Решение по дело №320/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Бързия - И. С. - 2005” ООД, със седалище и адрес на управление - [населено място], [улица], [област], ЕИК ***, представлявано от управителя Я. И. С. от [населено място], подадена чрез пълномощник - адвокат В. А. Р. от АК - [област], с адрес на кантората - [населено място], [улица], против Решение №9 от 11.02.2025 год., постановено по АНД №2/2025 год. по описа на Районен съд - Момчилград, с което е потвърден Електронен фиш серия Г №0034522 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с АТСС, издаден от ОДМВР – Кърджали, за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във вр.с чл.638, ал.4, вр. с чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ.

Касаторът заявява, че обжалва изцяло Решение №9 от 11.02.2025 год., постановено по АНД №2 по описа за 2025г. на Районен съд – Момчилград, като твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и че е необосновано.

В жалбата е възпроизведено съдържанието на разпоредбите на чл.483, ал.1 от КЗ, на чл.638, ал.4 от КЗ и на чл.647, ал.3 от КЗ, като се сочи, че с цитираните нормативни текстове, законодателят е въвел особен ред за установяване на административно нарушение, изразяващо се в управление на МПС, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, за налагане на административно наказание и за заплащане на определения размер на глобата и че изрично било посочено, че този ред е приложим само по отношение на собственика на МПС и е в отклонение от общото правило, въведено в чл.647, ал.1 от КЗ и както законодателят бил посочил, че в случай на заснето такова движение на МПС без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, законът не се интересува кой управлява МПС, а субект на нарушението е само собственикът. Според касатора, при така очертаната правна рамка, която не била прецизна, спор възниквал по следната група от въпроси: 1. Какво е изпълнителното деяние - действие или бездействие? Според касатора, от това следвал въпросът досежно датата на извършване на нарушението и свързаните с него давностни срокове. Сочи, че разпоредбата на ал.4 на чл.638 от КЗ предвижда санкция за бездействието на собственика на МПС да сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“/ЗЗ „ГО“/, като с кумулативното изтичане на срока на действие на предходния договор за ЗЗ „ГО“ и пасивно поведение на собственика на автомобила, настоящото нарушение се явявало довършено. Според касатора било вярно, че законът предвидил специален ред за установяване на такова нарушение на разпоредбите на КЗ и с автоматизирано техническо средство - чл.647, ал.3 от КЗ и следователно, ако се приемело, че чл.638, ал.4 от КЗ, във вр. с чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, както било посочено в ЕФ, е нарушена, то в този случай изпълнителното деяние било бездействие. Сочи, че то, като форма на деянието, е пропускане на определено действие, което е необходимо за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на определена обществена връзка, като начална дата на същото е датата, на която е следвало да бъде извършено законоопределено поведение - в случая сключване на договор за ЗЗ „ГО“, който може да бъде от момента на придобиване на МПС, изтичане срока на договор за ЗЗ „ГО“ или прекратяване на същия поради неплащане на застрахователна премия, които обстоятелства следва да бъдат посочени от страна на АНО, като изрично се посочи и началната дата на бездействието. След като това не било сторено, било налице съществено процесуално нарушение, което ограничило правото на защита на нарушителя и на това основание, ЕФ следвало да бъде отменен от Районен съд - Момчилград. 2. На следващо място се излага довод, че ако законодателят е въвел посочената специална норма, като различието от общата по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ е само начинът, методът на установяване на нарушението чрез АТСС, то в този случай деянието е като това по основния състав - бездействие и се характеризира с начална и крайна дата, но ако се касаело за специална разпоредба, различна от общата, при която изпълнителното деяние е управление на МПС без застраховка, то в този случай било неприемливо да не се изследва въпроса за водача на МПС, който може да е собственик или друго лице, при което основният състав е различен. 3. На следващо място в жалбата се сочи, че съгласно нормата на чл.647, ал.4 от КЗ, правилата за издаване на електронен фиш при установено с АТСС нарушение на КЗ са тези по ЗДвП, а нормата на чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП предвиждала същият да съдържа описание на нарушението и посочване на нарушените разпоредби, като действително, същата не изисквала детайлно и подробно описание на нарушението, предвид наличието на електронен запис, но последното обаче не означавало изобщо липса на описание. Касаторът задава въпрос - Какво се установявало на разклона за [населено място]? Управление на МПС без ЗЗ „ГО“, място на установяване на нарушение или място на извършване на нарушение или бездействие на собственика на МПС? Касаторът излага довод, че наказващият орган и в хипотезата на издаден електронен фиш за установено с АТТС нарушение на КЗ е длъжен да сочи конкретните обективни признаци на вмененото нарушение, а не само цифрово да изписва нарушената материалноправна норма. Твърди, че в обжалвания ЕФ описание на конкретното нарушение от обективна страна не се съдържа - липсвала конкретизация на изпълнителното деяние и на съставомерните от обективна страна елементи на нарушението. Според касатора, с посочването в ЕФ на административнонаказателната разпоредба на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, не може да се замества изискуемото от закона описание на нарушението, нито с посочването на нарушената законова норма/чл.483, ал.1, т.1 от КЗ/ може да се санира липсата на фактическо описание на нарушението.

Твърди се в жалбата, че формулировката, обективирана в процесния електронен фиш, която е за установено нарушение на Кодекса за застраховането, очевидно не водела до яснота на повдигнатото обвинение и не можела да бъде приета като описание на деянието, което според административнонаказващия орган съставлява административно нарушение. Твърди се също, че това представлява нарушение на особените процесуални правила, предвидени в ЗДвП, към който приложимият КЗ препраща и че то било съществено по своя характер, доколкото липсата на описание на обективните признаци на нарушението винаги, дори и при изрично и вярно посочване на нарушените норми, води до нарушение на правото на защита на наказаното лице, респективно до отмяна на санкциониращия го акт. Сочи се, че със спазване изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП за описание на съставомерните факти се изпълнява не само гаранционната функция на разпоредбата за осигуряване правото на защита, но и за спазване на законността при ангажиране на административно наказателната отговорност по отношение забраните за повторни наказателни преследвания.

На последно място касаторът заявява в жалбата, че прави и възражение за изтекла погасителна давност.

С жалбата касаторът моли да бъдат отменени Решение №9 от 11.02.2025 год., постановено по АНД №2 по описа за 2025 год. на Районен съд - Момчилград и потвърденият с него Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, серия Г №34522 на ОДМВР - Кърджали, както и моли да му бъдат присъдени разноските в двете инстанции.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът - „Бързия - И. С. - 2005” ООД, със седалище и адрес на управление - [населено място], [улица], [област], ЕИК ***, не се представлява.

Ответникът по касация – Областна дирекция на МВР – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се представлява. От пълномощника на същия – гл.юрк. М. П., преди съдебното заседание е депозирана молба, в която заявява, че оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна и недоказана, а обжалваното първоинстанционно решение намира за правилно и в съответствие с материалния закон. Счита, че от събраните доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение и че правилно е преценен размерът на наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното нарушение. Счита също, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Предвид изложеното, моли съда да потвърди изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение, с което е потвърден обжалваният електронен фиш, като претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР - Кърджали. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като посочените в нея доводи за отмяна на обжалваното решение, не са налице. Намира, че обосновано е направен правния извод, че дружеството - жалбоподател е извършило нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и в конкретния случай е изпълнена в цялост необходимата процедура за издаване на ЕФ, с който е санкционирано същото. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, поради което предлага съдът да постанови решение, с което да го оставите в сила.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора касационно основание всъщност е това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК - нарушение на закона.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното Решение №9 от 11.02.2025 год., постановено по АНД №2/2025 год., Момчилградският районен съд е потвърдил Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с АТСС, серия Г №0034522, издаден от МВР - Кърджали, с който, на „Бързия – И. С. - 2005“ ООД, със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], с ЕИК ***, със законен представител Я. И. С., за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2 и във вр.с чл.461, т.1 от КЗ, е наложена имуществена санкция, в размер на 2000.00 лева, като правилен и законосъобразен.

Със същото решение Момчилградският районен съд е осъдил „Бързия – И. С. - 2005“ ООД, със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], с ЕИК ***, да заплати на ОД на МВР - Кърджали сумата в размер на 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови това решение, Момчилградският районен съд от фактическа е посочил, че по делото като доказателство е приложен Електронен фиш серия Г №0034522, издаден за това, че на 18.06.2021 год., в [час], на път [номер], км.[номер], разклон за [населено място], в посока към ***, като собственик не е изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нарушението е заснето с АТСС №[номер] и същото било извършено с МПС - товарен автомобил „[марка] [модел]“, с peг.№[рег. номер], собственост на „Бързия - И. С. - 2005“ ООД [населено място], с ЕИК ***, със законен представител Я. И. С. и представлявало нарушение на Кодекса на застраховането - чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. В електронният фиш било посочено, че за извършеното нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.4, вр. с чл.638, ал.1, т.2, вр. с чл.461, т.1 от КЗ, на дружеството се налага „имуществена санкция“, в размер на 2000 лева.

Районният съд е посочил, че изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства: обжалваният електронен фиш (!?); клип с приложения - снимка с точни координати на нарушението/дата, място и самото МПС/ и вида и номера на използваното АТСС; Снимка на АТСС; справка за собственост от сектор „КАТ - Пътна полиция“, от която било видно, че автомобилът, предмет на ел.фиш, е собственост на наказаното дружеството; справка, че до 29.09.2021 год. същият автомобил е във движение; служебно изготвена справка от Информационната система на „Гаранционен фонд“ за наличие или липса на задължителна застраховка „ГО“, касаеща автомобила, предмет на ел.фиш и от която било видно, че за посоченият автомобил, към датата 18.06.2021 год. няма застраховка „ГО“; Протокол за използване на АТСС, като видно от протокола, посоченото в обжалваният ЕФ АТСС е било използвано на 05.08.2023 год., за времето от 15:30 часа до 18:30 часа, на път [номер], км.[номер], в [община], на разклон за [населено място], в посока от [населено място] за ***, по посока на движение от [населено място] за *** и са били заснети 53 клипа; Удостоверение от Български институт по метрология за одобрен тип средство за измерване; протоколи от проверка на преносима система за видеоконтрол тип ,,ARH CAM S1“ и др.

Районният съд е посочил, че е представена е Справка - извлечение от Търговският регистър, от която е видно, че „Бързия - И. С. - 2005“ ООД [населено място], с ЕИК ***, е със законен представител Я. И. С..

Районният съд е посочил ,че кредитира писмените доказателства по делото като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина, доколкото същите поотделно и в своята съвкупност били непротиворечиви, поради което въз основа на тях изградил своите фактически изводи.

Съобразно описаната фактическа обстановка, Момчилградският районен съд е формирал своите правни изводи, като е посочил най-напред, че жалбата е депозирана от легитимирано лице, но че липсват данни за връчване, като доказателства в тази насока не са ангажирани от АНО, поради което е приел, че жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът е посочил най-напред, че съгласно чл.647, ал.3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. На следващо място е посочил, че легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в §1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §6, т.63 от ДР на ЗДвП и че електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Посочил е също, че от това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции и че той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие/съгласно чл.189 ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, както и че от това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. По-нататък районният съд е отбелязъл, че относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити и че в него следва да бъде отразена структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено, като в обжалвания електронен фиш са посочени още мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственикът на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размерът на глобата/имуществената санкция, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Съдът е счел, че в електронния фиш е налице едно пълно описание на нарушението, което също е един от задължителните реквизити, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Районният съд е приел, че в конкретният случай, описаното от фактическа страна нарушение е за такова по Кодекса за застраховането/а самото нарушение е липса на сключена застраховка „ГО“ на автомобилистите/ и касаещо конкретно описаният автомобил, а именно – товарен автомобил „[марка] [модел] “, с peг.№[рег. номер], собственост на „Бързия - И. С. - 2005“ ООД [населено място], с ЕИК***, със законен представител Я. И. С. и съответно е наложено наказание по Кодекса за застраховането. Съдът е посочил, че действително, в ел.фиш е посочено, че е „установено управление на МПС, регистрирано в Р.България, което не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка“ и което е нарушение на КЗ“, което по своята същност представлява описание на нарушението, т.к. е посочено какво е нарушението -липса на изпълнение на задължение като собственик да сключи задължителна застраховка и тя е застраховка „ГО“/„Гражданска отговорност“/ на автомобилистите, поради и което съдът е приел, че атакуваният електронен фиш съдържа всички, изисквани по закон, реквизити.

Районният съд е намерил за нужно да подчертае, че нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП не изисква детайлно и подробно описание на нарушението, предвид наличието на електронен запис/посоченият по-горе клип/ и че в конкретния случай е налице пълно и подробно описание на нарушението - в електронният фиш са посочени съставомерните обстоятелства за допуснато нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, както и самата нарушена разпоредба. Съдът е посочил, че наказващият орган и в хипотезата на издаден електронен фиш за установено с АТТС нарушение на КЗ е длъжен да посочи обективните признаци на вмененото нарушение, както и да посочи цифровата правна квалификация на нарушението, което в конкретният случай било изпълнено, като е направил извод, че така, с предходно изложеното и с посочването на административнонаказателната разпоредба на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ и с посочването на нарушената норма на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, може да се приеме, че е налице изискуемото от закона описание на нарушението. Според районния съд, формулировката, обективирана в процесният електронен фиш „ ... установено нарушение на Кодекса за застраховането ...“, след което, като е посочена липсваща за заснетия с АТСС автомобил задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, сключването на която е задължение за собственика, също посочен и конкретизиран, води до яснота на повдигнатото административно обвинение и не може да бъде прието, че има нарушение на правото на защита на наказаното лице. Съдът е приел, че описанието в ел.фиш е напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването на закона е надлежно изпълнено от административнонаказващия орган.

По-нататък, от правна страна районният съд е посочил, че с издадения електронен фиш на дружеството е вменено административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1, във вр. с чл.638, ал.4 от КЗ и че в разпоредбата на чл.461 от КЗ подробно са изброени всички задължителни застраховки, като в т.1 на същия член, като такава е посочена „Гражданската отговорност“ на автомобилистите по т.10.1, раздел II, буква „А“ от приложение №1, а именно застраховката, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство. Посочил е, че разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ вменява задължение за сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение и че при неизпълнение на това задължение, административно-наказателната разпоредба на чл.638, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ предвижда „глоба“, в размер от 250 лева, когато собственикът е физическо лице и имуществена санкция от 2000 лева за юридическо лице или едноличен търговец. Посочил е, че същите санкции се налагат на собственика на МПС, съгласно чл.638 ал.4 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и че съставът на вмененото с процесния ЕФ нарушение е по чл.638, ал.4 от КЗ. Районният съд е посочил, че за да е извършено нарушение по чл.638, ал.4 от КЗ трябва от обективна страна да е налице управление на МПС, без сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и това управление без застраховка да е установено с автоматизирано техническо средство или система.

Така, районният съд е приел, че събраните доказателствата по делото безспорно установяват управление на товарен автомобил „[марка] [модел] “, с peг.№[рег. номер], собственост на „Бързия - И. С. - 2005“ ООД [населено място], с ЕИК***, със законен представител Я. И. С., на посочените в ЕФ дата, час и място, както и че към процесната дата, този автомобил е собственост на собственост на наказаното дружество, жалбоподател в настоящото производство със посоченият законен представител. Съдът е приел за доказано и обстоятелство, че към момента на извършване на нарушението, а именно – към 18.06.2021 год., за автомобила, собственост на дружеството, не е имало сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, което не се оспорвало и от страна на жалбоподателя и че освен това се установява, че към посочената дата, автомобилът е бил в движение - не е бил дерегистриран.

Обстоятелството, че в ЕФ изрично е посочено, че се касае за нарушение установено при управление на МПС, съдът намира също, че не е довело до нарушаване на правото на защита на дружеството - жалбоподател, предвид отразеното в ЕФ, че се касае за нарушение установено е АТСС и направената квалификация по чл.638, ал.4 от КЗ. Единствено в този случай е предвидено издаване на ЕФ.

Предвид изложеното по-горе районният съд е счел, че законният представител на дружеството - жалбоподател не е бил лишен от възможността да узнае в какво точно се изразява извършеното нарушение и да отстоява своята теза срещу това твърдение и че това не е ограничило правото на защита на наказаното дружество, тъй като видно от настоящото производство, това право е било упражнено в пълен обем с подаването на жалбата. Съдът е приел, че вмененото на дружеството нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере в какво е обвинено и срещу какво да се защитава.

Така, с оглед на гореизложеното районният съд е направил и окончателния си извод, че доказателствата по делото безспорно установяват факта на извършване на нарушението, санкционирано с процесният електронен фиш и че нарушението правилно е квалифицирано, правилно е определен и субектът на нарушението, доколкото процесният автомобил е собственост на дружеството - жалбоподател, което се представлява от отразеното във фиша лице, поради което, обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден.

Съдът е отбелязъл накрая, че административнонаказващият орган е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото по същото е постъпило писмено становище от главен юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – Кърджали, в размер на 80 лева.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Момчилградския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

При извършената касационна проверка на решението, настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, като въз основа на същата е направил и правилни и законосъобразни правни изводи. В касационната жалба сe твърди незаконосъобразност на първоинстанционното решение, които твърдения не се споделят от настоящата касационна инстанция. Решаващият съдебен състав е анализирал всички относими доказателства и приложими правни норми, като е обсъдил и наведените от жалбоподателя доводи. Въз основа на същите е формирал прави изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. От доказателствата по делото се установява, че процесното нарушение е установено и санкционирано при спазване на всички съществени правила, регламентирани в Закона за движението по пътищата и Кодекса за застраховането.

Така, с процесния ел.фиш, на основание чл.483, ал.1, т.1, във вр. с чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2 и във вр. с чл.461, т.1 от КЗ, е наложена имуществена санкция, в размер на 2000.00 лева на собственика на описаното МПС - търговското дружество „Бързия – И. С. - 2005“ ООД, със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], с ЕИК ***, със законен представител/управител/ - Я. И. С., което търговско дружество е собственик на описаното в електронния фиш МПС, което на посочената дата и място е било управлявано, без за него да е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Казано по друг начин, субект на нарушението е търговското дружество, в качеството му на собственик на това ВПС и това следва и от посочената санкционна разпоредба на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, съгласно която, на лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага: 2. имуществена санкция от 2000 лева – за юридическо лице или едноличен търговец. Следва да се посочи, че според чл.483, ал.1, т.1, предл.1 от КЗ, договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.

Така, съвкупният анализ на посочените две разпоредби от КЗ ясно сочи, че задължението за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ възниква за всяко лице, било то физическо лице или юридическо лице, което е собственик на моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като законодателят е скрепил неизпълнението на това задължение с различни по вид и фиксиран размер административноказателни санкции според това, дали субект на нарушението е физическо лице или субект е юридическо лице или едноличен търговец: глоба от 250 лева – за физическо лице/чл.638, ал.1, т.1 от КЗ/ и имуществена санкция от 2000 лева – за юридическо лице/какъвто е настоящия случай/ или едноличен търговец. Следва да се добави, че съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи, на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. В КЗ е предвиден именно такъв случай, при който, за неизпълнение на задължението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на юридическите лица, притежаващи МПС/собственици на МПС/, се налага имуществена санкция.

Същевременно, от систематичното тълкуване на нормите на чл.638, ал.4 от КЗ и чл.638, ал.1 от КЗ следва, че за да бъде реализирана отговорността на дееца с електронен фиш по вменения административен състав следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия състав: наказаният субект да е собственик на МПС; за конкретното МПС да няма сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в страната, независимо кой е бил неговият водач; управлението да е установено с АТСС, по реда предвиден в ЗДвП. Безспорно по делото е установено, че дружеството-касатор е собственик на процесното МПС, за което няма сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Нарушението по чл.638, ал.1 от КЗ е именно за неизпълнение на задължението на собственика на МПС да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, предвидено в разпоредбата на чл.483, ал.1 от КЗ и същото се изразява в бездействие. Всички посочени по-горе елементи на фактическия състав в случая са налице и са установени и доказани по безспорен начин. Ясно е, предвид тази законова регламентация, че е абсолютно безпредметно да се изследва въпроса, кое е физическото лице, което е управлявало описаното МПС на посочената в електронния фиш дата, при положение, че единствен собственик на това МПС е търговското дружество и именно то, като собственик на същото, не е изпълнило задължението си да сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за същото. Несъстоятелен е и доводът, че в електронния фиш следвало да бъде посочена дата, на която е следвало да бъде извършено законово определено действие - в случая сключването на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, и че след като това не било сторено, било налице съществено процесуално нарушение, което ограничило правото на защита на нарушителя и че на това основание ЕФ следвало да бъде отменен от Районен съд - Момчилград. Както бе посочено и по-горе, за да е съставомерно деянието по чл.638, ал.4 от КЗ се изисква да е установено управление на МПС по пътната мрежа в страната, независимо кой е бил неговият водач и за това конкретно МПС да няма сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност. Така, датата на извършване на нарушението е именно датата на установяване на управлението на такова МПС по пътната мрежа в страната – в случая 18.06.2021 год., а не датата, на която собственикът на същото е следвало да сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В тази връзка следва да се посочи, че ако за дадено МПС, което не е спряно от движение, не е сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност, но същото това МПС въобще не се движи, т.е. същото не се управлява по пътната мрежа в страната и постоянно престоява в гараж, на паркинг или някъде другаде, без въобще да бъде управлявано, няма да е осъществен съставът на нарушението по чл.638, ал.4 от КЗ. По изложените съображения съдът в настоящия състав намира за неоснователни доводите и оплакванията, развити в пункт 1 и 2 от касационната жалба.

По отношение оплакването в пункт 3 от касационната жалба, свързано с описанието на нарушението, респ. с неговата непълнота, съдът споделя изводите в тази насока на районния съд, а именно – че в конкретния случай е налице пълно и достатъчно подробно описание на нарушението, като в електронният фиш са посочени съставомерните признаци на допуснатото нарушение, както и че това описание на нарушението в ел.фиш е напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването на закона е надлежно изпълнено от административнонаказващият орган и същото не води до неяснота на повдигнатото административно обвинение, както и че не може да бъде прието, че има нарушение на правото на защита на наказаното лице. В описанието на нарушението, дадено в процесния електронен фиш, са посочени най-напред датата, точното време/час/ и точното място на извършване на нарушението, т.е. мястото, където е установено управлението на описаното МПС, указана е посоката на движение на МПС/товарен автомобил/, този товарен автомобил е точно индивидуализиран с марка, модел и регистрационен номер, ясно е посочено, че същият е МПС, регистрирано на територията на Р. България и не е спряно от движение, както и че за същото не е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Ясно е посочен собственикът на това МПС, чието е било задължението да сключи такъв договор – описан с наименование, правноорганизационна форма, седалище и адрес на управление, ЕИК, както е посочен с трите имена и и адрес и законният му представител/управител/. Описано е, също така, че нарушението е установено с АТСС, като е посочен дори и фабричния номер на същото. Предвид горното съдът в настоящия състав намира за напълно неоснователни оплакванията, развити в пункт 3 от касационната жалба.

По отношение направеното в касационната жалба възражение за изтекла „погасителна давност“, съдът намира следното:

Съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 год. на ВКС и ВАС по тълк. дело №1/2014 год., при наказателно преследване на административните нарушения следва да се прилага института на абсолютната давност, като с оглед на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, субсидиарно приложение следва да намери чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от Наказателния кодекс. Това означава, че при реализиране на административнонаказателната отговорност на лицето и при субсидиарното прилагане на регламентирания в чл.81, ал.3 от НК институт на абсолютната давност, административнонаказателното преследване ще бъде изключено по давност, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора предвидения в чл.80, ал.1, т.5 от НК тригодишен срок.

Съгласно чл.81, ал.3 от НК, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл.80 от НК. В случая, с оглед вида на наложеното наказание – „глоба“, това е срокът по чл.80, ал.1, т.5 от НК /в ред,. ДВ, бр.26 от 2010 г./, а именно - три години. Следователно, срокът по чл.81, ал.3 от НК е четири години и половина/четири години и шест месеца/, считано от извършване на деянието.

Безспорно установено по делото е, че нарушението, за което е санкционирано дружеството - касатор, е извършено на 18.06.2021 год. Това е и датата, посочена в електронния фиш като такава на извършване на нарушението. Следователно, абсолютният давностен срок/четири години и половина/ за погасяване на административнонаказателното преследване спрямо „Бързия - И. С. - 2005” ООД, със седалище и адрес на управление - [населено място], [улица], [област], ЕИК ***, представлявано от управителя Я. И. С. от [населено място], за извършеното на 18.06.2021 год. нарушение по КЗ, ще изтече на 18.12.2025 год. Ясно е предвид това, че нито към датата на постановяване на решението на Момчилградския районен съд – 11.02.2025 год., нито към датата на постановяване на настоящото решение на касационната инстанция, този абсолютен давностен срок по чл.81, ал.3 от НК, категорично не е изтекъл. Предвид горното, и това възражение, инвокирано в касационната жалба, се явява неоснователно.

Така, предвид всички изложени по-горе съображения, се налага крайния извод, че касационната жалба на „Бързия - И. С. - 2005” ООД, със седалище и адрес на управление - [населено място], [улица], [област], ЕИК ***, представлявано от управителя Я. И. С. от [населено място], подадена чрез пълномощник - адвокат В. А. Р. от АК - [област], с изложените в нея оплаквания и доводи, се явява неоснователна и недоказана, а обжалваният Електронен фиш серия Г №0034522 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с АТСС, издаден от ОДМВР – Кърджали, е законосъобразно и правилно издаден, без допуснати нарушения на правилата, регламентиращи издаването на електронни фишове. След като го е потвърдил с обжалваното решение като законосъобразно издаден, Момчилградският районен съд е постановил едно материално законосъобразно решение, постановено при правилна преценка на събраните доказателства и при правилно приложение на материалния закон, като решението е постановено и без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед своевременно изразената претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в депозираната преди съдебното заседание писмена молба от процесуалния представител на ответника, на основание чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, следва на ответника по касация да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на ответника - издател на процесния електронен фиш, но същият е депозирал писмена молба, в която е изразил становище по касационната жалба и е направил съответните искания, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния регламентиран размер от 80.00 лева. Доколкото издателят на процесния електронен фиш е Областна дирекция на МВР - Кърджали, именно в полза на същата, в качеството й на юридическо лице, следва да бъдат присъдени дължимите разноски по делото.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.4, предл.І/първо/ от АПК, чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 и чл.63в от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №9 от 11.02.2025 год., постановено по АНД №2/2025 год. по описа на Районен съд - Момчилград.

ОСЪЖДА „Бързия - И. С. - 2005” ООД, със седалище и адрес на управление - [населено място], [улица], [област], ЕИК ***, представлявано от управителя Я. И. С. от [населено място], да заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Кърджали, сумата в размер на 80.00/осемдесет/ лева, представляваща разноски за дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.