Решение по дело №737/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1503
Дата: 5 декември 2023 г.
Съдия: Стою Христов Згуров
Дело: 20231100900737
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1503
гр. София, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стою Хр. Згуров
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело №
20231100900737 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените от ищеца “Н.Б.Г.” ЕООД, ЕИК ****,
против ответника “ТВ НЕТ” ООД, ЕИК ****, обективно и кумулативно
съединени искове с правно основание чл.91 ЗАПСП във вр. с чл. 79, ал. 1,
предл. I ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, относно осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 78 310,58 лева,
представляваща главница за месечни лицензионни такси за м. септември,
2022 г. (остатък) и за периода м. октомври, 2022 г. – м. април 2023 г. (в пълен
размер), дължими по сключения между страните Договор № 213 от 23.04.2021
г. за отстъпване на неизключително право за разпространение на
телевизионни програми, за разпространението от лицензополучателя “ТВ
НЕТ” ООД до частни абонати за определена територия на телевизионните
програми “Нова телевизия”, “Диема”, “Диема Фемили”, “Кино Нова”, “Нова
Спорт” и “Nova News”, ведно със законната лихва върху претендираната
главница от 78 310,58 лева от датата на подаване на исковата молба
(12.04.2023 г.) до окончателното й плащане, както и за сумата в общ размер
на 11 013,98 лева, представляваща неустойка за забава върху месечните
лицензионни такси по т. 4.3. от горецитирания договор, изчислена от датата
на падежа на съответното задължение, като първият от тях е на 30.08.2022г.
до 31.03.2023 г. включително.
Ищецът основава претенциите си с твърденията, че между него, като
лицензодател, и ответникът, като лицензополучател, е бил сключен Договор
№ 213 от 23.04.2021 г., съгласно който ответникът получава, считано от
01.05.2021 г. и за срок до 30.04.2023 г., неизключителното право и за
територията ж.к. “Люлин”, ж.к. “Стрелбище” и ж.к. “Овча купел”, гр. София
1
да приема и разпространява чрез аналоговата и цифровата си мрежи
телевизионните програми: “Нова телевизия”, “Диема”, “Диема Фемили”,
“Кино Нова”, “Нова Спорт” и “Nova News” до частни абонати в основния
пакет от ТВ-програми, достигащ до всеки абонат на ответника като оператор,
осигуряващ разпространението на телевизионните програми. Твърди, че
съгласно договора лицензополучателят се е задължил да заплаща на
лицензодателя месечна лицензионна цена, посочена в Приложение №2 към
договора. Сочи, че съгласно т. 4.2. от договора плащането на лицензионната
цена се извършва изцяло и авансово най-късно до 30-то число на месеца,
предхождащ месеца на излъчване (разпространение) на програмите. Ищецът
счита, че в изпълнение на договора е предоставил на ответника услугите и
намира, че той не му е заплатил дължимите възнаграждения по договора в
общ размер на 78 310,58 лева с ДДС, от които сумата от 3 340,58 лева с ДДС
за м. септември 2022 г. и от по 10 710 лева с ДДС за периода от м. октомври
2022 г. до м. април 2023 г. Твърди, че съгласно т. 4.3. от договора ответникът
му дължи и неустойка за забава в размер на 0,2% на ден върху неплатената
главница, но не повече от 20%. Неустойката върху неплатените главници за
периода от датата на падежа на всяко месечно плащане (30-то число на
месеца, предхождащ месеца на предоставяне на услугите) до 31.03.2023 г.
включително, възлиза в общ размер на 11 013,98 лева.
В законоустановения срок, ответникът “ТВ НЕТ” ООД подаде отговор
на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от процесния договор за
отстъпване на неизключително право за разпространение на телевизионни
програми. Сочи, че плащанията между тях са с основание договор от
01.03.2018 г. при цена за услугите от 6 700 лева без ДДС или 8 040 лева с
ДДС, който договор продължава действието си за процесния период, и ако
има дължими суми за разпространение на програми, то те са в по-нисък
размер. Счита, че е погасена процесната фактура за м. септември 2022 г. и
част от фактурата за м. октомври 2022 г. Оспорва договора и приложенията
към него, както и общите условия, да са подписани от ищеца, чрез управителя
Н.А., и от ответника, чрез управителя Ц.Т.. Оспорва също да е подписван
договор с такова съдържание. Сочи, че от представените доказателства не се
установява извършването на услуги по разпространение на посочените в
исковата молба телевизионни програми от страна на ответника, нито доставка
на сигнал до ответника от страна на ищеца, поради което ответникът не бил
задължено лице за плащане цената по процесните фактури. Сочи също, че
представените фактури не са подписани от ищеца и от ответника, както и, че
дори и да се докаже извършването на услугите от ищеца, то те не са с
необходимото качество. Ответникът оспорва твърдението, че е изпаднал в
забава, и счита, че не дължи неустойка или лихва за забава, тъй като
твърдяната клауза от ищеца относно срока за плащане по т. 4.2. от договора,
се намира на страница, която не е подписана от управителя на ответното
дружество и по тази причина тя не обвързва ответното дружество. Сочи, че по
същите съображения не го обвързва и клаузата на т. 4.3. от договора, която
касае обезщетението за забава и препраща към общите условия. Ответникът
2
счита, че не е обвързан от общите условия, тъй като не са подписани от него,
не е ясно дали ги е приел, а при узнаване на същите ги оспорва незабавно с
отговора на исковата молба. Сочи, че не дължи нито неустойка, нито лихва за
забава, тъй като липсват такива уговорки между страните, които да са
подписани от ответника и да са породили действие за него. Ответникът сочи,
че добросъвестната търговска практика изисква ищецът първо да покани
ответника да плати, а липсва такава покана. Заявява, че на датата на подаване
на исковата молба - 12.04.2023 г., е извършил плащане към ищеца по
неформален договор. Оспорва претендираното от ищеца лицензионно
възнаграждение като размер, тъй като в приложение № 2 са посочени 3 400
абоната, за които да се заплаща евентуално възнаграждение при единична
цена от 2,50 лева без ДДС на абонат. Сочи, че в периода след 01.05.2021 г.
абонатите на ответника са намалели и са водени множество разговори за
намаляване на възнаграждението.
Ответникът сочи, че след като не е било налице основание за издаване
на процесните фактури, които да са дължими в 30-дневен срок от издаването
им, то не е възникнало задължение за него да плати същите и той не е
изпаднал в забава, и не дължи договорната неустойка. Ответникът прави
възражение за погасяване по давност на претендираните суми.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове
и изложените твърдения. Оспорва възражението на ответника за липса на
договор между страните. Сочи, че обстоятелството, че “ТВ НЕТ” ООД
разпространява програмите на НОВА, е декларирано от ответното дружество
пред Съвета за електронни медии в изпълнение на разпоредбата на чл. 125в от
ЗРТ, с писмо с вх. № ЛРР-14 34-01-65/22.02.2023 г., подписано от управителя
на ответника, в което са посочени програмите и периода на договора от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. Сочи, че по време на действие на процесния
договор № 213/23.04.2021 г., сключен между страните, от ответника са
правени регулярни плащания за различни суми, които плащания са надлежно
осчетоводени от страните. Заявява, че ответникът е приложил към отговора и
платежно нареждане за сумата от 7 000 лева, което плащане е осъществено
на 12.04.2023 г. с основание “плащане по договор”, като то също
потвърждава, че договор съществува. Сочи, че в разпоредбата на т. 8.1. от
процесния договор ответникът като лицензополучател е направил изявление
за приемане на Общите условия на НОВА, поради което и на основание чл.
298, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ТЗ се счита за обвързан от тях.
В допълнителния отговор ответникът поддържа направените
оспорвания и възражения срещу предявените искове. Сочи, че писмото до
СЕМ представлява информационна справка на всеки шест месеца, но същата
няма общо с финансовите и договорни отношения между страните, нито
представлява признание на неизгодни факти, а и тя не цитира дата на
договора, а само период на отношенията. Сочи, че подаването на информация
до СЕМ с процесните програми в програмната схема на ответника не
означава признание за получаване и излъчване на телевизиите. Поддържа, че
плащанията са по договора от 01.03.2018 г., който е продължил действието си
и поради това дължимата цена е в много по-малък размер. Ищецът отбелязва,
3
че страницата, на която се намира т. 8.1 от процесния договор, касаеща
общите условия, не е подписана от управителя на ответното дружество и
следователно те не са приложими и не обвързват ответника. Сочи, че такива
общи условия не се твърди, а и не са предадени на ответника съгласно чл.
298, ал. 2 от ТЗ.
В съдебното заседание ищцовото дружество се представлява от
пълномощника му адв.А., който поддържа предявените искове, моли съда да
ги уважи изцяло и да присъди в полза на доверителя му разноските по делото.
Ответното дружество беше представлявано в съдебното заседание от
пълномощника му адв.Ангелова, която оспорва предявените искове, моли
съда да ги отхвърли като недоказани,евентуално уважени в по-малък от
претендирания размер, предвид установеното плащане в хода на процеса.
Пълномощникът релевира искане за присъждане на разноски по делото в
полза на ответното дружество, както и възражение за прекомерност на
заплатеното в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение.
Софийският градски съд, ТО, VI- 8 състав, след като взе предвид
доводите и възраженията на страните, събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, съобразно разпоредбите на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
С доклада на делото, който беше допълнен в съдебното заседание,
съдът обяви за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от
доказване в процеса обстоятелството, че ответникът е заплатил на ищеца във
връзка с процесния договор, на 11.10.2023 г. сумата от 5 500 лв., а на
06.10.2023 г. сумата от 7 000 лв., като двете плащания са осъществени
съгласно бордера от 11.10.2023 г. и 06.10.2023 г.
От процесния Договор №213/23.04.2021г. за отстъпване на
неизключително право за разпространение на телевизионни програми е
видно, че в него не е било предвидено да бъде подписван от
представляващите дружествата-страни по него на всяка страница, а само на
последната 3-та страница, като там е посочено, че лицензодателят се
представлява от управителя Н.А., а лицензополучателят от управителя Ц.Т.. В
чл.2.1. от договора е записано, че той има действие за периода от 01.05.2021г.
до 30.04.2023г., освен ако не бъде прекратен предсрочно от някоя от страните
на посочените в него или общите условия основания. В чл.1.1 от договора е
посочено, че той касае разпространението на програмитe на „Нова
телевизия“, „Диема“, „Диема Фемили“, Кино Нова“, Нова Спорт“ и „ Nova
News”. Според чл.4.1, 4.2 и 4.3 лицензополучателят се е задължил да заплаща
на лицензодателят месечна лицензионна цена в размер посочен в Приложение
№2-неразделна част от договора, като към нея се начислява ДДС. Плащането
се извършва изцяло авансово най-късно до 30-то число на месеца
предхождащ месеца на излъчване (разпространение) на Каналите. За забава в
тези плащания, лицензополучателят дължи обезщетение в размер, посочен в
общите условия към договор.
4
Съгласно Приложение №2/01.05.2021г.-Месечна лицензионна цена за
програмитe „Нова телевизия“, „Диема“, „Диема Фемили“, Кино Нова“, Нова
Спорт“ и „ Nova News” за периода от 01.05.2021г. до 01.05.2022г. е в размер
на 2,50 лв. без ДДС за минимално гарантирани 3400 броя абонати, или 8500
лв. без ДДС, а за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2023г. с 5 % повече-
съобразно годишна индексация, или 8925 лв. без ДДС. Съгласно редакцията
на чл.5.4 от Общи условия към Договор за разпространение на телевизионни
програми към 01.08.2020г. при забава в плащането на месечната лицензионна
цена лицензополучателят дължи на лицензодателят обезщетение за забава в
размер на 0,2 % на ден върху дължимата месечна лизцензионна цена. Според
чл.5.5 от Общите условия, при погасяване на просрочени задължение първо
се погасяват лихвите и неустойките, а след това задължението по фактурата,
чиито падеж е с най-голямо просрочие.
Съгласно представения от ответника и приет като писмено
доказателство по делото Договор №054/01.03.2018г. за предоставяне на
неизключително право за разпространение на програми, създавани за
разпространение от „Н.Б.Г.“ АД, в частност от чл.2 от него, се установява, че
той е действал в периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г, както и, че той не се
отнася до програмата „Nova News”.
От изготвена служебно от съда справка от търговския регистър за
актуалното състояние на ответното дружество се установи, че както към
датата на сключването на процесния договор от 2021г., така и до момента
негов управител и представляващ е Ц.А.Т..
Съгласно приетото заключение на вещото лице по изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза, от предоставения от главния счетоводител на
„ТВ Нет" ООД Аналитичен регистър на сметка „401 Доставчици“ за периода
от 01.08.2022 г. до 31.08.2023 г. процесните фактури са осчетоводени при
ответника, като са посочени и извършени плащания към „Н.Б.Г." ЕООД.
Крайното салдо на неплатените фактури излиза на 53 882,75 лв. При
направена съпоставка между подадената информация от ищеца и ответника,
вещото лице е констатирало, че в предоставената информация от „ТВ Нет"
ООД не е отразено направено плащане от „ТВ Нет" ООД към „Н.Б.Г." ЕООД
в размер на 7500 лв., което е извършено на 13.09.2023 г. Предвид това
плащане задълженията на „ТВ Нет"' ООД по процесните договор и фактури
възлизат на 46 382,75 лв./53882,75 - 7500/. Съгласно представените от
ответното дружество дневници за покупки за периода от 01.08.2022г. до
31.08.2023г., процесните фактури са били включени в тези дневници в
месеца, в който са били издадени и ответното дружество е ползвало
съответния данъчен кредит по тях.
В счетоводството на ответника е констатирана и разлика в погасяване
на задълженията на „ТВ Нет" ООД, както следва: със счетоводна операция от
31.12.2022 г. е погасено задължение с прехвърляне на салда в размер на 9027
лв. -Дт 401 Доставчици; кт 493/2 Разчети -9027 лв. Това счетоводно
записване било в резултат на взето решение салдото на старото дружество
„Б.г.“ да се прехвърли към счетоводната информация на „Н.Б.Г." ЕООД. В
случай, че това прехвърляне на салда е неправилно, то задължението на
5
ответника към ищеца възлиза на 55 409,75 лв. ( 46 382,75 +9027).
При извършената проверка в счетоводството на ищеца въз основа на
счетоводните записвания в периода от 18.03.2011г. до 13.09.2023г. се
установило, че показаното салдо е с натрупване и възлиза на 52 610.60 лв. –
неизплатени вземания по процесните фактури спрямо ответника. От
счетоводните регистри на „Н.Б.Г.“ Баланс - книга Продажби към 30.09.2023 г.
е видно, че процесните фактури са осчетоводени, посочена е информация
всяка фактура на коя дата с кои плащания е погасена и в отделна колона са
посочени не платените фактури. Към датата на завеждане на исковата молба -
12.04.202023г. размерът на непогасената главница по договора въз основа на
процесните фактури е бил 78 310,60 лв., като след тази дата и до 13.09.2023г.
са извършвани плащания от ответника, с които е погасена част от главницата,
а неизплатената й част е останала в размер на 52610,60 лв.
Размерът на неустойките по чл.4.3 от договора в размер на 0,2 % на ден
за всеки ден забава върху неплатените задължения по процесните фактури, но
не повече от 20 % възлиза на 10 992,60 лв.
Съгласно приетото заключение на вещото лице по изслушаната съдебно
–графическа експертиза, подписите в графи „За Лицензополучателя“ в
Договор № 213 за отстъпване на изключително право за разпространение на
телевизионни програми от 23 април 2021г. между „Н.Б.Г.“ ЕООД,
представлявано от Н.А. - управител, наричан „Лицензодател“ и „ТВ - НЕТ“
ООД, представлявано от Ц.Т., наричан „Лицензополучател“; - Приложение
№1 Територия от дата: 01/05/2021г. и Приложение №2 Месечна лицензионна
цена от дата: 01/05/2021г. са положени от Ц.А.Т..
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно
основание чл.91 ЗАПСП вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, т.е. за реално изпълнение на
лицензионен договор и чл. 92 ЗЗД относно осъждането на ответника да
заплати на ищеца мораторна неустойка.
Относно иска с правно основание чл.91 ЗАПСП вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
От представените и приети по делото писмени доказателства се
установи, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по
което ищецът е предоставил на ответника правото да разпространява чрез
технически способ телевизионните програми „Нова телевизия“, „Диема“,
„Диема Фемили“, Кино Нова“, Нова Спорт“ и „ Nova News” за периода
01.05.2021г. до 30.04.2023г., срещу което ответникът е поел задължението да
заплаща месечна лицензионна цена в размер, посочен в приложение 2 към
договора – за периода от 01.05.2021г. до 01.05.2022г. е в размер на 8500 лв.
без ДДС, а за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2023г. в размер на 8925 лв. без
ДДС.
Съгласно заключенията на вещите лица по приетите съдебно-
счетоводна и съдебно-графическа експертизи, както договорът, така и
приложенията към него са подписани от управителя на ответното дружество
в качеството му на лицензополучател, а процесните фактури издадени от
6
лицензодателя с начислени месечни лицензионни възнаграждения, по които
не е било осъществено плащане от ответника са били осчетоводени в
счетоводството му и последният е ползвал по тях данъчен кредит.
С тези си действия, ответното дружество е потвърдило получаването на
сигнала на програмите, които по силата на договора е получило правото да
разпространява, респективно е приело изпълнението на задължението на
лицензодателя по договора. В този смисъл относно значението на
осчетоводяването на издадени фактури следва да се посочи формираната
последователна практика на ВКС, намерила отражение в Решение № 42 от
19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. по описа на ВКС, Т. К., ІІ Т. О., Решение
№ 67 от 31.07.2015 г. по т. д. № 631/2014 г. по описа на ВКС, Т. К., II Т. О.
Предвид изложеното, съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника, че не е сключвало процесния договор, че не е обвързано от
клаузите му посочени на отделните страници, от общите условия към него,
приложенията му, както и, че ищцовото дружество не е изпълнило
задълженията си да предостави сигнал на ответника за разпространение на
процесните телевизионни програми. Освен това следва да се посочи, че
предвид клаузата на чл.5.3 от Общите условия към договора, ирелевантно за
дължимостта на месечната лицензионна цена е обстоятелството, дали
ответникът реално е предоставял услуги по разпространение на посочените в
исковата молба телевизионни програми. Не може да бъде погасявано
задължение и чрез едностранното счетоводно записване на салда на вземания
спрямо друго дружество, за което се твърди, че е преобразувано в
дружеството-ищец, нито чрез подобно запиване да се осъществява
прихващане с насрещни вземания. В тази връзка, се налага извода, че чрез
счетоводния запис по прехвърлянето на салда за сумата от 9027 лв. не е
осъществено погасяване на задължението. Предвид редовното и
хронологично водене на търговските книги от страна на ищеца, съдът намира,
че за определяне точния размер на непогасеното задължение следва да бъдат
взети предвид данните отразени в тези книги, поради което в производството
по делото се установи, че ответникът все още дължи на ищеца съгласно
процесния договор месечни лицензионни такси за периода м. септември,
2022 г. -м. април 2023 г. в размер на 52 610,58 с ДДС. Установи се и, че в хода
на процеса ответникът е извършил плащания по договора в общ размер на
12 500 лв., които съгласно чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде взети предвид при
разрешаването на спора. В случая, от представените бордера не е видно, какво
точно от съществуващите задължения по процесния договор се погасява с
тези суми, поради което предвид нормата на чл.76,ал.2 ЗЗД и чл.5.5. от
Общите условия към договора с тази сума се погасява най напред
задължението за неустойка, което е в размер на 10 992,60 лв., а с остатъка от
1507,40 лв. задължението за месечни лицензионни възнаграждения. Предвид
това, предявеният иск за реално изпълнение следва да бъде уважен до размера
от 51103,18 лв., като за разликата до 78 310,58 той следва да бъде отхвърлен
поради осъществено плащане в хода на процеса.
Относно иска с правно основание чл.92 ЗЗД.
В клаузата на т. 8. 1 от договора от 23.04.2021 г. ответникът в
7
качеството на лицензополучател изрично е направил изявление за приемане
на Общите условия на ищеца. След като ответникът изрично е заявил, че
приема Общите Условия, съдът намира, че на основание чл. 298, ал. 1, т. 1 и т.
2 ТЗ той следва да се счита за обвързан от тези Общи Условия.
Доколкото за сключване на договор за предоставяне на неизключително
право за разпространяване на телевизионни програми не е предвидено в
закона изискване за писмена форма - чл. 91 ЗАПСП, съдът приема, че за
обвързването на ответника от Общите Условия не е необходимо те да са му
били предадени. Достатъчно е, че ответникът писмено е заявил, че приема
Общите условия. Когато за действителността на сделката е предвидена в
закона писмена форма, установените от търговеца общи условия обвързват
другата страна само ако са й били предадени при сключването – чл. 298, ал. 2
ТЗ, но случаят не е такъв, защото за действителността на процесния договор
не е предвидено в закона изискване за спазване на писмена форма.
Приемането на Общите Условия е заявено от ответника в писмена
форма, поради което съдът намира, че за отношенията между страните следва
да се прилагат установените предварително от ищеца Общи Условия.
Предвид изложеното, съдът намира, че по отношение на забавата да се
плащат лицензионните такси по договора следва на основание чл. 298, ал. 3
ТЗ да се прилага клаузата на т. 4. 3 от него във вр. с чл.5.4. от Общите
условия, която предвижда неустойка от 0, 2 % на ден, но не повече от 20 % от
неплатената сума. Неустоечната клауза не излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Както беше посочено по-горе, след като размерът на дължимата
неустойка е 10 992,60 лв. и с осъщественото от ответника плащане в хода на
процеса това задължение е погасено изцяло, то предявеният иск за неустойка
в размер на 11 013,98 лв. следва да бъде отхвърлен изцяло, до размера от
10992,60 лв. поради осъществено плащане в хода на процеса, а за сумата от
над 10 992,60 лв. до 11 013,98 лв. поради неоснователността му.
Неоснователно е и възражението на ответника за настъпването на
погасителна давност по отношение на процесните вземания, за които следва
да се прилага кратката тригодишна давност по чл. 111 б. "в" и б. "б" ЗЗД.
Исковата молба е подадена на 12.04.2023 г., поради което по давност следва
да се считат погасени вземания, които са изискуеми преди 12.04.2020г. В
случая обаче се претендират вземания, възникнали след 30.08.2022г., поради
което това възражението е неоснователно.
Предвид изхода на делото, съответно поради частичното уважаване на
предявените искове, и без да се взема предвид частичното им отхвърляне
поради осъщественото плащане в хода на процеса, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
заплатеното в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 9355,20 лв. с ДДС, защото предвиденият в чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимален размер на възнаграждението, при цена на
8
исковете от 89324,56 лв., е 7795,96 лв. без ДДС, а с ДДС точно 9355,20 лв.
Така в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в
общ размер на 13424,98 лв., от които 3572,14 лв. за внесена държавна такса,
499,88 лв. за внесен депозит за вещо лице и 9352,96 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответника съразмерно с
отхвърлените части от исковете поради тяхната неоснователност, а не поради
плащането в хода на процеса, следва да бъдат присъдени разноски по делото
в общ размер на 0,10 лв., представляващи внесени депозити за вещи лица.
Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА “ТВ НЕТ” ООД, ЕИК **** да заплати на “Н.Б.Г.” ЕООД,
ЕИК **** сумата от 51 103,18 лв. представляваща неизплатен остатък от
главница за месечни лицензионни такси за периода от м. септември 2022г. -
м. април 2023 г., дължими по сключения между страните Договор № 213 от
23.04.2021 г. за отстъпване на неизключително право за разпространение на
телевизионни програми, за разпространението от лицензополучателя “ТВ
НЕТ” ООД до частни абонати за определена територия на телевизионните
програми “Нова телевизия”, “Диема”, “Диема Фемили”, “Кино Нова”, “Нова
Спорт” и “Nova News”, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 12.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца “Н.Б.Г.” ЕООД, ЕИК ****, против
ответника “ТВ НЕТ” ООД, ЕИК ****, обективно и кумулативно съединени
искове с правно основание чл.91 ЗАПСП във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД,
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в ЧАСТТА им за сумата от над 51
103,18 лв. до 78 310,58 лева, представляваща главница за месечни
лицензионни такси за периода м. септември, 2022 г. - м. април 2023 г.,
дължими по сключения между страните Договор № 213 от 23.04.2021 г. за
отстъпване на неизключително право за разпространение на телевизионни
програми, за разпространението от лицензополучателя “ТВ НЕТ” ООД до
частни абонати за определена територия на телевизионните програми “Нова
телевизия”, “Диема”, “Диема Фемили”, “Кино Нова”, “Нова Спорт” и “Nova
News”, поради осъществено плащане в хода на процеса, ведно със законната
лихва върху сумата от над 51 103,18 лв. до 78 310,58 лв., считано от
12.04.2023г. до окончателното й плащане, както и за сумата в общ размер на
11 013,98 лева, представляваща неустойка за забава върху месечните
лицензионни такси по т. 4.3. от горецитирания договор, изчислена от датата
на падежа на съответното задължение до 31.03.2023 г. включително, като за
размера до 10 992,60 лв. този иск се отхвърля поради осъществено плащане в
хода на процеса, а до размера от 11 013,98 лв. поради неоснователността му.
ОСЪЖДА “ТВ НЕТ” ООД, ЕИК **** да заплати на “Н.Б.Г.” ЕООД,
ЕИК **** сумата от 13 424,98 лв., представляваща разноски по делото.
9
ОСЪЖДА “Н.Б.Г.” ЕООД, ЕИК **** да заплати на “ТВ НЕТ” ООД,
ЕИК **** сумата от 0,10 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Апелативен съд-София.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10