М О Т И В И
към Решение №260205
от 09.02.2021 г. по АНД № 7278/2020 г.
по описа на ПРС, ХХIV н.с.
Районна
прокуратура гр. Пловдив е внесла предложение обв. А.С.М. – роден на *** ***, *****, б.г., неженен, неосъждан,
начално образование, неработещ ЕГН ********** да бъде освободен от наказателна отговорност за извършено от него престъпление за това, че от 15.03.2019 г. до 15.09.2020 г., в гр. Пловдив, като пълнолетно лице, без да е
сключил брак е заживял съпружески с лице от женски пол – А.Г.Т. ЕГН **********,
ненавършило 16 годишна възраст – престъпление по чл.191, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа предложението и предлага на основание чл. 78а от НК на
обвиняемия да бъде наложено административно наказание „глоба” около минималния размер от 1000 лева.
Защитникът на обвиняемия адв.Г.Д. пледира за това че са налице основания за
приложението разпоредбата на чл.78а от НК и иска налагане на минимално
наказание.
Обвиняемият А.М. сочи в лично становище, че няма какво да каже, съгласен е
с казаното от защитника си.
Съдът въз основа на доказателствата по делото прие следното:
Обвиняемият А.С.М. навършил 18 годишна
възраст на **. Същият живеел в дома на
родителите си – св. А.А.В., ЕГН: ********** и С.й.М.. /починал/, находящ се в **.
През 2018г. обв. М. установил връзка със св. А.Г.Т. ЕГН: **********, която познавал от махалата с турското й име „А.“.
Тя е родена на ***г. и към този момент била на 14 години /удостоверение за раждане - дубликат,
приложено на л. № 27 по делото/. Св. Т. била от ромски етнос, като не била
припозната от бащата, който съжителствал с майката. Известно време двамата поддържали приятелски отношения, след което
връзката им станала сериозна и те решили да създадат семейство. Споделили за
плановете си с родителите им, но първоначално те не ги одобрили. Причината
била, че А. била твърде малка за брак, все още била ** в *** клас в ОУ „**“,
като скоро след като започнала връзката си с обв. М. тя престанала да посещава
училище и прекъснала образованието си. Тогава обв. М. и непълнолетната А. Т.
решили да избягат от домовете си. На 11.03.2019г. двамата осъществили плановете
си, като напуснали домовете си и отишли в къщата на техен приятел. За да ги
намерят, родителите на А. Г. Т. – св. Г. М.Т., ЕГН: ********** и св. М.А.П.,
ЕГН: ********** потърсили съдействие от органите на 06 РУ при ОД на МВР – гр.
Пловдив, за да ги открият. На следващият ден ги намерили. А. им признала, че
иска да бъде с пълнолетния А.С.М.. Призивите на родителите и на двамата да
изчакат А. да завърши ** образование и тогава да създадат семейство не били
възприети от тях. За да не избягат пак, родителите им се съгласили да им
разрешат да заживеят заедно. Съжителството им било доброволно, по тяхно взаимно
съгласие, без да е имало договорености между родителите им по отношение на
заживяването. Не са склонявани и не е даван откуп за съжителството им от
другиго. Считано от 15 март 2019г. те се установили в дома на обв. М.. Скоро
след това станало ясно, че А. е бременна. Тя родила дете от мъжки пол на
10.12.2019г. Лекарят, наблюдавал
бременността й, сигнализирал органите на Дирекция „Социално подпомагане“, Отдел
„Закрила на детето“ – гр. Пловдив за непълнолетната бременна. Започнала
проверка по случая. Св. М.Е.Е., ЕГН: ********** – **към Дирекция „Социално подпомагане“, Отдел „Закрила на детето“ – гр.
Пловдив, посетила известния адрес по местоживеене на непълнолетната А. Т., но
не я открила там. Родителите й насочили **към адреса на А.С.М. ***. Били
извършени двукратни посещения на същия адрес – преди и след раждането на детето
през месец декември 2019г., документирани от **. След извършеното социално
проучване, констатациите намерили отражение в съставения социален доклад по
случая /приложен на л. № 20, 21 по делото/. Видно от заключението, от Отдел
„Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Пловдив били
предприети съответните социални мерки спрямо непълнолетната А. Т. с цел
превенция от изоставяне на детето, оказване на съдействие, подпомагане и
наблюдение до навършване на пълнолетието й.
Двамата нямат сключен граждански брак, което се потвърждава от
изисканите и приложени по делото удостоверения за семейно положение, съпруг/а и
деца на двамата от Отдел „ГРАО“ към Община Пловдив, Район „Източен“ /л. № 25 и
26 по делото/. Видно от постъпилата информация от Районен съд гр. Пловдив
/писмо, приложено на л. № 44 по делото/, в съда не е постъпило заявление за
издаване на разрешение за сключване на граждански брак между А.С.М. и А. Г. Т..
Описаните факти са доказани с всички доказателства по делото – разпитите на
свидетелите А. Т., Г. Т., М.П., А.В., М.Е., удостоверения за раждане на А. Т.,
удостоверения за семейно положение на А.М., А. Т., социален доклад на Агенция
за социално подпомагане, писмо от Районен съд гр.Пловдив, справка съдимост, характеристична справка.
Според настоящия съдебен състав безспорно по делото е доказано, че
обвиняемият А.М. е осъществил състава на престъплението, за което е предаден на
съд. Безспорно е установено, че в сочения период същият е живял на съпружески
начала с лице от женски пол, което не е било навършило 16 годишна възраст. За
да достигне до този извод съдът анализира доказателствата по делото и счита, че
единствено възможния извод е, че именно обвиняемият е живял на съпружески
начала с пострадалата А. Т.. По отношение на това обстоятелство липсва каквото и да било
съмнение.
По отношение на субективната страна на престъплението, съдът счита че обв.М.
е осъществил същото при пряк умисъл, доколкото е разбирал противоправността на
действията си/ живеенето на съпружески начала с ненавършило 16 годишна възраст
лице от женски пол/, но е искал настъпването на общественоопасните последици от
деянието си.
Ето защо съдът приема за доказано от обективна и субективна страна, че е
извършено от обв.А.М. престъпление по чл.191, ал.1 от НК.
Основателно е искането за това престъпление обв.М. да бъде освободен от
наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК, защото са налице всички
кумулативни предвидени за тази привилегия предпоставки, както и не са налице
пречките по чл.78а, ал.7 от НК за освобождаване от наказателна отговорност.
Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.78а от НК е приложима по
отношение на обвиняемия М.. На същия съдът счита, че следва да се наложи
административно наказание глоба в размер от 1000 лева. Това е така от една
страна с оглед трайно установените отношения между обвиняемата и пострадалата,
обстоятелството че същите имат две деца, за които полагат съвместни грижи. В
конкретния случай не може да се наложи по-ниска глоба, доколкото законът
предвижда наказание за престъплението по чл.191, ал.1 от НК лишаване от свобода
до две години или пробация както и обществено порицание, а разпоредбата на
чл.78а от НК предвижда наказание от 1000 до 5000 лева. Доколкото за това
наказание не се предвижда само наказание глоба е неприложима разпоредбата на
чл.78а, ал.5 от НК.
Посоченото по-горе административно наказание глоба съдът счита за
справедливо и съответно на обществената опасност на деянието.
По горните
мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.