ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1755
гр. Бургас, 26.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500223 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод депозираната
частна жалба от И. Г. Д., ЕГН ********** от *** против Определение № 43
от 12.01.2022г., постановено по гр. дело № 1294/2021г. по описа на Районен
съд – Несебър, с което са оставени без уважение исканията му за
освобождаване от заплащане на държавна такса по воденото производство,
както и за предоставяне на правна помощ. В жалбата единствено се посочва,
че въпреки тежкото си положение, ищецът е оставен без правосъдие и без да
му бъде назначен адвокат, въпреки, че е поискал това.
Пред настоящата инстанция е представена Епикриза, издадена от
Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода от
11.01.2018г.
С жалбата се претендира, жалбоподателят да бъде освободен от
заплащане на държавна такса, а заплатените от негова страна такси да му
бъдат върнати.
Депозираната частна жалба е подадена в преклузивния срок за
атакуване на постановеното разпореждане – съобщение за изготвянето му е
получено от страна на И.Д. на дата - 26.01.22г., а жалбата е постъпила в съда
на дата – 01.02.2022г., дължимата държавна такса е заплатена, поради което и
съдът намира, че същата е допустима и следва да бъде разгледана по
1
същество.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и
твърденията на жалбоподателя, разпоредбите на закона и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са два обективно кумулативно предявени иска от И. Г.
Д. против Община Несебър, с които се претендира да бъде осъдена ответната
община да му заплати сума в размер на 1 000 лева, представляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди и сума в размер на 1 000 лева,
представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно с
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва от датата на
настъпване на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Изрично
в исковата молба се отправя искане ищецът да бъде освободен от заплащане
на държавна такса и да му бъде назначен процесуален представител. Към
исковата молба е представена Декларация за материално и гражданско
състояние, в която е посочено, че лицето няма доходи, не притежава движимо
или недвижимо имущество, няма трудови доходи и не е семеен, а
здравословното му състояние не е добро.
С Разпореждане № 1605 от 07.10.2021г., постановено по гр. дело
№ 1294/2021г. по описа на Районен съд – Несебър исковата молба на И. Г. Д. е
оставена без движение, като съдът е дал указания на ищеца да посочи своето
ЕГН, банковата си сметка, да конкретизира обстоятелствената част на
исковата молба, като наведе конкретни твърдения относно основанието, на
което претендира настъпилите вреди, да представи още един екземпляр от
исковата молба за връчване на ответната страна и да посочи конкретни факти
защо желае да му бъде предоставена правна помощ, като посочи и представи
доказателства за наличие на предпоставките по чл. 23, ал. 3 от Закона за
правната помощ.
Съобщение, ведно с копие от постановеното Разпореждане №
1605 от 07.10.2021г., постановено по гр. дело № 1294/2021г. по описа на
Районен съд – Несебър е изпратено на ищеца – И. Г. Д. и е получено от негова
страна лично на 25.10.2021г. В предоставения му едноседмичен срок ищецът
не е отстранил допуснатите нередовности на исковата молба и с
Разпореждане № 1856 от 10.11.2021г. постановено по гр. дело № 1294/2021г.
по описа на Районен съд – Несебър, исковата молба е върната на И. Г. Д..
2
С Определение № 2057 от 22.12.2021г., постановено по гр. дело
№ 2084/2021г. по описа на Окръжен съд – Бургас е прекратено
производството по делото пред Окръжен съд – Бургас и делото е върнато на
Районен съд – Несебър за произнасяне по искането на ищеца И. Г. Д.,
направено в първоинстанционното производство за освобождаването му от
държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК и за предоставяне на правна
помощ на основание чл. 95 от ГПК. Съдът изрично в своето определение е
посочил, че след приключване на процедурата по исканията по чл. 83, ал. 2 от
ГПК и чл. 95 от ГПК влезли в законна сила съдебни актове, делото отново
следва да се изпрати в БОС за произнасяне по частната жалба на ищеца И.Д..
С Определение № 43 от 12.01.2022г., постановено по гр. дело №
1294/2021г. по описа на Районен съд – Несебър са оставени без уважение
исканията на И. Г. Д. за освобождаване от заплащане на държавна такса по
воденото производство, както и на предоставяне на правна помощ на същия.
На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по
производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда,
че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Освобождаването от заплащане
на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК е привилегия,
предвидена в полза на физическите лица – страни в гражданския процес,
които с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние не
разполагат с достатъчно парични средства, за да изплатят изцяло или отчасти
дължимите за водене на делото държавни такси и разноски. Преценката за
наличие на основанието по чл. 83, ал. 2 от ГПК е винаги конкретна и
обусловена от съобразяване на примерно изброените в чл. 83, ал. 2, т. 1 – т. 6
от ГПК законови критерии (доходи на лицето и на неговото семейство,
притежавано имущество, семейно положение и здравословно състояние,
възраст и трудова заетост), както и други специфични обстоятелства, въз
основа на които съдът прави извод дали с оглед размера на дължимата такса
страната обективно е в състояние да я заплати без особени затруднения и без
да бъде лишена от парични средства, необходими за задоволяване на
нормалните житейски потребности.
В конкретния случай – с молбата за освобождаване от такси,
жалбоподателят - И. Г. Д. – ищец в производството пред Районен съд –
Несебър е представил единствено писмена Декларация за материално и
3
гражданско състояние, от която става ясно, че същият не получава парични
доходи от заплата, наеми, дивиденти от акционерни дружества или от пенсия.
Посочил е, че не притежава недвижимо или движимо имуществено, не е
женен, няма непълнолетни деца, на които да дължи издръжка, няма парични
влогове, а здравословното му състояние не е добро. В декларацията не е
посочено от къде произхождат източниците за издръжка на ищеца. Пред
настоящата инстанция е представено единствено копие от Епикриза, издадена
от Хирургично отделение на Специализирана болница за активно лечение на
лишени от свобода, от която е видно, че И. Г. Д. е постъпил на 30.12.2017г. и
е напуснал отделението на 11.01.2018г. с диагноза – контузия на главата след
нанесени травми от лишени от свобода. При това положение, настоящата
инстанция намира, че наведените твърдения от страна на жалбоподателя за
влошено здравословно състояние не се подкрепят от представените по делото
доказателства – представената епикриза касае единствено състояние на
ищеца, възникнало през 2018г. за кратък период от време, което няма
последствия, няма хроничен характер и не се сочат други състояния, които да
пречат на лицето да полага труд и да получава доходи от трудова дейност. В
този смисъл, настоящата инстанция намира, че по делото не са представени
доказателства, от които да се направи извод, че здравословното състояние на
ищеца не му позволява да реализира трудова дейност и да получава доход от
тази дейност, за да се издържа. По делото няма и данни ищецът да изтърпява
наказание „лишаване от свобода“, тъй като същият е посочил адрес за своето
уведомяване в *** и получава съобщенията си на този адрес лично – тоест –
пребивава именно на този адрес, а не в място за лишени от свобода.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че е
обоснован и законосъобразен извода в обжалваното определение, че частния
жалбоподател И. Г. Д. не е доказал по несъмнен начин обстоятелството, че
няма възможност да заплати дължимата първоначална държавна такса в
размер на 10 лева по смисъла на чл. 2а, т. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК във връзка с чл. 9а от ЗОДОВ, без да
бъде поставен в особено затруднено положение. Действително ищецът не
разполага с имоти, няма доходи и не е трудово зает, но същият е в
трудоспособна възраст, не е инвалидизиран и по делото няма представени
доказателства, от които да бъде направен извод, че се намира в обективна
невъзможност да полага труд и по този начин да реализира месечен доход. В
4
конкретния случай липсва деклариран източник за издръжка на ищеца, а
както бе посочено по-горе първоначално ищецът следва да заплати
единствено държавна такса в размер на 10 лева – размер, който настоящата
инстанция не е непосилен за заплащане, поради което и не се обосновава
извод тази държавна такса да не може да бъде заплатена.
Мотивиран от изложеното, БОС намира, че депозираната частна
жалба против определението, с което е оставено без уважение искането за
освобождаване от държавна такса е неоснователна и в тази му част
определението следва да бъде потвърдено.
По отношение на искането за предоставяне на правна помощ,
съдът съобрази следното:
На основание чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ по
граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите,
когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни
органи съдът, съответно председателят на НБПП, прецени, че страната няма
средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съдът, съответно
председателят на НБПП, формира преценката си, като взема предвид
доходите на лицето или на неговото семейство, имущественото състояние,
удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние,
трудовата заетост и възрастта. Безспорно е, че правна помощ се предоставя на
страната, за да се обезпечи възможността й да организира защитата си във
връзка с предоставено й от закона право. За предоставянето й по граждански
дела, законодателят изисква на основание чл. 23, ал. 3 от Закона за правната
помощ въз основа на представени доказателства от компетентни органи да се
направи преценка, че страната няма средства за заплащане на адвокатско
възнаграждение. Разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗПП съдържа две
кумулативни предпоставки, които трябва да са налице, за да бъде
предоставена правна помощ – страната по гражданско дело да не разполага с
достатъчно средства и да желае да има адвокат, а също така интересите на
правосъдието да изискват да бъде защитавана от адвокат.
В конкретния случай – както бе посочено по-горе действително
ищецът не разполага с доходи и имущество, от които да се издържа, но
същият е в трудоспособна възраст, по делото няма данни здравословното му
състояние да не позволява да встъпи в трудово правоотношение и да
5
реализира доходи от своята трудова дейност, поради което и съдът намира, че
първата от предпоставките, за да бъде уважена молбата за предоставяне на
правна помощ не е налице.
Мотивиран от изложеното, настоящият сътав намира, че не са
налице предпоставките, за да бъде уважена молбата на ищеца И. Г. Д. за
предоставяне на правна помощ. В този смисъл, съдът намира, че депозираната
частна жалба против определението, с което е оставено без уважение
искането за предоставяне на правна помощ е неоснователно и в тази му част
атакуваното определение също следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 274, ал. 4 от ГПК настоящото определение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид
обстоятелството, че предявеният иск е с цена на иска под 5 000 лева и
евентуално постановено решение по предявения иск няма да подлежи на
касационно обжалване.
След връщане на делото, Районен съд - Несебър следва да изпрати
съобщение за дължимата държавна такса на ищеца.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната частна жалба с вх. №
817/01.02.2022г. по описа на Районен съд - Несебър от И. Г. Д., ЕГН
********** от *** против Определение № 43 от 12.01.2022г., постановено по
гр. дело № 1294/2021г. по описа на Районен съд – Несебър, с което са
оставени без уважение исканията му за освобождаване от заплащане на
държавна такса по воденото производство, както и искането му за
предоставяне на правна помощ.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7