Решение по в. гр. дело №5295/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260046
Дата: 4 февруари 2025 г.
Съдия: Господин Стоянов Тонев
Дело: 20171100505295
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 април 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………..

гр. София, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:                    Председател: Любомир В.

Членове: Калина Анастасова

Мл.с. Господин Тонев

при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. с. Господин Тонев въззивно гражданско дело № 5295 по описа за 2017 година

Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал. 2 ГПК.

С Решение № 175/12.06.2015 г. постановено по гр.д.№7090/2007г. на СРС, ГО, 53 състав, поправено с Решение от 05.03.2017, е допусната делба на следните недвижими вещи:

1. АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се на 1 надпартерен етаж на кота +3,40 метра, състоящ се от входно предверие, дневна, столова, кухня, спалня, детска спалня, детска дневна, баня с тоалетна, тоалетна и два балкона, със застроена площ 95,07 кв.м. при граници: ул. „********“, калкан, вътрешен двор, апартамент № 2, стълбище, коридор и асансьор, заедно със зимник № 1, намиращ се в сутерена на сградата на кота – 2,50 метра с полезна площ 3,98 кв.м. при граници: коридор, зимник № 2, калкан, склад, заедно с 7,983 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ ІV-4 от квартал 155 по плана на гр. София, местност „Зона Б-3“, цялото с площ от 288 кв.м. с административен адрес: гр. София, ул. „********“ № 48, между В.А.В. ЕГН ********** при квота 67,42%,  В.М.К., ЕГН ********** при квота 5,43 %, А.К.К., ЕГН ********** при квота 10,86 %, М.В.К., ЕГН ********** при квота 6,335 %, Б.В.К. при квота 6,335 % и Л.Л.К. при квота 3.62 % .

2. АПАРТАМЕНТ № 3, намиращ се на третия етаж на кота + 6,20 в жилищната сграда със застроена площ от 95,08 кв.м. съгласно таблица за ценообразуване, състоящ се от антре, дневна – столова, кухня, спалня, детска дневна, детска спалня, баня с тоалетна, тоалетна и два балкона, при съседи: изток – вътрешен двор, запад – ул. „********“, север – калкан към УПИ VІІІ, юг – коридор, стълбище, асансьор и апартамент  № 4, заедно със зимник № 3, намиращ се в сутерена на жилищната сграда на кота -2,50 с полезна площ от 5,51 кв.м. при съседи: изток – вътрешен двори, запад – коридор и зимник № 2, север – калкан към УПИ VІІІ, юг – зимник № 4, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ ІV-4 от квартал 155 по плана на гр. София, местност „Зона Б-3“, цялото с площ от 288 кв.м. с административен адрес: гр. София, ул. „********“ № 48 между С.С.И., ЕГН ********** при квота 33,71%, Ц.С.Д., ЕГН ********** при квота 33,71%, В.М.К., ЕГН ********** при квота 5,43 %, А.К.К., ЕГН ********** при квота 10,86 %, М.В.К., ЕГН ********** при квота 6,335 %, Б.В.К. при квота 6,335 % и Л.Л.К. при квота 3.62 % ;

3. АПАРТАМЕНТ № 4, намиращ се на третия етаж на кота + 6,20 с площ от 81,58 кв.м., съгласно таблица за ценообразуване, състоящ се от антре, дневна, столова, кухня, детска стая, спалня, баня с тоалетна и балкон при съседи: изток – вътрешен двор, запад – ул. „********“, север – стълбище, коридор, заедно със зимник № 4, намиращ се в сутерена на жилищната сграда на кота -2,50 м. с полезна площ от 4,99 кв.м. при съседи: изток – вътрешен двор, запад – коридор, север – зимник № 3, юг – зимник № 5, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и съоветните идеални части от правото на строеж върху УПИ ІV-4 от квартал 155 по плана на гр. София, местност „Зона Б-3“, цялото с площ от 288 кв.м. с административен адрес: гр. София, ул. „********“ № 48 между К.С.И., ЕГН ********** при квота 67,42%, В.М.К., ЕГН ********** при квота 5,43 %, А.К.К., ЕГН ********** при квота 10,86 %, М.В.К., ЕГН ********** при квота 6,335 % и Б.В.К. при квота 6,335 % , Л.Л.К. при квота 3.62 % .

4. АПАРТАМЕНТ № 5, находящ се на 4 етаж, кота +9.00 кв.м. със застроена площ от 98.15 кв.м. състоящ се от входно предверие, коридор, кухня, дневна-столова, баня с тоалетна, тоалетна, спалня, детска дневна, детска спалня и три балкона при съседи: север- калкан, изток- вътрешен двор, запад- улица „********”, юг- стълбище, коридор ,асансьорна шахта и апартамент № 6, заедно със зимник № 5, намиращ се в сутерена, на кота -2.50 м. с полезна площ 4.90 кв.м. при съседи: север- зимник 4, юг- зимник № 6, запад- коридор, изток- вътрешен двор, заедно с 8.60 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ ІV-4 от квартал 155 по плана на гр. София, местност „Зона Б-3“, цялото с площ от 288 кв.м. с административен адрес: гр. София, ул. „********“ № 48 между Б.Т.Г., ЕГН********** при квоти 44,94667 %, Б.Б.Г., ЕГН ********** при квота 11,23667%, К.Б.Г., ЕГН ********** при квота 11,23667%, В.К. - 5,43 %, А.К. – 10,86 %, М.К. – 6,335 %, Б.К. – 6,335 % и Л.Л.К. при квота 3.62 % .

5.АПАРТАМЕНТ № 9,  находящ се на 6 етаж, кота +14.60 кв.м. със застроена площ от 85.57 кв.м., състоящ се от входно предверие, кухня, дневна и столова, предверие, две спални, баня с тоалетна, и балкон при съседи: север- калкан и ул.”********”, изток- вътрешен двор, запад- стълбище, асансьорна шахта и коридор, юг- апартамент № 10 и вътрешен двор, заедно с 7.490% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, а с нотариален акт № 87 рег. 3174 дело 84/2007 г. и зимник № 9, находящ се в сутерена, на кота -2.50 м. с полезна площ 3.94 кв.м. при граници: калкан, склад, зимник №10, коридор и зимник № 8, заедно с приспадащите се идеални части от сградата и от правото на строеж мястото, съставляващо УПИ ІV-4 от квартал 155 по плана на гр. София, местност „Зона Б-3“, цялото с площ от 288 кв.м. с административен адрес: гр. София, ул. „********“ № 48 между М.Р.Г., ЕГН ********** при квота 33,71%, В.Л.Г., ЕГН ********** при квота 33,71%, В.М.К., ЕГН ********** при квота 5,43 %, А.К.К., ЕГН ********** при квота 10,86 %, М.В.К., ЕГН ********** при квота 6,335 %,  Б.В.К. при квота 6,335 % и Л.Л.К. при квота 3.62 % ;

6. АТЕЛИЕ № 12, находящо се на 7 етаж ,кота +17.40 кв.м. със застроена площ от 63 кв.м., състоящо се от ателие, предверие, баня с тоалетна и покривна тераса, при граници: асансьорна шахта, стълбищна клетка, ателие № 11,двор калкан и улица „********” заедно със зимник № 12, намиращ се в сутерена, на кота -2.50 м. с полезна площ 5.42, кв.м. при граници жалкан, зимник № 1, коридор и зимник № 11,заедно с 4.937 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, , съставляващо УПИ ІV-4 от квартал 155 по плана на гр. София, местност „Зона Б-3“, цялото с площ от 288 кв.м. с административен адрес: гр. София, ул. „********“ № 48 между В.Л.Д., ЕИК ********** при квота 33,71 %, Н.И.П., ЕГН ********** при квота 33,71%, В.М.К., ЕГН ********** при квота 5,43 %, А.К.К., ЕГН ********** при квота 10,86 %, М.В.К., ЕГН ********** при квота 6,335 %, Б.В.К. при квота 6,335 % и Л.Л.К. при квота 3.62 % .

7. ГАРАЖ № 1, намиращ се на партерния етаж на кота 0.00 със застроена площ от 19,39 кв.м. при съседи: изток – гараж № 2, запад – ул. „********“; север – калкан към УПИ VІІІ и юг – проход и съответни идеални части от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ ІV-4 от квартал 155 по плана на гр. София, местност „Зона Б-3“, цялото с площ от 288 кв.м. с административен адрес: гр. София, ул. „********“ № 48 между С.С.И., ЕГН ********** при квота 33,71%, Ц.С.Д., ЕГН ********** при квота 33,71%, В.М.К., ЕГН ********** при квота 5,43 %, А.К.К., ЕГН ********** при квота 10,86 %, М.В.К., ЕГН ********** при квота 6,335 % , Б.В.К. при квота 6,335 % и Л.Л.К. при квота 3.62 % .”

    С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от В.М.К., А.К.К., М.В.К., Л.Л.К., Б.В.К. срещу Й.Г.С. иск за делба на АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се на четвърти етаж на кота + 9 метра със застроена площ от 83.76 кв.м. състоящ се от входно предверие, предверие, дневна-столова, кухня, баня с тоалетна ,спалня, детска стая и два балкона , при съседи: асансьорна шахта, апартамент № 5, двор,калкан, улица „********”,стълбище, заедно със зимник № 6, намиращ се в сутерена, на кота -2.50 м. с полезна площ 5.51 кв.м. при граници: коридор, зимник № 5 двор и зимник № 7, заедно с 7.431 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото върху мястото, съставляващо УПИ ІV-4 от квартал 155 по плана на гр. София, местност „Зона Б-3“, цялото с площ от 288 кв.м. с административен адрес: гр. София, ул. „********“ № 48.

     Отхвърлени са предявените от В.М.К., А.К.К., М.В.К., Л.Л.К., Б.В.К. срещу П.И.Б. и И.Г.Б. искове за делба на:

     ОФИС на първи надпартерен етаж, 2 етаж по ценообразуване, кота + 3.40 с площ по ценообразуване 80.68 кв.м. състоящ се от офис площ вътрешна свързваща стълба с магазин опика, баня с тоалетна и балкон при граници: калкан,двор, апартамент № 1, асансьорна шахта, стълбище и коридор, улица „********” със зимник № 2 в сутерена на кота - 2.50 м. със светла площ 3.71 кв.м. при граници: калкан, зимник № 3, коридор и зимник № 1 и 6.993 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ ІV-4 от квартал 155 по плана на гр. София, местност „Зона Б-3“, цялото с площ от 288 кв.м. с административен адрес: гр. София, ул. „********“ № 48;

     АПАРТАМЕНТ № 7, находящ се на пети етаж на кота + 11.80 метра със застроена площ от 99.93 кв.м. състоящ се от входно предверие, дневна-столова, кухня, предверие, тоалетна, баня с тоалетна, спалня, детска дневна, детска спалня и три балкона при граници: асансьорна шахта, стълбищна клетка, улица „********” калкан, двор и апартамент № 8,заедно със зимник № 7, намиращ се в сутерена, на кота -2.50 м. с полезна площ 5.51 кв.м. при граници: коридор, зимник № 6, двор, калкан и зимник № 8,заедно с 8.769% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ ІV-4 от квартал 155 по плана на гр. София, местност „Зона Б-3“, цялото с площ от 288 кв.м. с административен адрес: гр. София, ул. „********“ № 48;

     ПОМЕЩЕНИЕ ЗА МАГАЗИН-ОПТИКА, находящ се на първи етаж на сградата на кота +0 с площ от 37.84 кв.м.,състоящ се от магазинна площ и вътрешна свързваща стълба между магазинната площ , склада и офиса при граници: гараж № 3.гараж № 4 калкан, ул.”********” и стълбище, заедно със склад, находящ се в сутерена на кота - 2.50 м. с полезна площ от 32.75 кв.м. при граници7 калкан, зимник № 9, зимник № стълбище и улица „********” заедно с 4.060 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ ІV-4 от квартал 155 по плана на гр. София, местност „Зона Б-3“, цялото с площ от 288 кв.м. с административен адрес: гр. София, ул. „********“ № 48 и

     ГАРАЖ № 5 на П. И.Б. н.а. № 191 на нот. Р.Р.намиращ се на партерния етаж на кота + 0 със застроена площ от 13 кв.м. при съседи: проход, двор, гараж № 3, асансьорна шахта и стълбище, заедно с 1.444 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ ІV-4 от квартал 155 по плана на гр. София, местност „Зона Б-3“, цялото с площ от 288 кв.м. с административен адрес: гр. София, ул. „********“ № 48.

     Отхвърлен е предявеният от В.М.К., А.К.К., М.В.К., Л.Л.К., Б.В.К. срещу Х.Д.А. и Д.С. К. иск за делба на АПАРТАМЕНТ № 8, находящ се на пети етаж на кота + 11.80 метра, със застроена площ от 85.54 кв.м., състоящ се от входно предверие, предверие, кухня, дневна-столова, спалня, детска стая, баня с тоалетна, два балкона при съседи: север- стълбище, коридор, асансьор и апартамент № 7, изток- вътрешен двор, запад- улица „********”, юг- калкан, заедно със зимник № 8, намиращ се в сутерена, на кота -2.50 м. с полезна площ 3.68 кв.м. при граници: север- коридор, юг- калкан, запад- зимник № 9 , изток- зимник № 7, заедно с 7.540 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ ІV-4 от квартал 155 по плана на гр. София, местност „Зона Б-3“, цялото с площ от 288 кв.м. с административен адрес: гр. София, ул. „********“ № 48.

     Отхвърлен е предявеният от В.М.К., А.К.К., М.В.К., Л.Л.К., Б.В.К.  срещу Д.Н.Й. иск за делба на Апартамент № 10, находящ се на 6 етаж ,кота +14.57 кв.м. със застроена площ от 84.80 кв.м., състоящ се от входно предверие, предверие, столова, кухня, баня с тоалетна, две спални и балкон при съседи: апартамент № 9, асансьорна шахта ,стълбище, двор, калкан и улица „********”, заедно със зимник № 10 намиращ се в сутерена, на кота -2.50 м. с полезна площ 5.36 кв.м. при граници: склад, асансьорна шахта, коридор и зимник № 9, заедно с 7.549 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ ІV-4 от квартал 155 по плана на гр. София, местност „Зона Б-3“, цялото с площ от 288 кв.м. с административен адрес: гр. София, ул. „********“ № 48.

     Отхвърлен е предявеният от В.М.К., А.К.К., М.В.К., Л.Л.К., Б.В.К. срещу „Д.Е.А“ ООД иск за делба на АТЕЛИЕ №11 на находящо се на 7 етаж ,кота +17.40 кв.м. със застроена площ от 63.94 кв.м., състоящо се от ателие, предверие, баня с тоалетна и покривна тераса, заедно със зимник № 11, намиращ се в сутерена, на кота -2.50 м. с полезна площ 6.11, кв.м.,заедно с 5.026 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ ІV-4 от квартал 155 по плана на гр. София, местност „Зона Б-3“, цялото с площ от 288 кв.м. с административен адрес: гр. София, ул. „********“ № 48.

     Отхвърлени са предявените от В.М.К., А.К.К., М.В.К., Л.Л.К., Б.В.К. срещу „Т.и К.“ ООД искове за делба на следните имоти:

     ГАРАЖ № 3, намиращ се на партерния етаж на кота + 0 със застроена площ от 18.96 кв.м., заедно с 1.669 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ ІV-4 от квартал 155 по плана на гр. С., местност „Зона Б-3“, цялото с площ от 288 кв.м. с административен адрес: гр. София, ул. „********“ № 48.

     ГАРАЖ № 4 намиращ се на партерния етаж на кота + 0 със застроена площ от 19.93 кв.м., заедно с 1.754 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ ІV-4 от квартал 155 по плана на гр. София, местност „Зона Б-3“, цялото с площ от 288 кв.м. с административен адрес: гр. София, ул. „********“ № 48.

С Решение № 52700/2017 г. е поправена очевидна фактическа грешка в Решение № 175/2015 г., постановено по гр. д. № 7090/2007 г. по описа на СРС, 53 състав, като в диспозитива на решението в частта, в която е допусната делба, е добавено името на съделителя Л.Л.К. и размер на нейната квота в допуснатите до делба имоти – 3,62%.

         Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ответниците Б.Т. Г., К.Б. Г.а и Б.Б. Г. в частта, с която е допуснат до делба апартамент № 5, находящ се в гр. София, на ул. „********“ № 48, заедно със зимник № 5 и 8,6% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, между Б.Т.Г. при квота 44,89667 %, Б.Б.Г. – 11,23667 %, К.Б.Г. – 11,23667 % и В.К. – 5,43 %, А.К. – 10,86 %, М.К. – 6,335 % и Б.К. – 6,335%.

Ответниците Б.Т. Г., К.Б. Г.а и Б.Б. Г. навеждат доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната от тях част поради необоснованост.

Споделят извода на СРС, че Б.Т.Г. по време на брака си с починалата в хода на делото Р.М.Г. (чиито наследници по закон са и тримата ответници-въззивници - съпруг и две деца), са придобили при условията на СИО (чрез покупко-продажба) 67,42% ид.части от апартамент № 5 с прилежащия му зимник. Сочат, че това е станало на 14.11.2006 г. във формата на нотариален акт № 64, том VI, рег. № 21075, дело № 951/ 2006 г. на Нотариус Р.Р., район на действие СРС, № 203 по регистъра на нот. камара. Покупко-продажбата е била с предмет 100% от собствеността на този самостоятелен обект.

Ответниците поддържат фактическия извод на съда, че преди тази покупко-продажба, на 09.11.2006 г. е вписана искова молба с предмет спора за дворното място на ул. „********” № 48, като с влязло в сила на 19.07.2011 г. решение по гр. дело № 17435/ 2006 г. на СРС, 49 състав „Т.и к.” ООД е осъдено да предаде на ищците 32,58% идеални части от същото дворното място.

Излагат, че съдът е констатирал, че преди вписването на исковата молба по вещния спор за земята са извършвани от ответника — строител на сградата и други продажби на самостоятелни обекти, но не е направил фактическия извод, че към този момент (при предявяване на иска) сградата е била изградена на етапа „груб строеж”, т.е. че сградата е съществувала като самостоятелен обект на правото на собственост, отделно от земята.

Твърдят, че това, че сградата е съществувала като самостоятелен обект, отделно от земята при предявяване на иска по предхождащия вещен спор, е видно и от описания в нотариалните актове на ответниците констативен протокол от 28.08.2006 г. на СО, район „Възраждане“.

Сочат, че СРС прави извод, че „потърсената защита в предходното производство обхваща правото на собственост върху поземления имот в неговия пълен обем”, базирайки се единствено на изразеното в исковата молба по чл. 108 от ЗС несъгласие с извършващото се строителство, като твърдят, че този фактически извод е необоснован, защото изцяло противоречал на обема на търсената защита (в петитума на исковата молба) и обема на дадената защита (в диспозитива на решението на СРС, 49 състав).

Сочат, че съдът не е уважил възражението им за придобиване по давност — на основание чл. 79, ал. 2 вр. чл. 70, ал. 1 и ал. 2 ЗС, на апартамента, защото приема ответниците за недобросъвестни владелци, на които не е достигнал срокът на владение 10 г. (от датата на придобиването — 14.11.2006 г. до предявяване на иска за делба срещу тях, който спира давността — 15.11.2011 г. са изтекли само 5 години). Съдът приел, че ответниците са недобросъвестни, тъй като са придобили владението върху процесния обект след вписване на исковата молба по чл. 108 от ЗС за земята, като е направил извода, че „Тъй като правата върху самостоятелни обекти в сградата се извеждат от учреденото право на строеж, подвигнатия спор в тази насока било то и по отношение собствеността на земята, ангажира непосредствено правопроемниците на „Т.и к.” ООД“.

Според ответниците този извод противоречи на задължителната практика по чл. 290 от ГПК като решение № 177 от 11.08.2014 г. по гр. д. № 1630/2014 г., I г. о. на ВКС, и решение № 473 от 13.05.2009 г. по гр. д. № 1068/2008 г., I г. о. на ВКС. Ответниците твърдят, че макар и цитираните решения на ВКС да не са постановени по идентични казуси, то в тях се приема, че когато предмета на спора за собственост касае само дворното място, което е обременено със суперфициарно право или е налице отделен обект на собствеността — сграда, то последиците от вписаната искова молба (каквато в настоящия случай е огласяването на спора и приетата като последица недобросъвестност на владелците) се отнасят само и единствено до земята.

Ответниците молят въззивния съд да приеме, че предхождащият настоящото дело спор за собственост няма за предмет сградата, респ. процесния апартамент 5, и да направи извод, че семействоГ.към датата на придобиването — 14.11.2006 г. са добросъвестни владелци, установили владение на правно основание, годно да ги направи собственици без да са знаели, че праводателят им „Т.и к.” ООД не е притежавал 100% от собствеността от същия обект.

Сочат, че още на 14.11.2006 г. са получили владението като продавачът им е предал ключовете от процесния обект. Твърдят, че това се установява от представения от тях протокол — опис за предаване владението на недвижим имот, съставен между продавача „Т.и к.” ООД и Р. Г. като купувач по сделката. От този момент до предявяване на иска за делба срещу тях — с молбата по чл. 117, ал. 4 от ГПК — отм. на дата 15.ll.2011 г., те са владели този апартамент с прилежащия му зимник, като първоначално са започнали довършителни работи по него, а след това са настанили наематели, каквито има и до днес. Твърдят, че владението за целия 5-годишен давностен срок от 14.11.2006 г. до 14.11.2011 г. е доказано чрез писмени и гласни доказателствени средства, а именно: от свидетелките показания на В.П. /разпитан в с.з. на 05.12.2013 г./ и на М.Г./разпитана в с.з. на 02.03.2014 г./, както и от договор за наем от 01.12.2008 г. и годишни данъчни декларации за 2008 г. и за 2009 г. се установявало, че веднага след получаване на владението до края на 2006 г. ответниците (чрез Р. Г.) са започнали ремонт на жилището и са били единствените лица, упражнявали фактическа власт. След това са отдали под наем за срок от три години от 01.12.2008 г. до 01.12.2011 г. апартамента и са осъществявали владението чрез наемателя „К. И” ООД, чийто управител е св. Г.. Така, при условията на чл. 83 от ЗС било установено непрекъснатото им владение за целия 5-годишен период по чл. 79, ал. 2 от ЗС и следователно ответниците са придобили 32,58% идеални части от апартамента по давност.

На второ място, считат, че принципно е неправилен изводът на Софийски районен съд за недобросъвестност, извлечен от факта, че към датата на придобиване на апартамента е имало вписана искова молба срещу праводателя на ответниците. Твърдят, че било ноторно известно, че от датата на подаване на документите за вписване (която дата се отбелязва като дата на вписване) до реалното излизане на информацията в Агенция по вписванията изтича продължителен период от време, понякога повече от 10 дни. Ответниците били придобили имота си на 14.11.2006 г., а исковата молба била заявена за вписване на 09.11.2006 г. Ето защо, нямало  начин ответниците да узнаят за наличието на правен спор относно дворното място на ул. „********” №2 48, върху което е построена сградата, част от която е и апартамент №5 с прилежащия му зимник.

Ответниците сочат още, че съдът приема за оборена презумпцията на чл. 70, ал. 2 ЗС за добросъвестност без да се позовава на доказателства за това, т.е. без тя да е фактически да е била опровергана от доказателствата по делото, приемайки, че ответниците не са положили грижа да узнаят за спора (за вписана искова молба).

Ответниците развиват и доводи въз основа на правната теория, за да обосноват, че  презумпцията е оборима, но оборването й трябва да стане от този, който оспорва добросъвестността на владелеца.

Молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение в частта, с която е допуснат до делба процесният ап. № 5, находящ се в гр. София, на ул. „********” № 48„ заедно със зимник № 5, между ответниците Б.Т.Г. при квота 44,94667%, Б.Б.Г. - 11,23667%, К.Б.Г. 11,23667%, и ищците В.К. - 5,43%, А.К. - 10,86%, М.К. - 6,335% и Б.К. - 6,335%, и да отхвърли иска за делба срещу тях. Претендират разноски.

В срока за въззивно обжалване е постъпила въззивна жалба срещу първоинстанционното решение и от страна на ответниците К.С.И., С.С.И., Ц.С.Д., които обжалват крайния акт на СРС като недопустим и молят да бъде обезсилен, а делото - прекратено. В условията на евентуалност, в случай че въззивният съд намери решението за валидно и допустимо, молят да бъде отменено като неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост в частта, с която СРС е допуснал, на основание чл. 34 ЗС, делба между ищците и ответниците К.С.И., С.С.И. и Ц.С.Д. при имоти и квоти, както следва:

- Апартамент № 3, находящ се в гр. София, ул. „********” № 48, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ, между С.С.И., ЕГН ********** при квота 33,71%, Ц.С.Д., ЕГН ********** при квота В.М.К., ЕГН ********** при квота 5,43%, А.К.К., ЕГН ********** при квота 10,86%, М.В.К., ЕГН ********** при квота 6,335% и Б.В.К. при квота 6,335%.

- Апартамент № 4, находящ се в гр. София, ул. „********” № 48, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ, между К.С.И., ЕГН ********** при квота 67,42%, В.М.К., ЕГН ********** при квота 5,43%, А.К.К., ЕГН ********** при квота 10,86%, М.В.К., ЕГН ********** при квота 6,335% и Б.В.К. при квота 6,335%.

На първо място, ответниците излагат доводи за недопустимост на първоинстанционното решение. Сочат, че СРС е сезиран с искане с правно основание чл. 34 от ЗС от ищците В.М.К., А.К.К., М.В.К., Л.Л.К., Б.В.К. и Е.Т.К., заместена в хода на процеса от А.К., М.К. и Б.К.. Същите се легитимират като собственици на 32,58% идеални части от дворно място, за което твърдят, че са придобили по наследство и реституция по реда на ЗВОСОНИ, както и на намиращите се в него постройки и подобрения, по силата на приращението. Излагат, че искът е предявен срещу всички собственици на идеални части от земята и собственици на самостоятелни обекти в построената в имота сграда. Посочват, че съгласно чл. 34 от ЗС, всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Задължителна предпоставка за допустимост на иск за делба е същият да бъде насочен към обща вещ. Твърдят, че не са съсобственици във всички делбени имоти, предмет на делото. Излагат, че притежават единствено имотите, за които са си запазили право на строеж, съгласно нотариален акт за учредяване на право на строеж №1, т. 2, д. 188/05 на нотариус Р. Р. /апартамент 3 на С.И. и Ц. Д. и ап. 4 на К.И./. Ответниците посочват, че видно от посочения нотариален акт, те не притежават никаква собственост в останалите обети от 5-етажната жилищна сграда с апартаменти и гаражи, изградена в УГIИ IV-4 от кв. 155, м. „Зона Б-З” по плана на София. По тази причина производството по иска за делба спрямо тях трябвало да бъде прекратено за имотите, които не се водят на тяхно име, съгласно представения нотариален акт за учредяване на право на строеж.

По отношение на имотите, за които тези ответници си запазили право на строеж /апартаменти 3 и 4/ — твърдят, че за тях също не била налице съсобственост с ищците. Същите имоти били изключителна собственост на ответниците, следователно липсвала съсобственост като абсолютна процесуална предпоставка за допускане на иска за делба. Ето защо считат, че и в частта, касаеща недвижимите имоти, за които тези ответници се легитимират като собственици /апартаменти 3 и 4/, производството по делото следвало да бъде прекратено като недопустимо.

Излагат, че по безспорен начин се установило по делото, че след одържавяването на процесното дворно място през 1949 г. и преди възстановяването на собствеността по реда на ЗВСОНИ 1992 г., от намиращата се в имота триетажна жилищна сграда били продадени съответно:

         Апартамент ляво на 3 етаж, застроен на 41,21 кв.м. и 154,39 куб.м., заедно с мазе на 9,04 кв.м. на С.С.Д., която впоследствие го дарила на ответницата Ц.С.Д.. В договора за продажба на държавен недвижим имот от 10.10.1975 г. е казано следното: „на апартамента се водят 18,04% идеални части от общите части на сградата и 16,29% идеални части от Дворното място, цялото от 290 кв.м. = 528 лв. за отстъпеното право на строеж върху мястото".

         Апартамент вдясно на 3 етаж, застроен на 41,21 кв.м. и мазе 6,76 кв.м. на А.А.А., която го дарила на ответницата Й.С.А., заменена в хода на производството при условията на чл. 120 ГПК /отм./ от К.С.И.. В договора за продажба от 03.10.1075 г. също е записано, че: „на апартамента се водят 18,04% идеални части от общите части на сградата и 16,29% идеални части от Дворното място, цялото от 290 кв.м. = 528 лв. за отстъпеното право на строеж върху мястото”.

Със Заповед РД 57-1027 от 14.10.1992 г. на кмета на Столична община било наредено да се отпише от актовите книги за общинска и държавна собственост и да се предаде на наследниците на Т. К. Ч. следния имот: къща от три етажа, заедно с дворното място на ул. ******** № 48, без двата апартамента на трети етаж, които са продадени.

Ответниците излагат, че възстановяването на собствеността по реда на ЗВСОНИ има действие занапред, т.е. оставали изключителни собственици на придобитите през 1975 г. два апартамента, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото. Дори и да се приеме, че с договорите от 1975 г. не може да се прехвърли земя (тъй като земята е била държавна собственост), то нямало основание да се счита, че ответниците не са придобили посочените в договорите идеални части от правото на строеж.

Ответниците излагат още, че с нотариален акт № 1, т. II, д. 188/05 на нотариус Р. Р. те и строителят /ответникът „Т.и к.” ООД/ взаимно си учредили и запазили право на строеж върху процесното дворно място, като ответниците-въззивници получили право на строеж за построяване на апартаменти 3 и 4 в настоящата сграда (изградена на мястото на съществувалата преди това постройка на ул. „********“ 48). Съответно, стават собственици и на изградените апартаменти 3 и 4.

Ответниците оспорват изводите на съда, че с исковата молба от 2006 г. ищците изрично са заявили несъгласие със строителството в имота, от където следвало да се заключи, че потърсената защита в предходното производство обхващала правото на собственост в пълния му обем и изграденото в имота оставало в собственост на ищците, по силата на приращението. Излагат, че несъгласието да се строи, изразено в искова молба, има правно значение единствено в рамките на конкретния предмет на делото. То не било годно да заличи с обратна сила всички породени правни последици от сделки, сключени преди вписването на исковата молба от лица, които се ползват с презумпцията за добросъвестност. Сключеният във формата на нотариален акт договор за учредяване на право на строеж за сградата от 2005 г., без да е развален, нито унищожен по съдебен ред, представлявал годно основание за държане на постройката върху чужда земя. Физическите лица, независимо че спрямо тях е уважен искът за собственост върху земята, притежавали ограничено право на сроеж върху земята, поради което и валидно се били разпоредили с него.

Сочат, че представеното по делото влязло в сила Решение на СРС от 26.06.2009 г. по гр.д. 17435/2006 г. решавало спора за собственост върху земята, но не касаело собственостга на постройките, изградени в нея. Решението не разпростирало сила на пресъдено нещо по отношение на ответниците-въззивници за апартаментите, тяхна собственост. От никъде не било видно и не се доказало в производството на основание на кой юридически факт ищците претендирали да са съсобственици с ответниците на процесните апартаменти 3 и 4.

Твърдят, че първоинстанционният съд не е разгледал и обсъдил качеството на страните в производството и надлежната им пасивна процесуална легитимация. Изводите, касаещи разграничението на правото на собственост върху земята от правата върху постройката, изградени в нея, били неправилни. Сочат, че съдът неправилно е включил в делбената маса апартаменти 3 и 4 и неправилно е счел, че искът срещу ответниците К.И., С.И. и Ц.Д. е допустим по начина, по който е предявен. Твърдят, че съдът не е отчел, че между ищците и ответниците липсвала съсобственост като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иск за делба и се е произнесъл по недопустим иск, което правело решението недопустимо и подлежащо на обезсилване.

Ответниците К.И., С.И. и Ц.Д. излагат и доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост.

Твърдят, че са неправилни изводите на СРС относно противопоставимостга на постановеното решение по ревандикационния иск за земята по отношение на изградената върху нея постройка.

Излагат, че съдът е достигал до погрешни и необосновани правни заключения, несъответстващи на установената фактическа обстановка и доказателствата по делото.

Сочат, че правилото на приращението по чл. 92 ЗС се прилага дотолкова, доколкото собственикът на земята не се е разпоредил с възможността друго лице да построи и придобие изключителни права върху построеното. Именно такъв бил настоящия казус. Съдът неправилно и необосновано игнорирал правата на ответниците да притежават в собственост самостоятелни обекти в настоящата сграда, изградена на мястото на предишната, в която са били придобили отделни апартаменти, заедно със съответните идеални части от правото на строеж. Правата на ищците като собственици на 32,58% идеални части от земята не били годни да ги легитимират и като собственици на изградената в земята сграда. Възстановяването на собствеността по силата на закона не изключвало правата, които преди това трети лица са придобили валидно от държавата върху самостоятелни обекти в сградата и идеални части от  правото на строеж върху земята.

Твърдят, че изразеното пост фактум несъгласие със строителството в имота не простирало действие назад във времето и не засягало сключени валидно сделки преди момента на несъгласието. В този смисъл, съдът неправилно и в противоречие със закона обявил договора от 2005 г. за недействителен като такъв с невъзможен предмет, следователно негоден да прояви ефект. Сочат, че договорът може да бъде нищожен поради невъзможен предмет, когато вещта, предмет на престациите, не съществува или по силата на закона е изключена от гражданския оборот. Договорът в случая не бил такъв с невъзможен предмет и изводите на съда, мотивирали го да го обяви за недействителен, били  необосновани. Считат, че договорът от 2005 г. е действителен и е породил вещнотраснлативен ефект.

Излагат още, че искът по отношение на тях бил недоказан. Ищците не доказали какви идеални части притежава всеки от тях върху всеки от имотите на ответниците, нито доказали как е възникнала съсобствеността. Сочат, че за К.И., С.И. и Ц.Д. била налице замяна на жилищен имот срещу право на строеж. Не било определено каква е цената на прехвърлените на строителя „Т.и к.” ООД апартаменти и цената на правото на строеж. Не била определена стойността на идеалните части от земята в извършената сделка. Поради това не можело и да се определи дали ищците имат идеални части от апартаментите на ответниците и ако имат такива — какъв е техният процент. Тъй като не било извършено пълно и главно доказване на правото на собственост и наличието на  съсобственост, искът срещу д К.И., С.И. и Ц.Д. следвало да се отхвърли като недоказан за претендираните 32, 58 % идеални части от имотите им.

Въззивна жалба е подадена в срок и от ответниците В.Д. и Н.П..

Тези двама ответници обжалват първоинстанционното решение в частта, с която е допуснат до делба апартамент № 12,  находящ се в гр.София, ул.“********“ № 48, като излагат, че в обжалваната част същото е неправилно и незаконосъобразно.

Посочват, че Софийски районен съд е допуснал до делба гореописаният имот при следните квоти на съсобственост, а именно: В.Д. — 33.71% ид.ч., Н.П.  33.71% ид.ч., В.К. — 5.43% ид.ч., А.К. — 10.860/0 ид.ч., М.К. — 6.335% ид.ч., Б.К. 6.335% ид.ч.

Ответниците твърдят, че така постановеното решение е неправилно и недопустимо в противоречие с материалният закон, като при вземане на решението съдът неправилно бил определил идеалните части, които притежава всеки един от съсобствениците на апартамента. Видно от посочени квоти, сборът им не правел 100% ид.ч., а възлизали на  96.38 % ид.ч.като квотата, която притежавали ответниците била 67,42% ид.ч., а квотата на ищците била 28.94% ид.ч., като в решението си съдът изключил и един от съделителите, а именно: Л.К., като нейният дял на съсобственост възлизал на 3.62% ид.ч.

 Излагат, че постановеното решение е нищожно, тъй като един от съделителите бил изключен от диспозитивната част на решението и същият бил лишен от участие в делбеното производство.

Твърдят, че в хода на процеса съдът не е съобразил също, че дружеството „Т.и К.” ООД се е разпоредило и е продало идеални части от УПИ IV-4 /четвърти/, отреден за имот с планоснимачен номер четири от квартал 155 по плана на град София местност Зона Б-З цялото с плащ от 288кв.м. Върху част от посоченият имот, с който се е разпоредило дружеството и е продало идеални части била и построената жилищната сграда, предмет на настоящото производство.

Посочват, че съдът е приел, че в конкретният случай следва да се приложи разпоредбата на чл.92 ЗС. Твърдят, че съдът е следвало да се съобрази, че в делбеното производство не са конституирани всички съсобственици, които притежават идеални части от УПИ IV-4 и не участват в делбеното производство, а в същото време са съсобственици на земята върху която е построена сградата. Това становище на СРС противоречало на материалия закон, тъй като независимо че прехвърлянето на собствеността върху идеални части от дворното място било извършено по-късно във времето, то тези идеални части били прилежащи към жилищата. Налице била етажна собственост върху парцела и делба между всички съсобственици в УПИ е недопустима, но прилежащите към всеки самостоятелен имот идеални части от дворното място следвало да бъдат включени при делбата към всеки самостоятелен обект именно като прилежаща част заедно с идеалните части от общите части на сградата. Допускането на делба на жилището без прилежащите му части от УПИ било нищожно, тъй като не била допусната делба върху пълния обем на собствеността и една прилежаща част остава в недопустима съсобственост между съделителите.

Твърдят, че дори и да се приеме, че „Т.и к.” ООД се е разпоредило с идеални части от УПИ IV-4 след вписването на исковата молба, до настоящият момент никой от съсобствениците не бил оспорил разпоредителните сделки, същите не били обявени от съда за относително недействителни, нито за нищожни. По кориците на делото също били приложени доказателства, от които било видно, че „Т.и к.” ООД се е разпоредило и е продало идеални части от поземления имот, върху който е построена жилищната сграда.

Въз основа на гореизложеното, молят за отмяна на първоинстанционното решение. Искат същото да бъде обявено за нищожно поради факта, че не всички съсобственици на УПИ IV-4 са участвали в делбеното производство.

В случай, че съдът не обяви решението за нищожно, молят същото да бъде отменено в частта, с която до делба е допуснат ап. 12.

         В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и от ищците В.К., А.К., М.К., Л.К. и Б.К., с което решението на СРС се обжалва в следните части:

Първо, ищците обжалват решението в частите, в които съдът е допуснал до делба апартамент № 1, апартамент № 3, апартамент № 4, апартамент № 5, апартамент № 9, ателие № 12 и гараж № 1 при квоти за А.К. 10.86%, за М.К. 6.335% и Б.К. 6.335%.

Ищците посочват, че съдът не е допуснал тези обекти до делба при квота от 3.62% за Л.К., като съделителката Л.К. била пропусната в диспозитива на съдебното решение като съделител с посочена делбена квота.

Верните делбени квоти за ищците следвало да бъдат: за В.К. - 5.43 %, за А.К. - 9.05 %, за М.К.- 7.24%, за Л.К. - 3.62%, за Б.К. - 7.24 %, общо 32.58 %.

Ищците молят въззивният съд да отмените решението в посочената част и да постанови друго, с което да допуснете до делба описаните обекти в диспозитива на първоинстанционното решение, а именно: апартамент №  1, апартамент № 3, апартамент № 4, апартамент № 5, апартамент № 9 ателие № 12 и гараж № 1 при обща квота за ищците от 32.58% ,от които за В.К. - 5.43 %,за А.К. - 9.05 %,за М.К. -7.24 %, за Л.К. 3.62%, за Б.К.-7.24 %.

Второ, ищците обжалват решението в частта, в която до делба не е допуснат до делба гараж № 3.

Посочват, че той фигурира като закупен от Б.Т. Г. по справката за това лице от Агенцията по вписвания с пореден номер по справката № 4, № от вх.рег.509688 от 19.12.2006г. акт том 243, акт №98 от 2006г., № на описната книга 63545 от 19.12.2006г.

 Ищците сочат, че СРС е приел, че на 19.12.2006г. във формата на нотариален акт № 64, том VI, рег.№ 21075 дело 951/2006г. е изразено съгласие, „Т.и к.” ООД да продаде на Б.Т. Г. гараж № 3, находящ се на партерния етаж п на кота + 0.00, заедно с 1.669% идеални части от общите части на сградата и толкова от правото на строеж. Излагат, че в мотивите си СРС бил приел, че за този гараж № 3, ищците твърдят, че е собственост на „Т.и к.” ООД. Излагат, че това твърдение на ищците било резултат на техническа  грешка. Но дори и да се приемело, че съдът е бил заблуден с тези данни, той трябвало да го допусне до делба като собственост на „Т.и к.” ООД, която е придобита по силата на правата, които дружеството- строител придобива по силата на договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот, оформен с нотариален акт. В точка първа буква „Г'' от този договор се казва, че всички останали обекти от жилищната сграда /извън тези, които са описани в предишните точки/ се получават от „Т.и к.” ООД.

Твърдят, че като го е изключил от делба, съдът е постановил едно незаконосъобразно решение, което следвало да се отмени като бъде допуснат до делба Гараж № 3, намиращ се на партерния етаж на кота + 0.00, със  застроена площ от 18,96 кв.м., заедно с 1.669 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото при квоти 44.94667% за Б.Т. Г., 11.23667% за Б.  Б. Г., 11 ,23667%  за К.Б. Г.а и 5.43 % за В.К., за А.К. - 9.05 %,за М.К.-7.24 %, за Л.К. 3.62%,за Б.К.-7.24 %.

         Трето, ищците обжалват решението в частта, в която съдът не е допуснал до делба апартамент № 6, мазе № 6 и гараж  № 4,закупени от Й.Г.С. на 09.11.2006 г.,както и ателие № 11, мазе № 11 и гараж № 2,закупени на 09.11.2006г. от дружество „Д.Е.А“ ООД.

         Излагат, че по делото не било спорно, че на 09.11.2006г. е вписана исковата молба на ищците с предмет на спора дворното място на улица „********” №48. Съдът приел, че по отношение на обектите, закупени от Й.С. и фирма ”Д.Е.А” ООД искът за делба следва да бъде отхвърлен, тъй като същите се легитимират като добросъвестни владелци.

Ищците твърдят, че СРС в обжалваното решение неправилно дал приоритет на т.нар. субективна добросъвестност, т.е., че владелецът не е знаел към момента на придобиване за пороците ,както и че продавачът на недвижимия имот не е изцяло собственик на същия. Сочат, че СРС не е отчел реално съществуващата възможност субективна добросъвестност да премине в недобросъвестност и давностният срок за придобиване на недвижим имот по давност да е десетгодишен, а не петгодишен.

Твърдят, че ответниците С. и фирма „Джи Еме Е” ООД не установили в хода на производството началото на владението, на което основават възражението си за придобиване на закупените обекти на основание давностно владение, а не се позовавали като придобивен способ за придобиване на собственост договор за покупко-продажба.

Излагат, че продаваните от строителя „Т.и к.“ ООД обекти се продавали в  груб строеж, което означавало, че купувачите не са влезли във владение на обектите, което е станало в по-късен момент при въвеждане в  експлоатация на сградата и въвод във владение на купувачите.

Твърдят, че в тази част решението било необосновано, незаконосъобразно и неправилно и за това молят да се отмени и да се допуснат до делба апартамент № 6, придобит от Й.С. с н.а. №44/2006 г. на нот. Р.Р., заедно със зимник № 6, заедно с 7.431 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и Гараж № 4, придобит от Й.С., намиращ се на партерния етаж на кота + 0 със застроена площ от 19.93 кв.м., заедно с 1.754 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Молят да бъде допуснато до делба Ателие № 11, придобито от фирма „Д.Е.А” ООД, заедно със зимник № 11,заедно с 5.026 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и Гараж № 2, придобит от фирма „Д.Е.А” ООД с договор за продажба от строителя „Т.и к.” ООД, заедно с 1.754 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

В срок е постъпила въззивна жалба и от ответниците М.Г. и В.Г..

Тези ответници искат въззивният съд да отмени атакуваното решение в частта, с която е допусната делба апартамент № 9, находящ се в гр. София, на ул. „********” № 48, заедно със 7.490 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, заедно със зимник № 9. Ответниците навеждат доводи, че решението в тази си част било недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необосновано.

Ответниците посочват, че с първоначалната искова молба по делото ищците са предявили иск за делба на жилищна сграда с гаражи, построена в УПИ IV-4 от кв. 155 по плана на гр. София, местност „Зона Б-З”, находяща се на ул. „********” № 48, срещу ответници Й.А., С.И., Ц.Д.и „Т.И К.” ООД. Посочват, че към момента на предявяване на иска сградата е представлявала етажна собственост, отделните обекти са самостоятелни обекти на собственост, притежавани от различни лица извън ответниците по иска, т.е. искът за делба не е имал предмет, тъй като обект на собственост „жилищна сграда” не е съществувал. Впоследствие в развитието на делото чрез уточнителни молби ищците твърдeли, че предявяват иск за делба на всички жилищни и нежилищни самостоятелни обекти в сградата срещу всички лица, които са ги придобили. По съществото си това представлявало предявяване на нови искове с друг предмет /основание и петитум/ и срещу други ответници, което било недопустимо да се извърши по пътя на изменението на иска и уточняването на исковата молба.

Ответниците навеждат и доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Твърдят, че неправилни са решаващите изводи на първоинстанционния съд, че ответниците са придобили недвижимия имот след вписването на исковата молба. Излагат, че М.Р.Г. и В.Л.Г. са придобили процесния апартамент № 9 на 26.11.2006 г. Исковата молба по настоящото дело била вписана на 18.06.2007 г.

Излагат, че първоинстанционният съд е приел, че под „вписана искова молба” следва да се има предвид тази по гр.д. № 17435/2006 г. по описа на СРС, 49-ти състав, вписана на 09.11.2006 г., с която ищците са предявили срещу първоначалните ответници в настоящото производство ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за 32.58 % от УПИ IV-4, върху който е построена процесната сграда. Съответно е приел, че на основание чл. 220 ГШС (отм.) решението по това дело, касаещо само земята, е противопоставимо на ответниците по делото за делба относно самостоятелните им обекти в изградената постройка. Изложени са мотиви, че намира приложение нормата на чл. 114 б. „а” изречение последно ЗС, придаващо на исковата молба единствено оповестително значение. Ответниците твърдят, че тези изводи на съда са незаконосъобразни, противоречат както на закона, така и на трайната и задължителна съдебна практика.

Сочат, че съгласно чл. 220 ГПК (отм.) „влязлото в сила решение е задъжително за страните и техните правоприемници... ” В настоящия случай ответниците Г. и Г. не били страни в производството по иска по чл. 108 ЗС. Те не били и правоприемници на страните по него. Придобили имот, който не е бил предмет на ревандикационния иск и към момента на предявяването на иска за делба били негови собственици на основание разпоредителна сделка. Не било налице никакво правоприемство, настъпило по време на процеса, и решението по гр. д. № 17435/2006 г. по описа на СРС, 49-ти състав, им било непротивопоставимо.

Развиват, че съгласно Тълкувателно решение № 3 от 19.07.2010 г. на ВКС по т.д. №2 3/2009 г., ОСГК вписването на исковата молба по чл. 114 ЗС има не само оповестително, а оповестително-защитно действие. То има за цел да даде гласност на съдебния спор относно конкретен недвижим имот и да осигури противопоставимост на правата на ищеца срещу всички права на третите лица, придобити след вписването. По настоящето дело за делба искова молба върху сградата като недвижим имот е вписана много след придобиването на права от ответниците. Сочат, че дори и към момента не било налице вписване на искова молба по отношение на конкретния имот – ап. № 9.

Излагат, че съгласно Решение 385 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр.д. №1359/2009 г., II ГО, ГК, постановено по реда на чл 290 ГПК и задължително за приложение от съдилищата, с предмет почти идентичен с този по настоящия спор: „Предявявайки ревандикационен иск само за идеална част от терена, върху който вече е съществувало самостоятелно вещно право — учреденото право на строеж  което е реализирано като право на собственост върху отделни обекти, изградени в жилищните сгради и принадлежащи на различни физически лица, ищцата е ограничила претенцията си само до земята, Доколкото законът допуска правото на собственост върху земята и намиращите се върху нея сгради да принадлежат на различни лица”. Ответниците развиват, че в настоящия случай ревадикщионният иск по гр.д. № 17435/2006 г., СРС, 49-ти състав, касаел само 32.58 % идеални части от дворното място, без да са предявявани каквито и да било претенции относно построената сграда етажна собственост или отделни обекти в нея. Следователно, принципът на приращението по чл. 92 ЗС бил изключен.

Ответниците сочат, че така възприетото неправилно становище на първоинстанционния съд относно вписването на исковата молба е довело до погрешни и неправилни изводи по въпроса, че те не са добросъвестни приобретатели и не могат да се позоват на кратката 5-годишна придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС.

Във въззивната жалба се излага, че М.Г. и В.Г. са придобили апартамент № 9 на 21.11.2006 г. с нотариален акт за покупко-продажба № 86, т. VI, д. № 971/2006 г. по описа на нотариус Р.Р., рег. № 230 на НК, вписан в СВ под акт № 15, т. LLLL, д. № 52438/2006 г. Следователно, те били добросъвестни владелци по смисъла на чл. 79, ал. 2 ЗС, тъй като са придобили имота на валидно правно основание, годно да ги направи собственици. От момента на възникването на юридическото основание (прехвърлителната сделка) за тях започнал да тече срокът на добросъвестната 5 годишна давност. Владението им до предявяването на исковата молба срещу тях било непрекъснато и необезпокоявано. Ищците дори не били навеждали твърдения, че това давностно владение е било прекъсвано, такива факти не са били и предмет на доказване в съдебното производство. Вписаната искова молба по ревандикационния иск за идеални части върху земята по никакъв начин не можела да се отрази на течението на добросъвестната придобивна давност относно самостоятелния обект в построената сграда. Цитират съдебна практика, установена в цитираното по-горе /Решение 385 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр.д. 1359/2009 г., II ГО, ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК/, съгласно което  „ Уважената претенция за ревандикиране касае единствено терена, като изградените върху него сгради не са били претендирани като приращение към него,  при което доводите на ищцата, че с предявяване на иска по чд 108 ЗС по предходното дело е прекъсната давността и по отношение на придобитото право на строеж,..., както и по отношение на придобитото и вече реализирано право на собственост на ответниците, са неоснователни“.

Оспорват извода на съда относно момента на предявяване на иска срещу ответниците, срещу които той не е бил насочен с първоначалната искова молба от 03.04.2007 г. Ответниците сочат, че съдът е приел, че този момент е 15.11.2011 г. На тази дата по делото е постъпила молба от  процесуалния представител на ищците като страни да бъдат конституирани определени лица, сред които и ответниците Г. и Г.. Не било упоменато в какво качество, нито бил очертан предмет на иска срещу тях като конкретен обект на собственост. 

Посочват, че съгласно чл, 117, ал. 4 ГПК (отм.) във всяко положение на делото в първата  инстанция ищецът може да привлече наред с първоначалния и друг ответник и без тяхното съгласие. В този случай искът срещу новия ответник се смята предявен от  деня, в който е постъпила в съда исковата молба срещу него. Г. и Г. не били давали съгласие да встъпят в процеса и затова спрямо тях следвало да се прилага цитираната разпоредба.

Излагат, че на 13.07.2012 г. по делото била постъпила молба от ищците на основание чл. 113 и чл. 34 ЗС във връзка с чл. 282 ГПК (отм.) Г., Г. и други лица да бъдат конституирани вече в конкретното качество на ответници по делото. Във връзка с тази молба с протоколно определение от ОСЗ на 27.09.2012 г. съдът конституирал тези лица като ответници и задължил ищцовата страна в 14-дневен срок да представи препис от исковата молба за всеки от тях. В ОСЗ на 12.02.2013 г. било констатирано, че тези указания не са изпълнени и искови молби срещу новоконституираните ответници не са представени. За изпълнение на указанията бил даден още веднъж 14-дневен срок. Исковите молби били депозирани в Софийски районен съд на 11.03.2013 г. Това се е случило много след изтичането на дадения срок и съдът е следвало да прекрати производството спрямо новите ответници поради неизпълнение на указанията му. Съответно, за момент на предявяване на иска срещу М.Г. и В.Г. следвало да се счита датата 11.03.2013 г.

Твърдят, че по този въпрос изрично се е произнесъл и ВКС в Определение № 218 от 01.04.2013 г. по т.д. № 305/2012 г., II ТО: „Поради това, че извършените до предявяване на исковата молба срещу новия ответник процесуални действия по първоначално предявения иск са непротивопоставими на новия ответник, делото срещу него трябва да започне с връчване на препис от исковата молба”.

Считат, че притежават в пълен обем правото на собственост върху процесния апартамент № 9. Придобили са го необременен с права на трети лица по силата на разпоредителна сделка, породила вещноправния си ефект. В случай, че се приеме, че тази сделка е имала пороци, те били собственици на имота на оригинерно правно основание - добросъвестна 5-годишна придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС, текла в тяхна полза от 26.11.2006 г. до 11.03.2013 г. Спрямо тях не била налице абсолютната положителна предпоставка за предявяване на иск за делба, а именно наличието на съсобственост. Затова искът бил недопустим, съответно  неоснователен.

Молят за отмяна на решението на СРС в  обжалваната му част като недопустимо и за прекратяване на производството по делото; в условията на евентуалност, искат отмяна на обжалваното решение като неправилно и вместо него искат да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен искът за делба спрямо Г. и Г. като неоснователен. Претендират разноски.

В срока за въззивно обжалване е постъпила жалба и от В.В..

Ответницата обжалва решението, постановено от Софийския районен съд, с което е допусната делба между ищците и ответницата В., за апартамент № 1 (едно), на първия етаж в посочената сграда, заедно с изб. помещение № I (едно), и 7.983% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, съставляващо УГПТ IV-4 от кв. 155, по плана на гр. София, местност „Зона Б-З”, цялото с площ от 288 кв. м.

Моли се производството по дело да бъде прекратено и постановеното първоинстанционно решение – обезсилено като недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустим иск за делба. Посочва се, че искът за делба на жилищната сграда с гаражи с административен адрес гр. София, ул. ”********” № 48, състояща се от пет етажа и ниво таван, в която са изградени апартаменти и гаражи, бил предявен срещу търговското дружество „Т.И К.” ООД и три физически лица на 3.04.2007 год. Ищците твърдели, че са собственици на 32.58% от УГШ IV-4, а ответниците притежавали останалите 67.42% от нея. В исковата молба не били разграничени обектите в сградата, въпреки че с нотариален акт № 1 том 2  рег. № 3182 дело № 188/2005 год. физическите лица и търговското дружество били сключили договор за учредяване право на строеж и за всеки един били отредени конкретни обекти в предвидената за построяване сграда. Към датата на предявяване на иска за делба за сградата не е било издадено разрешение за ползване.

Ответницата развива, че предявеният по този начин иск бил недопустим, тъй като липсвал предмет на делбата.

Решаващият съд следвало да отговори на следните въпроси: дали се иска делба на сградата или на множество обекти в нея, индивидуализирани с представени доказателства и второ: ако е налице втората хипотеза допустимо ли е обективното и субективно съединяване на толкова иска за делба в едно производство, при което няма идентичност на съделителите за обектите. Ответницата твърди, че като е приел обратното и е допуснал делба на самостоятелни обекти, съсобствениците на които са различни, съдът е постановил недопустим съдебен акт.

Твърди се, че решаващият съд не е съобразил, че конституирането на нови страни в процеса за делба, придобили конкретни обекти в сградата, която след разрешението за ползване е в режим на етажна собственост, било процесуално недопустимо. Оспорва се становището на съда, че съгласно чл. 123 от (отм.), „съдът е властен да обедини за разглеждане в едно производство дори и различни по съдържание и страни производства, ако имат връзка помежду си”. В конкретния случай единствената връзка била идентичност на ищците в претендираната съсобственост за всеки от обектите в сградата на ул. „********” № 48. Без значение бил фактът, че новоконституираните ответници са правоприемници на един от ответниците по исковата молба. Касаело се за отделни искове, с конкретни страни и съединяването на иска за делба на всеки един с останалите, единствено поради факта, че самостоятелните обекти се намират в една и съща сграда било недопустимо.

Искът за делба бил недопустим още при предявяването му, тъй като липсвала съсобственост между ищците и ответниците за цялата сграда, така както било посочено в исковата молба. Видно от представените писмени доказателства — нотариален акт за учредяване право на строеж, договарящите съсобственици си били запазили и взаимно учредили право на строеж за самостоятелни обекти, описани в договора.

В условията на евентуалност ответницата развива доводи за неоснователност на иска за делба, което обуславяло неговото отхвърляне.

Посочва, че делото било образувано по исковата молба на В.К., Е. К., А.К., М.К., Л.К. и Б.К. срещу Й.А., С.И., Ц.Д. и търговското дружество ”Т.и К.” ООД, с която се искала делба на жилищна сграда с гаражи с административен адрес гр. София, ул. ”********” № 48. Излага се, че ищците претендират да са собственици общо на 32.58% от делбения имот на основание наследствено правоприемство и възстановяване на собствеността върху отчуждени от наседодателя им имот по реда на ЗВСОНИ и тъй като не са учредили право на строеж върху тези свои части, заявяват право на съсобственост върху същия процент от построената в мястото сграда като твърдят, че ответниците притежават останалите идеални части до 100% в съсобствеността на сградата. Производството по делото е било спряно до решаването на преюдициален спор между страните и след влизане в сила на решението по гр. дело № 17435/2006 год. на СРС, представено по делото, производството по делото за делба било възстановено. По иска с правно основание чл. 108 от ЗС ищците били признати за собственици на 32.58% от дворното място, но не и на изградената към момента на влизане в сила на решението жилищна сграда. Ако правото на собственост върху мястото им било признато преди  построяването на сградата, то естествено следвайки правилата на вещното право, те биха станали собственици и на идеални части в същото съотношение и на приращението. Но в конкретния случай, видно от установените по делото факти, права били признати само по отношение на поземления имот. Междувременно настъпили промени в собственостга на самостоятелни обекти в сградата поради извършени разпоредителни сделки от страна на ответника „Т.И К.” ООД и с молба от 15.11.2011 год. ищците представили справка от Службата по вписванията при СРС, от която се установяват извършените продажби на обекти в сградата на ул. ”********” № 48 в периода 1.01.2006 — 25.10.2011 год. Със същата молба било поискано конституирането на посочените лица, между които и ответницата В.А.В., като страни в делбеното производство.

Посочва се, че с последващи молби от 15.08.2012 год. и 27.09.2012 год. ищците са уточнили конкретния собственик (собственици) на всеки от обектите в сградата, след извършените продажби от търговското дружество ”Т.  И К.” ООД. Направено било искане да бъде допусната делба ”на така описаните обекти, съобразно идеалните части, пропорционални на съсобствеността на ищците върху земята, на която е построена сградата”. Посочени били конкретно идеалните части, притежавани от всеки ищец, докато идеалните части на всички ответници, вкл. и търговското дружество „Т.И К.” ООД, били посочени общо в размер на 67.42% идеални части от сградата и всички обекти в нея.

Твърди се, че решаващият съд е интерпретирал в мотивите на решението си фактите в подобна последователност и след като приел иска (исковете) за делба за допустим (и) направил погрешни изводи за основателност на направените искания допуснал делбата на някои от обектите в сградата на ул. „********” № 48, гр. София, излагайки съображенията си  затова.

Твърди се, че не е съобразен и факта, че разрешението за ползване на сградата, в която се намират делбените имоти било издадено на 15.05.2007 год., т.е. преди влизане в сила на решението, постановено по гр. дело 17435/2006 год. на СРС.

Излага се, че атакуваното решение противоречало на предвиденото в чл. 282 ал. 1 ГПК (отм), в който текст били определени рамките и същността на решението по допускане на делбата. Развива се, че с това решение, съдът следва да се произнесе по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърцм делбата, както и каква е частта на всеки наследник (съделител) в съсобствеността. В конкретния случай липсвали общ на страните имоти (имоти), за които да бъде допусната делба при съответни квоти. От една страна били ищците, които претендират да са съсобственици на 32.58% идеални части от цялата сграда, а от друга били собственици на конкретни обекти в тази сграда, като всеки един от ответниците се легитимирал с нотариален акт като собственик на конкретен обект от сградата, която след издаването на Разрешение за ползване е в режим на етажна собственост.

Твърди се, че не е налице съсобственост върху описаните в молбата, депозирана в съдебното заседание на 27.09.2012 год. недвижими имоти, между всички съделители.

Не била налице конкретизация на всички обекти в сградата на ул. ”********” № 48, както по отношение на техническите им характеристики, така и по отношение на квотите в съсобствеността. Първоначално била поискана делба на цялата сграда. В молбата, представена в съдебното заседание на 27.09.2012 год., с която се иска изменение на предявения иск за делба, изрично било записано: ”По ценообразуване гаражите са 5 броя, 12 броя мазета. Липсва апартамент под № 2 — на негово място е оформен офис.” Поискано било да бъде допусната делба на имотите, описани в същата молба, без изричната им индивидуализация.

Не била конкретизирана делбената квота на всеки от ответниците в производството, както и предмета на делбата по отношение на всеки от тях.

Не била оборена доказателствената материална сила на нотариален акт № 51 том 3 рег. № 4191 дело № 398/2007 год. на нотариус А.Л., с който В.А.В. е купила апартамент № 1, находящ се на първия надпартерен етаж в сградата на ул. ”********” № 48, гр. София, заедно със зимник № 1 и 7.983% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

На В.А.В. не било противопоставимо решението по гр. дело 17435/2006 год., тъй като тя не е била страна по него, както поради факта, че тя не е придобила части от мястото, съставляващо УПИ IV-4, кв. 155, по плана на гр. София, местност ”Зона Б-3”, а само съответните идеални части от правото на строеж върху него, съответстващи на купения от нея самостоятелен обект в сградата, посторена върху него. Освен това влязлото в законна сила решение по гр. дело 17435/2006 год. на СРС, 49 състав, не установявало твърдяната съсобственост върху сградата, построена върху УПИ IV-4 от кв. 55 по плана на гр. София, местност ”Зона Б-З”. Претенцията по делото и постановеното решение касаели единствено мястото, а не и сградата, която към този момент е била изградена и завършена.

Твърди се, че като не е съобразил направените в посочения смисъл възражения, решаващият съд е постановил порочно решение, подлежащо на отмяна.

Развива, че решението било неправилно и по отношение неуважената претенция на ответницата В.В. по отношение направеното възражение за изтекла в нейна полза кратка придобивна давност.

В.В. моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отхвърлен искът за делба на апартамент № 1 в сградата на ул. „********” № 48, гр. София, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

         Настоящият състав намира следното:

         Производството по делото е образувано по искова молба от 02.04.2007 г., подадена от В.М.К., Е. Т.ва К., А.К.К., М.В.К., Л.Л.К. и Б.В.К. против Й.С.А., С.С.И., Ц.С.Д.и „Т.и К.“ ООД. Предявен е иск за делба на жилищна сграда с гаражи, находяща се в гр. София, ул. „********“ № 48, построена  в УПИ IV-4 кв. 155 София, м. „Зона Б-3“, целия с площ от 288 кв. м., съгласно одобрен работен проект от СО ДАГ на 31.01.2005 г., със застроена площ от 183,70 кв.м. и РЗП от 1316,51 кв. м. и обща площ с подземното застрояване от 1500,21 кв.м., която сграда се състои от пет етажа и ниво таван, в която сграда са изградени апартаменти и гаражи.   

         С протоколно определение от 14.02.2008 г. на СРС, 53 състав, производството по първоинстанционното производство за делба е спряно на основание чл. 182, б. „Г“ ГПК /отм./ до приключване на производството по гр.д. № 17435/2006 г. по описа на СРС, 49 състав.

         С определение от 20.10.2011 г. е възобновено на основание чл. 183, ал. 1 ГПК /отм./ производството по делото за делба.

         С молба от 15.11.2011 г. ищците В.К., Е. К., А.К., М.К., Л.К. и Б.К. са поискали като страни в производството по делба да бъдат конституирани всички лица, които са закупили обекти в сградата след вписване на исковата молба, по която е образувано гр.д. № 17435/2006 г. по описа на СРС, 49 състав, т.е. от след 09.11.2006 г. Посочено е, че като страни следва да бъдат конституирани Р.М.Г., Б.Т.Г., Й.Г.С., В.Л.Г., М.Р.Г., В.Л.Д., Н.И.П., В.А.В., „Д.Е.А“ ООД.

                  С молба от 24.04.2012 г. ищците В.К., Е. К., А.К., М.К., Л.К. и Б.К. са поискали като страни в производството по делба да бъдат конституирани Х.Д.А., Д.С. К., Д.Н.Й. и П.И.И. /Б./.

С молба от 13.07.2012 г. ищците В.К., Е. К., А.К., М.К., Л.К. и Б.К. са поискали като страна в производството по делба да бъде конституиран и съпругът на  П.И.И. /Б./ - И.Г.Б..

С молба с вх. № 1029204/23.07.2013 г. Д.Н.Й. – Д. е направила възражение за придобиване на делбения имот с изтичане на кратка 5 – годишна давност. Поддържа оспорването на иска и възражението за давност с молба от 24.01.2014 г.

С молба от 23.09.2013 г. Б.Т.Г., К.Б.Г. и Б.Б.Г. са оспорили иска за делба по отношение на ап. 5. Излагат, че имотът е придобит по време на брака на Б.Т.Г. и Р.М.Г. чрез покупко-продажба, извършена на 14.11.2006 г., на която дата придобили и владението. Правят възражение за изтекла кратка 5-годишна давност, която е текла в периода 14.11.2006 г. – 14.11.2011 г., въз основа на която придобили 32,58 % ид.ч. 

С молба от 21.10.2013 г. П.И.Б. и И.Г.Б. оспорват иска за делба срещу тях, правят възражение за изтекла в тяхна полза кратка 5-годишна давност.

В открито съдебно заседание, проведено на 13.10.2013 г. пред СРС, Й.С. чрез адв. К. прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност.

В открито съдебно заседание, проведено на 13.10.2013 г. пред СРС, М.Г. и  В.Г. чрез адв. Н. правят възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност.

В открито съдебно заседание, проведено на 13.10.2013 г. пред СРС, Д.А. и Х.А. чрез адв. М. правят възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Със становище от 07.11.2013 г. В.В. оспорва иска за делба, предявен срещу нея. Прави възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност.

Със становище /л. 362, том 2/ Х.А. и Д.А. оспорват иска за делба, предявен срещу тях за апартамент № 8. Правят възражение за изтекла придобивна давност.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява следното:

         По делото е представен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот купен на публична продан № 12, от който се установява, че К. Т.в Ч. е придобил на публична продан една триетажна масивна къща с дворно място, в който двор има построена една паянтова постройка: имотът се намира в гр. София, ул. „*********, къщата е построена на 91,64 кв.м., бараката е построена върху 18 кв.м., и незастроеното място е 178,36 кв.м., или общо 288 кв.м.      

Видно от протокол за съдебна делба от 20.ІІ.1940 г. Т. К. Ч. получава в свой дял парцел ІV квартал 155 по плана на София /центъра/ на ул. „********с общо пространство 280 кв.м.

Видно от акт за завземане на недвижим имот за държавен от 22.06.1949 г. описаната къща на три етажа, притежавана от Т. К. Ч., е одържавена.

С представения договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно наредбата за продажба и замяна на държавни жилища, на 10.10.1975 г. С.С.Д. придобива апартамент ляво, етаж III, състоящ се от две стаи, кухня, антре, баня-кл., застроен на 41,21 кв.м., заедно с мазе на 9,04 кв.м., и 18,40 % ид.ч. от ОЧ на сградата и 16,29 % ид.ч. от дворното място от 290 кв.м., който апартамент се намира в гр. София, ул. „********“ № 48.

С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 105, том VII, дело № 1164/83 от 24.03.1983 г., С.С.И. дарява на Ц.С.Д. следния свой недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. София, на ул. „********“ № 48, на трети етаж – в ляво, състоящ се от: две стаи, кухня, антре и баня – клозет, застроен на 41,21 кв.м., заедно с мазе 9,04 кв.м., и 18,40 % ид.ч. от ОЧ на сградата и отстъпено право на строеж.

С договор за продажба на недвижим имот, съгласно наредбата за продажба и замяна на държавни жилища от 03.10.1975 г. А. А. А. е придобила собствеността върху апартамент дясно, етаж 3, състоящ се от две стаи, кухня, антре, баня – кл., застроен на 41,21 кв.м., заедно с мази на 6,76 кв.м., и 18,04 % ид.ч. от ОЧ на сградата и 16,29% ид.ч. от дворното място от 290 кв.м. = 528 лева на отстъпено право на строеж върху мястото, който апартамент се намира в гр. София, ул. „********“ № 48.

С договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот по права линия № 108, том XXXXXIX, дело № 11198/91 г., на 12.09.1991 г. А. А. А. дарила на дъщеря си Й.С.А. следния свой собствен имот: апартамент в дясно на трети етаж в жилищна сграда, находяща се на ул. „********“ № 48, кв. 155, парцел IV-4 по плана на гр. София, м. „Центъра“, състоящ се от две стаи, кухня, антре, баня с клозет, застроен на 41,21 кв.м., заедно с 18,04 % ид.ч. от ОЧ на сградата, 16,29 % ид.ч. от дворното място и заедно с мазе 6,76 кв.м.

Със заповед РД – 57 -1027/14.10.1992 г. на кмета на Столична голяма община е наредено да се отпише от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти в ТОА Възраждане Акт 1009/22.06.1949 г. на трети район с ПМС № 35/06.04.1949 г. и да се предаде на наследниците на Т. К. Ч. владениетона следния недвижим имот: къща на три етажа, заедно с дворно място на ул. „********“ № 48 /без двата апартамента на трети етаж, които са продадени/.

         Т. К. Ч. е починал на 31.01.1980 г. като след смъртта си оставил за наследници:

     * В.Т.в К. – син, починал на 21.07.1985 г. и оставил за наследници ищцата Л.Л.К. – негова съпруга и ищците М.В.К. – дъщеря и Б.В.К. - син.

     * М. М.Т.– съпруга, също починала на 20.08.1994 г. и оставила за наследници оставила общите им деца – К. Т.в К. и Е. Т.ва К. и децата на починалия преди нея син В.Т.в К. и ищци в процеса: М.В.К. и Б.В.К..

     * К. Т.в К. - син, починал на 21.11.2000 г. и оставил за наследници ищците В.М.К. – негова съпруга и А.К.К. – син;

     * Е. Т.ва К. - дъщеря, починала на 23.04.2013 г. и оставила за наследници децата на своите братя и ищци в процеса – А.К.К., М.В.К. и Б.В.К..

С договор, сключен на 19.09.2001 г. във форма на нотариален акт № 36 том ІІІ рег. № 6606 дело № 395 от 2001 г., писмено е изразено съгласие, че В.М.К. и А.К.К. продават на „БАНЕКС-95“ ООД – предишно наименование на ответника „Т.и К.“ ООД, северното жилище на ІІ етаж на жилищната сграда, находящо се в гр. София на ул. „********“ № 48 заедно с 19,04 % идеални части от общите части на сградата и 20,09 % идеални части от дворното място и южното жилище на І етаж с 13,62 % идеални части от дворното място, Л.Л.К., М.В.К. и Б.В.К. – южното жилище на втори етаж и 20,09 % от дворното място и Е. Т.ва К. – северното жилище на първи етаж и 13,62 % от дворното място.

С договор, сключен на 11.03.2005 г. във форма на нотариален акт № 01 том ІІ рег. № 3182 дело 188/2005 г., е изразено съгласие, че „Т.и К.“ ООД, Й.С.А., починала на 24.03.2007 г. като за свой наследник е оставила ответницата К.С.И. – нейна сестра и ответницата С.С.И. в качеството си на съсобственици върху урегулиран поземлен имот ІV-4 от квартал 155 по плана на гр. София, местност „Зона Б-3“, цялото с площ от 288 кв.м., заедно с построените в него масивна жилищна сграда и стопански сгради, а ответницата Ц.С.Д. като собственик на апартамент с прилежащо му му право на строеж върху поземления имот взаимно си учредяват, запазват за себе си и приемат правото на строеж върху имота на жилищна сграда с гаражи съгласно одобрен работен проект със застроена площ от 183,70 кв.м., разгъната застроена площ от 1316,51 кв.м. и обща площ с подземно застрояване от 1500,21 кв.м, която сграда ще се състои от пет етажа и ниво таван, в които ще бъдат изградени жилища и гаражи, съгласно архитектурен проект, одобрен от СО, ДАГ на 31.01.2005 г. за следните обекти:

     а/ на Й.С.А. апартамент № 4, намиращ се на третия етаж на кота + 6,20 с площ от 81,58 кв.м., съгласно таблица за ценообразуване, състоящ се от антре, дневна, столова, кухня, детска стая, спалня, баня с тоалетна и балкон при съседи: изток – вътрешен двор, запад – ул. „********“, север – стълбище, коридор, заедно със зимник № 4, намиращ се в сутерена на жилищната сграда на кота -2,50 м. с полезна площ от 4,99 кв.м. при съседи: изток – вътрешен двор, запад – коридор, север – зимник № 3, юг – зимник № 5, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и съоветните идеални части от правото на строеж върху УПИ;

     б/ на С.С.И. 1/2 идеална част от апартамент № 3, намиращ се на третия етаж на кота + 6,20 в жилищната сграда със застроена площ от 95,08 кв.м. съгласно таблица за ценообразуване, състоящ се от антре, дневна – столова, кухня, спалня, детска дневна, детска спалня, баня с тоалетна, тоалетна и два балкона, при съседи: изток – вътрешен двор, запад – ул. „********“, север – калкан към УПИ VІІІ, юг – коридор, стълбище, асансьор и апартамент  № 4, заедно със зимник № 3, намиращ се в сутерена на жилищната сграда на кота -2,50 с полезна площ от 5,51 кв.м. при съседи: изток – вътрешен двори, запад – коридор и зимник № 2, север – калкан към УПИ VІІІ, юг – зимник № 4, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху гореописания УПИ, и гараж № 1, намиращ се на партерния етаж на кота 0.00 в жилищната сграда със застроена площ от 19,39 кв.м. при съседи: изток – гараж № 2, запад – ул. „********“; север – калкан към УПИ VІІІ и юг – проход;

     в/ на Ц.С.Д. – 1/2 идеална част от апартамент № 3  заедно със зимник № 3 и 1/2 идеална част от гараж № 1, описани вече по б. „б“;

     г/ на „Т.и К.“ ООД всички останали обекти от жилищната сграда, предстояща да се изгради в поземления имот, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

По делото не се спори, а и от представените строителни книжа се налага еднозначен извод, че върху Урегулиран поземлен имот ІV-4 от кв.155 по плана на гр. София, местност „Б-3“, цялото с площ от 288 кв.м., е построена жилищна сграда с гаражи като за обособени обекти от нея са сключени договори както следва:

На 27.10.2006 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран във форма на нотариален акт № 192, том V рег.20019, дело 883/2006 г., по силата на който „Т.и К.“ ООД продава на П.И.Б. идеална част, съответстваща на 20,966 % ид.ч. от УПИ IV-4, от кв. 155, по плана на гр. София, местност „Зона Б-3“, цялото с площ от 288 кв.м.

На 27.10.2006 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран във форма на нотариален акт № 191, том V рег.20018, дело 882/2006 г., по силата на който „Т.и К.“ ООД продава на П.И.Б.: А/ апартамент № 7 в степен на завършеност – „груб строеж“, намиращ се в гр. София, на ул. „********“ № 48, в жилищна сграда, на 5 етаж, застроена площ от 99,93 кв.м., заедно със зимник № 7 с площ от 5,51 кв.м.; Б/ гараж № 5 в „груб строеж“, намиращ се в гр. София, на ул. „********“ № 48, в жилищна сграда, на 1 етаж, застроена площ от 13,00 кв.м.; В/ помещение за магазин – оптика в степен на завършеност – „груб строеж“, намиращ се в гр. София, на ул. „********“ № 48, в жилищна сграда, на 1 етаж, застроена площ от 37,84 кв.м., заедно със склад с площ от 32,75 кв.м.; Г/ помещение за офис в степен на завършеност – „груб строеж“, намиращ се в гр. София, на ул. „********“ № 48, в жилищна сграда, на 2 етаж, застроена площ от 80,68 кв.м., заедно със зимник № 2 с площ от 3,71 кв.м.

На 31.10.2006 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран във форма на нотариален акт № 01, том VІ рег.20149, дело 892/2006 г., по силата на който „Т.и К.“ ООД продава на Д.Н.Й. идеална част, съответстваща на 5,622 % ид.ч. от УПИ IV-4, от кв. 155, по плана на гр. София, местност „Зона Б-3“, цялото с площ от 288 кв.м.

На 31.10.2006 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран във форма на нотариален акт № 02, том VІ рег.20150, дело 893/2006 г., по силата на който „Т.и К.“ ООД продава на Д.Н.Й. апартамент № 10 в степен на завършеност – „груб строеж“, намиращ се в гр. София, на ул. „********“ № 48, в жилищна сграда, на 6 етаж, застроена площ от 84,80 кв.м., заедно със зимник № 10 с площ от 5,36 кв.м.

На 01.11.2006 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран във форма на нотариален акт № 10 том VІ рег.20256 дело 901/2006 г., по силата на който „Т.и К.“ ООД продава на Х.Д.А. и Д.С. К. апартамент № 8, в степен на завършеност – „груб строеж“, намиращ се в гр. София, на ул. „********“ № 48, в жилищна сграда, на 5 етаж, застроена площ от 85,54 кв.м., заедно със зимник № 8 с площ от 3,68 кв.м.

На 01.11.2006 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран във форма на нотариален акт № 11 том VІ рег.20258 дело 902/2006 г., по силата на който „Т.и К.“ ООД продава на Х.Д.А. и Д.С. К. идеална част, съответстваща на 5,683 % ид.ч. от УПИ IV-4, от кв. 155, по плана на гр. София, местност „Зона Б-3“, цялото с площ от 288 кв.м.

По делото не се спори, а и от представената справка се установява вписан на 09.11.2006 г. договор за продажба като „Т.и К.“ ООД продава на Й.Г.С. апартамент № 6 на трети етаж с площ 83.980 кв.м., мазе 6 и гараж № 4 с площ 19,930 кв.м.;

По делото не се спори, а и от представената справка се установява вписан 09.11.2006 г. договор за продажба като „Т.и К.“ ООД продава на „Дже Еме А“ ООД АТЕЛИЕ 11 с площ 63,940 кв.м. на седми етаж, мазе 11 и гараж № 2 с площ 18,450 кв.м.;

На 14.11.2006 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран във форма на нотариален акт № 64 том VІ рег.21075 дело 951/2006 г., по силата на който „Т.и К.“ ООД продава на Р.М.Г. апартамент № 5, в степен на завършеност – „груб строеж“, намиращ се в гр. София, на ул. „********“ № 48, в жилищна сграда, на 4 етаж, застроена площ от 98,15 кв.м., заедно със зимник № 5 с площ от 4,90 кв.м., както и 8,600 % ид.ч. от ОЧ на сградата и толкова ид.ч. от правото на строеж върху УПИ.

На 21.11.2006 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран във форма на нотариален акт № 87 том VІ рег.21564 дело 972/2006 г., по силата на който „Т.и К.“ ООД продава на М.Р.Г. и В.Л.Г. идеална част, съответстваща на 5,645 % ид.ч. от УПИ IV-4, от кв. 155, по плана на гр. София, местност „Зона Б-3“, цялото с площ от 288 кв.м.

На 21.11.2006 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран във форма на нотариален акт № 86 том VІ рег.21562 дело 971/2006 г., по силата на който „Т.и К.“ ООД продава на М.Р.Г. и В.Л.Г. апартамент № 9, в степен на завършеност – „груб строеж“, намиращ се в гр. София, на ул. „********“ № 48, в жилищна сграда, на 6 етаж, застроена площ от 85,57 кв.м., заедно сас 7,490 % ид.ч. от ОЧ на сградата и толкова ид.ч. он правото на строеж върху УПИ.

На 30.11.2006 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран във форма на нотариален акт № 161 том VІ рег.22220 дело 1042/2006 г., по силата на който „Т.и К.“ ООД продава на В.Л.Д. и Н.И.П. ателие № 12, в степен на завършеност – „груб строеж“, намиращ се в гр. София, на ул. „********“ № 48, в жилищна сграда, на 7 етаж, застроена площ от 63,00 кв.м., заедно със зимник № 12 с площ 5,42 кв.м., и 4,937 % ид.ч. от ОЧ на сградата и толкова ид.ч. от правото на строеж върху УПИ.

На 30.11.2006 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран във форма на нотариален акт № 162 том VІ рег.22221 дело 1043/2006 г., по силата на който „Т.и К.“ ООД продава на В.Л.Д. и Н.И.П. идеална част, съответстваща на 4,721 % ид.ч. от УПИ IV-4, от кв. 155, по плана на гр. София, местност „Зона Б-3“, цялото с площ от 288 кв.м.

На 19.12.2006 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран във форма на нотариален акт № 189 том VІI рег.23636 дело 1241/2006 г., по силата на който „Т.и К.“ ООД продава на Б.Т.Г. гараж № 3, в степен на завършеност – „груб строеж“, намиращ се в гр. София, на ул. „********“ № 48, в жилищна сграда, на партерен етаж, застроена площ от 18,98 кв.м., заедно с 1,669 % ид.ч. от ОЧ на сградата и толкова ид.ч. от правото на строеж върху УПИ.

На 19.02.2007 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран във форма на нотариален акт № 87 том І рег.3174 дело 84/2007 г., по силата на който „Т.и К.“ ООД продава на М.Р.Г. и В.Л.Г. зимник № 9, в степен на завършеност – „груб строеж“, намиращ се в гр. София, на ул. „********“ № 48, в жилищна сграда, на сутерена, застроена площ от 3,94 кв.м.

На 27.06.2007 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран във форма на нотариален акт № 51 том ІII рег.4191 дело 398/2007 г., по силата на който „Т.и К.“ ООД продава на В.А.В. апартамент № 1, намиращ се в гр. София, на ул. „********“ № 48, в жилищна сграда, на първи надпартерен етаж, застроена площ от 95,07 кв.м., ведно със зимник № 1 с площ 3,98 кв.м. и с 7,983 % ид.ч. от ОЧ на сградата и толкова ид.ч. от правото на строеж върху УПИ.

        По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че Б.Т.Г. и Р.М.Г. към 14.11.2006 г. и 19.12.2006 г. са били в граждански брак. Р.М.Г. е починала на 04.05.2013 г. като за наследници оставила Б.Т.Г. – съпруг, с когото са сключили граждански брак на 5.05.1979 г. и деца – К.Б.Г. и Б.Б.Г..

  На 09.11.2006 г. е вписана искова молба с предмет на спора дворно място на ул. „********“ № 48. Искът е с правно основание по чл. 108 ЗС. По исковата молба е образувано гр.д. № 17435/2006 г. по описа на СРС, 49 състав.

         С решение от 19.07.2011 г., постановено по в.гр.д. № 12659/2009 г. по описа на СГС, е оставено в сила решение от 26.06.2009 г. по гр.д. № 17435/2006 г. по описа на СРС, 49 състав. С решение  от 26.06.2009 г. по гр.д. № 17435/2006 г. по описа на СРС, 49 състав, на основание чл. 108 ЗС К.С.И., С.С.И., Ц.С.Д.и „Т.и К.“ ООД са осъдени да предадат на В.М.К., Е. Т.ва К., А.К.К., М.В.К., Л.Л.К., Б.В.К. владението на 32,58 % ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. София, ул. „********, съставлявощо УПИ IV-4, кв. 155, по плана на местност „Зона Б-3“, цялото с площ 288 кв.м.

Прието е разрешение за ползване № ДИ 07-211/15.05.2007 г., издадено от началник на столична РДНСК, с което е разрешено ползването на строеж: жилищна сграда /5+Т/ с гаражи; външни „ВиК“ връзки; външно електрозахранване – кабелни линии Н.Н.-1KV; топлозахранване и абонатна станция, находящ се в УПИ IV-4, кв. 155 по плана на гр. София, м. „Центъра – зона Б3“, административен адрес: гр. София, ул. „********“ № 48, район „Възраждане“ - СО

Представен е протокол – опис за предаване на владението на недвижими имоти, съставен от представител на „Т.и К.“ ООД и Р. Г., удостоверяващ предаването на владението върху ап. № 5 и зимник № 5 от дружеството на Г. на 14.11.2006 г.

Представен е протокол – опис за предаване на владението на недвижими имоти, съставен от представител на „Т.и К.“ ООД и Х.А., удостоверяващ предаването на владението върху ап. № 8 и зимник № 8 от дружеството на А. на 01.11.2006 г.

     От показанията на свидетелката Р. И., разпитана пред СРС, се установява, че свидетелката е имала бизнес отношения с Б., като последните закупили магазин, офис и апартамент през 2006 г., а от 2007 г. тези обекти се ползвали от свидетелката, която развивала търговска дейност в тях.

         Свидетелката Е.М., разпитана пред СРС, излага, че знае, че Д. Д. била собственик на апартамент в кооперацията, който свидетелката посетила за пръв път, когато започвало извършването на довършителните работи – края на 2006 г. или началото на 2007 г. М. свидетелства, че Д. Д. викала майстори за довършителни работи.

         Свидетелят Е.М., разпитан пред СРС, посочва, че В.Г. се нанесла през 2007 г. в жилище на ул. „********“ 48. Свидетелят помагал на Г. при нанасянето, което станало през лятото, а преди това пренасял различни строителни материали за довършителните работи в апартамента. Свидетелят излага, че посетил апартамента за пръв път през пролетта на 2007 г., като тогава бил на тухли и без облицовка.

         От показанията на свидетелката В. И., разпитана пред СРС, се установява, че Х.А. и Д.А. придобили апартамент в началото на м. ноември 2006 г. Свидетелката посетила тогава за пръв път делбения имот, като помагала за ремонта.

         В.П., разпитан като свидетел пред СРС, излага, че работил в жилището на Г. *** от края на ноември до края на годината през 2006 г. Жилището се намирало на 4 етаж, вляво, като било на шпакловки и замазки. Г. отключвала и заключвала апартамента.

М. Г., разпитана като свидетел пред СРС, посочва, че познава Б. и Р. Г.. От тях наела апартамент на ул. „********“ 48 за офис през 2008 г., в средата на м. декември. Излага, че ползвала имота в продължение на 3 години.

         От представения договор за наем от 11.09.2012 г. се установява, че между Р. Г. и Б.Г. като наемодатели и Комисия за защита от дискриминация е сключен договор за наем за 36 месеца с предмет апартамент, находящ се в гр. София, ул. „********“ *******, със застроена площ от 98,15 кв.м.

         От представения договор за наем от 01.12.2008 г. се установява, че Р. Г. и Б.Г. са отдали под наем на „К. И“ ООД за срок от три години имот с площ от 98,15 кв.м., находящ се в гр. София, ул. „********“ 48.

         Свидетелката С.Р.-А., разпитана пред СРС, сочи, че познавала В.В. от десет години. През 2005 г. В. се свързала със свидетелката и й казала, че е харесала апартамент на ул. „********“ 48 и искала да го купи. През 2005 г. В. сключила предварителен договор за покупко-продажба на имота. През 2007 г. В. показала на свидетелката апартамента, който бил на шпакловка и замазка. Пред свидетелката В. говорила с майстори за довършителните работи по жилището. За около година В. причлючила с ремонтните дейности, а след това и до момента на разпита го отдавала под наем.

         От представения пред СРС договор за наем на недвижим имот от 08.07.2008 г. се установява, че В.В. е отдала под наем делбения ап. 1 на Р.Н..

В хода на въззивното производство е починала Ц. С.Д., като с определение № 260442/08.01.2021 г. на основание чл. 120 ГПК /отм./ на нейно място е конституирана С.С.И., ЕГН **********.

         В открито съдебно заседание по въззивното производство, проведено на 22.10.2018 г., от ответниците В.Д. и Н.П. е направно възражение за изтекла придобивна давност по отношение на ателие № 12, което възражение е прието с протоколно определение от същата дата.

         В проведено на 01.04.2019 г. открито съдебно заседание е разпитан свидетелят В.Б.Д.– свидетел на В.Д. и Н.П..

         Свидетелят Д. излага, че познава Н.П. от дълги години. Знае, че П. е закупил през 2003-2004 г. апартаент на ул. „********“ „на дупка“. Посочва, че сградата, в която е разположен апартаментът, била готова през 2005 г. Апартаментът бил на последен етаж, малък, мансарден. Свидетелят го посещавал, за да помага с обзавеждането, а по-късно ходил там на гости. Знае, че преди, от 2006 г.,  в имота живеела дъщерята на П.. За пръв път посетил имота през 2005 г. или 2006 г., а след това и през 2007 г. – 2008 г. През 2006 г. сградата, в която се намира имотът, била завършена – конструкцията била изграденаа, имала покрив. През 2006 г. имотът на П. бил измазан и шпаклован. Свидетелят сочи, че не посещавал жилището от 2014 г.

         Във въззивното производство е допусната и изслушана СТЕ. От заключението на вещото лице А.Т.Ц. – О., неоспорено от страните и прието от съда се установява, че сградата, в която са разположени делбените имоти, е завършена на етап „груб строеж“ в периода от 09.11.2005 г. и м. 06.2006 г. В заключението си вещото лице посочва, че апартаменти № 1, 3, 4 и 5 са били изградени в „груб строеж“ още към 09.11.2005 г. или поне до 21.07.2006 г. По отношение на апартамент № 12 и ателие № 12 вещото лице посочва, че са завършени не по-късно от 15.05.2007 г. От заключението се установява и че гараж № 1 е изграден в груб строеж още към 09.11.2005 г.

         Приета е справка от СВ – АВ, от която се установява, че исковата молба по иска с правно основание чл. 108 ЗС е вписана на 09.11.2006 г. Нотариален акт за недвижим имот № 44, том VI рег. № 20790, дело 932/2006 г. с купувач Й.С. е вписан на 09.11.2006 г. Нотариален акт за недвижим имот № 53, том VI рег. № 20830, дело 941/2006 г. е вписан на 09.11.2006 г. Нотариален акт за недвижим имот № 52, том VI рег. № 20829, дело 940/2006 г. е вписан на 09.11.2006 г.

         От правна страна настоящият състав намира следното:

Софийският районен съд, 53 състав, е бил сезиран с обективно и субективно съединени конститутивни искове за делба с правно основание чл. 282, ал. 1 ГПК (отм.), във вр. с  чл. 278, ал. 1 ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал. 1 ГПК.

         На първо място, настоящият състав намира производството по делото, както и първоинстанционното решение, за валидни и допустими.

         Действително, в производството са съединени по същество множество искове за делба, предявени от едни ищци срещу различни ответници. Това съединяване не прави производството недопустимо. Доколкото ищците се позовават на един и същ правопораждащ факт, за да обосноват съсобствеността си във всички делбени имоти, то изследването на въпроса за наличието на съсобственост е целесъобразно да се осъществи в едно производство, като по този начин би се предодвратило постановяването на крайни съдебни актове, основани на различни фактически и правни изводи.

В производството по делба са участвали всички лица, за които има данни, че са съсобственици на делбените имоти. Пропускът на първоинстанционния съд да впише съделителят Л.Л.К. и да посочи нейния дял в съсобствеността в диспозитива на решението се дължи на очевидна фактическа грешка, поправена с Решение № 52700/06.03.2017 г.

Разгледано по същество първоинстанционното решение се явява частично неправилно.

За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти):

1) ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот;

2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и

3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.

По отношение на исковете за делба на апартаменти № 3 и 4 и гараж № 1

В процеса не се спори, а и съдържанието на нотариален акт № 36 том ІІІ рег. № 6606 дело № 395 от 2001 г. налага еднозначен извод, че ищците са се разпоредили в полза на "Т.и К." ООД с 67,42 % от правото на собственост върху земята на възстановено им по реда на ЗВСОНИ недвижим имот.

Безспорно е между страните, а и от приетите договор за продажба на недвижим имот от 10.10.1975 г., договор за дарение от 24.03.1983 г.,  договор за продажба на недвижим имот от 03.10.1975 г., договор за дарение от 12.09.1991 г. се установява, че към датата на сключване на договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот /11.03.2005 г./ Ц.С.Д. е собственик на апартамент на трети етаж в ляво и мазе, а Й.С.А. – на апартамент на трети етаж в дясно и мазе в сградата, съществувала преди на ул. „********“ № 48 в гр. София.

С договор, сключен на 11.03.2005 г. във форма на нотариален акт № 01 том ІІ рег. № 3182 дело 188/2005 г., е изразено съгласие, че „Т.и К.“ ООД, Й.С.А., С.С.И. и Ц.С.Д. взаимно си учредяват, запазват за себе си и приемат правото на строеж върху имота на жилищна сграда с гаражи съгласно одобрен работен проект със застроена площ от 183,70 кв.м., разгъната застроена площ от 1316,51 кв.м. и обща площ с подземно застрояване от 1500,21 кв.м, която сграда ще се състои от пет етажа и ниво таван, в които ще бъдат изградени жилища и гаражи, съгласно архитектурен проект, одобрен от СО, ДАГ на 31.01.2005 г. за следните обекти:

     а/ на Й.С.А. апартамент № 4, намиращ се на третия етаж на кота + 6,20 с площ от 81,58 кв.м., съгласно таблица за ценообразуване, състоящ се от антре, дневна, столова, кухня, детска стая, спалня, баня с тоалетна и балкон при съседи: изток – вътрешен двор, запад – ул. „********“, север – стълбище, коридор, заедно със зимник № 4, намиращ се в сутерена на жилищната сграда на кота -2,50 м. с полезна площ от 4,99 кв.м. при съседи: изток – вътрешен двор, запад – коридор, север – зимник № 3, юг – зимник № 5, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и съоветните идеални части от правото на строеж върху УПИ;

     б/ на С.С.И. 1/2 идеална част от апартамент № 3, намиращ се на третия етаж на кота + 6,20 в жилищната сграда със застроена площ от 95,08 кв.м. съгласно таблица за ценообразуване, състоящ се от антре, дневна – столова, кухня, спалня, детска дневна, детска спалня, баня с тоалетна, тоалетна и два балкона, при съседи: изток – вътрешен двор, запад – ул. „********“, север – калкан към УПИ VІІІ, юг – коридор, стълбище, асансьор и апартамент  № 4, заедно със зимник № 3, намиращ се в сутерена на жилищната сграда на кота -2,50 с полезна площ от 5,51 кв.м. при съседи: изток – вътрешен двори, запад – коридор и зимник № 2, север – калкан към УПИ VІІІ, юг – зимник № 4, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху гореописания УПИ, и гараж № 1, намиращ се на партерния етаж на кота 0.00 в жилищната сграда със застроена площ от 19,39 кв.м. при съседи: изток – гараж № 2, запад – ул. „********“; север – калкан към УПИ VІІІ и юг – проход;

     в/ на Ц.С.Д. – 1/2 идеална част от апартамент № 3  заедно със зимник № 3 и 1/2 идеална част от гараж № 1, описани вече по б. „б“;

     г/ на „Т.и К.“ ООД всички останали обекти от жилищната сграда, предстояща да се изгради в поземления имот, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

Съществувалата сграда е разрушена, като на 28.03.2005 г. е започнало строителството на новата сграда съгласно договора от 11.03.2005 г.

От заключението по СТЕ се установява, че новата сграда е завършена на етап „груб строеж“ в периода 09.11.2005 г. до 06.2006 г., като финалният документ е удостоверение от Район „Възраждане“ от 28.08.2006 г.

При така установените фактически положения съдът намира, че исковете за допускане на делба на апартаменти № 3 и 4 са неоснователни и следва да се отхвърлят, а искът за делба на гараж № 1 следва да се уважи.

За да достигне до тези изводи, съдът съобрази следното:

Върховният касационен съд приема в константната си практика, че когато един обект е бил разрушен и след това построен отново, не се касае до нов обект на правото на собственост (решение № 82/16.03.2011 г. по гр. д. № 688/2010 г. на І г. о. на ВКС). Преустройството, колкото и значително да е то, не променя обекта на собственост (решение № 382/31.10.2011 г. по гр. д. № 841/2010 г. на І г. о. на ВКС). Промените, свързани с функционалното предназначение на обекта, са без правно значение за собствеността и реалното му съществуване и запазване (решение № 160/8.12.2015 г. по гр. д. № 4389/2014 г. на I г. о. на ВКС).Само ако собственикът на сградата след разрушаването й излезе извън обема на правото на строеж, което притежава, и построеното извън обема на правото на строеж представлява самостоятелен обект на право на собственост, новопостроеното ще бъде придобито от собственика на терена по силата на чл. 92 ЗС (решение № 118/16.11.2016 г. по гр. д. № 766/2016 г., II г. о. на ВКС; решение № 61/13.02.2012 г. по гр. д. № 291/2011 г. на І г. о. на ВКС; решение № 151/3.06.2014 г. по гр. д. № 890/2014 г., І г. о. на ВКС; решение № 105/4.10.2019 г. по гр. д. № 818/2019 г., II г. о. на ВКС и др.). Ако в акта за учредяване на правото на строеж не е уговорено друго, лицето, което притежава сграда, построена въз основа на право на строеж, при нейното погиване (включително когато самият той я разруши, ако е станала негодна) може да я построи отново и да стане собственик на построеното. В този смисъл решение № 178 от 9.07.2012 г. по гр. д. № 972/2010 г. на I г. о. и решение № 50 от 4.03.2009 г. по гр. д. № 4471/2007 г. на III г. о. на ВКС). Строителство в повече от това, за което е учредено право на строеж, когато отговаря на изискванията за самостоятелен обект е приращение и се придобива в собственост от собственика на терена. Когато извършеното строителство не представлява такъв обект, се прилага нормата на чл. 97 ЗС, съгласно която собственик на допълнително построеното е собственикът на обекта, към който то е присъединено / Решение № 61 от 13.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 291/2011 г., I г. о., ГК/.

Съобразявайки цитираната практика на ВКС, съдът намира, че бидейки собственици на самостоятелни обекти в сграда /апартаменти/, Ц.Д. и Й.А. са се превърнали след разрушаването на старата сграда в титуляри на ограничено право на строеж.

Със сключването и изпълнението на договора от 11.03.2005 г. и с построяването на новата сграда суперфициарите са реализирали правото си на строеж, като са станали собственици на същите по вид два самостоятелни обекта – два броя апартамента.

Дори и да е налице разлика между площта на разрушените и новопостроените обекти, то несъмнено евентуално извършеното в повече строителство от това, за което Д. и А. са имали право на строеж, не представлява самостоятелен обект, поради което приложение би намерила нормата на чл. 97 ЗС, съгласно която собственик на допълнително построеното е собственикът на обекта, към който то е присъединено.

По отношение на гаража обаче нито С.И., нито Ц.Д. са били титуляри на право на строеж. Този обект е самостоятелен и представлява приращение, поради което се придобива в собственост от осбственика на терена по правилото на чл. 92 ЗС.

В настоящия процес е безспорно между страните, че  "Т.и К." ООД е титуляр на 67,42 % от правото на собственост върху земята, върху която е изграден делбеният обект, В.М.К. се легитимира като собственик на 5,43 %, А.К.К. - на 10,86 %, М.В.К. - на 6,335 %, Б.В.К. - на 6,335 % и Л.Л.К. - на 3.62 % .  При това положение с договора от 11.03.2005 г. "Т.и К." ООД е учредил право на строеж за гараж № 1 в полза на С.С.И. и Ц.С.Д. за общо 67,42 % ид.ч.

При това положение процесният гараж № 1, следва да се допусне до делба между С.С.И. при квота 67,42 % /конституирана във въззивното производство и на мястото на Ц.С.Д. с квота 33,71%/, В.М.К. при квота 5,43 %, А.К.К. при квота 10,86 %, М.В.К. при квота 6,335 %, Б.В.К. при квота 6,335 % и Л.Л.К. при квота 3.62 % .   

По отношение на иска за делба на гаражи № 3 и 4

Този иск е насочен срещу „Т.и К.“ ООД.

От приетия договор за покупко-продажба от 19.12.2006 г. е видно, че процесният гараж № 3 е продаден от „Т.и К.“ ООД на Б.Г. по време на брака му с Р. Г..

По делото не се спори, а и от представената справка от АВ се установява, че на 09.11.2006 г. „Т.и К.“ ООД продава на Й.С. процесния гараж № 4.

 Нито в молба от 13.07.2012 г., нито с друго изявление ищците са поискали замяна на първоначалния ответник „Т.и К.“ ООД с други лица по отношение на тези два гаража.

При това положение районният съд правилно е отхвърлил иска за делба срещу „Т.и К.“ ООД.

Техническата грешка, която ищците сочат във въззивната си жалба, е следвало да бъде констатирана и отстранена от тях. Съдът няма задължение да формулира сам петитуми на исковете, съобразявайки приетите по делото доказателства.   

По отношение на иска за делба на апартамент № 1

Ответницата В.А.В. е сключила на 27.06.2007 г. договор за покупко-продажба на апартамент № 1, ведно със зимник № 1 и и.ч. от ОЧ на сградата и от правото на строеж, обективиран във формата на нотариален акт.

Със становище от 07.11.2013 г. В.В. е релевирала възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност.

От свидетелските показания на С.Р.-А. се установява, че непосредствено след сключването на договора за покупко-продажба В. установила фактическа власт върху апартамент № 1, който бил завършен на шпакловка и замазка. След това В. приключила довършителните строителни работи за около година и започнала да извършва действия на управление с имота – сключила договор за наем, приет като доказателство по делото /08.07.2008 г./.

Доколкото първоначалната искова молба, с която е предявен искът за делба, е предявен на 02.04.2007 г., т.е. преди придобиване на имота от В.В., то действието на вписването, извършено на 23.05.2007 г., също преди сключването на договора за покупко-продажба от 27.06.2007 г., обвързва и В..

Дори и да се приеме, че вписването на първоначалната искова молба за делба не проявява действие по отношение на В., то от сключването на договора за покупко-продажба - 27.06.2007 г., и установяването на владение, което го следва, до датата на предявяване на иска за делба срещу В. не е изтекъл нито 10-годишен, нито 5-годишен срок.

Приложима в случая е разпоредбата на чл. 117, ал. 5 ГПК /отм./, т. е. искът срещу ответника В.В. следва да се счита предявен от деня, в който в съда е постъпила исковата молба срещу нея.

Видно от молба от ищците от 15.11.2011 г. искът за делба е насочен и срещу В..

При това положение настоящият състав намира, че до предявяването на иска за делба на апартамент № 1 срещу В.В. тази ответница не е упражнявала давностно владение в срок, достатъчен да придобие ид.ч. на ищците в делбения апартамент.

С оглед на гореизложеното искът за делба на апартамент № 1 следва да се уважи. Първоинстанционното решение следва да се потвърди в тази част.

 По отношение на исковете за делба на останалите самостоятелни обекти в сградата, находяща се в гр. София, ул. „********“ № 48

Настоящият състав намира, че е необходимо да бъдат изведени на първо място и обсъдени фактите, общи за останалите обекти /извън ап. 1, 3 и 4 и гаражи 1, 3 и 4/, като бъде оценено тяхното правно значение.

В процеса не се спори, а и съдържанието на нотариален акт № 36 том ІІІ рег. № 6606 дело № 395 от 2001 г. налага еднозначен извод, че ищците са се разпоредили в полза на "Т.и К." ООД с 67,42 % от правото на собственост върху земята на възстановено им по реда на ЗВСОНИ недвижим имот.

Не се спори също, а и от влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 17435/2006 г. по описа на СРС, 49 състав, се установява, че В.М.К., Е. Т.ва К., А.К.К., М.В.К., Л.Л.К., Б.В.К. се легитимират като собственици на останалите 32,58 % ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. София, ул. „********, съставлявощо УПИ IV-4, кв. 155, по плана на местност „Зона Б-3“, цялото с площ 288 кв.м.

Съгласно чл. 220 ГПК (отм.) влязлото в сила решение е задължително освен за съда и страните, и за техните правоприемници.

Това налага да бъде обсъден поддържаният и от ищците довод за противопоставимост на постановеното решение по ревандикационния иск за земята по отношение на изградената върху нея постройка.

Безспорно е, че исковата молба по иска с правно основание по чл. 108 ЗС е вписана на 09.11.2006 г.

От изслушаното и прието заключение по СТЕ се установява, че сградата, в която са разположени делбените имоти е завършена на етап „груб строеж“ в периода от 09.11.2005 г. до м. 06.2006 г., т.е. към момента на предявяване на иска по чл. 108 ЗС и вписването на ИМ сградата е съществувала като годен обект на право на собственост – в мотивите на ТР № 1/2012 г. по ТД № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС е изяснено, че „съгласно чл. 181, ал. 1 и 2 ЗУТ правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж. След това разпореждането се извършва с цялата сграда или със самостоятелни части от нея. Следователно разпоредбата определя завършването на грубия строеж като момент на придобиване на собственост за обектите в цялата сграда“. В текущата практика на ВКС /Решение №264/20.12.2012 г. ВКС, Второ ГО, по гр.д. № 395/2012 г./ трайно е установено разбирането, че жилището, изградено в груб строеж, представлява годен обект на правото на собственост.

На следващо място, следва да се припомни, че в практиката на ВКС, обективирана в решение № 68 от 20.02.2012 г. по гр.д. № 719/2011 г. на ВКС, І г.о., се приема, че вписването на посочените в ЗС и ПВ актове по принцип има оповестително действие, а защитно действие - само в изрично посочените в закона случаи /чл. 17, ал.2 ЗЗД, чл. 33, ал.3 ЗС, чл. 88, ал.2 ЗЗД, чл. 135, ал.1 ЗЗД, чл. 227 ЗЗД, чл. 37 ЗН/. Действието на вписването на исковата молба по чл. 108 ЗС е само оповестително – да се даде гласност на съдебния спор за собственост относно имота (чл. 114, б. „а“, изр. посл., вр. чл. 112, б. „а“, in fine ЗС) / Решение № 88/29.07.2016 г. ВКС, първо ГО, по гр. д. № 5719/2015 г., Решение № 177/2018 г. ВКС, първо ГО, по гр.д. № 4119/2017 г./.

Безспорно е, че предмет на делото по иска с правно основание по чл. 108 ЗС е правото на собственост на ищците единствено върху дворното място, находящо се в гр. София, ул. „********, съставлявощо УПИ IV-4, кв. 155, по плана на местност „Зона Б-3“, цялото с площ 288 кв.м.

В практиката на ВКС, цитирана и от въззивниците /Решение                         № 437/13.05.2009 г., ВКС, Първо ГО,  по гр.д.№1068/2008г., Решение                         № 385/06.10.2010 г., ВКС, Второ ГО,  по гр.д.№1359/2009 г., Решение                         № 177/11.08.2014 г., ВКС, Първо ГО,  по гр.д.№1630/2014 г./ трайно се утвърждава, че защитата обхваща единствено собствеността върху веща или вещното право, предмет на иска, като предявявайки ревандикационен иск по чл.108 ЗС само за терена, върху който са изградени самостоятелни обекти, ищецът ограничава претенцията си само за земята, доколкото законът допуска правото на собственост върху земята и намиращите се върху нея сгради да принадлежат на различни лица.

Съобразявайки установените фактически положения, както и цитираната практика на ВКС, настоящият състав намира, че вписването на исковата молба по иска с правно основание по чл. 108 ЗС за терена, не е произвело оповестително действие по отношение на приобретателите на „Т.и К.“ ООД за самостоятелните обекти в сградата.

При това положение за притежаваните от „Т.и К.“ ООД 67,42 % от съответните самостоятелни обекти приобретателите им са станали собственици на деривативно правно основание – договор за покупко-продажба, а за останалите 32,58 % ид.ч. са получили владение върху съответните обекти на правно основание, годно да ги направи собственик, без да знаят, че праводателят им не е собственик, т.е. придобили са качеството на добросъвестни владелци.

По отношение на иска за делба на апартамент № 5

Р.М.Г. е сключила на 14.11.2006 г., по време на брака си с Б.Т.Г., договор за покупко-продажба на апартамент № 5, ведно със зимник № 5 и и.ч. от ОЧ на сградата и от правото на строеж, обективиран във формата на нотариален акт.

С молба от 23.09.2013 г. Р.М.Г. и Б.Т.Г. са релевирали възражение за изтекла в тяхна полза кратка 5-годишна давност в периода 14.11.2006 г. – 14.11.2011 г., въз основа на която придобили 32,58 % ид.ч. от делбения апартамент.

Видно от приетия протокол-опис за предаване на владението на същата дата /14.11.2006 г./ Р.М.Г. е получила от „Т.и К.“ ООД фактическата власт върху апартамент № 5.

От свидетелските показания на В.П. се установява, че Р.М.Г. и Б.Т.Г. упражнявали фактическата власт върху апартамента след сключването на договора за покупко – продажба.

Свидетелката М.Г.излага, че наела апартамента отГ.и го ползвала в продължение на 3 години.

 От приетите договори за наем се установява, че Р.М.Г. и Б.Т.Г. извършвали действия на управление с имота – сключвали договори за наем.

Доколкото първоначалната искова молба, с която е предявен искът за делба, не е насочена срещу Р.М.Г. и Б.Т.Г., а и по същество няма за предмет конкретния обект – апартамент № 5, то давността не е прекъсната с тази искова молба.

Приложима в случая е разпоредбата на чл. 117, ал. 5 ГПК /отм./, т. е. искът срещу ответниците Р.М.Г. и Б.Т.Г. следва да се счита предявен от деня, в който в съда е постъпила исковата молба срещу тях.

Доколкото производството по делба е възобновено на 20.10.2011 г., а искът е насочен срещу Р.М.Г. и Б.Т.Г. с молба от 15.11.2011 г., то настоящият състав на съда намира, че до предявяването на иска за делба на апартамент № 5 срещу Р.М.Г. и Б.Т.Г. в полза на тези ответници е изтекла кратката 5-годишна давност, при която на оригинерно правно основание Р.М.Г. и Б.Т.Г. са станали собственици на притежаваните преди това от ищците 32,58 % ид.ч. от делбения имот.

С оглед на гореизложеното искът за делба на апартамент № 5 следва да се отхвърли като неоснователен.

По отношение на иска за делба на апартамент № 6

Й.Г.С. е сключил на 09.11.2006 г., договор за покупко-продажба на апартамент № 6, ведно със зимник № 6 и и.ч. от ОЧ на сградата и от правото на строеж, обективиран във формата на нотариален акт.

В ОСЗ, проведено на 13.10.2013 г., С. релевирали възражение за изтекла в негова полза кратка 5-годишна давност в периода, въз основа на която придобил 32,58 % ид.ч. от делбените имоти.

Първоинстанционният съд е приел, че с изтичане на 5-годишнен срок, в който С. владял имота, този ответник придобил на оригинерно основание ид.ч. в съсобствеността, притежавани преди това от ищците.

Във въззивната жалба ищците изрично са оспорили периода, в който С. е владял апартамент № 6.

Нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство от страна на Й.С. са сочени доказателства, удостоверяващи давностно владение с определен начален и краен момент. Такива доказателства не са събрани, поради което възражението за изтекла в полза на С. придобивна давност остава недоказано.

При това положение искът за делба на апартамент № 6 следва да се уважи, като се допусне делба при квоти – за Й.Г.С. -  67,42 %, В.М.К. - 5,43 %, А.К.К. - 10,86 %, М.В.К. - 6,335 %, Б.В.К. - 6,335 % и Л.Л.К. - 3.62 % . 

По отношение на иска за делба на апартамент № 9

М.Р.Г. и В.Л.Г. са сключили на 21.11.2006 г., договор за покупко-продажба на апартамент № 9, ведно с и.ч. от ОЧ на сградата и от правото на строеж, обективиран във формата на нотариален акт.

 М.Р.Г. и В.Л.Г. са сключили на 19.02.2007 г., договор за покупко-продажба на зимник № 9, обективиран във формата на нотариален акт.

         М.Р.Г. и В.Л.Г. твърдят, че са придобили делбения имот изцяло, като в ОСЗ на 13.10.2013 г. релевират и възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност.

         От показанията на свидетеля Е.М. се установява, че след сключване на договора за покупко-продажба на апартамента М.Г. упражнявала фактическата власт върху имота, като от 2007 г. живеела в същия. Г. се настанила в имота през лятото на 2007 г., а преди това извършвала СМР в жилището.

Доколкото първоначалната искова молба, с която е предявен искът за делба, не е насочена срещу М.Р.Г. и В.Л.Г., то давността не е прекъсната с тази искова молба.

Приложима в случая е разпоредбата на чл. 117, ал. 5 ГПК /отм./, т. е. искът срещу М.Р.Г. и В.Л.Г. следва да се счита предявен от деня, в който в съда е постъпила исковата молба срещу тях.

Доколкото производството по делба е възобновено на 20.10.2011 г., а искът е насочен срещу М.Р.Г. и В.Л.Г. с молба от 15.11.2011 г., то настоящият състав на съда намира, че до предявяването на иска за делба на апартамент № 9 срещу М.Р.Г. и В.Л.Г. в полза на тези ответници не е изтекла кратката 5-годишна давност, при която на оригинерно правно основание, като добросъвестни владелци, М.Р.Г. и В.Л.Г. биха станали собственици на притежаваните преди това от ищците 32,58 % ид.ч. от делбения имот.

С оглед на гореизложеното искът за делба на апартамент № 9 следва да се уважи при квоти М.Р.Г. - 33,71 %, В.Л.Г. - 33,71 %, В.М.К. - 5,43 %, А.К.К. - 10,86 %, М.В.К. - 6,335 %, Б.В.К. - 6,335 % и Л.Л.К. - 3.62 %

По отношение на иска за делба на ателие № 11

По делото не се спори, а и от представената справка се установява вписан 09.11.2006 г. договор за продажба като „Т.и К.“ ООД продава на „Дже Еме А“ ООД АТЕЛИЕ № 11 с площ 63,940 кв.м. на седми етаж, ведно с мазе № 11.

Първоинстанционният съд е приел, че „Дже Еме А“ ООД е придобило пригежаваните от ищците идеални части върху делбеното ателие въз основа на давностно владение, поради което е отхвърлил иска за делба.

Във въззивната си жалба ищците са оспорили възражението на „Дже Еме А“ ООД за изтекла в полза на дружеството придобивна давност.

Настоящият състав констатира, че ответното дружество не е посочило и не е представило нито пред СРС, нито пред СГС доказателства за упражняването на давностно владение, както и за неговия срок. При това положение искът за делба следва да се уважи и ателие № 11, ведно с мазе № 11 следва да се допусне до делба при квоти: Дже Еме А“ ООД -  67,42 %, В.М.К. - 5,43 %, А.К.К. - 10,86 %, М.В.К. - 6,335 %, Б.В.К. - 6,335 % и Л.Л.К. - 3.62 % . 

По отношение на иска за делба на ателие № 12

В.Л.Д. и Н.И.П. са сключили на 30.11.2006 г., договор за покупко-продажба на ателие, ведно със зимник № 12, както и и.ч. от ОЧ на сградата и от правото на строеж, обективиран във формата на нотариален акт.

В.Л.Д. и Н.И.П. твърдят, че са придобили делбения имот изцяло, като във възивното производство, в ОСЗ на 22.10.2018 г., релевират и възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност.

От свидетелските показания на В.Д. се установява, че сградата, в която се намира ателието, била готова през 2005 г. От 2006 г. в делбения имот живеела дъщерята на П..

Доколкото първоначалната искова молба, с която е предявен искът за делба, не е насочена срещу В.Л.Д. и Н.И.П., а и по същество няма за предмет конкретния обект – ателие № 12, то давността не е прекъсната с тази искова молба.

Приложима в случая е разпоредбата на чл. 117, ал. 5 ГПК /отм./, т. е. искът срещу В.Л.Д. и Н.И.П. следва да се счита предявен от деня, в който в съда е постъпила исковата молба срещу тях.

Доколкото производството по делба е възобновено на 20.10.2011 г., а искът е насочен срещу В.Л.Д. и Н.И.П. с молба от 15.11.2011 г., то настоящият състав на съда намира, че до предявяването на иска за делба на ателие № 12 срещу В.Л.Д. и Н.И.П. в полза на тези ответници не е изтекла кратката 5-годишна давност, при която на оригинерно правно основание В.Л.Д. и Н.И.П. биха станали собственици на притежаваните преди това от ищците 32,58 % ид.ч. от делбения имот.

С оглед на гореизложеното искът за делба на ателие № 12 следва да се уважи като неоснователен.

В.Л.Д. - 33,71 %, Н.И.П. - 33,71 %, В.М.К. - 5,43 %, А.К.К. - 10,86 %, М.В.К. - 6,335 %, Б.В.К. - 6,335 % и Л.Л.К. - 3.62 %

По отношение на исковете за делба на апартаменти № 7, 8 и 10, гараж № 5, помещение за магазин – оптика и офис решението не е обжалвано и е влязло в сила.

По разноските.

Ищците претендират разноски за въззивното производство в размер на 2000 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение. От така претендираната сума ищците имат право на по 200 лева за всяка част, в която въззивната им жалба е уважена/ отхвърлена е въззивната жалба на ответник срещу тях.

Ответникът Б.Т.Г. претендира разноски във въззивното производство в размер на 2214 лева, които следва да му се присъдят.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 12.06.2015 г. на СРС по гр. д. № 7090/2007 г., поправено с Решение № 52700 от 5.03.2017 г. на СРС по гр. д. № 7090/2007 г., В ЧАСТИТЕ, С КОИТО Софийски районен съд ДОПУСКА на основание чл. 34 ЗС делба при страни, имоти и квоти както следва:

АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се на 1 надпартерен етаж на кота +3,40 метра, състоящ се от входно предверие, дневна, столова, кухня, спалня, детска спалня, детска дневна, баня с тоалетна, тоалетна и два балкона, със застроена площ 95,07 кв. м. при граници: ул. „********“, калкан, вътрешен двор, апартамент № 2, стълбище, коридор и асансьор, заедно със зимник № 1, намиращ се в сутерена на сградата на кота - 2,50 метра с полезна площ 3,98 кв. м. при граници: коридор, зимник № 2, калкан, склад, заедно с 7,983 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ ІV-4 от квартал 155 по плана на гр. София, местност "Зона Б-3", цялото с площ от 288 кв. м. с административен адрес: гр. София, ул. „********“ № 48, между В.А.В., ЕГН **********, при квота 67,42%, В.М.К., ЕГН ********** при квота 5,43 %, А.К.К., ЕГН **********, при квота 10,86 %, М.В.К., ЕГН **********, при квота 6,335 %, Б.В.К., ЕГН **********, при квота 6,335 %, и Л.Л.К., ЕГН **********, при квота 3,62 % .

АПАРТАМЕНТ № 9, находящ се на 6 етаж, кота +14.60 кв. м. със застроена площ от 85.57 кв. м., състоящ се от входно предверие, кухня, дневна и столова, предверие, две спални, баня с тоалетна, и балкон при съседи: север- калкан и ул. „********“, изток- вътрешен двор, запад- стълбище, асансьорна шахта и коридор, юг- апартамент № 10 и вътрешен двор, заедно с 7.490% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, а с нотариален акт № 87 рег. 3174 дело 84/2007 г. и зимник № 9, находящ се в сутерена, на кота -2.50 м. с полезна площ 3.94 кв. м. при граници: калкан, склад, зимник № 10, коридор и зимник № 8, заедно с приспадащите се идеални части от сградата и от правото на строеж мястото, съставляващо УПИ ІV-4 от квартал 155 по плана на гр. София, местност "Зона Б-3", цялото с площ от 288 кв. м. с административен адрес: гр. София, ул. „********“ № 48, между М.Р.Г., ЕГН **********, при квота 33,71%, В.Л.Г., ЕГН **********, при квота 33,71%, В.М.К., ЕГН ********** при квота 5,43 %, А.К.К., ЕГН **********, при квота 10,86 %, М.В.К., ЕГН **********, при квота 6,335 %, Б.В.К., ЕГН **********, при квота 6,335 %, и Л.Л.К., ЕГН **********, при квота 3,62 % .

АТЕЛИЕ № 12, находящо се на 7 етаж, кота +17.40 кв. м. със застроена площ от 63 кв. м., състоящо се от ателие, предверие, баня с тоалетна и покривна тераса, при граници: асансьорна шахта, стълбищна клетка, ателие № 11, двор калкан и ул. „********“, заедно със зимник № 12, намиращ се в сутерена, на кота -2.50 м. с полезна площ 5.42, кв. м. при граници жалкан, зимник № 1, коридор и зимник № 11,заедно с 4.937 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,, съставляващо УПИ ІV-4 от квартал 155 по плана на гр. София, местност "Зона Б-3", цялото с площ от 288 кв. м. с административен адрес: гр. София, ул. „********“ № 48, между В.Л.Д., ЕГН **********, 33,71 %, Н.И.П., ЕГН **********, при квота 33,71%, В.М.К., ЕГН ********** при квота 5,43 %, А.К.К., ЕГН **********, при квота 10,86 %, М.В.К., ЕГН **********, при квота 6,335 %, Б.В.К., ЕГН **********, при квота 6,335 %, и Л.Л.К., ЕГН **********, при квота 3,62 % .

ГАРАЖ № 1, намиращ се на партерния етаж на кота 0.00 със застроена площ от 19,39 кв. м. при съседи: изток - гараж № 2, запад – ул. „********“ № 48; север - калкан към УПИ VІІІ и юг - проход и съответни идеални части от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ ІV-4 от квартал 155 по плана на гр. София, местност "Зона Б-3", цялото с площ от 288 кв. м. с административен адрес: гр. София, ул. „********“ 48, между С.С.И., ЕГН **********, /конституирана във въззивното производство и на мястото на Ц.С.Д. с квота 33,71%/ при квота 67,42 %, В.М.К., ЕГН ********** при квота 5,43 %, А.К.К., ЕГН **********, при квота 10,86 %, М.В.К., ЕГН **********, при квота 6,335 %, Б.В.К., ЕГН **********, при квота 6,335 %, и Л.Л.К., ЕГН **********, при квота 3,62 % .

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 12.06.2015 г. на СРС по гр. д. № 7090/2007 г., поправено с Решение № 52700 от 5.03.2017 г. на СРС по гр. д. № 7090/2007 г., В ЧАСТИТЕ, С КОИТО Софийският районен съд ОТХВЪРЛЯ предявения от В.М.К., ЕГН **********,  А.К.К., ЕГН **********, М.В.К., ЕГН **********, Б.В.К., ЕГН **********, и Л.Л.К., ЕГН **********, срещу "Т.и К." ООД, ЕИК *********,  искове за делба на следните имоти:

ГАРАЖ № 3, намиращ се на партерния етаж на кота + 0 със застроена площ от 18.96 кв. м., заедно с 1.669 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ ІV-4 от квартал 155 по плана на гр. София, местност "Зона Б-3", цялото с площ от 288 кв. м. с административен адрес: гр. София, ул. "********" № 48.

ГАРАЖ № 4 намиращ се на партерния етаж на кота + 0 със застроена площ от 19.93 кв. м., заедно с 1.754 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ ІV-4 от квартал 155 по плана на гр. София, местност "Зона Б-3", цялото с площ от 288 кв. м. с административен адрес: гр. София, ул. "********" № 48.

ОТМЕНЯ Решение от 12.06.2015 г. на СРС по гр. д. № 7090/2007 г., поправено с Решение № 52700 от 5.03.2017 г. на СРС по гр. д. № 7090/2007 г., В ЧАСТИТЕ, С КОИТО Софийски районен съд ДОПУСКА на основание чл. 34 ЗС делба при страни, имоти и квоти както следва:

АПАРТАМЕНТ № 3, намиращ се на третия етаж на кота + 6,20 в жилищната сграда със застроена площ от 95,08 кв. м. съгласно таблица за ценообразуване, състоящ се от антре, дневна - столова, кухня, спалня, детска дневна, детска спалня, баня с тоалетна, тоалетна и два балкона, при съседи: изток - вътрешен двор, запад – ул. „********“, север - калкан към УПИ VІІІ, юг - коридор, стълбище, асансьор и апартамент № 4, заедно със зимник № 3, намиращ се в сутерена на жилищната сграда на кота -2,50 с полезна площ от 5,51 кв. м. при съседи: изток - вътрешен двори, запад - коридор и зимник № 2, север - калкан към УПИ VІІІ, юг - зимник № 4, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ ІV-4 от квартал 155 по плана на гр. София, местност "Зона Б-3", цялото с площ от 288 кв. м. с административен адрес: гр. София, ул. „********“ 48, между С.С.И., ЕГН **********, /конституирана във въззивното производство и на мястото на Ц.С.Д. с квота 33,71%/ при квота 67,42 %, В.М.К., ЕГН ********** при квота 5,43 %, А.К.К., ЕГН **********, при квота 10,86 %, М.В.К., ЕГН **********, при квота 6,335 %, Б.В.К., ЕГН **********, при квота 6,335 %, и Л.Л.К., ЕГН **********, при квота 3,62 % .

 АПАРТАМЕНТ № 4, намиращ се на третия етаж на кота + 6,20 с площ от 81,58 кв. м., съгласно таблица за ценообразуване, състоящ се от антре, дневна, столова, кухня, детска стая, спалня, баня с тоалетна и балкон при съседи: изток - вътрешен двор, запад – ул. „********“, север - стълбище, коридор, заедно със зимник № 4, намиращ се в сутерена на жилищната сграда на кота -2,50 м. с полезна площ от 4,99 кв. м. при съседи: изток - вътрешен двор, запад - коридор, север - зимник № 3, юг - зимник № 5, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и съоветните идеални части от правото на строеж върху УПИ ІV-4 от квартал 155 по плана на гр. София, местност "Зона Б-3", цялото с площ от 288 кв. м. с административен адрес: гр. София, ул. „********“ 48, между К. С.И., ЕГН **********, при квота 67,42%, В.М.К., ЕГН ********** при квота 5,43 %, А.К.К., ЕГН **********, при квота 10,86 %, М.В.К., ЕГН **********, при квота 6,335 %, Б.В.К., ЕГН **********, при квота 6,335 %, и Л.Л.К., ЕГН **********, при квота 3,62 % .

 АПАРТАМЕНТ № 5, находящ се на 4 етаж, кота +9.00 кв. м. със застроена площ от 98.15 кв. м. състоящ се от входно предверие, коридор, кухня, дневна-столова, баня с тоалетна, тоалетна, спалня, детска дневна, детска спалня и три балкона при съседи: север- калкан, изток- вътрешен двор, запад- ул. „********“, юг- стълбище, коридор, асансьорна шахта и апартамент № 6, заедно със зимник № 5, намиращ се в сутерена, на кота -2.50 м. с полезна площ 4.90 кв. м. при съседи: север- зимник 4, юг- зимник № 6, запад- коридор, изток- вътрешен двор, заедно с 8.60 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ ІV-4 от квартал 155 по плана на гр. София, местност "Зона Б-3", цялото с площ от 288 кв. м. с административен адрес: гр. София, ул. „********“ 48, между Б.Т.Г., ЕГН **********, при квоти 44,94667 %, Б.Б.Г., ЕГН **********, при квота 11,23667%, К.Г.Г., ЕГН **********, при квота 11,23667%, В.М.К., ЕГН ********** при квота 5,43 %, А.К.К., ЕГН **********, при квота 10,86 %, М.В.К., ЕГН **********, при квота 6,335 %, Б.В.К., ЕГН **********, при квота 6,335 %, и Л.Л.К., ЕГН **********, при квота 3,62 % .

ВМЕСТО КОЕТО

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.М.К., ЕГН **********,  А.К.К., ЕГН **********, М.В.К., ЕГН **********, Б.В.К., ЕГН **********, и Л.Л.К., ЕГН **********, срещу С.С.И., ЕГН **********,   иск за делба на следния имот: АПАРТАМЕНТ № 3, намиращ се на третия етаж на кота + 6,20 в жилищната сграда със застроена площ от 95,08 кв. м. съгласно таблица за ценообразуване, състоящ се от антре, дневна - столова, кухня, спалня, детска дневна, детска спалня, баня с тоалетна, тоалетна и два балкона, при съседи: изток - вътрешен двор, запад – ул. „********“, север - калкан към УПИ VІІІ, юг - коридор, стълбище, асансьор и апартамент № 4, заедно със зимник № 3, намиращ се в сутерена на жилищната сграда на кота -2,50 с полезна площ от 5,51 кв. м. при съседи: изток - вътрешен двори, запад - коридор и зимник № 2, север - калкан към УПИ VІІІ, юг - зимник № 4, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ ІV-4 от квартал 155 по плана на гр. София, местност "Зона Б-3", цялото с площ от 288 кв. м. с административен адрес: гр. София, ул. „********“ 48.

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.М.К., ЕГН **********,  А.К.К., ЕГН **********, М.В.К., ЕГН **********, Б.В.К., ЕГН **********, и Л.Л.К., ЕГН **********, срещу К. С.И., ЕГН **********,   иск за делба на следния имот: АПАРТАМЕНТ № 4, намиращ се на третия етаж на кота + 6,20 с площ от 81,58 кв. м., съгласно таблица за ценообразуване, състоящ се от антре, дневна, столова, кухня, детска стая, спалня, баня с тоалетна и балкон при съседи: изток - вътрешен двор, запад – ул. „********“, север - стълбище, коридор, заедно със зимник № 4, намиращ се в сутерена на жилищната сграда на кота -2,50 м. с полезна площ от 4,99 кв. м. при съседи: изток - вътрешен двор, запад - коридор, север - зимник № 3, юг - зимник № 5, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и съоветните идеални части от правото на строеж върху УПИ ІV-4 от квартал 155 по плана на гр. София, местност "Зона Б-3", цялото с площ от 288 кв. м. с административен адрес: гр. София, ул. „********“ 48

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.М.К., ЕГН **********,  А.К.К., ЕГН **********, М.В.К., ЕГН **********, Б.В.К., ЕГН **********, и Л.Л.К., ЕГН **********, срещу Б.Т.Г., ЕГН **********, Б.Б.Г., ЕГН **********, К.Г.Г., ЕГН **********,   иск за делба на следния имот: АПАРТАМЕНТ № 5, находящ се на 4 етаж, кота +9.00 кв. м. със застроена площ от 98.15 кв. м. състоящ се от входно предверие, коридор, кухня, дневна-столова, баня с тоалетна, тоалетна, спалня, детска дневна, детска спалня и три балкона при съседи: север- калкан, изток- вътрешен двор, запад- ул. „********“, юг- стълбище, коридор, асансьорна шахта и апартамент № 6, заедно със зимник № 5, намиращ се в сутерена, на кота -2.50 м. с полезна площ 4.90 кв. м. при съседи: север- зимник 4, юг- зимник № 6, запад- коридор, изток- вътрешен двор, заедно с 8.60 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ ІV-4 от квартал 155 по плана на гр. София, местност "Зона Б-3", цялото с площ от 288 кв. м. с административен адрес: гр. София, ул. „********“ 48.

ОТМЕНЯ Решение от 12.06.2015 г. на СРС по гр. д. № 7090/2007 г., поправено с Решение № 52700 от 5.03.2017 г. на СРС по гр. д. № 7090/2007 г., В ЧАСТТА, С КОЯТО Софийският районен съд ОТХВЪРЛЯ предявения от В.М.К., ЕГН **********,  А.К.К., ЕГН **********, М.В.К., ЕГН **********, Б.В.К., ЕГН **********, и Л.Л.К., ЕГН **********, срещу Й.Г.С., ЕГН **********,  иск за делба на следния имот: АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се на четвърти етаж на кота + 9 метра със застроена площ от 83.76 кв. м. състоящ се от входно предверие, предверие, дневна-столова, кухня, баня с тоалетна, спалня, детска стая и два балкона, при съседи: асансьорна шахта, апартамент № 5, двор,калкан, улица "********", стълбище, заедно със зимник № 6, намиращ се в сутерена, на кота -2.50 м. с полезна площ 5.51 кв. м. при граници: коридор, зимник № 5 двор и зимник № 7, заедно с 7.431 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото върху мястото, съставляващо УПИ ІV-4 от квартал 155 по плана на гр. София, местност "Зона Б-3", цялото с площ от 288 кв. м. с административен адрес: гр. София, ул. "********" № 48, ВМЕСТО КОЕТО ДОПУСКА на основание чл. 34 ЗС делба при страни, имоти и квоти както следва: АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се на четвърти етаж на кота + 9 метра със застроена площ от 83.76 кв. м. състоящ се от входно предверие, предверие, дневна-столова, кухня, баня с тоалетна, спалня, детска стая и два балкона, при съседи: асансьорна шахта, апартамент № 5, двор,калкан, улица "********", стълбище, заедно със зимник № 6, намиращ се в сутерена, на кота -2.50 м. с полезна площ 5.51 кв. м. при граници: коридор, зимник № 5 двор и зимник № 7, заедно с 7.431 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото върху мястото, съставляващо УПИ ІV-4 от квартал 155 по плана на гр. София, местност "Зона Б-3", цялото с площ от 288 кв. м. с административен адрес: гр. София, ул. "********" № 48, между Й.Г.С., ЕГН **********, при квота 67,42 %, В.М.К., ЕГН ********** при квота 5,43 %, А.К.К., ЕГН **********, при квота 10,86 %, М.В.К., ЕГН **********, при квота 6,335 %, Б.В.К., ЕГН **********, при квота 6,335 %, и Л.Л.К., ЕГН **********, при квота 3,62 % .

ОТМЕНЯ Решение от 12.06.2015 г. на СРС по гр. д. № 7090/2007 г., поправено с Решение № 52700 от 5.03.2017 г. на СРС по гр. д. № 7090/2007 г., В ЧАСТТА, С КОЯТО Софийският районен съд ОТХВЪРЛЯ предявения от В.М.К., ЕГН **********,  А.К.К., ЕГН **********, М.В.К., ЕГН **********, Б.В.К., ЕГН **********, и Л.Л.К., ЕГН **********, срещу „Джи Еме А“ ЕИК *******,  иск за делба на следния имот: АТЕЛИЕ № 11 на находящо се на 7 етаж, кота +17.40 кв. м. със застроена площ от 63.94 кв. м., състоящо се от ателие, предверие, баня с тоалетна и покривна тераса, заедно със зимник № 11, намиращ се в сутерена, на кота -2.50 м. с полезна площ 6.11, кв. м., заедно с 5.026 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ ІV-4 от квартал 155 по плана на гр. София, местност "Зона Б-3", цялото с площ от 288 кв. м. с административен адрес: гр. София, ул. "********" № 48, ВМЕСТО КОЕТО ДОПУСКА на основание чл. 34 ЗС делба при страни, имоти и квоти както следва: АТЕЛИЕ № 11 на находящо се на 7 етаж, кота +17.40 кв. м. със застроена площ от 63.94 кв. м., състоящо се от ателие, предверие, баня с тоалетна и покривна тераса, заедно със зимник № 11, намиращ се в сутерена, на кота -2.50 м. с полезна площ 6.11, кв. м., заедно с 5.026 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ ІV-4 от квартал 155 по плана на гр. София, местност "Зона Б-3", цялото с площ от 288 кв. м. с административен адрес: гр. София, ул. "********" № 48, между „Джи Еме А“ ЕИК *******, при квота 67,42 %, В.М.К., ЕГН ********** при квота 5,43 %, А.К.К., ЕГН **********, при квота 10,86 %, М.В.К., ЕГН **********, при квота 6,335 %, Б.В.К., ЕГН **********, при квота 6,335 %, и Л.Л.К., ЕГН **********, при квота 3,62 % .

ОСЪЖДА В.А.В., ЕГН ***********, да заплати на В.М.К., ЕГН **********,  А.К.К., ЕГН **********, М.В.К., ЕГН **********, Б.В.К., ЕГН **********, и Л.Л.К., ЕГН **********, сумата от 200 лева – разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА М.Р.Г., ЕГН **********, на да заплати на В.М.К., ЕГН **********,  А.К.К., ЕГН **********, М.В.К., ЕГН **********, Б.В.К., ЕГН **********, и Л.Л.К., ЕГН **********, сумата от 100 лева – разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА В.Л.Г. да заплати на В.М.К., ЕГН **********,  А.К.К., ЕГН **********, М.В.К., ЕГН **********, Б.В.К., ЕГН **********, и Л.Л.К., ЕГН **********, сумата от 100 лева – разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА В.Л.Д., ЕГН **********, да заплати на В.М.К., ЕГН **********,  А.К.К., ЕГН **********, М.В.К., ЕГН **********, Б.В.К., ЕГН **********, и Л.Л.К., ЕГН **********, сумата от 100 лева – разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА Н.И.П., ЕГН **********, да заплати на В.М.К., ЕГН **********,  А.К.К., ЕГН **********, М.В.К., ЕГН **********, Б.В.К., ЕГН **********, и Л.Л.К., ЕГН **********, сумата от 100 лева – разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА С.С.И., ЕГН **********, да заплати на В.М.К., ЕГН **********,  А.К.К., ЕГН **********, М.В.К., ЕГН **********, Б.В.К., ЕГН **********, и Л.Л.К., ЕГН ********** , сумата от 100 лева – разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА Й.Г.С., да заплати на В.М.К., ЕГН **********,  А.К.К., ЕГН **********, М.В.К., ЕГН **********, Б.В.К., ЕГН **********, и Л.Л.К., ЕГН **********, сумата от 200 лева – разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА „Д.Е.А“ ООД, ЕИК *******, на В.М.К., ЕГН **********,  А.К.К., ЕГН **********, М.В.К., ЕГН **********, Б.В.К., ЕГН **********, и Л.Л.К., ЕГН **********, сумата от 200 лева – разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА В.М.К., ЕГН **********,  А.К.К., ЕГН **********, М.В.К., ЕГН **********, Б.В.К., ЕГН **********, и Л.Л.К., ЕГН **********, да заплатят на Б.Т.Г., ЕГН **********,  сумата от 2214 лева – разноски във въззивното производство,

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.             2.

 

Съобщи за изтекли лични данни