МОТИВИ към ПРИСЪДА №224/16.12.2015г. по НОХД № 1719/2015г.,
изготвени на 17.12.2015г.
С. районна прокуратура е внесла
обвинителен акт против подсъдимия Я.В.Т. за престъпление по чл.343В, ал.2, вр. ал.1
от НК.
В съдебно заседание подсъдимият призна
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и поиска
делото да бъде разгледано по реда на
съкратеното съдебно следствие.
Съдът прецени, че са спазени изискванията на чл.370 и
следващите от НПК. Допусна предварително изслушване на страните и разясни на
подсъдимия правата по чл.371 от НПК, след което обяви с определение, че ще
ползва неговото самопризнание без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на РП- С. счете, че няма пречка да се
разгледа делото по реда на глава 27 от НПК.
Подсъдимият в съдебно заседание се признава за виновен
и лично и чрез служебния си защитник моли съда да му наложи наказание
„Пробация” в минимален размер.
Представителят на РП- С. в съдебно
заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин.
Предлага на подс. Т. да бъде наложено наказание „Пробация”, изразяваща се в
следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за
срок от ШЕСТ месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице ТРИ пъти седмично и 2.
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ месеца.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подс. Т. е бил наказан по
административен ред няколко пъти със следните наказателни постановления: НП
№14- 0304- 001427 от 16.07.2014г. на Началника на РУ на МВР- Н., влязло в сила
на 05.09.2014г., НП №14- 1679- 000479 от 04.08.2014г. на Началника на РУ на МВР-
Я., влязло в сила на 05.09.2014г. и НП №14- 1679- 000543 от 15.09.2014г., влязло
в сила на 14.11.2014г. за управление на МПС без съответното свидетелство за
управление на МПС, т. е. за нарушение по чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП.
Подс. Т. отново управлявал МПС, а именно на 30.08.2015г.
през деня. Управлявал лек автомобил марка „Рено Лагуна” без регистрационен
номер в гр. С. в района на бензиностанция „Еко”. Бил е спрян за проверка от полицейски
автопатрулен екип от РУ на МВР- С., състоящ се от св. И.С. и колегата му В.Ч.. При
проверката се установило, че водачът на описаното по- горе моторно превозно
средство, подс. Т. не притежава свидетелство за управление на МПС, поради което
служителите на РУ „Полиция”- С. потърсили съдействие от колегите им от сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР- С.. На място бил изпратен екип, включващ св. С.Д..
Съставен бил на подс. Т. акт за установяване на административно нарушение
№033586/30.08.2015г. от св. Д., а св. С. се подписал като свидетел по акта.
Подс. Т. не изложил възражения по констатациите от акта и бил задържан за срок
от 24 часа в РУ на МВР- С..
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и
относими към предмета на делото.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните в
досъдебното производство свидетели С. и Д., тъй като те са последователни,
безпротиворечиви и се подкрепят от останалия, събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира писмените доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство и присъединени към доказателствения материал
по реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. Т. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343В, ал.2, вр. ал.1 от НК,
затова че на 30.08.2015г. в гр. С. в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с НП №14- 0304- 001427/16.07.2014г. на Началника на РУ на
МВР- Н., в сила от 05.09.2014г.; НП №14- 1679- 000479/04.08.2014г. на Началника
на РУ на МВР- Я., в сила от 05.09.2014г. и НП №14- 1679- 000543/15.09.2014г. на
Началника на РУ на МВР- Я. в сила от 14.11.2014г. за управление на МПС без
съответното свидетелство за управление извършил такова деяние- управлявал МПС,
лек автомобил марка „Рено Лагуна” без регистрационни номера, без съответното
свидетелство за управление на МПС.
Деянието подс. Т. е извършил с пряк умисъл, тъй като е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици. Той е знаел, че не притежава свидетелство за
управление на МПС, тъй като поради отнемане на всички контролни точки през 2012г.
на основание чл.157, ал.4 от Закона за движение по пътищата е загубил тази
правоспособност. Знаел е, че е неправоспособен, но въпреки това се е качил на
управлявания от него автомобил и го е управлявал на 30.08.2015г. в района на
бензиностанция „Еко” в гр. С.. От приложената по делото справка от началника на
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С. е видно, че подсъдимият е неправоспособен водач, тъй като са му били
отнети контролните точки. Със ЗППАМ №10005/25.07.2012г. Началникът на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР- Я. е постановил
отнемане свидетелството за управление на МПС, тъй като подс. Т. не е изпълнил
задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП, т. е. поради отнемане на всички
контролни точки е следвало да върне свидетелството си за управление на МПС.
Причини, мотиви и условия за извършване
на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия и в неспазването
на императивните разпоредби на ЗДвП.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете самопризнанието на подсъдимия и разкаянието му.
Съдът констатира отегчаващи отговорността
обстоятелства, а именно предишно осъждане на подсъдимия, множеството му
административни наказания по ЗДвП, обуславящи и лошите му характеристични данни.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да наложи на подс. Т. съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанията. В разпоредбата на чл.343В,
ал.2, вр. ал.1 от НК, в редакцията към момента на извършване на деянието е
предвидено наказание „Лишаване от свобода” до две години. Тази редакция е по- благоприятна
за подсъдимия, тъй като в новата редакция са предвидени две наказания като
едното е „Лишаване от свобода” за срок от една до три години и кумулативно с
него е предвидено наказание „Глоба” в размер от 500 до 1200 лева. С оглед
постигане целите на генералната и специалната превенция съдът счете, че следва
да наложи на подс. Т. наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, а не както
предлагат прокурора и защитника на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1,
т.2, б. „б” от НК. Съдът счита, че не са налице нито многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства, нито някое от изключително естество, за да се
прилага разпоредбата на чл.55 от НК. Разглеждайки приложената по делото справка
за съдимост на подсъдимия е видно, че той е осъждан за тежко умишлено
престъпление по чл.198, ал.1 от НК. Освен това е видно, че с решение по НАХД
№1008/2011г. Я. районен съд е освободил от наказателна отговорност за извършено
на 27.09.2010г. престъпление по чл.343В, ал.1 от НК и му е наложил
административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева. Видно е, че подсъдимият
явно не се поправя, а продължава да извършва престъпления. Видно е, че с
налагането на административно наказание по НАХД №1008/2011г. от Я. районен съд не
се е въздействало на подс. Т. така, че да спре да извършва такива престъпления,
а напротив той продължава да извършва такива деяния да управлява МПС вече без
да е правоспособен водач. Видно е, че това деяние той е извършил в едногодишния
срок на три влезли в сила наказателни постановления, с които е бил наказан по
административен ред. Това показва една упоритост от негова страна да нарушава
ЗДвП. От приложената по делото справка за нарушител е видно, че той изобщо не
се съобразява с императивните разпоредби на Закона за движението по пътищата. Всичко
това показва, че с наказание „Пробация” по настоящото производство не биха се
изпълнили целите на генералната и специалната превенция. Съдът счете, че следва
да му определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и намира, че е най- подходящо то да бъде „Лишаване от свобода” за
срок от ШЕСТ месеца. В този вид съдът счита наказанието за справедливо и
отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца. Тъй
като делото се разгледа по реда на глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие
и подс. Т. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт съдът на основание чл.58А, ал.1 от НК задължително следва да
намали това наказание с 1/3, а именно с два месеца. Намаленото наказание
„Лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ месеца съдът счита, че подс. Т. следва
да изтърпи ефективно, тъй като не са налице условията за прилагане института на
условното осъждане, защото той е осъждан на „Лишаване от свобода” за
престъпление от общ характер. Съдът счита, че тъй като това не е първото му
осъждане на „Лишаване от свобода” на основание чл.60, ал.1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража следва да го настани в
затвор, а на основание чл.61, т.2 от същия закон наказанието следва да изтърпи
при първоначален СТРОГ режим.
Разглеждайки справката за съдимост на подс. Т. съдът
установи, че той е осъден с влязла в сила на 17.06.2015г. присъда по НОХД
№389/2015г. на Я. районен съд, с която му е наложено за извършено на
10.03.2015г. престъпление по чл.198, ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода”
за срок от ДВЕ години, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено
за изпитателен срок от ТРИ години. Видно е, че деянието по настоящото
производство е извършено по време на изпитателния срок определен с тази
присъда, поради което съдът на основание чл.68, ал.1 от НК следва да приведе наказанието
„Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години в изпълнение и то следва да се
изтърпи отделно от наложеното с настоящата присъда. Тъй като това е първото
осъждане на подс. Т. на „Лишаване от свобода” съдът следва да го настани на основание
чл.59, ал.1 от ЗИНЗС в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип, а на основание чл.61,
т.3 от същия закон наказанието следва да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
Ръководен
от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: