№ 831
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110133464 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
07.02.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 33464/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ЗАД „ЕИ“ АД срещу С, в която се твърди, че на
15.01.2021 г. в гр. София, на път II-82 срещу Лаго Пасарел било настъпило ПТП, при което
1
лек автомобил „...........“, рег. № СВ ........... НР бил попаднал в необезопасена и необозначена
дупка. Поддържа, че ПТП-то било посетено от органите на МВР, като бил съставен
протокол за ПТП, а в следствие на същото по МПС-то били нанесени вреди. Навежда
доводи, че към момента за лек автомобил „...........“, рег. № СВ ........... НР била налице
валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица №
50500100003159/20.05.2019 г. с периода на застрахователно покритие от 22.05.2019 г. до
22.05.2020 г. Излага съображения, че причина за ПТП-то и настъпилите вреди били в
следствие на противоправното поведение на ответника. Твърди, че във връзка с ПТП-то
била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № **********/18.01.2021 г.,
като във връзка с извършен ремонт на МПС-то била изплатена сумата от 1886,78 лева на
05.03.2021 г. Поддържа, че с плащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата
на застрахования срещу делинквента. Навежда доводи, че ответника бил поканен да
възстанови заплатената сума, но същата не била заплатена. Иска ответника да бъде осъден
да заплати претендираната сума, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с които предявените
искове се оспорват. Твърди, че за процесният пътен участък отговорността за поддръжката
не била на общината. Поддържа, че ПТП-то е на различно място, което аргументира, като
сочи, че същото е част от републиканската пътна мрежа. Навежда доводи, че размерът на
застрахователното обезщетение бил в завишен размер. Излага съображения за недоказаност
на механизма на ПТП, като развива аргументи за недоказаност включително с оглед
представените по делото доказателства. Иска отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
С Протоколно определение от открито съдебно заседание от 11.10.2021 г., съдът на
основание чл. 228, ал. 3 ГПК е допуснал субективно изменение на предявения иск, като
конституиран по делото като ответник е А.......... „...............“, като производството е
прекратено по отношение ответника С.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от А..........
„...............“, с който претенцията се оспорва. Твърди, че по делото не били представени
актуални общи условия на ищеца, поради което не се установявало наличиетона
застрахователен риск, който да се е сбъднал. Оспорва протокола за ПТП, като сочи, че
следвало да се изключи от доказателствата по делото, което обосновава. Поддържа, че
отразеното в протокола за ПТП не се ползвало с обвързваща материална доказателствена
сила, което обосновава, като сочи, че длъжностното лице в противоречие с нормативната
уредба не било направило снимки. Навежда доводи, че обозначенията на участъка се
извършвали при условията на чл. 165 ЗДвП и чл. 13 ЗДвП, като за процесния участък не
били постъпвали писмени предупреждения и сигнали. Развива съображения, че поведението
на водача било в противоречие с нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Твърди, че застрахователят
не бил извършил проверка на обстоятелства свързани с настъпването на застрахователното
събитие, като плащането на застрахователно обезщетение не можело да обуслови
отговорността на ответника. Поддържа, че не са ангажирани никакви доказателства, че към
2
момента на ПТП-то водачът не е бил под въздействието на алкохол или други упойващи
вещества, респ. че не са били налице други обстоятелства водещи до изключване на
застрахователния риск, което обосновава подробно. Навежда доводи, че не били налице
предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД, което аргументира
изчерпателно, като липсвали и твърдения, че вредите произтичат от естествени свойства на
вещта. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ, във вр.
чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД.
В чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС. Но когато
причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД,
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от
изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението. Макар че в
правната норма, регламентирана в чл. 410 КЗ, не е предвидена правната възможност
заплатилият по имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата
на увредения срещу носещия гаранционна, обезпечителна отговорност възложител на
виновното лице за причиняване на вредоносния резултат, в т. 15 от Постановление № 7/1977
г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната
възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД,
когато са налице основания за нея. Макар и тези тълкувателни разяснения да са дадени при
действието на чл. 344, ал. 1 (отм.) ЗЗД, те са приложими и при тълкуването на чл. 410 КЗ,
тъй като обективираната от законодателя нормативна воля в тези две разпоредби е една и
съща.
Когато правото на собственост върху повредената вещ, от която настъпват
вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в
чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното
деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат
в изправност повредената вещ. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49
ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от
Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на
Пленума на ВС.
3
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Правните
субекти, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да
правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични
основания за освобождаването им от отговорност. Юридическите лица носят обезпечително-
гаранционната отговорност по чл. 49 ЗЗД, дори когато не е установено кой конкретно
измежду работниците и служителите на юридическото лице е причинил вредоносния
резултат, като в този смисъл е и задължителната съдебна практика – Постановление №
7/1959 г. на Пленума на ВС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Представена е застрахователна полица № 50500100003159/20.05.2019 г. с периода на
застрахователно покритие от 22.05.2019 г. до 22.05.2020 г., сключена между НВК от една
страна в качеството на застрахован и ЗД „ЕИ“ АД от друга страна в качеството на
застраховател по отношение на лек автомобил „...........“, рег. № СВ ........... НР.
Застрахователна полица е форма за действителност на застрахователния договор,
който е подписан от страните, поради което при липсата на доказателства за неговата
неавтентичност, последният обвързва страните с оглед обективираните в него волеизявления
и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.
Следователно по делото безспорно е установено наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“.
От Платежно нареждане от 05.03.2021 г. (л. 31 в кориците на делото) се установява,
че ищецът е заплатил сумата от 1886,78 лева на „Стар Моторс“ ЕООД.
Приложен е Протокол за ПТП № 1811095/15.01.2021 г., като се установява, че
механизма на ПТП-то е следния: на 15.01.2021 г., около 20:40 ч., лек автомобил „Мазда МХ
5“, рег. № СВ ........... НР се движи по път II-82 с посока от гр. София към гр. Самоков и след
магазин „Лаго Пасарел“, автомобилът попада в необезопасена и несигнализирана дупка на
4
пътното платно.
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл. 178 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото,
механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е и
преобладаващата (незадължителна) практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК –
напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, в което се
приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно
лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на
чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ... В случая не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или
удостоверителната компетентност на актосъставителя, или реда по който е съставен
актът, в който случай свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха
имали значение. Въпреки че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня
обстоятелствата, е лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза… Поради
обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.)
материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде
зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в протокола.”; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т.
о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със
задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е
прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че
фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Разбира се, може да
бъде оспорена автентичността на акта за ПТП или удостоверителната компетентност
на актосъставителя или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелски
показания са допустими.” и Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008 г.,
II т. о., ТК.
Прието и неоспорено е заключението на САТЕ от което се установява, че механизма
на ПТП-то е следния: на 15.01.2021 г., около 20:40 ч., лек автомобил „Мазда МХ 5“, рег. №
СВ ........... НР се движи по път II-82 с посока от гр. София към гр. Самоков и след магазин
„Лаго Пасарел“, автомобилът попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно. Вещото лице е посочило, че в следствие на ПТП-то по автомобила са нанесени
вреди по предна лява гума, предна лява джанта, задна лява гума и задна лява джанта, които
вреди са в причинно-следствена връзка с ПТП-то. Изяснено е, че стойността необходима за
възстановяване на вредите по средни пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на
855,14 лева. В открито съдебно заседание експертът е изяснил, че при определените
параметри по делото не могат да са изяснят конректно физическите параметри на
5
препятствието. Посочено е, че дупката е била в дясно на платно, като скоростта е била не
по-малко от 30 км./ч., но с точност не може да се бъде изяснено, тъй като данните по делото
не са достатъчно за приложение на никоя от познатите методики за определяне на скорост.
Съдът, при преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК
намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените въпроси, като по
делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е
недобросъвестен.
Между страните не се спори, че път II-82 срещу Лаго Пасарел е част от републиканската
пътна мрежа, което е се установява и от писмо (л. 68 и 72 в кориците на делото), което е
представено и от ответника, т.е. в същото се признание на обстоятелства по смисъла на чл.
175 ГПК. А признанието на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в
гражданския процес, което преценено в съвкупност с всички останали доказателства по
делото води до изясняване на действителното фактически и правно положение между
страните – арг чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК. Управлението на републиканските пътища е
възложено на А.......... "...............", като управлението на пътищата включва и тяхната
поддръжка (арг. чл. 21, ал. 3, т. 5 ЗП, чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 19, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗП). По
настоящото дело, ответникът не е сочил и не е ангажирал доказателства, че е изпълнил чрез
служители му, задължения които са му вменени по закон да поддържа републиканската
пътна мрежа, в което се включва и почистване на пътното платно от предмети, които
създават опасност за движението. Следователно, при неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в
обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и при
спазване на принципна на диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК) счита, че всички
материални предпоставки за уважаване на предявения иск са налице като претенцията
следва да бъде уважена в размер на сумата от 855,14 лева, като за разликата до пълния
предявен размер от 1886,78 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена.
Неоснователно е възражението за съпричиняване. Ответникът носи доказателствената
тежест да докаже пълно и главно, обстоятелствата обуславящи така направеното
възражение, а именно, че водача на лекия автомобил с поведението си обективно е
допринесъл за настъпване на застрахователното събитие (процесното ПТП), респ. вреди
произтичащи от него. По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства за факти
обуславящи основателност на възражението за съпричиняване, поради което и с оглед
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1
ГПК.
Не могат да бъдат приети съображенията на ответника във връзка със
застрахователния договор и общите условия към него. В нормата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД е
уредено относителното действие на облигационните отношения, поради което възражения
6
от чуждо облигационно отношение могат да се черпят само в предвидените от закона
случаи, а в процесната хипотеза не е налице подобна възможност.
Съдът не споделя доводите на ответника, че поради липса на снимков материал,
фактите по делото са недоказани. В закона няма ограничение на доказателствените средства,
които могат да се използват за установяване на противоправно поведение, вреди и
причинно-следствена връзка. Освен това в настоящия случай приложим е чл. 6, т. 4 от
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, а не чл. 2, ал. 2 от
същата. В чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния
фонд в приложимата към датата на настъпване на произшествието редакция след
изменението с ДВ, бр. 19 от 2017 г., съгласно която не се посещават от органите на МВР -
"Пътна полиция", и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от
друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно
произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. В
случая за ПТП-то е съставен надлежен протокол за ПТП, което удовлетворява нормативните
изисквания.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което съобразно уважената част от претенцията и на основание чл.
78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му
се присъди сумата от 192,83 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Ответникът е поискал присъждането на деловодни разноски, като с оглед
отхвърлената част от претенцията и съобразно чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37
ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, следва да му се присъди сумата от 54,68 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.......... „...............“, със седалище и адрес на управление: гр. ................ да
заплати на ЗД „ЕИ“ АД, ЕИК: ..............., със седалище и адрес на управление: гр.
......................, на основание чл. 410 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от
855,14 лева, представляващи регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение
7
по застрахователна преписка (именувана „щета“) № **********/18.01.2021 г. за ПТП от
15.01.2021 г., като около 20:40 ч., лек автомобил „Мазда МХ 5“, рег. № СВ ........... НР се
движи по път II-82 с посока от гр. София към гр. Самоков и след магазин „Лаго Пасарел“,
автомобилът попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, като в
следствие на това по автомобила били нанесени вреди, ведно със законната лихва от
11.10.2021 г. (датата на подаването на исковата молба) до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 855,14 лева до пълния предявен размер от
1886,78 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП А.......... „...............“, със седалище и адрес на управление: гр. ................
да заплати на ЗД „ЕИ“ АД, ЕИК: ..............., сумата от 192,83 лева, представляващи
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП ЗД „ЕИ“ АД, ЕИК: ............... да заплати на А.......... „...............“, със
седалище и адрес на управление: гр. ................, сумата от 54,68 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8