗ. Освидетелствания дава
обяснения, обяснява, че е в конфликт с майка си. Твърди, че няма психично заболяване и
иска да намери начин да уреди отношенията с майка си. В първото открито съдебно
заседание е изслушан и присъстващия във вр. с чл.158, ал.4 от ЗЗ психиатър – д-р Б.. За
последното съдебно заседание освидетелствания И. не се явява. В открито съдебно
заседание първоинстанционния съд е приел съдебно-психиатричната експертиза.
Представителят на РП Варна поддържа заключението на СПЕ за настаняване на осв.
И. на задължително лечение. Защитникът на освидетелстваната, адв. Д., ВАК, поддържа
заключението на изготвената съдебнопсихиатрична експертиза, като счита, че
освидетелстваният следва да бъде настанен на задължително стационарно лечение.
Въз основа на събраните в производството гласни и писмени доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по делото е образувано по внесена от РП Варна преписка №
16726/2021 год. по описа на РП Варна, която от своя страна е образувана по молба на Д.И.
от гр.Варна.
В хода на съдебното следствие от показанията на св. Г.П., която запозната с
разпоредбите на чл.119 и 121 от НПК свидетелства относно състоянието на дъщеря си и
установява, последната страда от параноидна шизофрения, отказва да се лекува и това води
до физически сблъсъци с нея.
От показанията на свидетеля Ж.П. се установява, че когато И. не си взема лекарствата
става агресивна към всички в домакинството.
От показанията на свидетеля Д.И. се установява, че когато сестра му има психични
проблеми, започва да се кара с майка си, излиза пред блока и крещи, излиза пред блока,
1
говори несвързано и безпокои всички.
Видно от заключението на назначената СПЕ е, че Д.И. страда от параноидна
шизофрения. Към момента на амбулаторното освидетелстване е установена активна
психотична продукция, поведението й е болестно мотивирано и тя представлява опасност
както за себе си, така и за околните.
Към настоящия момент според експерта при осв.И. е налице медицинският критерий
за приложението на разпоредбите на чл.157 от ЗЗ – задължително лечение в психиатричен
стационар. Предложението, което прави, е да бъде настанена в женско отделение на Първа
Психиатрична клиника на УМБАЛ „Света Марина“ Варна за срок от един месец.
Според вещото лице, И. не е в състояние да дава информирано съгласие за лечението
си, като за такова лице следва да се определи нейната майка. При така установената
фактическа обстановка, безспорна между страните, съдът прие от правна страна, че искането
на РП Варна е основателно и следва да бъде уважено.
По несъмнен начин е установено кумулативното наличие както на медицинския
критерий по смисъла на чл. 146 от ЗЗ, така и социалния такъв, тъй като с поведението си
осв. И. на първо място сериозно застрашава своето здраве, а категорично представлява
опасност и за околните предвид констатираното заболяване.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че по отношение на
осв. Д.И. са налице предпоставките на чл. 155 от ЗЗ: заболяване, посочено в чл. 146, ал.1 от
ЗЗ – параноидна шизофрения, с оглед на което съдът намира, че по отношение на нея следва
да се постанови задължително лечение по смисъла на чл.162,ал.1 от ЗЗ. Съобразявайки
заключението на СПЕ и разясненията направени от вещото лице в хода на съдебното
следствие, съдът постанови същото да бъде в стационарна форма в женско отделение на
Първа Психиатрична клиника на УМБАЛ „Света Марина“ Варна за срок от един месец.
Предвид гореизложеното и на осн. чл. 162, ал.1 от Закона за здравето, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на задължително лечение в женско отделение на Първа психиатрична
клиника при УМБАЛ „Света Марина“ Варна лицето Д. Й. ИВ., ЕГН **********, на осн
чл.162 ал.2 от ЗЗ.
ОПРЕДЕЛЯ стационарна форма на лечението на осн. чл.162 ал.2 от ЗЗ.
ОПРЕДЕЛЯ срок за настаняването и лечението един месец на осн. чл.162 ал.2 от ЗЗ.
ПРИЕМА липсата на способност на освидетелстваната да изразява информирано
съгласие за лечението си.
НАЗНАЧАВА за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на
освидетелстваната И. – Г. К. П., ЕГН **********, нейна майка.
Решението подлежи на въззивно обжалване в 7–дневен срок от днес пред Окръжен
съд Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2