РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Перник, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:ПЕТЯ Й. КОТЕВА
ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ
при участието на секретаря КАРИНА Л. ПЕТРОВА
в присъствието на прокурора Албена М. Стоилова
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Й. КОТЕВА Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251700600556 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С Присъда № 30 от 29.09.2025г., постановена по НОХД № 1027/2025г.
по описа на Районен съд-Перник, съдът е признал подсъдимия Н. К. М. за
виновен в това, че на 12.06.2024г., около 10:00 часа в гр. ***, на Кооперативен
пазар-***, в павилион за продажба на зеленчуци, отнел чужда движима вещ-
мобилен телефон марка „МОТОРОЛА“, модел „МОТО Е13“ с ИМЕЙ № ***
на стойност 112,50 лв от владението на Н.С.Р., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои, като деянието е извършено в
условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК (с протоколно
определение от 13.04.2021г. по ЧНД № 98/2021г. на ОС-Перник за общо най-
тежко наказание по Присъда № 35/06.07.2020г. по НОХД № 361/2020г. на ПРС
и Споразумение № 260001/17.02.2021г. по НОХД № 50/2020г.на ПОС, като му
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години) и след като
е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението не е
отложено по чл.66 от НК (с влязло в сила на 29.04.2021г. определение по ЧНД
1
№ 98/2021г. по описа на ОС-Перник, с което му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три години и Споразумение № 119/09.10.2023г.
на РС-Перник, в сила от 09.10.2023г., по НОХД № 1632/2023г. на РС-Перник, с
което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година),
поради което на основание чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.
„а“ и б.„б“ от НК, вр. чл.54, ал.1, вр. с чл.58а, ал.1 от НК го е осъдил на
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца,
което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС да изтърпи при
първоначален „строг“ режим.
Със същата присъда Районен съд-Перник е възложил в тежест на
подсъдимия М. направените разноски за съдебно-оценителна експертиза в
хода на досъдебното производство, възлизащи на сумата от 113,10 лв (сто и
тринадесет лева и 10 стотинки).
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия Н. К.
М., който я обжалва с доводи, свързани с твърдение за явна несправедливост
на наложеното наказание, тъй като счита същото за завишено.
Срещу въззивната жалба не е постъпило писмено възражение от
Районна прокуратура-Перник.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът от
Окръжна прокуратура-Перник намира въззивната жалба за неоснователна,
като счита наложеното наказание от решаващия съд за справедливо
определено.
Подсъдимият Н. М. и защитникът му адв. С. Г. от ПАС поддържат
въззивната жалба и молят за намаляване на наложеното наказание. От страна
на подсъдимия се излагат твърдения, че причинените имуществени вреди са
били възстановени на пострадалия от трето лице.
Окръжен съд-Перник, като въззивна инстанция, проверявайки изцяло
законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт, съобразно
правомощията си визирани в чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено
следното:
Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда
на Глава 27-ма от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият
Н. М. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
Първоинстанционният съд е приел самопризнанието на подсъдимия по
фактическите положения на обвинителния акт, като подкрепено от събраните
в досъдебното производство доказателства и е постановил обжалваната
присъда, мотивите на която са изготвени съобразно чл.373, ал.3 от НПК.
Задължителните указания, дадени в т.8 на Тълкувателно решение №
1/2009г. на ВКС, ОСНК, налагат при правилно приложена процедура по
чл.372, ал.4 и чл. 373, ал.2 и 3 от НПК, въззивната инстанция да реши делото
2
по същите фактически положения, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
С оглед на изложеното, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Н. К. М. е роден на *** в ***. Има *** образование.
Многократно е осъждан за престъпления против собствеността,
преобладаващата част от които са за извършени в условията на опасен
рецидив кражби, грабежи, измами и обсебване.
С протоколно определение от 13.04.2021г. по ЧНД № 98/2021г. по
описа на Окръжен съд-Перник на Н. М. е било наложено едно общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, определено на
основание чл.25, вр. чл.23, ал.1 от НК измежду наказанията по Присъда №
35/06.07.2020г. по НОХД № 361/2020г. на Районен съд-Перник и
Споразумение № 260001/17.02.2021г. по НОХД № 50/2020г. на Окръжен съд-
Перник. Общото наказание подсъдимия изтърпял на 16.09.2022г.
Със Споразумение № 119 от 09.10.2023г. на Районен съд-Перник,
влязло в сила от 09.10.2023г., по НОХД № 1632/2023г. на Районен съд-Перник,
на подсъдимия М. било наложено на основание чл.23, ал.1 от НК едно общо
най-тежко наказание „лишаване от свобода за срок“ за срок от една година за
извършени в реална съвкупност престъпления по чл.206, ал.3 от НК и по
чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК,
което било изтърпяно на 10.06.2024г.
Долуописаното деяние е извършено преди изтичането на предвидения
петгодишен срок в чл.30, ал.1 от НК, считано от изтърпяването на наказанията
по двете наказателни дела.
Пострадалият Н.С.Р. извършвал търговска дейност, като продавал
зеленчуци и плодове в павилион, намиращ се на Кооперативния пазар в ***.
На 12.06.2024г. той пристигнал в павилиона, като оставил между касетките
мобилния си телефон марка „МОТОРОЛА“, модел „МОТО Е13“ с ИМЕЙ
№***. Около 10:00 часа на същата дата, подсъдимият М. отишъл при Р., който
познавал, за да си приказват. В един момент пострадалия излязъл, за да нареди
стоката, която продавал. Използвайки неговото отсъствие, подсъдимият видял
оставения между касетките телефон и решил да го отнеме. Взел го и го
прибрал в джоба на панталона си без разрешение от Р.. След това си тръгнал
от павилиона, като по този начин установил своя трайна фактическа власт
върху телефона. Подсъдимият отишъл в района на ж.п. гарата, където видял
св. Н.Ц.С., с която се заприказвал. Тя му съобщила, че чака влак за ***. М. й
показал телефона и й казал, че го продава за 20 лева. С. харесала апарата и го
взела, като дала на подсъдимия поисканата сума. Няколко месеца по-късно С.
изхвърлила закупения телефон, тъй като той се повредил.
От извършената в хода на досъдебното производство оценителна
експертиза е установена стойността на инкриминираната вещ, която възлиза
на 112,50 лева.
3
При извършената служебна проверка на така описаната фактическа
обстановка въззивният съд установи, че изложените в обвинителния акт
обстоятелства се подкрепят освен от направеното самопризнание на
подсъдимия, от показанията на свидетелите Н.С.Р. и Н.Ц. С., както и от
писмените доказателства и доказателствени средства-протокол от 29.11.2024г.
за разпознаване на лица, ведно с албум за разпознаване, разпореждания,
постановени от Районен съд-Перник в производства по чл.159а от НПК, писма
от мобилните оператори „А 1 България“ ЕАД „Йеттел България“ ЕАД и
„Виваком България“ ЕАД, приложена разпечатка на проведени разговори по
мобилния апарат с ИМЕИ № ***, свидетелство за съдимост, справка от
Унифицираната система на прокуратурата, както и от изготвената в хода на
досъдебното производство оценителна експертиза.
Показанията на пострадалия Н.С.Р., който в хода на досъдебното
производство подробно и логически издържано е дал сведения за събитията,
които са станали на инкриминираната дата, на която е установил, че телефона
му е откраднат, кореспондират с тези на св.Н.Ц. С., която е обяснила за
обстоятелствата при които е закупила в района на ж.п.гарата инкриминирания
апарат за 20 лв. Показанията на С., съпоставени с протокола за извършеното
разпознаване на 29.11.2024г., при което тя е разпознала подсъдимия като
лицето, което й е продало телефона, съвпадат с предоставената информация в
писмото с рег. № С-2999/02.04.2025г. на „Виваком-България“ ЕАД относно
мобилния апарат с ИМЕИ № *** и приложената разпечатка на проведени
разговори от него.
Видно от справката за съдимост на подсъдимото лице, налице е
квалифициращия признак „опасен рецидив“ по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а“ и
б. „б“ от НК.
Предвид изложеното, законосъобразно първостепенният съд е
преценил, че направеното самопризнание от подсъдимия се подкрепя от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства и на основание
чл.374, ал.4 от НПК е обявил с определение, че при постановяване на
присъдата ще ползва направеното от М. самопризнание, без да събира
доказателства относно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Първоинстанционният съд е постановил мотивите на присъдата в
съответствие с изискванията на чл.373, ал.3 от НПК, като се е позовал на
доказателствата, които подкрепят установените от него обстоятелства.
Преценил е, че доказателствата по досъдебното производство имат
процесуална годност и че са несъмнени и безпротиворечиви.
При така установената безспорна фактическа обстановка
законосъобразно е изведен извода, че Н. М. е осъществил от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.196,
ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“ от НК.
От обективна страна подсъдимият М. на 12.06.2024г., около 10:00 часа в
4
***, на Кооперативен пазар-*** при условията на опасен рецидив е отнел
чужда движима вещ на стойност 112,50 лв от владението на Н.С.Р., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.
От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл, с
оглед цялостното поведение на подсъдимия, като той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. М. е имал ясна представа, че
вземайки телефона на пострадалия без негово съгласие и отдалечавайки се ще
преустанови възможността св.Р. да упражнява фактическа власт върху вещта,
а ще установи своя трайна такава. Подсъдимият е действал с намерение да
присвои чуждата вещ, което е доказано, предвид обстоятелството, че той се е
разпоредил с откраднатия телефон, продавайки го на св.С., за което е получил
парична сума.
Първоинстанционният съд правилно е определил наказание лишаване
от свобода при условията на чл.58а, ал.1 от НК, ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на НК и е намалил същото с една трета.
Настоящата инстанция не споделя изразеното несъгласие от страна на
подсъдимия и неговия защитник във връзка с размера на наложеното
наказание „лишаване от свобода“, като счита, че неоснователно се
претендира, че същото е завишено. Решаващият съд правилно е определил
същото при условията на чл.54 от НК.
По отношение на подсъдимия смекчаващо отговорността
обстоятелство е единствено ниската стойност на инкриминираната вещ, която
се равнява на 0,14 минимални работни заплати към момента на извършване на
деяние. Механизма на извършване на деянието не може да се отчете като
такова, тъй като с нищо не се отличава от другите престъпления от същия вид.
Самопризнанието, направено пред съда на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, е обстоятелство, което вече е
отчетено от законодателя като основание за приложението на съкратеното
съдебно следствие, свързано с по-благоприятен за дееца изход при определяне
на наказанието му, поради което и същото не се третира като смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като в конкретния случай не е довело до
съдействие за своевременно и съществено разкриване на извършителя на
престъпното посегателство в хода на досъдебното производство, което е
сторено в следствие от ефективната дейност на компетентния органи. В тази
насока е и константната практика на ВКС, включително и задължителните
постановки в т.7 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009г. по тълк.д. №
1/2008г. на ОСНК на ВКС. Ето защо и е несподеляемо направеното
възражение в жалбата, че признанието, което подсъдимият е направил в хода
на съдебното следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК е следвало да бъде взето
предвид при определяне на наказанието.
Отегчаващи отговорността обстоятелства са интензитета на
престъпната дейност на подсъдимия, който има множество предходни
5
осъждания, извън тези обосноваващи квалифициращия признак „опасен
рецидив“, факта, че инкриминираната проява е извършена само два дни след
като е изтърпял на 10.06.2024г. последно наложеното му по НОХД №
1632/2023г. по описа на Районен съд-Перник ефективно наказание „лишаване
от свобода“, което свидетелства за непоправянето и неповлияването на дееца
от наложените му предходни наказания, данните за извършена на 06.05.2025г.
нова кражба в условията на опасен рецидив, за която е бил осъден със
споразумение от 06.10.2025г. по НОХД № 920/2025г. по описа на Районен съд-
Перник, което утвърждава престъпната упоритост при извършване на
инкриминирана деятелност.
Със завишен отегчаващ капацитет следва да се отчете, че М. е
извършил процесното престъпление в условията на опасен рецидив при
реализиране и на двете хипотези (по б.„а“ и по б.„б“ на чл.29, ал.1 от НК),
които пък от своя страна се определят от осъждания за престъпления, които
също представляват опасен рецидив, а това по ЧНД № 98/2021г. на Окръжен
съд-Перник касае престъпления, извършени в условията на реална
съвкупност, като тези обстоятелства по аргумент за обратното от чл.56 от НК
значително надхвърлят съставомерния праг по чл.29 от НК.
При определен от законодателя минимален размер от две години на
наказанието „лишаване от свобода“ по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“ от НК, отмереното от първоинстнационният съд
наказание от три години очевидно е при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, тъй като същото е малко над минималното
предвидено наказание за този вид престъпление. След редуцирането му по
реда на чл.58а, ал.1 от НК е определен и крайния му размер, а именно
лишаване от свобода от две години. Според въззивната инстанция това
наказание е съответно на високата степен на обществена опасност на
деянието, предвид засегнатите обществени отношения, свързани с правото на
собственост, както и на високата степен на обществена опасност на
подсъдимия, предвид изключително обремененото му съдебно минало, извън
квалификацията на настоящото деяние, извършването на деянието в
изключително кратък срок след като е бил освободен от пенитенциарно
заведение, където е изтърпявал наложеното му ефективно наказание лишаване
от свобода по НОХД № 1632/2023г. по описа на Районен съд-Перник.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че налагане на
наказание в по-нисък размер от определения не би допринесло за
дисциплинирането на дееца и би било проява на необосновано снизхождение
към него, а същевременно и не би показало на обществото, че подобни прояви
са крайно неприемливи.
При индивидуализирането на наказанието първоинстанционният съд
правилно не е приложил чл.55 от НК, доколкото по делото не са налице нито
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито изключително
такова, което да обуславя извода, че и най-лекото, предвидено в закона
6
наказание се оказва несъразмерно тежко.
Въз основа на всичко изложено до тук, според преценката на
настоящата инстанция определеното наказание от районния съд наказание е
справедливо, отговаря на изискванията на чл.35, ал.3 от НК и ще изпълни
целите на специалната превенция по чл.36 от НК, както и на генералната
предупредително-възпиращо превенция по отношение на другите членове на
обществото.
При определяне на начина на изтърпяване на наказанието
първоинстанционният съд се е съобразил с обстоятелството, че същото следва
да е ефективно и правилно е определил режим на изтърпяване на наказанието
„строг“ в съответствие с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС. Като
допълнение следва да бъде отбелязано, че с оглед високата обществена
опасност на подсъдимия, обусловена от многократната му предходна
съдимост, в случая не са налице условията на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС за
определяне на първоначален „общ“ режим.
Настоящият състав прие като необосновани твърденията от
подсъдимия, направените за първи път в хода на въззивното производство, че
причинените имуществени вреди са били възстановени на пострадалия от
трето лице, тъй като не са подкрепени със съответни доказателства.
От приложените по първоинстанционното НОХД съобщения по
чл.247в от НПК се установява, че пострадалият е бил редовно призован за
разпоредителното заседание на 01.09.2025г. и за това на 29.09.2025г.
Връчването е извършено в хипотезата на чл.180, ал.1 от НПК – срещу
разписка, подписана лично от Н.С.Р., поради което тезата на М., че
пострадалият не е бил редовно призован при разглеждането на делото от
първата инстанция не отговаря на установеното действително положение.
Нещо повече, в хода на проведеното на 29.09.2025г. разпоредително заседание
самият М. не е навел твърдения, че имуществените вреди са били
възстановени на пострадалия, нито е поискано от него или от защитника му
делото да бъде разгледано по реда на Глава 29-та от НПК, каквато възможност
хипотетично е съществувала до приключване на съдебното следствие.
Напротив поискано е да намерят приложение особените правила по Глава 27-
ма от НПК, като както вече се посочи по-горе в настоящия съдебен акт,
диференцираната процедура в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК е проведена
законосъобразно.
Коректна и подлежаща на потвърждаване е присъдата и относно
разноските, които в съответствие с чл.189, ал.3 от НПК са възложени в тежест
на подсъдимия, като те не се и атакуват пред въззивната инстанция.
При извършена цялостна служебна проверка на присъдата, Окръжен
съд-Перник не констатира допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, които да установяват основания за нейната отмяна или
изменение.
7
По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че
подадената жалба е неоснователна, а първоинстанционният съдебен акт е
правилен и законосъобразен, поради което на основание чл.334, т.6, вр. чл.338
от НПК следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 30 от 29.09.2025г., постановена по НОХД
№ 1027/2025г. по описа на Районен съд-Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8