РЕШЕНИЕ
№ 960
гр. Пловдив , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20205330116893 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Триадица“, бул.
„Витоша“ № 89Б, представлявано от ** *** **** К. Х. Ч. и *** **** Б. А. В., чрез
пълномощника им адв. С.М. против В. З. Р. с ЕГН: **********, с адрес в. с. Р., ул. „А. Б.“ №
**, вх. *, ет. *, ап. **.
В исковата молба се твърди, че на 22.10.2018г. около 07.00 часа в гр. А., на ул. „Ц. И.
А. *“ № ***,водачът В. З. Р. при управление на собствения си автомобил „БМВ 316И“ с рег.
№ *******, по време на движене не направлявал и контролирал постоянно превозното
средство, в следствие на което то поднесло и блъснало паркираното МПС, собственост на С.
К. И. с ЕГН: *******, модел „Форд Транзит“ с рег. № ******, в задна странична част, панел
заден *** и задна **** гума, след което напуснал мястото на произшествието преди
пристигане на органите на реда.
За настъпилото ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП № ******, в който
бил отразен механизма на настъпване на произшествието и и вената на ответника за
настъпването му.
Към датата на настъпване на ПТП-то за увреждащия автомобил „БМВ 316И“ с рег. №
****** имало валидно сключена застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите,
със срок на действие от 18.05.018г. до 17.05.2019г. сключена към застрахователя „ДЗИ-
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД.
Собственикът на увредения лек автомобил предявил претенция пред ищеца в
качеството му на застраховател за изплащане на обезщетение за претърпените от него
имуществени вреди.
1
След като бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие ищецът
образувал преписка по щета с №*********/25.10.2018г., в която били събрани доказателства
за наличие на предпоставки за изплащане на обезщетение и бил определен размера му.
За установяване на техническото състояние на автомобила и точно отразяване на
щетите представители на ищеца извършили оглед, при който били установени подробно
описаните в исковата молба увредени части и детайли, които възлизали на сумата от общо
556,83 лева, от които- 309,03 лева за подмяна на детайли и материали, 115,60 лева за монтаж
и демонтаж, 8 лева труд за ремонта и 124,20 лева труд и материали за боядисване.
Определеното от застрахователя обезщетение в размер на 556,83 лева било заплатено
на собственика на уредения автомобил с нареждане за групово плащане от 30.10.2018г.
На основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахователят имал правото да получи от
виновния водач платеното застрахователно обезщетение,когато същият е напуснал мястото
на настъпване на произшествието преди пристигане на органите на КАТ.
Въз основа на гореизложените твърдения съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 571,83 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № **********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане. Претендира и присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника В.Р. е постъпил молба, с която на основание
чл. 237 от ГПК признава изцяло претенциите на ищеца по основание и размер.
В проведеното на 27.05.2021г. открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния
си представител- адв. П. моли да бъде постановено решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК
при признание на иска. В същото съдебно заседание съдът е уважил искането за
постановяване на решение при признание на иска, тъй като са налице предпоставките за
това.
Ето защо и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът следва да постанови решение,
основавайки се на признанието.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, които се констатираха от съда в размер на 50 лева
заплатена държавна такса и за същите е представен списък /приложен на л. 48 от делото/.
Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. З. Р. с ЕГН: **********, с адрес в. с. Р., ул. „А. Б.“ № **, вх. *, ет. *, ап.
** да заплати на ищеца „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б,
представлявано от ** *** *** К. Х. Ч. и ** **** Б. А. В. сумата от 571,83 лева /петстотин
седемдесет и един лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № *******, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба в съда -15.12.2020г. до окончателното
изплащане.
2
ОСЪЖДА В. З. Р. с ЕГН: **********, с адрес в. с. Р., ул. „А. Б.“ № **, вх. *, ет. *, ап.
** да заплати на ищеца „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б,
представлявано от *** **** **** К. Х. Ч. и ** *** Б. А. В. сумата от 50 лева /петдесет лева/,
представляваща направени по делото разноски за внесена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________________/п/_______
3