№ 575
гр. Ловеч, 15.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
в присъствието на прокурора Ц. М. П.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Частно наказателно
дело № 20234300200485 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.
Постъпила е молба от П. Д. П., с която моли да бъде условно
предсрочно освободен, като посочва, че от пет месеца работи в ******* – гр.
Ловеч, награждаван е за времето на престоя си в затвора и не е наказван.
Началникът на Затвора Ловеч се представлява от пълномощник – ИРД
Г.Д., който сочи, че към настоящия момент не са налице доказателства за
окончателното поправяне на лишения от свобода и поддържа становището на
началника на Затвора – Ловеч същият да не бъде условно предсрочно
освобождаван.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч – зам. окръжен
прокурор Ц. П. излага, че не са налице доказателства за превъзпитанието на
лишения от свобода П. Д. П. и моли молбата на същия да бъде оставена без
уважение.
Служебно назначеният защитник на лишения от свобода адв. Ц. Ж.
излага, че молбата на П. за условно предсрочно освобождаване е основателна
и следва да бъде уважена. Твърди, че остатъкът на подзащитния й е
минимален, че същият няма наказания – напротив, има една награда, което е
индиция за поправянето му.
1
Лишеният от свобода П. Д. П. предлага молбата му за условно
предсрочно освобождаване да бъде уважена. Заявява, че съжалява за
извършеното деяние и че си е взел поука за в бъдеще.
Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището
на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
В момента осъденият П. Д. П. изтърпява наказание „Лишаване от
свобода“, наложено му с Присъда № 92/12.11.2021 г. по НОХД № 2002/2021
год. по описа на РС – Русе, в размер на 1 (една) година, от което наказание
към днешна дата е изтърпял 6 (шест) месеца и 23 (двадесет и три) дни;
прекъсване на наказанието от 26.10.2023 г. до 29.10.2023 г. – 3 три дни;
фактически е изтърпял 6 (шест) месеца и 20 (двадесет) дни; от работа – 2
(два) месеца и 12 (дванадесет) дни или всичко 9 (девет) месеца и 2 (два) дни,
и има остатък от 2 (два) месеца и 28 (двадесет и осем) дни.
В първоначалната оценка рискът от рецидив е в ниски стойности – 38
точки. Има две зони в риск – образование и обучение – не вижда смисъл от
него; умение за мислене – действа импулсивно, без да си дава сметка за
отрицателните последици от поведението си; липсват способности за
разпознаване на проблемите и ясна стратегия за справяне с тях. На границата
са отношение към правонарушението и начин на живот и обкръжение .
Рискът от сериозни вреди е определен като среден, а за персонала в затвора –
нисък. Рискът от рецидив също е нисък.
Последваща оценка на риска не е правена, тъй като към момента важи
първоначално изготвената отпреди пет месеца.
От началото на престоя си в общежитието до момента работи без
прекъсване на външен обект – **********, където се справя много добре със
задълженията си
Лишеният от свобода демонстрира добро поведение от постъпването си
в местата за лишени от свобода. Не са постъпвали негативни сигнали както от
надзорно-охранителния състав, така и от други лишение от свобода. Не е
допускал дисциплинарни нарушения и не е наказван. Със заповед № Л-
447/03.10.2023 г. е награден с „Извънредна хранителна пратка“ за съвестно
изпълнение на трудовите задължения, като в тази връзка има изпратено
благодарствено писмо от фирмата, в която работи.
Въпреки позитивните прояви, началникът на затвора Ловеч счита, че
настъпилите по отношение на П. промени в корекционен аспект са все още
недостатъчни, както и че мотивацията му за промяна все още не е на
необходимото ниво. Поведението му в рестриктивна среда е съобразено с
режимните изисквания, но все още не се отчитат забележими позитивни
промени в регистрираните рискови зони. Лишеният от свобода не е в
състояние да анализира факторите и причините довели до извършването на
2
настоящото деяние, както и сериозно да ревизира поведението си и да прояви
настойчивост за промяна. Липсата на личностна зрялост няма да му даде
възможност да преосмисли поведението си. Наложената предходна присъда
за подобно деяние не е имала нужния възпиращ ефект върху него. Счита, че
начинът му на живот и мислене се характеризира с дефицити, свързани с
реализирането на поведенчески модели, излизащи извън нормите.
С отрицателно становище е и докладът, изготвен от инспектор СДВР
Й.П., в което същата посочва, че мотивацията за промяна на П. все още не е
на необходимото ниво, както и че настъпилите промени в корекционен план
са недостатъчни.
Съдът счита, че в конкретния случай не са налице доказателства за
трайни положителни промени в поведението на осъдения. Съгласно
установената съдебна практика - ПВС № 7/85 г. изм. с ПВС № 8/87 г.
констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се
основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към
режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са
изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед промяната на
личността и поведението на осъденото лице, както и липсата на рискове,
което е в защита на обществения интерес.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото, както и становището
на страните в процеса счита, че молбата на П. е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение. Счита, че е необходимо да продължи
поправителното въздействие в Затвора – Ловеч по отношение на лишения от
свобода П., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото
поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил. В тази
връзка настоящата инстанция съобразява обстоятелството, че П. е осъждан и
преди за аналогично престъпление, като наложената предходна присъда не е
имала нужния възпиращ ефект върху него.
С оглед поведението на П. Д. П., съдът счита, че престоят му в затвора
не е оказал нужното корекционно въздействие и същият не се е поправил,
поради което счита, че следва да се остави без уважение молбата на лишения
от свобода за условно предсрочно освобождаване.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Д. П., роден на **.**.****
г. в гр. В., с постоянен и настоящ адрес: *** български гражданин, с *******
образование, *******, осъждан, с ЕГН **********, за условно предсрочно
освобождаване на същия от изтърпяване на остатъка от 2 (два) месеца и 28
(двадесет и осем) дни от наложеното му наказание с Присъда № 92/12.11.2021
г. по НОХД № 2002/2021 г. по описа на РС – Русе, в размер на 1 (една) година
3
лишаване от свобода.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от началника на
Затвора – Ловеч и на протест от прокурора, в 7-дневен срок от днес, пред
Апелативен съд – гр. Велико Търново по реда на Глава двадесет и втора.
Препис от определението, след влизането му в сила, да се изпрати на
лишения от свобода, началника на Затвора – Ловеч и Окръжна прокуратура –
Ловеч.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
4