Решение по дело №364/2024 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 126
Дата: 21 юли 2025 г. (в сила от 21 юли 2025 г.)
Съдия: Андрей Вячеславович Чекунов
Дело: 20241880100364
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и четвърти
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело №
20241880100364 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, чрез пълномощник на
законните представители, против Г. В. Д., ЕГН **********, с адрес: *****.
Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след връчване на
заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като ищецът го е
инициирал за да може установи вземанията си. Исковете са положителни
установителни и се смятат предявени от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) – 11.08.2023 г. По
постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 45363/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 41 състав, което с Определение от 25.08.2023 г. е
прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд Своге. В резултат на
това е образувано ч.гр.д. № 583/2023 г. по описа на Районен съд Своге и е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №
362 от 29.09.2023 г., с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 3 724,05 лева – главница за доставена топлинна
енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., в топлоснабден имот,
находящ се в ***, инсталация ***/аб. № ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.08.2023 г. до изплащане на вземането (съгласно
искането в заявлението по чл. 410 от ГПК), сумата от 535,55 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021 г. до
01.08.2023 г., сумата от 24,41 лева – главница за дялово разпределение за
периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г. за посочения имот, ведно със законната
1
лихва върху главницата, считано от 11.08.2023 г. до изплащане на вземането
(съгласно искането в заявлението по чл. 410 от ГПК), сумата от 5,17 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 01.08.2023 г., както и
сумата от 85,78 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
В исковата молба ищецът излага, че ответникът като собственик на
топлоснабдения имот е клиент (потребител) на топлинна енергия за битови
нужди, по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), поради
което е обвързан от общите условия на ищцовото дружество, съгласно чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ, предвид че не е упражнил правото си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ да
предложи специални условия. Твърди, че през процесния период за имота е
доставяна топлинна енергия, поради което ответникът дължи цената за нея,
платима съгласно Общите условия месечно в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ ищцовото
дружество е начислявало сумите за топлинна енергия по прогнозни месечни
вноски, като в края на отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от
дружеството, извършващо дялово разпределение на доставяната топлоенергия
в сградата – етажна собственост по местонахождение на имота. За дължимите
суми за неплатена стойност на доставената топлинна енергия, за дялово
разпределение и лихва за забава в плащането им в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, която не е влязла в сила
поради постъпило възражение от длъжника. Цената на исковете е 3 724,05
лева – главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия, 535,55 лева –
лихва върху главницата за доставена топлинна енергия, 24,41 лева – главница,
представляваща незаплатено задължение за дялово разпределение и 5,17 лева
– лихва върху главницата за дялово разпределение, за които суми се иска от
съда да признае за установено, че се дължат от ответника на ищеца, като се
претендира още и законната лихва за забава върху двете главници, считано от
11.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземанията. Претендира се и
присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 153 от ЗЕ, вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД – иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост и за сума за
предоставена услуга „дялово разпределение“ на топлинна енергия, както и
искове за заплащане на обезщетение за забава върху стойността на
доставената топлинна енергия и на обезщетение за забава върху стойността на
предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия.
На ответника е изпратен препис от исковата молба и от доказателствата.
В указания срок не е подаден писмен отговор. Същият не се явява и не се
представлява в открито съдебно заседание, като не е направено искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът, чрез пълномощник, с молба от 23.06.2025 г. е поискал от съда
2
да се произнесе с неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК.
По делото са приети писмени доказателства представени от дружеството
- ищец.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Налице са основанията за постановяване на неприсъствено решение,
предвид обстоятелството, че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание – с разпореждането от 28.06.2024 г., с определението на съда по чл.
140 от ГПК от 12.05.2025 г. и с призовката от 13.05.2025 г.
Исковете са допустими, а с оглед на представените и приети по делото
писмени доказателства – вероятно основателни. Съгласно чл. 239, ал. 2 от
ГПК решението не се мотивира и се основава на наличието на предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника следва да понесе
направените от ищеца разноски по делото в размер на 413,18 лева, от които
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева – определено от съда
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и изчислено според Наредбата за заплащането на
правната помощ и 213,18 лева – заплатена държавна такса. ТР № 4/2013 от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС задължава съда да се произнесе и по
разноските в заповедното производство, които са в размер на 135,78 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. В. Д., ЕГН
**********, с адрес: *****, че същият дължи на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, представлявано от законните представители П. Р. П. и М.
С. Ц., сумата от 3 724,05 лева – главница за доставена топлинна енергия за
периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., в топлоснабден имот, находящ се в ***,
инсталация *** аб. № ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 535,55 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021 г. до
01.08.2023 г., сумата от 24,41 лева – главница за дялово разпределение за
периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г. за посочения имот, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.08.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата от 5,17 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 15.09.2020 г. до
01.08.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 362 от 29.09.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 583/2023 г.
на Районен съд Своге.
ОСЪЖДА Г. В. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от законните
3
представители П. Р. П. и М. С. Ц., сумата от 413,18 лева – представляваща
направени разноски по гр.д. № 364/2024 г. по описа на РС Своге, както и
сумата от 135,78 лева – представляваща направени разноски по ч.гр.д. №
583/2023 г. по описа на РС Своге.
Решението е постановено при участието на „Термокомплект“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“, ул.
„Проф. Александър Станишев“ № 2, като трето лице помагач на ищеца –
„Топлофикация София“ ЕАД против ответника Г. В. Д.
Решението не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 239,
ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
В едномесечен срок от връчването на решението, страната, срещу която
то е постановено, може да поиска неговата отмяна, по реда на чл. 240 от ГПК,
пред Софийския окръжен съд.

Препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № 583/2023 г. на Районен
съд Своге.


Съдия при Районен съд – Своге: _______________________

4