№ 3
гр. Варна, 08.01.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Даниела П. Костова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора С. Г. Я.
Сложи за разглеждане докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно
частно наказателно дело № 20263000600002 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Я.
Обвиняемият И. М. М., редовно призован, явява се лично, като се води
от органите на РД „Охрана“ Варна, и с адв.С. Л. от АК – ВАРНА, редовно
упълномощен от първата инстанция.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Няма да правим отводи на
състава на съда. Няма да сочим нови доказателства.
АДВ.Л.: Да се даде ход на делото. Няма да правим отводи на състава на
съда, нямаме доказателствени искания.
ОБВ.М.: Да се гледа делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам протеста на
1
ВОП срещу определението на ВОС по ЧНД № 1905/2025 г. накратко
хронологията е следната.
На 04.12.2025 г. ВОС не уважваа искане за вземане на мярка задържане
под стража и определя мярка гаранция в пари. Това определение е било
протестирано и с определение на ВАпС от 09.12. протеста е бил уважен,
отменено е било определинето и е взета МНО „Задържане под стража“. 20
дни по-късно на 30.12. ВОС в протестираното определение е извършил
ревизия на акт на Апелативен съд Варна, тъй като при липса на нови
обстоятелства, обуславящи възможност налична да не се извърши
престъпление от страна на обвиняемия е изменил мярката в по-лека, а именно
„домашен арест“. Днес сме 08.01., няма и месец след произнасянето на ВАпС
и се е достигнало до друг резултат 20 дни след произнасянето на ВАпС на
09.12., а именно на 30.12. като при липсата на нови доказателства такива не се
сочат и от защитата първоинстанционният съд е преценил да определи по-
лека МНО. Не намирам така както е посочил и прокурора от ОП-Варна нови
доказателства, които да обуславят, че опасността да се извърши престъпление
е отпаднала. Налични са доказателства, които обосновават разумното
предположение М. да е извършил престъплението, налична е и опасността от
извършване на престъпление, така както е приел в предходното заседание друг
състав на ВАпС. Как бих могла да нарека това поведение, освен като
процесуален инатлък от страна на първоинстанционния съд, при положение,
че на 09.12. е взел МНО задържане под старжа и 20 дни по-късно да измениш
мярката за неотклонение при липса на ново настъпили обстоятелства по
воденото производство. Затова моля да се уважи протеста като спрямо И. М.
бъде взета мярка задържане под стража, така както е преценил и предходния
състав на ВАпС.
АДВ.Л.: Уважаеми Апелативни съдии, считам, че първоинстанционния
съдебен акт е правилен и законосъобразен, като моля да го потвърдите и
съображенията ми за това са следните.
На първо място не мога да се съглася с изразеното становище от страна
на прокурора, че е налице процесуален инатлък от строна на Окръжен съд
Варна. Считам, че законовите предпоставки са били ясни и са налице и са
били изпълнени за да може да се постанови един нов съдебен акт, който да
отговаря на действително съществуващото положение.
2
Аз съм имал възможността да се запозная с мотивите както на окържне
така и на Апелативен съд по отношение на необходимостта от задържане на
лице под стража, като са цитирани няколко решения, вкл. и Летилие срещу
Франция, Томази срещу Франция, като моя прочит потвърждава дълбокото ми
убеждение, че правото е толкова широка материя и може да се погледне под
различен ъгъл и да се вадят от тези решения изводи, които съответстват на
необходимата насока, било то обвинителна или оправдателна такава.
Позволил съм си да изкарам един цитат от решението на Томази срещу
Франция, с което се казва, че трайното съществуване на обосновано
подозрение за извършено престъпление е осонвен принцип за законността на
задържането, но след известно време то вече не е достатъчно. В тоз исмисъл
считам, че единият от основните аргументи на прокуратурата, че няма нови
обстоятелства е несъстоятелен, доколкото самия факт на изминаване на
определено време следва да се приеме като такова обстоятелство, но това е
по-малкия критерий в настоящия случай. По-важното обстоятелство е факта,
че действително считам, че моя клиент няма опасност да извърши ново
престъпление. Отбелязвам тази теза на разсъждение доколкото всички
производства до момента и държавното обвинение, както и съответните
съдилища сме били в единомислие по отношение на обстоятелството има ли
опасност да се укрие. Такова не е налице, има постоянен адрес, живее със
съпругата си, има добри характеристични данни, така, че опасността да се
укрие не е налице.
Донякъде неизяснено стана въпроса възможно ли е да направи ново
престъплени. Какот споменах считам, че с времето тази опасност отпада, но
съществения аргумент е необходимостта от търсене на баланс между
желанието на прокуратурата и правата на обвиняемия. В този смисъл съгласно
трайната съдебна практика на ЕС ограничаването на правото на свобода
трябва да е пропорционално на законоуставоенвата цел и да не създава по
големи ограничения. Именно разсъжденията в тази насока съм убеден, че
формираха волята на окържния съд за да наложи по-лека МНО.
В заключение бих искал да кажа, че според мен това в настоящия случай
е най правилната мярка, доколкото пази баланса между правата на обвиняемия
и нежбходимостта от извършване на процесуални действия което е заявено от
страна на прокуратурата. Мисля, че това е баланс, който е в достатъчна степен
3
защитава правата на правосъдието. Моля за съдебен акт в този смисъл.
ОБВ.М.: Няма какво да добавя.
Съдтъ ще се произнес в 10.45 часа със съдебен акт.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
След съвещание и като взе предвид доводите на страните въззивният съд
констатира, че постановеният първоинстанционен съдебен акт е немотивиран,
незаконосъобразен и неправилен по следните съображения:
Производството се развива по реда на чл.65 от НПК, доколкото
Варненският окръжен съд е бил сезиран от обвиняемия И. М. с искане за
изменение на мярката му за неотклонение от задържане под стража в по-лека.
Видно от изложените съображения в първоинстанционния съдебен акт,
съдът е преценил актуалността на направения първоначално извод за наличие
на обосновано предположение за съпричастност на жалбоподателя към
деянието, предмет на обвинението. Мотивирал се е със събраните до момента
доказателства - гласни, писмени и ВД, като е достигнал до извода, че и към
момента е налице обосновано подозрение в извършване на престъплението,
предмет на обвинението по чл.302, т.1а, вр.чл.301, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК,
изрично посочвайки наличието на три отделни деяния извършени за периода
от 27.10.2025 година до 02.12.2025 година.
Разглеждайки наличието на втората предпоставка на чл.63, ал.1 от НПК
за наличие на реална опасност от извършване на престъпление или укриване,
ВОС е съобразил, че не съществува такава от укриване, но е налична от
извършване на престъпление, с оглед на длъжността, която е заемал
обвиняемият преди и към момента на извършване на деянието и изградената
комуникация с различни лица, включително и свидетели по делото.
Първостепенният съд се е съгласил и с доводите на обвинението, че
съществува опасност от извършване конкретно на престъпление против
правосъдието, с оглед на демонстрираната упоритост при извършване на
деянието, предмет на обвинението.
Изложеното, на практика, безсъмнено е следвало да доведе до извода за
липса на нови обстоятелства от момента на вземане на мярката за
неотклонение задържане под стража от Апелативен съд – Варна,
4
обосноваващи отпадането на предпоставките на чл.63, ал.1 от НПК и водещи
до изменение на мярката за неотклонение. Актуалността им, неизвестно по
какви причини, обаче е довела до обратен извод, че целите на мярката за
неотклонение могат да бъдат постигнати и с алтернативна мярка - Домашен
арест, с мотиви, касаещи личността на обвиняемия – младата му възраст и
чистото му съдебно минало. Тези съображения се преценяват като
несъстоятелни и могат да бъдат приравнени към липса на мотиви - не става
ясно какви са доводите на съда, даващи основание да приеме наличие на
промяна в обстоятелствата. Изложеното досежно личността на обвиняемото
лице на този етап от наказателното производство не може да бъде решаващо
за разлика от изискването на законодателя за отчитане на обстоятелствата при
налагане на наказание по чл.54 от НК. Обществената опасност на деянието,
предмет на обвинението и най-вече естеството и периода на извършване,
изключва на този етап на цитирания в ревизирания съдебен акт „принцип за
минимум принуда“. В контекста на изложеното настоящата инстанция намира
за необходимо да подчертае, че престъплението предмет на обвинението е
извършено с три отделни деяния по смисъла на чл.26 от НК през период от
месец и половина - мярката за неотклонение задържане под стража е взета от
състав на Апелативен съд – Варна на 09.12.2025 година и същата е била
изменена от Окръжен съд – Варна двадесет дни по-късно, без наличието на
нови обстоятелства, съгласно изискванията на законодателя по смисъла на
чл.63, ал.3, вр.ал.1 от НПК. Събраните в хода на досъдебното производство
нови доказателства след задържане на обвиняемия, са в подкрепа на
обвинителната теза и не само, че не разколебават извода за съпричастност на
същия към извършване на деянието, а го затвърждават.
Доводите, развити от защитата на база решение на Европейския съд по
правата на човека по делото „Томазо срещу Франция“, досежно „трайното
задържане на обвиняемо лице“, не се споделят от настоящия състав, доколкото
в конкретния случай не става въпрос за „трайно задържане“.
Всичко изложено по-горе обосновава за ревизиращата инстанция извода
за неадекватност на мярката за неотклонение домашен арест на този етап от
досъдебното производство по отношение на обвиняемото лице, респективно
за необходимост от оставане в сила на задържането, т.к. риска от извършване
на престъпление е реален и конкретен, с оглед демонстрираното поведение на
обвиняемия в качеството му на полицейски служител, увеличаващ риска от
5
извършване на престъпление.
Водим от гореизложеното СЪСТАВЪТ НА АПЕЛАТИВЕН СЪД –
ВАРНА
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 3/05.01.2026 година на Окръжен
съд Варна, постановено по ЧНД № 1905/2025 г. в с.з. на 30.12.2025 г., с което
е изменена мярката за неотклонение по отношение на И. М. М. с ЕГН
********** - обвиняем по Досъдебно производство № 160/2025 г. по описа на
ОСлО при ОП-Варна от „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” в „ДОМАШЕН
АРЕСТ“, при условията на електронно наблюдение.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА“ взета по отношение на И. М. М. с ЕГН **********.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.18
часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6