РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2253/7.12.2020г.
гр. Пловдив, 7 декември 2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на пети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й., като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 1843 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл. 172, ал.5 от Закона за движението
по пътищата.
Образувано е по жалба на В.И.И., ЕГН **********,***, против ЗППАМ № 20-**********/15.06.202 г. по
чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП на началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Хисаря, с която
на основание чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП е постановено временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18
месеца.
Сочи се незаконосъобразност на заповедта основно с
доводи, че поради страх от коронавурис жалбоподателят е отказал проверка с
техническо средство за установяване употреба на алкохол.
Иска се отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ.
В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените
в нея съображения.
Ответникът, началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Хисаря,
не се явява, не се представлява. В придружителното към административната
преписка писмо се взема становище за неоснователност на жалбата.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от
представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на
жалбоподателя на 06.07.2020г.,
според направеното върху нея отбелязване, а самата жалба е подадена на 15.07.2020г. според датата на входящия й
номер/
и при наличието на правен интерес, а по същество за неоснователна, предвид следното установено
от фактическа и правна страна:
Предмет на оспорване в настоящото производство е
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0273-000117 по
чл.171 т.1 Б.Б от ЗДвП от 15.06.2020 г., издадена от началник РУ към ОДМВР
Пловдив, РУ Хисаря, надлежно оправомощен по силата на Заповед №
317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОДМВР Пловдив във връзка със заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи и заповед № 8121 К-2507/28.06.2016 г. на
Министъра на вътрешните работи, с която, на основание чл.22 от ЗАНН, е наложена
ПАМ на жалбоподателя, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
За да пристъпи
към налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за установено,
че жалбоподателят е отказал проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта.
Ето защо и на
основание чл.22 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б. Б от ЗДвП.
Заповедта е
издадена в съответствие с материално-правните изисквания на закона.
Единствените
релевантни факти за законосъобразното налагане на процесната ПАМ, а именно, че
жалбоподателят е отказал проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта, съдът приема за безспорно установени като
съобрази изричната норма на чл. 189, ал.
2 ЗДвП, според която редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена
сила до доказване на противното. Представеният като част от административната
преписка АУАН е изцяло редовен от външна страна, поради което и съдът е
обвързан от неговата доказателствена сила. Доказателства, които да оборят материалната доказателствена сила на
АУАН не се ангажираха от страна на жалбоподателя. Всъщност отказът да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване на алкохол в кръвта не
се и оспорва от жалбоподателя. Нещо повече, съобразявайки свидетелските
показания на контролните органи извършили проверката, се установяват индиции за
наличие употреба на алкохол предвид соченото от свидетелите, че са спрели
автомобила на жалбоподателя, тъй като същият се е движел „назад със странна
маневра“, а самият жалбоподателя е лъхал на алкохол и е „личало“, че е пил.
Напълно несъстоятелни са доводите по жалбата, че
направеният отказ е поради опасност от зараза от коронавирус дотолкова
доколкото проверката за употреба на алкохол на всеки водач се прави с
индивидуален накрайник, който се разпечатва пред него.
Заповедта е издадена от компетентен орган.
По делото е представена Заповед №317з-391 от
06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР-Пловдив, издадена на основание Заповед №
8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание
чл.172, ал.1 от ЗДвП началниците на РУ на МВР са оправомощени да издават заповеди за прилагане
на принудителни административни марки.
Съдът констатира, че заповедта е издадена в предвидена
от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172,
ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/, като в производството по издаване на оспорената
заповед не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране
безопасността на движението по пътищата.
При издаването на заповедта не са допуснати нарушения
и касателно срока за прилагане на ПАМ. Срокът на действие на
временната мярка е дефиниран изрично в закона и се прилага пряко по силата на
правна норма, поради което посочването му в заповедта не съставлява порок на
акта, тъй като не се отразява на законосъобразността на волеизявлението на
административния орган. Разпоредбата на чл. 171, т.
1, б. "б" ЗДвП предвижда, че
свидетелството за правоуправление се отнема до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Разпоредбата не предвижда
определяне на различен срок от административния орган в определени граници.
Следователно, при посочването на срока, за който е приложена принудителната
административна мярка, административният орган не действа при условията на
оперативна самостоятелност, тъй като срокът е определен в закона и в заповедта
само се възпроизвежда предвидения в закона срок, а не се определя такъв от
органа. Прилагането на временна мярка с посочване изрично на установения в чл. 171, т.
1, б. "б" ЗДвП срок, не препятства
проверката за съответствие на акта с целта на закона. В този смисъл Решение № 4314 от 22.03.2019
г. на ВАС по адм. д. № 523/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Водим от горното, съдът,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.И., ЕГН **********,***,
против ЗППАМ № 20-**********/15.06.202
г. по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП на началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Хисаря, с
която на основание чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП е постановено временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18
месеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Административен съдия: