Р Е Ш Е Н И Е № 473
гр. Видин, 15.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, трети състав
в публичното заседание на петнадесети ноември
през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
Председател :
Милена С.ова
при
секретаря Феодора
Николова, като разгледа докладваното от съдия С.ова гр.
дело № 2792 по
описа за 2016 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Делото е образувано по искова молба
от „Топлофикация София” ЕАД – София, чрез юрисконсулт А. Т. против М.
И.В. ***, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се, че ответникът е клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за
топлоснабден имот в гр.
София, общ. Сердика, ул. Овчарска № 22,
бл. Б, вх. Г, ет. 7 за периода от м. 11.2013г. до м. 04.2015г. Поддържа се, че
по силата на ОУ за продажба на топлинна енергия, същият е длъжен да заплаща
месечните дължими суми в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят Посочва се също, че сградата –
етажна собственост, в която се намира имота е
сключила договор с третото лице – помагач „МХ Елвеко“ООД за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинната енергия. След края на
отоплителния период са изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия на база на реален отчет на уредите за
дялово разпределение. За имота на ответника са издадени изравнителните сметки,
но не са платени. По реда на чл. 410 от ГПК в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника по ч.гр.д.
№ 2124/2016г. по описа на ВРС. Длъжникът е подал възражение против заповедта за
изпълнение, поради което за ищеца възниква правен интерес от образуване на
настоящото дело.
Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищцовото дружество сума в размер на 269.83 лева – главница, представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 11.2013г. - м. 04.2015г.,
както и такива, отразени във фактури № *********/31.07.2013г. №
*********/31.07.2013г., *********/31.07.2013г. и сумата 43.08 лева – законна
лихва за забава от 31.12.2013г. до 09.06.2016г., както и сумата от 18.00 лева,
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м. 11.2013г. - м. 04.2015г. и сумата от 2.96 лева
– законна лихва за забава за периода от 31.12.2013г. до 09.06.2016г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното
плащане.
Ответникът
в срока за отговор е оспорил исковете като недоказани. Навел е доводи, че с
молба вх. № 1541/05.05.2008г. е закрил партида за ползване на услуга – парно
отопление на притежавания от него по
това време имот в гр. София на посочения адрес и не е ползвал топлинна енергия
до отчуждаването на имота през 2015г. Посочил е също, че от 2006г. не е ползвал имота в гр. София.
Навел е доводи и, че на проведеното общо събрание от 16.09.2002г. на етажните
собственици за сключване на договор с третото лице – помагач не е присъствал, тъй като не е бил уведомен
за това събрание и поради това решението не го обвързва. Пред заповедния съд е направил възражение, че
вземането е погасено по давност.
Третото лице – помагач, редовно уведомено не е
взело становище по исковете.
По делото са събрани писмени
доказателства, приложено е ч.гр.д. № 2124/2016г. по описа на ВРС.
Съдът,
след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема от
фактическа и правна страна следното :
Видно от приложеното гр.д. № 2124/2016г. ВРС е издал Заповед № РЗ-1707/17.09.2016г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която длъжникът М. И.В. с ЕГН: ********** , с поС.ен и
настоящ адрес *** следва
да заплати на кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, 1680, обл.София град , общ.Красно село и законен
представител Георги Христов Беловски
следните суми: 269.83 лева, главница за доставена топлинна енергия за периода
01.11.2013г.- 30.04.2015г., както и такава, отразена във фактури *********/31.07.2013г, *********/31.07.2013г, и *********/31.07.2013г,
за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, 1225, община Сердика, ул.Овчарска 22 ,бл.Б, вх.Г, ет.7, ап.100, аб.№313563, 18.00 лева –главница за дялово
разпределение, ведно със законната лихва, считано от 18.07.2016г.
до окончателното му изплащане, 46.04 лева обезщетение за забавено плащане
,върху двете главници, считано от 31.12.2013г. до 09.06.2016г. , както
и разноски в размер на 25.00 лева
ДТ и 300.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Посочено
е, че вземането произтича от Договор за доставка на топлинна енергия.
В законния срок длъжникът е
възразил против издадената заповед за изпълнение и този факт е обосновал
правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия установителен иск.
От представяния нотариален акт № 182, н.д. № 28638/94г. на
нотариус при СРС, се установява, че на 22.12.1994г.ответникът е придобил собствеността върху следния
недвижим имот:
апартамент 100,, находящ се в
гр.София, кв. Орландовци, ул. Овчарка 22, блок „Б“, вход
„Г“, ет. 7. Установява се също, че на 26.06.2015г. ответникът е продал имота на
трето лице.
С молба от 14.05.2008г. продавачът по сделката
от 22.12.1994г. е поискал закриване на партидата за ползване на топлинна
енергия да посочения имот.
От представения договор №498-I/15.10.2002г., се
установява, че упълномощен потребител на топлинна енергия е сключил договор с третото лице – помагач „МХ Елвеко“ ООД за извършване на услуга
„топлинно счетоводство“. Този договор е сключен въз основа на взето решение на
ОС на ЕС с Протокол от 16.09.2002г. От този протокол се установява, че титуляр на сметката в
ищцовото дружество за ап. 100 на посочения адрес е лице, различно от ответника,
като е записано лицето Румен Донков Георгиев.
По делото са представени извлечения от сметки от
ищцовото дружество за абонат 313563, както и два броя фактури. От тези
документи обаче не може да се направи категоричния извод, че се отнасят именно
за имота на ответника, тъй като в тях никъде не е записан титуляр на партидата.
Отделно от това, същите не носят подпис на издателя им.
Вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза е
изготвило заключението си въз основа на документите по делото, тъй като не е
могло да осъществи контакт с представител на ищцовото дружество, въпреки
опитите за това. Заключението изцяло припокрива претендираните суми по размер.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
Не е спорно, че за исковия период ответникът е
бил собственик на процесния имот. Спорно
е обаче, дали ответникът е имал качеството на потребител на топлинна енергия.
Това е така, защото същият е заявил, че с молба вх. №
1541/05.05.2008г. е закрил партида за ползване на услуга – парно отопление
на притежавания от него по това време
имот в гр. София на посочения адрес и не е ползвал топлинна енергия до
отчуждаването на имота през 2015г. При положение, че ответникът оспорва този
факт, в тежест на ищцовото дружество е
да извърши главно и пълно доказване на твърденията си.
В случая, ищецът не доказа по никакъв начин, че
ответникът М. И.В. е потребител на топлинна енергия. Напротив, от представените
писмени доказателства се, установява, че такъв е бил праводателя му Румен Донов Георгиев, който с молба вх. № 1541/14.05.2008г. е поискал
партидата му да бъде закрита. По делото не се събраха доказателства, които да
установят дали тази молба е уважена от ищцовото дружество, както и ако е уважена какво се е случило с тази
партида. Ищцовото дружество не доказа по никакъв начин, че посочения абонат
313563 се отнася тъкмо до ответника.
Дори и да се приеме, че
между страните е налице договорно правоотношение, ищеца, въпреки оспорванията
на ответника и указаната му доказателствена тежест, не доказа при пълно и
главно доказване реалната доставка на топлинна енергия в имота на ответника в претендирания
размер. Ищцовото дружество основава вземанията си на представено извлечение от
сметка, което представлява едностранно изготвен частен документ, удостоверяващ
изгодни за представилата ги страна обстоятелства, поради което този документ няма обвързваща съда доказателствена
стойност за отразените в него данни.
Видно от представените
документи от третото за производството лице, а и от заключението по назначената
ССчЕ, не се установи в имота да има реално отчетено потребление на енергия за
отопление, поради което претенцията за използвана такава на стойност 269.83
лева, е напълно неоснователна. Ищецът не установи методологията, по която са
определени задълженията на ответника, както и не установи има ли монтирани измервателните уреди в имота на ответника,
както и показанията на общия топломер. С оглед на това и предвид липсата на
ангажирани от ищеца други доказателства, не може да се приеме, че ответника
дължи стойността на консумирана топлинна енергия в посочения в заповедта за
изпълнение размер, което води до извод за неоснователност на исковата претенция
за главницата, която следва да бъде отхвърлена. Изхода на спора по отношение на
главното вземане, води до извод за неоснователност и на акцесорното вземане за лихва
за забава.
С оглед на гореизложеното,
исковата претенция ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Топлофикация
София” ЕАД с адрес: гр.София, ул.”Ястребец” 23 Б с ЕИК *********, представлявано
от Георги Христов Беловски – изпълнителен директор против М. И.В. с ЕГН: **********
с адрес: *** иск, с който се иска да се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата по ч.гр.д. № 2124/2016г.
по описа на ВРС, както следва: сума в размер на 269.83 лева– главница, представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от м. 11.2013г. - м. 04.2015г., както
и такива, отразени във фактури № *********/31.07.2013г. №
*********/31.07.2013г., *********/31.07.2013г. и сумата 43.08 лева – законна
лихва за забава от 31.12.2013г. до 09.06.2016г., както и сумата от 18.00 лева,
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м. 11.2013г. - м. 04.2015г. и сумата от 2.96
лева – законна лихва за забава за периода от 31.12.2013г. до 09.06.2016г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда до
окончателното плащане.
Решението е
постановено при участие на третото лице – помагач на ищеца - „МХ ЕЛВЕКО“ООД – София.
Решението може да се обжалва пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: