Решение по дело №5468/2019 на Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

гр.Варна,     2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

     Варненския районен съд – първи наказателен състав в публично заседание, проведено на 23.01.2020г. в състав:

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:Хр.Минев

           при секретар Петя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5468 по описа за 2019г.

 

РЕШИ:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0819-006577/ 12.12.2018г. на ВПД Началник Група при ОД на МВР Варна, Сектор ПП, с което на М.В.Д. ***, ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 2000.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24/двадесет и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДП.

         ОСЪЖДА М.В.Д.,*** сумата от 100.00лева на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН, вр. чл.27 е от Наредбата за възнагражденията за правната помощ.  

 

                   Решението  подлежи на касационно обжалване с касационна                    жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението , че мотивите към решението са изготвени  пред АС Варна по реда на АПК.

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

         МОТИВИ:  Производството е образувано  на  основание чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа  на жалба, предявена  от М.В.Д. ***, ЕГН **********, против НП №18-0819-006577/ 12.12.2018г. на ВПД Началник Група при ОД на МВР Варна, Сектор ПП, с което на М.В.Д. ***, ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 2000.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24/двадесет и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДП.

 

         В жалбата си въззивникът оспорва НП, като твърди, че е извършил нарушението за което е санкциониран, и твърди, че наложените му наказания следва да бъдат намалени, като незаконосъобразни. Твърди, че съжалява за решението си да откаже да бъде изпробван за установяване наличие на алкохол в кръвта му, не оспорва, че е бил изпил няколко бири.

         В съдебно заседание  въззивникът  редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата, моли за изменение на НП на изложените в жалбата основания. Отделно твърди, че от години живее  и работи в чужбина и не е познавал достатъчно добре ЗДП и ППЗДП. 

         Въззиваемата страна редовно призована се представлява от Ю.К.Л.-А.. Оспхорва жалбата, моли да се потвърди процесното НП и и се присъди юристконсултско възнаграждение.

         Съдът въз основа на императивно  вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалвано наказателно постановление по отношение  на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

         Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган налице е надлежна процесуална легитимация на АНО.

         След преценка на доводите на въззивника изложени в жалбата му и оглед  събраните доказателства се установи следното:

         На 02.10.2018г., около 23:50часа, въззивникът управлявал МПС – л.а „Опел Корса” с Рег. № СВ 5682 АН, собственост на „Алианц Лизинг България“ АД. Движел се в гр.Варна, по бул.“Цар Освободител“, като до кръстовището с ул.“Ст.Караджа“, в посока бул.“Княз Борис І“ бил спрян за извършването на проверка от органите на полицията. След скато бил поканен да бъде изпробван с техническо средство за установяване употреба на алкохол преди шофиране, въззивника отказал да бъде изпробван с техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“ ARDM-0232. На въззивника е бил издаден талон за медицинско изследване №0022404. При извършена последваща проверка от страна на органите на полицията е установено, че въззивника Д. не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му по реда на чл.174 ал.4 от ЗДвП.

         Така описаната фактическа обстановка не се спори от страните.

         От събраните в хода на съдебното производтво доказателства – свидетелски показания на св. Г. се установява, че възз. Д. е отказал в хода на проверката дори да получи издадения му талон за кръвно изследване.

         На въззивника е съставен АУАН №874673/02.10.2018г. Актосъставителя квалифицира нарушението като такова по чл.174 ал.3 от ЗДвП.

         АУАН е надлежно представен за връчване на въззивника, който е отказал да го подпише. Отказът на въззивника е надлежно удсотоверен с подписа на свидетел Д.Димитров. Възражения срещу акта не саподавани.

         Въз основа на Акта за нарушение  е издадено обжалвано Наказателно постановление, в което административно наказващия орган е възприел фактическата обстановка описана в АУАН. АНО е възприел и правната квалификация на нарушението описано в АУАН и е наказал М.В.Д. налагайки му глоба в размер на 2000.00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП.   

         Съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на въззивника, налице е извършено нарушение на ЗДП.  Размерът на наложените наказания принципно е правилно определен доколкото същите са фиксирани от ЗДП и не подлежат на изменение.

         От събраните по делото в с.з. доказателства – описани по-горе се установи, че възз.Д. не е позволил да бъде изпробван с техническо средство и не е изпълнил задължението си да се яви в посоченото от органите на МВР здравно заведение за извършване на медицинско изследване - даване на кръвна проба и експертиза на същата, за установяване употреба на алкохол в кръвта му. Този факт не се оспорва от страните и е безсорно установено от свидетелските показания описани по-горе. За съдът е безспорно, че възз.Д. е извършил нарушението за което е наказан.

         Съдът намира, че конкретния случай не следва да се квалифицира като маловажен  и не следва да се прилога разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като настоящия казус и възз.Д. не са с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива нарушения и нарушители.

         АНО не е допуснал процесуални нарушения при установяване на нарушевнието и ангажиране отговорността на нарушителя.

        Предвид изложеното и съдът намира, че направените от страна на въззивника възражения относно  размерът на наказанията и обществената опасност на нарушението са неоснователни. За съдът е ирелевантен факт, дали въззивника помни разпоредбите на ЗДП и ППЗДП, след като същия е правоспособен водач и безспорно е полагал изпот на който е установено, че Д. познава закона.

         Съдът намира, че предврид изложеното по-горе и на осн.чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да бъде уважено депозираното искане от страна на процесуалния представител на ОД МВР Варна за присъждане на юристконсултско възнаграждение.

 

          По горните съображения, съдът постанови решението си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: