№ 22
гр. Монтана, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20241630200358 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 144/2018/ 13.02.2018г. на Началника на
Митница гр.Лом, обл.М., на Я. Б. Я. ЕГН ********** и адрес гр.М., ул.М.
№ХХ ет.4 ап.11, е наложено административно наказание – глоба в размер на
10 230.00 (десет хиляди двеста и тридесет) лева на основание чл.128, ал.2 от
Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ за извършено
административно нарушение на чл.126 ЗАДС, както и на основание чл.124,
ал.1 от с.з. стоките предмет на нарушението, 500 литра чист етилов спирт
(етанол) са отнети в полза на Държавата.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
административнонаказания, поради което обжалва същото в
законоустановения срок с молба да бъде отменено като незаконосъобразно.
Оспорва извършването на нарушението, както от обективна, така и от
субективна страна, а също поддържа, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. По същество поддържа доводите си и
представя писмено становище.
Въззиваемата страна, представлявана от юрисконсулт И. взема
1
становище, че жалбата е неоснователна, а издаденото наказателно
постановление като законосъобразно следва да бъде потвърдено. Заявява, че
жалбата е недопустима, а процесното НП е влязло в законна сила на
основание чл.107д, ал.2 ЗАДС. Твърди в случай, че съдът приема и разгледа
жалбата по същество, че наказания е осъществил състава на административно
нарушение по чл.126 от ЗАДС, като е държал акцизни стоки – етилов алкохол,
без придружителни документи, удостоверяващи плащане, начисляване или
обезпечаване на акциза.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, а така
също във връзка с оплакванията в жалбата, приема следното:
Подадената жалба съдът приема, че е процесуално допустима.
Административнонаказателното производство се е развило в следната
хронология: с Постановление на РП Монтана от 06.02.2017г. са отделени
материалите по преписка вх.№ 221/2017г. и са изпратени на Митница Лом с
оглед реализиране на административно наказателна отговорност срещу Я. Б.
Я.. АУАН № 141/07.09.2017г. е съставен изцяло по изпратените от РП Монтана
писмени доказателства за извършено от нарушителя деяние по чл.126 от
ЗАДС. Актът е съставен в отсъствие на нарушителя, който е бил редовно
поканен чрез връчване на покана в Затвора гр.Враца, където е изтърпявал
наказание „лишаване от свобода“ и впоследствие препис от акта му е връчен
срещу подпис. Впоследствие е издадено процесното НП № 144/ 13.02.2018г.,
което е изпратено на Началник митническо бюро Монтана за връчване на
наказания Я..
При отсъствие на изрични разпоредби в специалния закон, ЗАДС, по
аналогия чл.84 от ЗАНН касаещи начина на връчване на призовки и
съобщения, препраща към прилагане разпоредбите на НПК. Съобразно
чл.180, ал.1 НПК книжата се връчват срещу разписка подписана от лицето, за
което са предназначени, а когато отсъства те се връчват на пълнолетен член на
семейството му или на друго лице, което поеме задължение да ги предаде. Ако
нарушителят не е открит на адреса следва да се отбележи това обстоятелство,
ако не може или откаже да подпише разписката, връчителят прави бележка за
това в присъствието на поне едно лице, което се подписва.
В настоящия случай към преписката се съдържа съпроводително писмо
2
(л.ХХ от делото), в което е отразено, че се връща невръчено НП №144/2018г.,
като лицето е търсено три пъти – на 06.03.2018г. и на 19.03.2018г. два пъти в
различни часове и не е намерено на посочения адрес, като по информация от
съседи лицето не живее на адреса. Няма приложени съобщения, разписки и
други, от които да е видно кое длъжностно лице е посетило адреса на
наказания, на кой адрес е търсен, на кои дати и по кое време и от кои лица,
съседи с посочване на техните имена, е получена информация, че лицето не
живее на посочения адрес. Видно е от приложените писмени доказателства, че
към датата на издаване на НП наказания не е бил в затвора по изтърпяване на
наказание лишаване от свобода. Адресът, на който е регистриран и живее, е
този в гр.М., ул.М. №ХХ ет.4 ап.11, което освен от писмените доказателства се
установява и посредством гласните обяснения на жалбоподателя и показания
на свид.Д. Н. К., или адреса на лицето не е променен.
Приложеното съпроводително писмо не удостоверява надлежно
връчване на процесното НП на административно наказания, при липса на
съответните съобщения, надлежно оформени от длъжностното лице по
връчване на съобщенията и книжата, кога е търсен и поради какви причини не
е връчено съобщението.
Предвид на гореизложеното съдът приема, че НП не е надлежно връчено
на наказания, поради което и не е влязло в сила на основание чл.107д, ал.2
ЗАДС, а подадената срещу него жалба е в законоустановения срок от датата на
връчването му, 06.03.2024г., отбелязване за това се съдържа на чл.64 от
делото, от лице което има правен интерес да атакува издадения санкционен
акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява и ОСНОВАТЕЛНА.
АУАН е съставен на жалбоподателя въз основа на изпратено от РП
Монтана Постановление от 06.02.2017г., с което са отделени материалите по
досъдебно производство №255/2015г., водено срещу Я. Б. Я. и отделените
материали са изпратени на Митница Лом с оглед реализиране на
административно наказателна отговорност срещу Я. за извършено нарушение
на ЗАДС.
В съставения акт е посочено, че при извършено претърсване и изземване
в гр.Монтана, на 05.12.2015г. в автомобил О.К. с рег.№ ХХХХХ, паркиран на
паркинг зад блок 58 на ул.М., ползван от Я. Б. Я. били намерени и иззети 50
3
бр. пластмасови туби от по 10 литра всяка, съдържаща безцветна течност с
мирис на спирт, общо 500 литра. Изготвен е приемо-предавателен протокол и
иззетите веществени доказателства са предадени на съхранение в ОДМВР
Монтана. От назначената физикохимическа експертиза е установено, че
течностите в намерените бутилки представляват чист етилов спирт (етанол),
получен по синтетичен метод с измерени 93 алкохолни градуса. За откритите
и държани акцизни стоки Я. не притежавал документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз, с което е
нарушена разпоредбата на чл.126 ЗАДС.
Въз основа на съставения и редовно връчен АУАН е издадено
атакуваното НП, с което е наложена глоба на нарушителя в размер на 10 230
лева, представляваща двойния размер на дължимия акциз.
Съгласно приложения протокол на л.46 от делото, дължимия акциз на
иззетата стока, 500 литра чист етилов спирт (етанол) е 5 115.00 лева,
пазарната цена е в размер на 2 635.00 лева и продажна цена в размер на
9 300.20 лева.
По същество жалбоподателят оспорва констатациите по съставения
АУАН и издадено наказателно постановление.
Административното наказание е наложено за това, че на 05.12.2015г., при
извършено претърсване и изземване в автомобил, ползван от жалбоподателя
са открити акцизни стоки, 500 литра чист етилов спирт (етанол) без документ,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия
акциз, с което е осъществен състава на чл.126 от ЗАДС, първата хипотеза на
„държане“.
От приложените по преписката доказателства и допълнително изискани
от ОДМВР Монтана, сектор Пътна полиция се установява, че собственик по
регистрация на автомобила, в който са открити акцизните стоки, товарен
автомобил О.К. с рег.№ ХХХХХ, е лицето Н. В. Д.. Същият е разпитан в
качеството на свидетел по ДП № 255/2015г., при който е заявил, че е
собственик само по документи, а в действителност не е ползвал никога
посочения автомобил, а последния е ползван от Я. Б. Я.. В хода на въззивното
съдебно следствие съдът направи опит да призове и разпита свидетеля В.
непосредствено, но лицето не бе открито на посочените адреси и по сведение
на съседи живее и работи в чужбина.
4
Установява се, че въпросния автомобил О.К. с рег.№ ХХХХХ е бил
паркиран на паркинг в гр.М., зад блок 58, като не се съдържат данни при
извършеното претърсване и изземване кой е отворил/отключил автомобила,
към този момент кое лице е ползвало автомобила, както и не е установено по
несъмнен начин, че именно Я. Б. Я. е ползвал МПС. В полето „обяснения на
лицето“ в протокол за претърсване и изземване от 05.12.2015г. Я. е отразил, че
„не е мой и не знам какво има в тия шишета“.
Разпоредбата на чл.126 от ЗАДС, която е приложена в случая от
наказващия орган предвижда, че „На лице, което държи, предлага, продава или
превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или
митническа декларация, или придружителен административен
документ/електронен административен документ или документ на хартиен
носител, когато компютърната система не работи, или търговски документ по
чл. 73б, ал. 16, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза, се налага:
1. глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000
лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 2000 лв. – за физическите
лица“.
В настоящата хипотеза наказания е привлечен към отговорност за
държане на акцизни стоки. Държането е част от фактическия състав на
процесното нарушение. В ЗАДС в чл.4 се съдържат легални дефиниции на
различни понятия по см. на закона, но няма легално определение на понятието
„държане“.
В теорията и съдебната практика законодателя е вложил в понятието
„държане“ упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не
държи като своя, а за другиго (за владелеца или собственика), от когото е
получил фактическата власт на правно основание, което изключва
намерението вещта да се държи като своя.
Не се доказа в производството жалбоподателя да е установил фактическа
власт върху процесните стоки, в случая върху 50 броя пластмасови туби,
находящи се в автомобил, паркиран на обществен паркинг и който автомобил
не се установи да се е ползвал от наказания Я.. Няма доказателства, че Я. към
момента на откриване на акцизната стока, е бил ползвател на автомобила,
както и че намерените стоки са били негови, т.е. бил е установил фактическа
5
власт върху предмета на нарушението.
Процесният автомобил, в който са намерени акцизните стоки, при
извършеното претърсване е бил иззет от органите на полицията и предаден на
съхранение в охраняема база на ОДМВР Монтана. В приложения протокол на
л.23 от делото е отразено в графа 1, че автомобила е без ключ. Както и по-горе
се посочи от приобщените протоколи от досъдебното производство, в. т.ч.
протоколи за претърсване и изземване, не може да бъде изведен категоричен
извод по какъв начин е отключен автомобила, кой го е отключил, у кого се е
намирал ключа и защо не е иззет ведно с автомобила, в случай, че е бил
наличен.
Всички тези факти не са изяснени при съставянето на акта за нарушение.
Разпитан актосъставителя свид.М. П. Д. поддържа, че актът е съставен изцяло
по документи постъпили от прокуратурата, тя не е присъствала при
извършване на проверката и констатиране на нарушението, а вписаните
свидетели Т. и К. са такива при съставянето на АУАН.
С оглед събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че
административното нарушение на чл.126 ЗАДС не е установено по несъмнен
начин, досежно извършването на нарушението и вината на нарушителя.
Не се установява фактическата власт, държането на предмета на
нарушението от страна на Я., както и факта, че е ползвател към онзи момент
на автомобила в който са намерени акцизните стоки без съответния документ.
Автомобилът, собственост на свид.Н. В. Д., е бил на паркинг зад жилищен
блок в гр.М. и в него са открити акцизни стоки без документ изискващ се по
ЗАДС. Горните обстоятелства са установени по безспорен начин.
Не се установява обаче, че Я. е съпричастен към извършване на
деянието, а именно че е ползвател на автомобила към деня на претърсването,
че е държал, упражнявал фактическа власт върху акцизни стоки – 500 литра
етилов спирт в пластмасови туби от по 10 литра.
В подкрепа на горното са единствено показанията от досъдебното
производство на свид.Д., които обаче не са дадени непосредствено пред
съдебния състав, поради което не могат да бъдат кредитирани за обективни и
достоверни, приобщени са само като писмени доказателства.
Въз основа на незаконосъобразно съставения АУАН е издадено
наказателно постановление, което се явява незаконосъобразно, тъй като е
6
ангажирана административно наказателната отговорност на лице, което не е
осъществило от обективна и субективна страна състав на административно
нарушение по чл.126 от ЗАДС. Съобразно чл.53, ал.2 ЗАНН, НП се издава
когато по несъмнен начин е установено извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и негова вина. В случая АНО не е преценил
задълбочено доказателствата по преписката, не е извършил обективна
преценка на същите, не е извършил допълнително разследване на спорните
обстоятелства, относно ползването на автомобила и фактическата власт върху
намерените в него акцизни стоки от страна на наказания, тъй като ако бе
сторил това би стигнал до извода, че в конкретния случай извършването на
нарушението и вината на наказаното лице не са установени по категоричен и
несъмнен начин, с годни доказателствени средства, съобразно изискванията на
закона, не се установява нарушение на цитираната разпоредба на чл.126 от
ЗАДС, както и вината на санкционираното лице.
Допуснатото нарушение на закона от административнонаказващия орган
при издаването на наказателното постановление не може да бъде санирано със
съдебното решение. Наказателното постановление няма абсолютна
доказателствена стойност и съдът, в производството по ЗАНН, в рамките на
своята компетентност, упражнява контрол за законосъобразност върху
атакувания с жалбата административен акт.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че издаденото наказателно
постановление, следва да бъде отменено в обсъжданата част, като
незаконосъобразно.
НП в частта, в която е постановено отнемане в полза на държавата на
стоките, предмет на нарушението, съдът намира, че е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Съобразно чл.124, ал.1 от ЗАДС „В случаите на
нарушение по чл. 126, ал. 1 и 2, както и в случаите, когато извършителят е
неизвестен, стоките - предмет на нарушението, се отнемат в полза на
държавата, независимо от това чия собственост са. Несъмнено за посоченото
количество етилов алкохол не са представени документи за платен акциз.
ЗАДС забранява държането на акцизни стоки, какъвто безспорно е етиловият
алкохол, без последният да е заплатен или обезпечен, като в този случай
отнемането на вещите се запазва като законна последица от извършването му.
Съобразно разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗАНН „Отнемат се в полза на
7
държавата и вещите, предмет на нарушението, притежаването на които е
забранено, независимо от тяхното количество и стойност, където и да се
намират.“ Етиловият алкохол без съответния документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, представлява вещ,
притежанието на която е забранено, поради което правилно и законосъобразно
са отнети в полза на Държавата.
С оглед изхода на делото разноски в полза на въззиваемата страна не
следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 144/2018/
13.02.2018г. на Началника на Митница гр.Лом, обл.М., с което на Я. Б. Я. ЕГН
********** и адрес гр.М., ул.М. №ХХ ет.4 ап.11, е наложено
административно наказание – глоба в размер на 10 230.00 (десет хиляди
двеста и тридесет) лева на основание чл.128, ал.2 от Закона за акцизите и
данъчните складове /ЗАДС/ за извършено административно нарушение на
чл.126 ЗАДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 144/2018/
13.02.2018г. в частта, в която на основание чл.124, ал.1 ЗАДС са отнети в полза
на Държавата стоките, предмет на нарушението: чист етилов спирт (етанол) –
500 литра, с измерени 93 алкохолни градуса, получен по синтетичен метод,
разделени в 50 броя пластмасови туби, всяка от по 10 литра, предадени с
приемо-предавателен протокол от 29.02.2016г. в сектор УССД към ОДМВР
Монтана.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд -Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
8