Присъда по дело №350/2024 на Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 106 от 13.06.2024 година, постановена по НОХД №
350/2024 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт
против подсъдимият Х. А. /Н. А./, гражданин на Сирийска Арабска Република, по
обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 17.05.2024 година, в
района на гранична пирамида № 269, находяща се в землището на село Лесово, общ.
Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото
против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин,
както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимият да бъдат
наложени при условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК наказания лишаване от
свобода за срок от пет месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено
за изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 500.00 лева.
Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание по реда на чл. 180, ал.3
от НПК по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред
съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв. Н. Г. Г.
от АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на
подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до
нарушаване правата на Х. А..
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. Н. Г. Г. заявява,
че от събраните по делото доказателства е установено, че Х. А. е извършил деянието, за
което му е повдигнато обвинение - престъпление по чл. 279, ал.1 от НК, като е избягал
от собствената си държава заради войната там, поради което при определяне на вида и
размера на наказанията съдът следва да се съобрази с неговото чисто съдебно минало,
пълните му самопризнания и съдействие на органите на ДП и да наложи наказание при
най-ниския предел и приложи и разпоредбата на чл. 66 от НК.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Х. А. е роден на **********г. в гр. ***, Сирийска Арабска
Република и е гражданин на тази страна.
Подсъдимият живеел в родината си, но решил да я напусне и преди две години
отишъл в Република Турция. След това той решил да се установи в страна от Европа –
в Германия, където имал роднини и искал да живее и да работи. Тъй като не разполагал
с надлежно разрешение да влезе през границата на страната ни, решил да премине по
незаконен път турско - българската граница и в гр. Истанбул той се свързал с
неустановено лице, което срещу парично възнаграждение от 4500.00 евро се съгласило
да му помогне да достигне от Турция до Сърбия през Република България. В
изпълнение на намерението си на 12.05.2024 г. вечерта подсъдимият, като част от
група от общо девет лица, всички имащи намерение да влязат в Република България не
по установения за това ред, били превозени от гр. Истанбул в близост до турско
българската граница, след което групата, водена от едно неустановено по делото лице,
продължила да се движи пеша в гориста местност и така достигнала до
възпрепятстващото съоръжение на турско-българската границата /т.н. ограда/. Водачът
на групата ги оставил за известно време на място и на 17.05.2024 г. се върнал и им
казал да тръгват след него, завел ги до направен отвор във възпрепятстващото
1

съоръжение на турско - българската граница, след което подсъдимият преминал през
направения отвор заедно с останА.те лица от групата и техния водач, като по този
начин влязъл от Република Турция в Република България в района на 269 гранична
пирамида, находяща се в землището на с.Лесово, обл.Ямбол, без разрешение на
надлежните органи на властта. При влизането си в страната подсъдимият не носел
документи за самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в
страната ни. След това подсъдимият и спътниците му, водени от един водач
продължили пеша движението си на територията на Република България.
След три часа вървене подсъдимият и останА.те осем негови спътници се качили
в лек автомобил, бял на цвят, комби, с който трябвало да продължат движението си във
вътрешността на страната ни. В този автомобил освен шофьорът му, нямало други
лица. Малко след като потеглил автомобилът, в който се намирал подсъдимия, той бил
спрян от полицейски служители, изпълняващи служебните си задължения по охрана на
държавната ни граница, между които и И. М.. При извършената полицейска проверка
на превозното средство и пътуващите в него, подсъдимият бил установен и задържан
от полицейските служители заедно с останА.те осем лица от групата чужди граждани и
шофьорът на автомобила – молдовски гражданин, а след това отведен от служители на
РД „ГП“ – Елхово в място за временно настаняване в ГПУ - Елхово. При задържането
на подсъдимия в него не са били намерени документи за самоличност, както и такива,
даващи му право да влезе в Република България, нито впоследствие подсъдимия е
представил такива.
След задържането на групата лица, св. И. З. - началник на 02 ГОДГ в ГПУ
Елхово към РДГП Елхово, на който било докладвано за мястото на спиране на лекия
автомобил, в който били задържаните лица, предприел действия за установяване
мястото на преминаване на държавната граница от тези лица и въз основа на
проведените разпити на самите лица, които твърдели, че са преминА. отляво на ГКПП
Лесово, бил извършен обход на държавната граница в този район и били открити
направени отвори във възпрепятстващото съоръжение при 272 гранична пирамида и
при 269 гранична пирамида, разС.ието между които било около километър и половина.
До 272 гранична пирамида не били открити следи от преминаване на лица, а и тя се
намирала отдясно на ГКПП Лесово, поради което продължили да обследват мястото и
до 269 гр.пирамида били открити и пресни следи от преминаване на около 8-9 човека,
което било установено по оставените стъпки, както и пътека в тревата. Намерените
следи водели от територията на Р Турция към територията на Р България и към
вътрешността на страната ни.
При регистрацията на задържаните лица било установено, че подсъдимият е Х.
А. /Н.А./, гражданин на Сирийска Арабска Република.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че Х. А. /Н.А./ не
е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелите С. И. и И.
З., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от
НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Показанията на свидетелите С. И. и И. З. са правдиви, логични и последователни,
поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и
обективни. Възпроизведените от тях факти са пряко относими към времето, мястото и
2

механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на
свидетелите са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по
делото. Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с
останА.я доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите И. и
З., поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подсъдимия се
съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на
деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на
инкриминираното престъпление, а също и данни за начина на открИ.ето му като
пътник в спрения от полицейските служители лек автомобил и последвалото
задържане на него и спътниците му.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Подсъдимият Х. А. е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 17.05.2024 година, в района
на гранична пирамида № 269, находяща се в землището на село Лесово, област Ямбол,
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта. НА.це е съставомерно деяние по
посочения текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият
граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени
места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е
липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на
свидетелите С. И. и И. З., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от
обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим
и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните
органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В настоящият случай,
открИ.ето на нарушителите на границата след влизането им в Република България и
вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е довършено.
Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от
обективна страна е нА.це, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и
препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.
От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки
пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за
влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения
пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно
затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни граница от
територията на Република Турция на територията на Република България, като е
съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в
съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието
му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна
пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира крайната си цел – да достигне
до територията на Република България, след което да продължи към Германия.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият Х. А. за виновен в
3

извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в
незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена,
дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница
между Р Турция и Р България, за да достигне територията на България, след което да
продължи към друга държава - Германия.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно
който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на
убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са нА.це доказателства по
делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България,
подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита
му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното
поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата ни е
единствено с цел да достигне територията на страната ни и да продължи към Германия,
без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за съда да
приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс. Х. А. съдът взе
предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока,
предвид динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и
степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това,
че същият не е осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него
самопризнания в хода на ДП, способствА. за разкрИ.е на обективната истина по
делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението,
както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации, съдът
прие, че в случая са нА.це многобройни и изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства - необременено съдебно минало към момента на деянието, критично
отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия,
същевременно съдът прие, че й най-лекото, предвидено в закона наказание за
извършеното от подсъдимия престъпление се явява несъразмерно тежко за
извършеното престъпление и определи наказание на подсъдимия при условията на
чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на наказанията лишаване от
свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание
лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в размер на
500.00 /петстотин/ лева.
Съдът намери, че са нА.це материалноправните предпоставки за приложението
на чл.66, ал.1 от НК по отношение на Х. А., тъй като към момента на деянието той не е
осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години
лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК
съдът отложи изпълнението на това наложено наказание на подс. Х. А. за изпитателен
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът прие, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 55, ал.3 от НК като
на подсъдимият не се налага наказание глоба, тъй като с прилагането на тази
разпоредба би се стигнало до необосновано толериране на престъпно поведение като
4

процесното и затова според съда наложената глоба, отмерена по реда на чл. 55, ал. 2
НК ще доведе до изпълнение целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. В случая
са нА.це и отегчаващи обстоятелства като се има предвид степента на обществена
опасност на деянието и динамиката на този вид престъпления в страната и с не
налагането на кумулативно предвиденото наказание глоба би се стигнало до
неоправдано снизхождение.
Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК са за сметка на органа, който ги е направил, и не
следва да се присъждат. Други разноски по делото не са направени.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................
/В.Апостолова/

5

Номер на акта:	106
Дата:	13 юни 2024 г. (в сила от 29 юни 2024 г.)
Съдия:	Виолета Костадинова Апостолова

Дело:	20242310200350
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	6 юни 2024 г.

Присъда по дело №350/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите