МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА № 6/27.02.2020 ГОД.
ПО НОХД № 223/2019 ГОД. ПО ОПИСА НА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ
Наказателното производство е
образувано по внесен от Районна прокуратура – Разград, ТО – Кубрат обвинителен
акт ведно с материалите по Досъдебно производство № 290 – 234/2019 г. по описа
на Районно управление *** срещу подсъдимия Т.М.Т. ***, Разградска област за това, че в периода от месец януари 2019 г.
до месец април 2019 г. в с. Беловец, обл. Разград,
действайки в условията на продължавано престъпление, чрез използване на
заплашване, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – В.М.А.,
родена на *** г. – престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 1, предл. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е било повдигнато с
обвинителния акт. С оглед степента на обществена опасност на деянието и дееца,
предвид обремененото му съдебно минало, както и
постигане целите на чл.36 от НК, прокурорът пледира за налагане на
наказание лишаване от свобода над минимума за срок от пет години, което да
изтърпи ефективно при строг режим.
Пострадалата
от престъплението малолетна В.М.А., в срока по чл. 77, ал. 3 от НПК, чрез
назначеният й служебно от съда повереник, е
конституирана като частен обвинител в наказателния процес. Повереникът й споделяйки становището на прокурора, заявява,
че обвинението е безспорно доказано, а на подсъдимия като автор на
инкриминираното деяние следва да бъде наложено предвиденото за това
престъпление наказание – лишаване от свобода, ориентирано над минимума, чието
изтърпяване не следва да се отлага.
Подсъдимият
Т.М.Т., както на досъдебното производство така и в съдебно заседание не се
признава виновен по повдигнатото му обвинение. Заявява, че е приютил в дома си
бременната свидетелка М.Т. и двете й малолетни деца, защото майката била в
тежко финансово състояние, в невъзможност да плаща ток и вода в обитаваното от
нея жилище. Твърди, че по време на целия престой на св. Т. с децата в дома му,
както и когато е била в родилно отделение в Русе, в жилището му е живяла св. Г.Р.,
поради което счита за невъзможно да е извършвал описаните блудствени
действия с малолетната. Назначеният му от съда служебен защитник пледира за
постановяване на оправдателна присъда, тъй като събраните по делото
доказателства не сочат категорично и несъмнено, че Т. е автор на
престъплението, за което е обвинен. Доколкото присъдата не може да почива на
предположения и при липсата на обективни и единни данни, че подсъдимият е
извършил деянието, счита, че съдът следва да постанови съдебен акт, с който
оправдае подзащитния му.
Съдът,
след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства на
основание чл.14 от НПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.Т.М.Т. е 58-годишен, с българско гражданство, неженен, осъждан, с основно образование,
безработен.
От
показанията на св. В. С., св. Б. и сигнал от Дирекция „Социално подпомагане“
гр. Кубрат се установява, че св.М.Т. заедно с пострадалата В.Т. и по-малката й
дъщеря И.живели в село Ново село, обл. Русе, заедно с
биологичния баща на И.. По повод констатирано от майката сексуално
посегателство над В. от партньора й, било образувано наказателно производство,
а майката и децата настанени в кризисен център. Междувременно св. М. Т.
забременяла от друг партньор, с който не установили съжителство, поради което
била принудена да се настани в наследствен имот в с.Беловец. От този момент и
случаят с детето В. е прехвърлен от дирекцията в Русе на тази в Кубрат.
Липсата
на работа и финансови средства за издръжката на малолетните й деца, довела М. Т.
до невъзможност да заплаща текущите разходи за ток и вода, поради което те били
прекъснати. Така бременната Т. и децата й били приютени от подс.
Т.М.Т.,***, където бил и имота на свидетелката.
В периода
януари – април 2019 год., в рамките на няколко дни с неустановени дати, св. М.Т.
била приета в родилно отделение на болнично заведение в гр. Русе, а малолетните
й деца останали в дома на подсъдимия.
След като
св. М.Т. родила момченцето си Т., се върнала в дома на подсъдимия, но той й
казал, че не е в състояние да издържа нея и децата й, поради което свидетелката
се преместила при друг мъж. При последвала проверка от социалните работници, и
трите деца били изведени от семейната среда и настанени в приемни семейства.
През м.
април 2019 г. двете сестрички били настанени при приемни родители в село
Бисерци, като В. – при св. Ф.Б.. Няколко седмици били необходими на малолетната
В., за да се адаптира в новата среда и когато вече била по-спокойна, една
петъчна вечер, гушкайки приемната си майка й разказала какво се е случило,
когато майка й отишла да ражда братчето им, а тя и сестричката й И.останали
сами с подсъдимия.
Детето
споделило, че една вечер, когато Т. била в родилно отделение, подсъдимият отишъл
до нея, докато тя била легнала да спи, легнал при нея и започнал да съблича
дрехите й, след което с ръка я опипал по женския полов орган. Изпитала болка и
казала на Т. да не я докосва, но той продължил да я опипва и да се опитва да
вкара пръст в женския й полов орган, а също и в дупето. Разказала, че такова
опипване на женския й полов орган от подсъдимия е имало и през следващите три
дни, като понякога и през деня. Обяснила, че Т. я заплашвал и принуждавал да лапа с уста пениса
му, както и да го опипва с ръчички. В. отказвала да прави това, но той я
заплашвал и приближавал главата й към своя пенис, но тя се съпротивлявала. Детето
разказало, че след извършване на блудствените
действия Т. я заплашил да не казва на никой за случилото се, защото „ще заколи
всички“. А В. се страхувала от отправената заплаха, защото самия Т. бил „страшен“, „дебел“ и с „големи лапи“, в
дома му имало много ножове и се страхувала, че може да изпълни заканата си.
След като
чула разказа на детето, св. Х. едва дочакала да минат почивните събота и
неделя, и в първия работен ден посетила отдел „Закрила на детето“ в ДСП –
Кубрат и разказала за случилото се на св. С., по това време социален работник.
Дирекцията подала сигнал до РП–Кубрат и до РУМВР – Кубрат.
В рамките
на образуваното досъдебно производство, В. била прегледана от съдебен лекар,
който е описал резултатите от освидетелстването й в издаденото
съдебно-медицинско удостоверение № 211/18.07.2019 г. Въз основа на същото е
изготвил и приобщената към доказателствата съдебно-медицинска експертиза, от
която се установява, че при проведения на 18.07.2019 г. преглед на детето В.М.А.
е установено: здрава девствена ципа. Не са установени стари или пресни
разкъсвания по девствената ципа. В аналната област не са установени следи от
травматични увреждания. Няма данни за вагинално или анално проникване по
отношение на В.А. като не са установени и данни за физическо насилие по тялото
в половата и аналната област.
От
заключението на изготвената КСППЕ се установява, че към момента на прегледа
малолетната В.А. не страда от психично заболяване; същата може правилно да
възприема фактите, които имат значение по делото и да дава достоверни обяснения
за тях, ако желае; преживеният инцидент е оказал стресогенен
ефект върху психичното състояние на А., тъй като се регистрират достатъчно
клинични маркери в подкрепа на клиничната хипотеза; А. не е с нарушени годности и същата може да участва в наказателното
производство в качеството на свидетел.
По
доказателствата:
Възприетата от съда фактическа
обстановка се доказва по непротиворечив начин от събраните по делото и
преценени по реда на чл.14 от НПК, писмени и гласни доказателства: показания на
свидетелите Б. и С., приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1 , т.5 от НПК показания на св. В. Т., снетите по реда на чл. 280, ал. 6 от
НПК
показания на свидетелката В.Т., прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК,
справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, съдебно-медицинско удостоверение, съдебно-медицинска експертиза, комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите А., Б. и С.. Едва след като било отделено от
предишната среда, почувствало сигурност в друго населено място, детето намерило
доверен приятел в лицето на приемната родителка, пред която споделило все още
със страх за преживяното в дните, когато майката отсъствала от дома на
подсъдимия. В подкрепа на показанията на детето е и изготвената КСППЕ, която
също регистрира, че преживеният инцидент е оказал стресогенен
ефект върху психичното му състояние. Възражението на защитника на подсъдимия,
че е възможно детето да смесва разказаното с предходен инцидент, съдът намира
неоснователно. Несъмнено от обясненията на експертите се установява, че в
областта на съдебната психиатрия и съдебната психология няма методика, която с
точност да открои за кой инцидент става на въпрос и кой до каква степен е
повлиял на лицето. Но и двамата са категорични, че към момента на експертната
оценка детето е проявило маркери, които водят до извода, че е настъпило някакво
събитие, което е преживяно от самото лице като стресогенно.
Детето подробно е обяснило, че блудствените действия
са извършени от „чичо Тошо“, който е „страшен“, „дебел“ и с „големи лапи“.
Комплексната експертиза сочи, че В. може правилно да възприема
фактите, които имат значение по
делото и да дава достоверни обяснения за тях,
ако желае.
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия и показанията на св.Г.Р., че Т. не е извършвал описаните от В. блудствени действия. Подсъдимият твърди, че не е могъл да
прави това, тъй като макар майката да е отсъствала от съвместно обитаваното
жилище, с тях е живяла св. Р.. Съдът възприема това твърдение като израз на
защитната теза на подсъдимия, тъй като за съжителството си с тази жена той
излага твърдения едва в съдебното производство. Такива данни не изнасят в
показанията си нито детето, нито неговата майка.
Съдът кредитира изцяло и събраните
по делото писмени доказателства. Същите кореспондират, както помежду си, така и
в цялост на установената по делото фактическа обстановка.
От правна
страна:
При така установеното
от фактическа страна, съдът намира, че подсъдимият Т.М.Т. с действията си е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
149, ал. 2, т. 1, предл. 2, във вр.
с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като в
периода от месец януари 2019 г. до месец април 2019 г. в с. Беловец, обл. Разград, действайки в условията на продължавано
престъпление, чрез използване на заплашване, е извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице,
ненавършило 14-годишна възраст – В.М.А., родена на *** г.
Събраните
в хода на съдебното следствие доказателства – показания на свидетелите А., Б. и
С., заключенията по изготвените СМЕ и КСППЕ, сочат, че Т. е извършил система от
телодвижения (опипвал женския полов орган на детето, опитвал да вкара пръст в
женския полов орган и в дупето, принуждавал да лапа с уста пениса му, както и
да го опипва с ръце), които по своето естество и предвид функционирането на
мъжката полова система, могат да доведат до възбуждане, а и до удовлетворяване
на полово желание без съвкупление. Действията на подсъдимия не могат да бъдат
определени като случайни – подсъдимият използвал момента, когато майката
отсъства, свалил дрехите на пострадалата, което в съчетание с останалите му
действия, поради естеството си, са били пряко свързани с половите области и на
подсъдимия, и на пострадалата, сочи, че целта, преследвана от Т. с извършените
от него действия, е била именно да възбуди и удовлетвори половото си желание
без съвкупление. В тази връзка следва да се посочи, че еякулирането
на подсъдимия следствие извършените блудствени
действия е без значение за съставомерността на
извършеното от него деяние. Престъплението по чл. 149, ал.1
от НК е формално, като за довършването му не се изисква достигането
до полова възбуда на извършителя, достатъчно е наличието на такава поставена
цел (Р 77 – 1981 – І н. о., Р 238 – 2014 – ІІ н. о.).
Подсъдимият
Т. е пълнолетно и вменяемо лице, поради което може да
бъде наказателно отговорен. Фактът, че именно подсъдимият Т.М.Т. е извършител
на престъплението е установен по несъмнен начин не само чрез показанията на
пострадалата, но и с показанията на останалите свидетели и КСППЕ. Безспорно,
предвид представените доказателства, следва да се приеме за доказана и
възрастта на пострадалата В., която е родена на *** г. и към момента на извършване на престъплението е имала
навършени осем години.
Деянието
е съставомерно по чл. 149, ал. 2, т. 1 от НК, тъй
като пострадалата е направила опит да окаже съпротива, но употребата на заплахи
– че ще заколи нея и семейството й, са я сломили.
Установява се, че в
инкриминирания период от 1 месец януари 2019 г. до месец април 2019 г. е
извършил няколко деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващото се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Ето
защо извършеното от него следва да се
квалифицира в условията на продължавано престъпление – чл.26 ал.1 от НК.
От
субективна страна подсъдимият Т. е извършил престъплението умишлено. Всички
доказателства, касаещи изпълнителното деяние, както и обстоятелствата при които
то е извършено, свидетелстват, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното от него, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Външният вид на пострадалата, който е
характерен за възрастта й, е достатъчен за подсъдимия, за да бъде сигурен той,
че В. няма навършени четиринадесет години, а е доста по-малка. Още повече, че
той е познавал както момичето, така и неговата майка. На следващо място,
подсъдимият е бил наясно и, че извършените от него действия са блудствени, т.е. са от естество да възбудят и удовлетворят
неговото полово желание. Подсъдимият много добре е разбирал и общественоопасния характер на извършеното от него, като
този извод действително се извлича от неговите предхождащи и последващи деянието действия. Първо използвал отсъствието
на майката от жилището, за да извърши деянията. По време на извършване на
деянието, се опитал да убеди пострадалата да не казва на родителката си за
случилото се и я заплашил, че ще заколи семейството й. Всички тези действия
показват, че подсъдимият е съзнавал, че върши нещо нередно и забранено от
закона и се е опитвал да прикрие извършването му.
По
наказанието:
Предвид
изложеното съдът призна подс.Т.М.Т. за виновен в
извършване на престъплението по чл.
149, ал. 2, т. 1, предл. 2, във вр.
с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. При
индивидуализацията на наказанието съдът съобрази, че липсват смекчаващи
отговорността обстоятелства, а отегчаващите такива са предишните му осъждания.
При
определяне вида и размера на относимото към
престъплението наказание, следва да се отчете и високата обществена опасност на
извършеното от подсъдимия престъпно деяние. Касае се за едно от най-тежките
престъпни посегателства срещу половата неприкосновеност. Подбудите и начина на
извършване на престъплението, както и изключително ниската възраст на
пострадалата (едва на 8 навършени години към инкриминираната дата) са
подчертано укорими от морална гледна точка, като
същевременно, извършеното от подсъдимия Т. престъпно посегателство спрямо половата
й неприкосновеност предпоставя сериозни проблеми за
правилното психическо и полово развитие на детето. Поведението на подсъдимия
спрямо малолетното дете е признак за липса на нравствени ценности и задръжки,
както и на тотална липса на респект към човешката личност и неприкосновеността
й. т. е.
Предвид
изложеното дотук, съдът намира, че видът и размерът на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия Т.
следва да се определи при условията на чл. 54 от НК,
доколкото липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Съгласно Особената част на НК, за извършеното от подсъдимия Т.
престъпление, се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от три до
петнадесет години. Предвид изложеното съдът намира, че следва да определи
наказание „лишаване от свобода“ в минималния размер от три години. С оглед постигане целите на чл. 36 от НК и
предвид обремененото съдебно минало това наказание подсъдимият следва да
изтърпи ефективно, при строг режим.
Подсъдимият
Т.М.Т. дължи на основание чл.189, ал.3 от НПК разноските по делото, като следва
да заплати по сметка на ОД на МВР - Разград сумата 810.72 лева – разноски на досъдебното производство и
по сметка на Районен съд – Кубрат сумата 120.00 лева – разноски на съдебното
следствие.
В този
смисъл съдът постанови присъдата си.
Председател: /П/ Ал. Великова