РЕШЕНИЕ
№ 1432
гр. Бургас, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20222120102294 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на АНТ. Ц. В. с **********, ХР.
Ц. В. с ЕГН ********** и Д. СТ. В. с ЕГН **********, тримата с адрес: гр. Бургас,
*****, в качеството им на наследници на Ц.Хр. В. с ЕГН **********, б.ж. на гр.
Бургас, починал на **** г., действащи чрез пълномощника си адвокат Х.И., против
„БУРГАСПЪТСТРОЙ“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. ****,
представлявано от А.И.Т., с която се претендира осъждането му за разделното
заплащане на следните суми: сумата от 639. 26 лв. – главница за неизплатено трудово
възнаграждение и по-конкретно 110.64 лв. за месец февруари, 2021 г. и 528. 62 лв. за
месец март, 2021 г., ведно с мораторна лихва в размер на 63. 18 лв., формирана по
описания в исковата молба начин, както и законна лихва за забава върху главницата от
датата на депозиране на исковата молба – 11.04.2022 г., до окончателното й изплащане.
Моли се за присъждане на направените по делото разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за
съществувало между наследодателя на страните и ответника трудово правоотношение,
съгласно трудов договор от 23.11.2020 г., съобразно уговорките по което били
останали дължими търсените в настоящото производство суми.
Правното основание на исковете е чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД
във връзка с чл. 1, чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН.
Ответното дружество, редовно уведомено, не е депозирало отговор на
1
исковата молба, не изпраща представител в производството пред съда и не е направило
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищците са направили искане за постановяване на неприсъствено решение.
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът
респективно ищците да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по
делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
В процесния случай са налице тези предпоставки. Освен това, съгласно
изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява
настоящото решение, което се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Вероятната основателност на иска се установява от представените по делото
писмени доказателства от ищцовата страна. Съществувалото между наследодателя на
ищците и ответното дружество трудово правоотношение се установява от
представения по делото трудов договор № 101/23.11.2020 г., съгласно който Цанко В. е
назначен на длъжността дежурен снегочистене с основно месечно възнаграждение от
610.00 лв., при осемчасов работен ден и петдневна работна седмица, като е предвидено
при необходимост до 12 часа при сумарно изчисляване на работната седмица по КТ.
Възнагражденията са платими до 25-то число на следващия месец. Договорът е
сключен със срок до приключване на снегопочистващия сезон 2020/2021 г., като се
твърди, че сезонът е приключил в края на март 2021 г. и са останали неизплатени
горните суми за месеците февруари и март. В тази връзка са представени и фишове за
тези два месеца, като видно от тях за месец февруари дължима сума е в размер на 760.
64 лв., от която били изплатени 650 лв. т.е. оставал дължим остатък от 110. 64 лв., а за
месец март дължима сума е в размер на 1 321. 56 лв., от която били изплатени 792. 94
лв. т.е. оставал дължим остатък от 528. 62 лв. С оглед твърденията за неплащане на
дължимото и уговорено трудово възнаграждение за горните месеци в пълен размер и
при липсата на доказателства установяващи противното – плащането им, съдът намира,
че исковете като вероятно основателни следва да бъде уважени, поради което и
постановява настоящото неприсъствено решение.
При това положение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК основателна се явява
ищцовата претенция за заплащането на направените по делото разноски и следва да
бъде осъден ответника да му заплати сумата от 300 лв.
Следва също така на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 1 от
2
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да се осъди
ответното дружество да заплати държавна такса за настоящото производство в размер
на 50 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
Осъжда „БУРГАСПЪТСТРОЙ“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. ****, представлявано от А.И.Т., да заплати разделно на АНТ. Ц. В. с
**********, ХР. Ц. В. с ЕГН ********** и Д. СТ. В. с ЕГН **********, тримата с
адрес: гр. Бургас, *****, в качеството им на наследници на Ц.Хр. В. с ЕГН **********,
б.ж. на гр. Бургас, починал на **** г., сумата от 639. 26 лв. /шестстотин тридесет и
девет лева и 26 ст./ – главница за неизплатено трудово възнаграждение, съгласно
съществувало трудовото правоотношение между „БУРГАСПЪТСТРОЙ“ АД и Ц.Хр.
В., по трудов договор № 101/23.11.2020 г., и по-конкретно 110.64 лв. за месец
февруари 2021 г. и 528. 62 лв. за месец март 2021 г., ведно с мораторна лихва в размер
на 63. 18 лв. /шестдесет и три лева и 18 ст./ върху неизплатеното месечна сума, от
датата на падежа й – 26 –то число на месеца, следващ този, за който се дължими, до
датата на завеждане на делото, както и законна лихва за забава върху главницата от
639. 26 лв. от датата на депозиране на исковата молба – 11.04.2022 г., до
окончателното й изплащане, и 300 лв. /триста лева/ за направените по делото
разноски.
Осъжда БУРГАСПЪТСТРОЙ“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. ****, представлявано от А.И.Т., да заплати държавна такса по сметка на
Бургаския районен съд в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване, но може да бъде атакувано пред
Бургаския окръжен съд в едномесечен срок от връчването му по реда на чл. 240
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3