Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 18
гр. Габрово, 22.10.2010 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Габровски
окръжен съд в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г. КОСЕВА
при
секретаря В. Килифарева, с участие на прокурора ..., като разгледа докладваното
от съдия Косева т.д. № 20 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание:
чл. 266 ал.1 ЗЗД вр. с ч.79 ЗЗД за сумата 32 876,62 лева и чл.86 ЗЗД за сумата 1658,24 лева.
В исковата молба се твърди, че на 21.10.2008
г. страните сключили договор, по силата на който “Напоителни системи” ЕАД -
София възложило, а “Мелиорации ХМС” ЕООД приело, да предостави за ползване своя
собствена база - площадка за производство на бетонови плочи и да извърши услуга
с личен труд на свои работници при производство на бетонови плочи, като
услугата се извърши по проект на възложителя. Уговореното възнаграждение за
изпълнителя било 32 лева без ДДС за 1 брой произведена плоча. Ищецът изпълнил
задълженията си по договора - изработил плочите, издал фактури
№091000422826.03.2009 г. на стойност 25 804,80 лева и №**********/22.07.2009 г.
на стойност 13 363,20 лева и ги изпратил на възложителя. “Мелиорации ХМС” ЕООД
заплатило частично само сумата 6 291,38 лева по първата фактура, по която
останала дължима сумата 19 513,42 лева. Общата дължима сума по двете фактури,
след приспадане на направеното частично плащане по едната, било в размер на
сумата 32 876,62 лева, неплатена и до момента.
Претендирано е ответника да бъде осъден
да заплати сумата 32 876,62 лева - главница и
сумата 1658,24 лева лихва за забава за периода от падежа на всяка
фактура до 09.10.2009 г.
В писменият си отговор /озаглавен
възражение/ ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.
Изложил е само следното възражение: между страните нямало подписани приемо-предавателни
протоколи, както било уговорено в договора, следователно не било ясно
посочените количества бетонни плочи дали
наистина е произведено, къде се намира и какво е неговото качество. Ищеца
следвало да докаже наличието на фактурираната стока, нейната годност за
употреба и формата и начина на предаването й.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Страните по делото са сключили договор
за изработка, съгласно който “Напоителни системи” ЕАД - София възложило, а
“Мелиорации ХМС” ЕООД приело да изработи бетонови плочи, срещу заплащане за 1
бр. произведена плоча - 32 лева без ДДС.
Пред съда са представени: фактура № 091000422826.03.2009 г. на стойност
25 804,80 лева, по която ответника е направил частично плащане от 6 291,38 лева
и фактура № **********/22.07.2009 г. на стойност 13 363,20 лева, двете издадени
от изпълнителя за произведените и предадени на възложителя бетонови плочи -
1020 броя.
От л. 27 до л.121 по делото са
приложени складовите разписки, с които ищецът е изпратил изработените панели на
“Мелиорации ХМС” ЕООД.
За изясняване на делото от фактическа
страна е допусната и изслушана съдебно- икономическа експертиза, неоспорена от
страните и приета като доказателство. В.л. М.Т., след като се е запознало с
представените по делото доказателства и е направило справка в счетоводствата на
двете страни, е дало следното заключение: Счетоводството на “Напоителни
системи” ЕАД - клон Пазарджик се води съобразно изискванията на Закона за
счетоводството и в него са отразени по
счетоводна сметка 4111 клиенти, партида “Мелиорации ХМС” ЕООД, фактура № **********/26.03.2009
г. и фактура № **********/22.07.2009 г., както и частичното плащане по първата
фактура в размер на сумата 6 291,38 лева. В счетоводството на “Мелиорации
ХМС” ЕООД също са отразени фактурираните количества плочи по процесните две
фактури, а стойността им е отразена като счетоводен разход по съответните
строителни обекти, в които са вложени. Начисленият ДДС е отразен по счетоводна
сметка 531, отразен е в дневника за покупки и в справка- декларация за ДДС за
съответните периоди, като е ползван и данъчен кредит. Общата стойност по гореорисаните фактури е
отразена по счетоводна сметка 401/75 Доставцичи, с контрагент “Напоителни
системи” ЕАД, отразено е и частичното плащане по фактура № **********/26.03.2009
г. в размер на сумата 6 291,38 лева, както и останалото за плащане задължение в
размер на 32 876,62 лева. Вещото лице е посочило, че лихвата за забава е в
общ размер на сумата 1990, 45 лева:
1732,44 лева за периода 27.03.2009 г.- 09.10.2009 г. за първата главница, като
се вземе предвид и частичното погасяване; 342,77 лева за периода 23.07.2009 г. -
09.10.2009 г. върху главницата по втората фактура /приложението на л.139 към заключението/.
При така установената по делото
фактическа обстановка от правна страна съдът намира предявените искове с правно
основание чл. 266 ал.1 ЗЗД вр. с ч.79 ЗЗД за сумата 32 876,62 лева и чл.86 ЗЗД за
сумата 1658,24 лева, за изцяло основателни и доказани.
Между страните по делото на 01.10.2008 г.
е сключен договор за изработка, с който “Напоителни системи” ЕАД - София
възложило, а “Мелиорации ХМС” ЕООД приело да изработи бетонови плочи, като е уговорено
възнаграждение за 1 бр. плоча в размер на 32 лева.
Категорично се установява по делото от
представените писмени доказателства и приетата като доказателство счетоводна
експертиза, че ищецът е изпълнил задължението си по договора - изработил е 1020
броя плочи и ги е предал на възложителя, като е издал и необходимите счетоводни
документи за стопанската операция. От своя страна възложителя, въпреки, че е
получил изработеното по договора, използвал го е по предназначение- вложил е
плочите в различни строежи, е заплатил дължимата за изработените плочи цена
само частично. Следователно същият е неизправната страна по договора и следва
да бъде осъден да заплати останалата неиздължена цена на получените плочи в
размер на сумата 32 876,62 лева, както и лихва за забава в плащането- в размер
на сумата 1658,24 лева за периода 27.03.2009 г. - 09.10.2009 г., както е
претендирано в исковата молба. Предявеният иск за лихва не е увеличен по
размер, въпреки изчисленията на вещото лице в заключението му, поради което
следва да се присъди само в претендираният размер.
С писменият си отговор /озаглавен
възражение/ ответникът е направил само едно възражение- че за доставката на
плочите не е подписал приемо- предавателни протоколи, каквито следвало да се
съставят по договора. Други конкретни
възражения не са направени, няма твърдения, че посоченото от ищеца
количество плочи не е получено. На практика с отговора си тази страна въпреки
липсата на възражение, че не е получила посочените количества бетонни плочи, претендира ищеца да
доказва по делото какво количество плочи е произвел, къде се намира и какво е
неговото качество, формата и начина на предаването им. Отговор на
допълнителната искова молба ответника не е направил, а едва в първото открито
с.з. на 30.09.2010 г., е заявил, че не е получил твърдяното от ищеца количество
плочи в пълнота, но не сочи, какво количество е получил.
Твърдението на ответника, че не е
получил посоченото в исковата молба количество плочи, не следва да бъде
разгледано, тъй като е направено след настъпването на преклузията по чл. 370 ГПК. Но дори да се разгледа, това възражение се опровергава категорично не само
от представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице,
но и от действията на самият ответник - той е заприходил процесното количество
плочи като получени от “Напоителни системи” ЕАД, ползвал е данъчен кредит по
тази стопанска операция, изписал е плочите в счетоводството си като вложени в
конкретни строежи, счетоводно е отразил дълга си за заплащане на тези плочи към
изпълнителя - отразил е частичното плащане
и оставащата дължима сума в размер на 32
876,62 лева.
Съгласно чл. 182 ГПК редовно водените
счетоводни вписвания, както е и при ищеца и при ответника, са доказателство за
извършените от тях стопански операции. Поради това неоснователно е възражението
направено в пледоариите по същество от представителя на ответника, че
счетоводното отчитане в двете дружества не доказвало получаването на панелите
от ответника. Това твърдение противоречи на извършеното от самото ответно
дружество: първо на счетоводното отразяване на получаването им
като количество и стойност, второ - на ползването на данъчен кредит за
тази стопанска операция, трето - на отразяването на пълната им стойност като
счетоводен разход по съответните строителни обекти, в които са вложени.
Следователно дори да не са били подписани приемо-предавателни протоколи между
страните, каквато уговорка има в договора, то категорично е доказано, че
ответника е получил процесните количества бетонови плочи и липсата на тези
протоколи не води до отпадане на задължението за плащане на полученото
изработено по договора.
Разноски: Ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 2 786,40
лева.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА “Мелиорации ХМС” ЕООД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, кв.*** да заплати на “Напоителни системи” ЕАД - София, ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул.**** сумата 32 876,62 лева /тридесет и две хиляди осемстотин седемдесет и шест лева и шестдесет и две стотинки/ на осн. чл. 266 ал.1 ЗЗД вр. с ч.79 ЗЗД, ведно със законната лихва от 04.11.2009 г. до окончателното й изплащане; сумата 1658,24 лева /хиляда шестстотин петдесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/ на осн. чл. 86 ЗЗД за периода 27.03.2009 г.- 09.10.2009 г., както и сумата 2 786,40 лева /две хиляди седемстотин осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Апелативен съд - гр. Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: