Р Е Ш Е Н И Е № …..
гр. Павликени, 13.03.2013
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Павликенският
районен съд, гражданска колегия, трети състав в публично заседание на 18.02.2013
година в състав:
Председател: Цветомил Горчев
при секретаря Б.Н., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 790 по описа на съда за 2012 г., за
да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Делбено производството във
фазата по допускане.
По
делото са постановени няколко решения – на първо място такова, с което е допусната
делба по отношение на пет земеделски и горски имоти между шест съделители и е
отхвърлен иска за делба на един недвижим имот в регулация и на второ място –
такова по иск по чл. 75, ал. 2 от ЗН досежно договор за доброволна делба от
04.07.1995 г. При обжалване на последното въззивната инстанция е върнала делото
с указания за произнасяне по иска за включване на имотите, предмет на посочения
договор - девет на брой в делбената маса.
Ищецът
- М.М.В. – търси допускане извършването
на съдебна на делба на девет земеделски имота в землището на с. Коевци, общ. Сухиндол.
Имотите са индивидуализирани в молба, приложена на л. 49 от въззивното дело. Навежда
доводи, че същите са заявени за възстановяване на името на общия наследодател Й.
Д. *** е възстановила признатите земи само на С.Й.Д. и И.Й.Д., въз основа на представен
от тях договор за доброволна делба по две нови преписки №№0208 1К и 0208 2К. С
твърдения договора за доброволна делба да бил нищожен на освомание чл. 75, ал.
2 от ЗН по реда на настоящото производство търси допускане извършването на
съдебна делба между наследниците по закон на Й. Д. Г..
Ответника
– С.Й.Д. - в законния срок е
депозира отговор, в който оспорва претенцията досежно нейната основателност.
Твърди, че процесните имоти са му възстановени лично на него и съответно на И.Й.Д.
и не са съсобствени на всички наследници на Й. Г.. Реституционните решения на
ПК били влезли в сила и не били атакувани от ищеца по административен или
граждански ред Алтернативно навежда доводи за изтекла в негова полза придобивна
давност - от възстановяването им през 1998 г. и понастоящем той единствен владял
спорните имоти като свои, явно и необезпокоявано.
Останалите ответници – становища и
докадателства не ангажират.
Съдът като взе предвид становищата на
страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Й. Д.
Г., роден на *** *** е починал на 30.04.1976 г. в с. с. и за свои наследници по
Закона оставил съпруга - Б.С. Г.а и деца - И.Й.Д., С. Й.ва В. и С.Й.Д. - Удостоверение
за наследници № 8/23.04.2009 г. на Кметство с.Коевци. От своя страна Б. Г.а
починала на 07.04.1993 г., дъщерята И.Й.Д. починала съответно на 03.07.2002 г.
без да остави наследници. С. Й.ва В. починала на 30.07.1976 г. и за наследници по
Закона оставила съпруг – М. В., починал на 08.04.1986 г. и син М.М.В. – ищецът
по делото.
Досежно процесните имоти е инициирана и протекла процедура
за възстановяване, както следва – започнала със заявление вх. № 208/22.01.1992 г.
от отв. С.Д. за земеделски земи в землището на с. Коевци, общ. Сухиндол на
наследниците на Й. Д. Г.. Заявени били общо 65.300 дка земеделски земи, вкл.
ниви, лозя, ливади и др. Реституционното право е признато с приложеното решение
№ 14/15.01.1993 г. на ОСЗГ, гр. Сухиндол. Със същото е определено за
възстановяване правото на собственост на наследниците на Й. Д. Г. с план за
земеразделяне върху 25 земеделски имота с обща площ 63.100 дка., т.е.
заявлението е уважено вцялост. Решението носи белезите наредовен
административен печат на ПК. Върху него е отбелязано с ръкописен текст
”невадилно” без да има данни за дата, автор и причини на тази бележка.
Решението е редовно връчено на заявителя Д..
Неясно
защо по заявлението следват още няколко различни решения - решение по чл. 18 ж,
ал. 2 ЗСПЗЗ без дата, с което са признати за възстановяване 59.000 дка – 23 от
имотите, като е отказано възстановяването на имот № 8, заявен като нива от 4 дка
в м.”Корията” с мотив, че ще се възстанови по Закона за горите.
Отделно
са признати два имота с обща площ 1.600 дка.
Отново
Д. е уведомен за частичния отказ, като му е указано, че основанието е трайното
унищожаване на имота и е насочен да избере начин на обезщетяване.
В
друго решение, отново без дата са отказани имоти № 9 и 22 с обща площ 11.800
дка, като в тази част решението е задраскано с химикал, без да е ясен автора и
датата на корекцията.
На
07.07.1995 г. е сключен Договор за доброволна делба между част от наследниците
на Й. Г. – И.Й.Д. и С.Й.Д. – обявен за нищожен с влязло в сила Решение от
01-06.2012 година по гр. д. № 185 по описа на ПРС за 2009 г. – за разделяне земите,
„възстановени с решение по чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ” по посочената по-горе
преписка.
Въз
основа последния договор, със заявление Д. и Д., сезират Председателя на ОПК с искане,
при възстановяване на земята на осн. чл. 17, ал. 2 ЗСПЗЗ да я получат разделена
помежду им, съгласно договора за делба.
С последното
заявление, а и при първоначалното такова прилагат удостоверения за наследниците
на Й. Г., в което липсват данни за смъртта и наследниците на майката на ищеца –
приложените Удостоверения.
По последната
преписка липсват решения за възстановяване на собствеността, но пък фигурират молби
вх. № К33/24.06.1998 г. от С.Д. и № К 290/24.06.1998 г. от И.. Д. за изготвяне
на нотариални актове за собственост на възстановената на тези лица земя. Първият
посочва, че с решение № 107/30.03.1998 г. са му възстановени с план за
земеразделяне 8 земеделски имота в землището на с. Коевци и подробно ги описва.
В преписката е приложен и последващият нотариален акт № 177, том ХІ, рег. № 5569,
дело № 2608 от 29.11.1999 г., с който отв. С.Д. е признат за собственик на
същите осем имота.
В
приложенията на НА, като документи въз основа на които е съставен са описани
решението по чл. 27 ППЗСПЗЗ на ПК, гр. Сухиндол № 107/30.03.1998 г. по преписка № 02081К/18.07.1995 г., скици,
протокол за въвод от 24.06.1998 г.
Вторият
заявител – И.. Д. се позовава на решение за възстановяване със същия номер - № 107/30.03.1998
г., но по преписка № 02082К за един имот – нива от 3 дка в землището на с. Коевци,
м. ”Гюрген Бонар”. В преписка № 208 - Коевци е приложен и последващият
нотариален акт № 167, том Х, рег. № 5212, дело № 2379 от 16.11.1999 г. на
нотариус Димитричка А. - рег. № 130, с който И.. Д. е призната за собственик на
същия имот на основание решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ на ПК, гр. Сухиндол № 107/30.03.1998
г. по преписка № 02082К/18.07.1995 г.,
скици, протокол за въвод от 24.06.1998 г.
По
делото са изискани цитираните в НА две нови преписки - № 2081 и 2082 и е
получен отговор, че такива не са бил образувани, водена е само общата преписка
№ 208 - Коевци със собственик Й. Д. Г., по която има изготвен договор за
доброволна делба преди плана за земеразделяне между наследниците С.Д. – 2081к и
И.Й.Д. – 2082К. След повторно изискване са представени заверени преписи от
възстановителните решения, което се водят съответно по преписка № 2081К и 2082К
и възстановяват право на собственост поотделно на С.Й. – върху осем имота и на И..
Д. – върху един имот.
Липсват
по делото данни така цитираните актове на ПК да са атакувани от което и да е от
засегнатите от тях лица.
От
показанията на разпитаните свидетели се установява, че от „реституцията” и до
завеждане на исковата молба процесните имоти се владеят спокойно и
необезпокоявано от С..
От така установените обстоятелства,
съдът обоснова следните правни изводи:
Искът за делба на процесните недвижими
имоти се явява неоснователен и недоказан на база неустановената по делото
съсобственост спрямо тях.
Предявен
е иск за делба на недвижими имоти - бивша собственост на наследодателя на
страните, за които не е проведена в цялост законово предвидената реституционна
процедура. Анализа на изложеното по-горе за нея дава основание да се приеме, че
е налично само признато право на собственост на наследниците на Й. Г. към
момента на одържавяването им и е постановено да бъдат възстановени като нови
имоти с план за земеразделяне – посочени са с обща площ.
След
това решение не е постановено такова за възстановяване на името на наследниците
на Й. Г..
Признатите
по тях права, впоследствие са признати директно по индивидуални заявления и
решения на легитимиралите се пред ПК като негови наследници по закон С.Д. и И..
Д. въз основа на постигната между тях спогодба за поделянето им. Съдът намира,
че тези действия и актове на ПК Павликени са нищожни, като извършени извън
нейната материална компетентност.
С
договора за доброволна делба, прогласен от съда за нищожен, част от наследниците
по закон са си “поделили” земя, която не е била възстановена към онзи момент, а
само призната като обща площ, подлежаща на възстановяване на името на
съответния наследодател. Без да произнесе решения по чл. 27 ППЗСПЗЗ по
преписките на двамата наследодатели, ПК разпределя призната по тях земя по
други преписки само на двамата наследници, участвали в административното
производство, съобразно договореното по двете доброволни делби. ПК реално
извършва признаване на наследствени права, определяне на дялове и възлагането
им в реален дял на приетите от нея за наследници, т.е. произнася се по въпроси
извън своята компетентност, изцяло подведомствени на съда.
В
този смисъл и двете решения от 1998 г., с които по преписките на С.Д. и И..
Денчева се възстановяват земеделски земи са нищожни. Конститутивните решения по
тези преписки не са произвели целения правен ефект и не могат да легитимират
посочените в тях лица като собственици.
Макар
гражданският съд да има възможност да се произнася инцидентно по валидността на
административни актове, в настоящия случай съдът не е сезиран с искане от ищеца
за такова произнасяне, нито пък за отмяна издадените на тяхна основа нотариални
актове и съдът може и следва да обсъжда тяхната валидност само в мотивите си,
доколкото касаят съществото на спора.
При
това положение процесните земеделски земи се явяват без надлежно легитимиращ се
собственик, съответно не са съсобствени между страните по делото.
На
второ място по делото не бяха оборени и твърденията, че от въвода във владение
ответникът, респективно ответниците са владели имотите като свои, спокойно и
необезпокоявано повече от десет години и отново искът за поделянето им се явява
неоснователен и недоказан и като такъв подлежащ на отхвърляне.
При
този изход на делото и на основание чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (В сила от 01.03.2008 г.,
Приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., Обн. ДВ. бр.22 от 28 Февруари 2008г., изм. ДВ.
бр.50 от 30 Май 2008 г.) ищецът дължи ДТ в размер на 80 лева.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.М.В., ЕГН ********** *** против
С.Й.Д., ЕГН ********** ***, С.Х.Н., ЕГН ********** ***, П.Н.Т., ЕГН ********** ***, М.А.К., ЕГН ********** *** и Д.А.К., ЕГН ********** *** ИСК, с
който търси ДОПУСКАНЕ ИЗВЪРШВАНЕТО НА СЪДЕБНА ДЕЛБА на следните недвижими
имоти:
1. Нива от 3.000 дка,
VІІІ-та категория, в м. ”Гюрген Бунар”, имот № 032017.
2. Нива от 7.504 дка,
от която 7.077 дка, VІІІ кат. и 0.427 дка, ІХ кат. в м. ”Явора”, имот № 007008.
3. Нива от 9.096 дка, VІІІ кат. в м. ”Коритен”,
имот № 013017.
4. Нива от 6.101 дка,
VІІІ кат, м. ”Чумурлиолу”, имот № 015007.
5. Лозе от 3.813 дка, ІІІ кат., м. ”Чалъка”,
имот № 043020.
6. Използва ливада 4.101 дка, ІІІ кат., м.
”Кайряците”, имот № 0490012.
7. Нива от 8.102 дка, ІІІ кат., м. ”Над
село”, имот № 054018;
8.Нива от 5.599 дка, ІІІ кат., м. ”Тиневец”,
имот № 058015;
9.Нива от 11.716 дка, от която 10.608 дка,
ІІІ кат. и 1.108 дка VІІІ кат., м. ”Отсреща”, имот № 063012 – всички в
землището на с. Коевци, община Сухиндол, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.М.В., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПРС сумата от 80 лв. – държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Н.Я.