Решение по дело №8002/2020 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260941                       05.07.2021 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                          ХХ граждански състав

На седемнадесети юни                                две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                 

 

при секретаря Недялка Димитрова 

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 8002/2020г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:  

  

 

             Производството по делото е образувано по исковата молба на Д.Н.Р., ЕГН **********,*** против И.Л.Г., ЕГН ********** *** да бъде осъдена ответницата да му заплати сумата от 15000 американски долара, дадена по договор за заем, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаването на исковата молба, до окончателното й изплащане. При условията на евентуалност, се иска ответницата да се осъди да заплати сумата, като получена без основание.

               Твърди се, че на 12 декември 2010 година ищецът дал на ответницата сумата от 15000 американски долара в заем, за което обстоятелство тя от своя страна подписала собственоръчно разписка.

               Видно от разписката, ответницата се задължила да върне заетата сума до края на 2011 година.

               След многократно проведени срещи, разговори и уговорки, Г. обещала да върне на части дължимата сума, но плащания от нейна страна, така и не постъпили. Поради тази причина, на 30.09.2014г. ищецът изпратил на ответницата нотариална покана да изпълни задължението си към него.

               Поканата е получена на 07.10.2014г. от съпруга на ответницата.

               На 30.10.2014г., в деня, указан в нотариалната покана, Г. не се явила в нотариалната кантора на нотариуса, за което е съставен Констативен протокол.

               В този период, между страните се провели нови срещи и уговорки, с цел да не се инициира исково производство по реда на ГПК, вследствие на които ответницата отново обещала да върне дължимата от нея сума, вероятно на части по причини, че полагала грижи за възрастните си родители и внуците си.

               След като ищецът не получил никакви суми от нейна страна, на 27.05.2020 година, отново изпратил нотариална покана до ответницата, за да изпълни задължението си. Поканата е получена на 10.06.2020г. от нея лично.

               В уречения ден и час, 23.06.2020г., Г. отново не се явила в нотариалната кантора, като обяснила, че се грижи за болен роднина.

               Ищецът счита, че е налице договор за заем по смисъла на чл.240, ал.1 от ЗЗД. Съдържащото се в разписката признание за получаване на посочената в нея сума, именно като заем без лихва, ведно с обещание за връщането й на конкретен падеж от задълженото лице, доказват по категоричен начин наличието на валидно възникнало облигационно отношение между страните по сключен договор за заем, по който уговорената сума в размер на 15000 американски долара е предадена на заемополучателя. Моли се да се уважи искът. При условията на евентуалност, се моли да се уважи иска за връщане на сумата, като получена от ответницата без правно основание. Главният иск е по чл.240 ЗЗД, а евентуалният иск е по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

               Ответницата е представила отговор, с който оспорва иска. Прави възражение, че сумата е погасена по давност. Давността е петгодишна и е изтекла на 31.12.2016г., респ. на 30.09.2020г. /ако поканата за доброволно изпълнение прекъсва давността/. Ищецът не е извършвал действия, които са прекъсвали давността през годините. Изпратените от него нотариални покани не могат да причинят прекъсване на давността. Отделно ответницата оспорва изцяло разписката за получаване на сумата. Заявява, че не я е подписвала и не е получавала такава сума от ищеца.                   Ответницата е подписвала много пъти документи по повод даването на пълномощни в полза на сестрата на ищеца, включително и празни листи, но не е подписвала разписка с такова съдържание. На посочената в разписката дата ответницата не е била в Бургас. Моли се за отхвърляне на иска.

               При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

               Искът е неоснователен.

               Доказва се, че страните са свързани в облигационна връзка, породена от сключен договор за заем. Договорът се установява от представената разписка, подписана от И.Г. на 12.12.2010г., с която ответницата е декларирала, че е получила от ищеца сумата от 15000 долара, които се задължава да възстанови до края на 2011г. В хода на делото ответницата заяви, че не оспорва авторството на подписа си, но твърди, че се е подписала на празен лист. Това й твърдение не се доказа по делото, поради което следва да се приеме, че тя е подписала разписката с отразеното върху нея съдържание. Подписаната от ответницата разписка представлява признание от нейна страна, че е получила парите по заема, т.е. че договорът за заем е сключен, предвид реалния си характер, на 12.12.2010г.

               Впрочем получаването на парите от ответницата се установява по категоричен начин и от показанията на св.М.Р. и св.Т.Р., *** и *** на ищеца. Те са заявили, че на процесната дата Д. се е срещнал с И. в едно кафене и й дал парите, тя ги преброила и подписала разписка за получаването им.

               Доказва се сключването на заемния договор. Той има падеж – до края на 2011г., до когато парите са следвало да бъдат върнати от заемателката. Явно е, че тя не е изпълнила задължението си да върне сумата.

               По възражението за давност:

               Същото е основателно. В случая давността за погасяване на вземането по заемния договор е общата 5-годишна давност /чл.110 ЗЗД/. Тя тече от настъпване на изискуемостта на вземането, а именно с настъпване на падежа. Падежът е в края на 2011г., т.е. 31.12.2011г. и от тази дата вземането става изискуемо и съответно оттогава тече и давността за неговото погасяване. Така давността изтича на 31.12.2016г. Делото е заведено едва на 11.12.2020г., много след изтичане на давностния срок.

               Изпратените от ищеца до ответницата две нотариални покани през 2014г. и 2020г. за връщане на сумата, не могат да прекъснат давността, тъй като не се свързват с образуване на съдебно производство, нито са действие на принудително изпълнение. Тези покани са връчени на ответницата, но тя не се е явила на посочения ден при нотариуса, нито е признала по какъвто и да е начин, че дължи парите, за да може давността да се прекъсне с признанието й. Разпитаните свидетелки също не са изнесли факти, които да сочат по категоричен начин прекъсване на давността. Св.М.Р. е заявила, че след 2011г. ищецът и семейството му три или четири пъти имали среща с И., като тя казвала, че всеки момент ще може да му върне парите, но това не се случило и ищецът се принудил да й прати нотариална покана. БРС приема, че въобще не се доказва кога точно през годините са се състояли такива срещи, на които ответницата е признавала дълга си и евентуално е прекъсвала давността с признанията си. В най-добрия случай, по всяка вероятност тези срещи са ставали преди септември 2014г., когато е била пратена първата нотариална покана до И. да върне парите, като съдът стига до този извод съобразявайки показанията на свидетелката. Дори и да се приеме, че ответницата е признала за дълга си през 2014г. и оттогава е почнала да тече нова давност, то тя би изтекла през 2019г., т.е. отново преди завеждане на делото /11.12.2020г./ и съответно отново е погасила вземането по заема.

               Налага се извод, че искът е погасен по давност и следва да бъде отхвърлен.

               Предвид отхвърлянето на иска, следва да се разгледа евентуалният иск по чл.55 ЗЗД за връщане на сумата като получена без основание. Този иск е също неоснователен, тъй като е ясно, че парите са дадени по повод на заемно правоотношение, т.е. дадени са с основание, а не без основание и само по тази причина евентуалният иск следва също да се отхвърли. Освен това, и този иск е погасен с давност, тъй като дадените на 12.12.2010г. суми подлежат на връщане веднага /арг. чл.84, ал.2 ЗЗД/ и от тази дата тече давността. Тя изтича на 12.12.2015г. и е погасила вземането. Дори и да се приеме, че давността е прекъсната през 2014г., при устните преговори по връщане на сумата, тя отново изтича през 2019г. и е погасила вземането преди образуване на делото. Налага се извод, че и този иск е неоснователен.

               Следва решение, с което и двата иска бъдат отхвърлени.

               На основание чл.78, ал.3 ГПК ответницата принципно има право на разноски, но в случая липсват доказателства за направени такива. Представеното пълномощно в полза на нейния адвокат не удостоверява заплащане на адвокатско възнаграждение, липсва и приложен договор за правна защита, от който евентуално да се установи, че е платен хонорар. Ето защо разноски не следва да й се присъждат.

               Така мотивиран Бургаският районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

               ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Н.Р., ЕГН **********,*** против И.Л.Г., ЕГН ********** *** да бъде осъдена ответницата да му заплати сумата от 15000 /петнадесет хиляди/ американски долара, дадена по договор за заем от 12.12.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба – 11.12.2020г., до окончателното й изплащане.

               ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Н.Р., ЕГН **********,*** против И.Л.Г., ЕГН ********** *** да бъде осъдена ответницата да му заплати сумата от 15000 /петнадесет хиляди/ американски долара, дадена без основание на 12.12.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба – 11.12.2020г., до окончателното й изплащане.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:   /п/

 

Вярно с оригинала: НД