Решение по гр. дело №14592/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20679
Дата: 14 ноември 2025 г.
Съдия: Красен Пламенов Вълев
Дело: 20251110114592
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 20679
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110114592 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на В. А. Н., с ЕГН:**********, с
адрес: *************, съдебен адрес: ************** срещу И. Г. И., с ЕГН:**********, и
Б. Б. Н., с ЕГН:**********, и двамата с адрес: ************* с искане бъдат осъдени
ответниците да заплатят разделно на ищцата сумата в размер на 20 000 лева - обезщетение
за лишаване от ползването на недвижим имот за периода 24.01.2023г - 11.03.2025г, а именно
за лишаване от ползване на ************************, ведно със законна лихва, считано
от предявяване на исковата молба/14.03.2025 г./, до окончателното изплащане на
задължението.
Ищцата твърди,че с нотариален акт за дарение на недвижим имот
***********************************
Сочи се, че приобретателят на недвижимия имот - Б. Г Н., е покойник, починал на
21.01.2023г. в град София. Приживе, същият е имал връзка с ответницата И. Г. И., с която
имат общо дете - ответника Б. Б. Н..
Твърди се, че ответницата И. И., заедно с Б. Б. Н. се е самонастанила в процесният
имот, и не допуска ищцата В. Н. до процесния ******** поради което и тя е лишена от
достъп до имота. При посещение в имота на 24.01.2023г. заедно с Д Н. - дъщеря на
починалия Б. Н., ответницата И. И. отказва да ги пусне в апартамента. След подаден сигнал
на телефон *****, адреса е посетен от служители на МВР, но ответницата И. И. отново
отказва да отвори входната врата на апартамента, и остава заключена вътре, като заявява че
не я интересува дали това е законно или не, и че няма да допусне никого в апартамента.
Излагат се доводи, че в случай когато ползвател е лишен от ползването на имота си, а
друго лице го ползва, то ползвателя обеднява, като обедняването се изразява в пропуснатите
от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота, които
следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за
конкретния имот. Същевременно неоснователното обогатяване на лицето, което държи
1
имота се изразява в облагодетелстването му със спестения от него наем, който би плащал за
ползване на имота през този период.
Претендират се разноски.

Препис от исковата молба е връчен на ответниците, чрез назначения им особен
представител.
Сочи се, за основателността на така предявеният иск следва правото на ползване, освен
да е било валидно учредено в полза на ищцата, но и същото да съществува към момента на
предявяване на иска, т.е., същото да не е било погасено по давност. По делото не са
изложени никакви твърдения от ищцата, нито своевременно с исковата молба са направени
доказателствени искания относно установяване на обстоятелства от които да може да се
направи обоснован извод, че същата валидно е упражнявала учреденото в нейна полза с
***************** право на ползване върху процесния апартамент. Съобразно
разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗС правото на ползване включва правото да се използва вещта
съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се
променя съществено. Следователно за да се установи дали това право е упражнявано следва
да се установи дали ищцата е ползвала жилището съгласно неговото предназначение, респ.
дали е получавала добиви /наеми/ от него. Ищцата нито твърди, че до описаната в исковата
молба случка на 24.01.2023 г. е упражнявала фактическата власт върху процесния
апартамент, нито посочва кога и по какъв начин твърди, че ответниците „са се
самонастанили“ в апартамента“ и са й отнели правомощието да ползва имота. По делото не
са ангажирани никакви доказателства за това, че ищцата е упражнявала правото на ползване
върху имота нито за свои нужди, нито за отдаване под наем, както и че същата е
изпълнявала задълженията на притежателя на вещното право на ползване, регламентирани в
разпоредбата на чл. 57 ЗС. Следователно се налага извода, че ищцата не е упражнявала
валидно учреденото й с Нотариален акт за дарение на недвижим имот ************** на
нотариус ************* вещно право на ползване за период повече от пет години, т. е.
настъпил е на основание чл. 59, ал.3 ЗС юридическият факт на погасяване на правото на
ползване на ищцата по отношение на процесния апартамент
В случай, че се приеме, че правото на ползване на ищцата не е погасено по давност, се
оспорва като неоснователен предявения иск, доколкото не е доказано, че през посочения в
исковата молба период ответниците са били в имота и са упражнявали фактическата власт
върху него, като с това си поведение са лишили ищцата от правото й да ползва апартамента.
Освен изложените в исковата молба твърдения за описаната случка на 24.01.2023 г., по
делото не са ангажирани никакви доказателства за наличие на обогатяване в полза на
ответниците, както и размера на обогатяването им за сметка на ищцата, в качеството й на
титуляр на вещното право на ползване на недвижим имот, който е лишен от упражняването
му, периода и размера на обезщетението. В исковата молба само е посочено, че
обогатяването на ответниците се изразявало в спестен месечен наем, както и че паричната
претенция за обезщетението се равнявала на действащите за периода пазарни наемни цени.
Оспорва се посочената претенция по размер, като се твърди, че същата не отговаря на
справедливия размер на евентуално дължимото обезщетение, което следва да бъде
определено въз основа на средния месечен наем за конкретния период.

В.о.с.з. е допуснато изменение на размер на иска, като осъдителният иск, се счита
предявен за сумата от 24735 лв., представляващи обезщетение за лишаване от
ползване на процесния недвижим имот за периода от 24.01.2023 г. до 11.03.2025 г., ведно
със законната лихва от 14.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.


Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съобразно разпределението на доказателствената тежест по иска с правно основание
чл. 59 ЗЗД ищцата следва да установи неоснователното обогатяване на ответниците за
2
сметка на ищцата/ чрез установяване на фактите, че ответниците са ползвали без правно
основание недвижимия имот, върху който е учредено вещно право на ползване в полза на
ищцата през посочения период и така са я лишили от възможността тя да го ползва по
предназначението му/ връзката между обедняването и обогатяването и размера на сумата, с
която е обедняла. Ответниците следва да установят, че имущественото разместване е с
правно основание или да докажат основателността на възраженията си.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот**************Н. и В. А. Н. даряват
на сина си Б. ***Н., следния свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака им
и представляващ съпружеска имуществена общност, а именно: самостоятелен обект в сграда
с идентификатор ************************Н. и В. А. Н. си запазват правото да ползват
изцяло дарявания имот, докато са живи, всеки един от тях, без да заплащат обезщетение за
това ползване на когото и да било.
От представеното Удостоверение за наследници ************************** на
21.03.2023 г.

В откритото с.з. е разпитан като свидетел Е Г Н.- дъщеря на ищцата. Тя разказва, че
ответницата И. от 2000 г. била приятелка на брат й, на които им се родило и дете – ответника
Б.. Сочи, че процесният ******** бил на родителите й, които прехвърлили собствеността на
брат й, но си запазили пожизненото право на ползване. Тя получила имот в ******* при
същите условия. След сделката родителите продължили да живеят в процесния апартамент.
Баща й починал на 04.05.2019 г. като след неговата смърт майка й продължила да живее в
апартамента. След като брата на свидетелката починал на 21.01.2023 г. на майка й бил
отказан достъп до апартамента. На този ден свидетелката и племенницата й Д Н. се опитали
да вземат дрехи за покойника, но не били допуснати от И., която заявила, че няма да допусне
никого в апартамента. Извикали кварталните полицаи, които също й заявили, че това е
самоуправство. След това майката на свидетелката не била допусната в жилището, като в
телефонен разговор ответницата заявила и, че е сменила бравата.
По делото е назначена, изслушана и приета съдебно-оценителна експертиза, която и
съдът кредитира като компетентно изготвена. Вещото лице сочи, че процесният имот
представлява ******** с адрес ********************* Местоположението на имота е в
централната част на ж.к. ************. В близост са разположени две детски градини,
училище, малки магазини и няколко питейни заведения. На пешеходно разстояние се намира
пазар ************ и множество магазини за хранителни и други стоки. Районът е с
напълно изградена инфраструктура и достъпност към градската транспортна мрежа. В
близост, ************* саразположени спирки на градски автобусен. На пешеходно
разстояние се намира и спирка на метро. На 27.09.2025г. е извършен външен оглед на място,
при който се установило следното: Процесният недвижим имот представлява тристаен
апартамент, разположен на осми етаж, в ляво на стълбищната площадка. ********** на
сградата се състои от полуподземен сутерен с мазета и ***********. Конструктивната
система е едропанелна с монолитно изпълнение на стълбищните помещения и асансьорната
шахта. Сградата е с асансьорна уредба. Външната дограма на общите части е сменена с нова
с PVC профил и стъклопакет. Поради липса на достъп до процесното жилище, оглед на
помещенията не е извършен.
Вещото лице е използвало сравнителен подход и метод на посредственото сравнение
при пряко сравняване на оценявания имот с други подобни, които се предлагат за даване под
наем. Направено е проучване в агенции за недвижими имоти и в интернет сайтове с
информация за жилища под наем. Подробно са анализирани данните в обявените за даване
под наем едностайни и двустайни апартаменти **************** съответстващи по
местоположение, площ и конструкция сгради. Единичните пазарни стойности са коригирани
със следните коефициенти: Коф - коефициент за офертност, който отчита отклонението при
фактически плащаните суми спрямо средната цена на офериране, в зависимост от времето за
намиране на наематели, Км - коефициент за местоположение, който отчита разликите в
местоположението на сравнимите имоти, описани в избраните оферти, Кс – коефициент за
съпоставимост, който отчита разликите в разположението по етажи, площ и др., описани в
избраните оферти. В Таблица №1 към заключението вещото лице е посочил пазарни аналози
и определелил средна единична пазарна цена на кв.м. за наем за месец в размер на 13.76
3
лева.
Вещото лице е заключил, че Месечната пазарна наемна цена на процесното жилище
******** с адрес **************** е в общ размер на 24 735,00 лева.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е
използвал документи/справки за оферти- пазарни аналози/, неналични по делото. При
изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и
веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните
или се съхраняват в държавни учредения или се намират в трети, неучастващи в спора лица
/проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви
или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и
документи в техническата служба на общината и др./Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д.
№ 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. Отделение/ Законодателната идея е
вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като
ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или
трети лица материали, стига това да не почива на база на странични данни или
предположения, което в случая не е налице.
В случаите, когато собственикът на един имот неправомерно е бил лишен от
възможността да го ползва - той реално е бил възпрепятстван от възможността да реализира
следващите се от имота облаги. В тази хипотеза е налице връзка между обедняването и
обогатяването на страните, защото като му се възпрепятства възможността да реализира
облаги, той търпи обедняване, защото е било възможно имуществото му да се увеличи и
това не е станало, защото облагата е останала в патримониума на другото лице, което без да
притежава правно основание, т. е. неправомерно е ползвало чуждия имот ( в този смисъл -
решение № 719 от 27.12.10 г. по гр. д. № 532/10 г. на III гр. о.).Съгласно чл. 111, ал. 1 ЗС
разпоредбите относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо вещните права върху
недвижимите имоти.Правото на ползване, като ограничено вещно право е уредено в чл. 56-
62 от ЗС и като такова може да бъдат обект на самостоятелно придобиване и притежание. То
подлежи на петиторна защита, както правото на собственост съгласно чл. 111 ЗС /Р №
561/26.06.2010г. по гр.д.№ 1201/2009г. I гр.о./
Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗС правото на ползуване включва правото да се използува
вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се
променя съществено. По съдържание то включва правото да се използва лично вещта
съобразно нейното предназначение и по начин, че да не се променя съществено и да се
получават гражданските и естествени плодове от нея. /чл. 56 от ЗС/. Затова носителят на
правото на ползване може да иска и обезщетение по чл. 59 ЗЗД ако е лишен от ползването
върху имота. За тази претенция не е необходима предварителна покана. Ако плащането е
закъсняло, лихва се дължи от поканата, а исковата молба се счита за такава. /Решение № 31
от 25.02.2014 г. по гр. д. № 4745/2013 г. на Върховен касационен съд/.
За да възникне правото на обезщетение за ползването на чуждия недвижим имот е
достатъчно да се установи, че за ползвателя не съществува основание да държи имота./
Определение № 443 от 17.05.2018 г. по гр. д. № 905 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-
то гр. Отделение/
Лицето, което държи без правно основание чужда вещ, по силата на чл. 59 от ЗЗД,
всякога дължи на собственика й обезщетение за ползите от които го е лишил, като
правноирелевантно за пораждане на извъндоговорното му задължение е обстоятелството,
дали вещта реално е била ползвана и получени ли са от това приходи. /в този смисъл -
решение № 409 от 20.06.12 г. по гр. д. № 1411/10 г. по IV г. о., № 55 от 28.02.12 г. по гр. д. №
652/11 г. на ВКС и № 204 от 5.09.2013 г. по т. д. № 1158/10 на II т. о. на ВКС/. Ползването на
вещта от несобственика може да се осъществява по различен начин. Обстоятелството дали
той получава добиви от вещта, включително и наем е ирелевантно. Съгласно приетото в
Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, обогатяване е налице не само при
увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на
имуществото на друго претърпяло обедняване лице. Правото на собственика на получи
обезщетение за ползите, от които е бил лишен, не може да бъде поставяно в зависимост от
волята на това лице, дали да реализира или не доходи от държаната без основание чужда
вещ. Същественото за основателността на иска е, че вещ на ищеца е била държана без той да
4
има основание за това. По този начин собственика е бил лишен от възможност да я ползва,
поради което за него е налице обедняване. От друга страна - ответникът е държал чужда
вещ, която е ползвал или е могъл да ползва, в зависимост единствено и само от волята си.
Съвместната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
обуславя извод, че ответниците са упражнявали фактическа власт върху целия имот в
периода от 24.01.2023г. –до 11.03.2025г.
В тежест на ответнците е да докажат наличие на основание, на което упражняват
фактическата власт върху целия имот. Наличие на такова основание не се доказва по делото,
доколкото именно вещноправния ползвател следва да упражнява правомощието ползване
при конкуренция с голия собственик.
Не се доказва и да е погасено правото на ползване на ищцата. Съгласно чл. 59, ал. 3 ЗС
правото на ползване се погасява и с погиването на вещта, а също и ако не се упражнява в
продължение на 5 години. От показанията на единствения разпитан свидетел Е Г Н. /
дъщеря на ищцата В. А. Н. , зълва на ответницата И. Г. И. и леля на ответника Б. Б./се
установява, че ищцата до 21.03.2021 г. е живяла в процесния имот. Правото на ползване не
може да се е погасило до 14.03.2025 г.- датата на завеждане на исковата молба, поради което
се явява без значение кой е декларирал имота и е плащал комуналните сметки за имота в
този период.
При това положение ответниците дължат да заплатят на ищцата обезщетение за
ползите, от които са я лишили. Размерът на обезщетението се равнява на стойността на
наемите, които ответниците са спестили, респективно са се обогатили, а ищцата не е
получила, респективно се е обеднила. Доказаната по делото стойност на обезщетението
възлиза на сумата от 24 735,00 лева.
Основателността на исковата претенция обуславя и основателността на претенцията за
законна лихва за забава от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищцата е освободена от такси и разноски, съответно на основание чл. 78, ал. 6
дължимите суми се присъждат в полза на съда. В процесния случай те са в размер на 300
лева- възнаграждение за вещо лице, 989.40 лева- държавна такса и 1000 лева-
възнаграждение за особен представител.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 и чл. 236 ГПК Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Г. И., с ЕГН:**********, и Б. Б. Н., с ЕГН:**********, и двамата с
адрес: *************, да заплатят разделно на В. А. Н., с ЕГН:**********, с адрес:
*************, съдебен адрес: **************, на основание чл. 59 от ЗЗД сумата от 24
735,00 лева/ двадесет и четири хиляди седемстотин тридесет и пет лева/, сума с която
ответниците са се обогатили, ползвайки без основание за периода 24.01.2023г - 11.03.2025г.
******** находящ се в *********************************************, ведно със
законна лихва, считано от предявяване на исковата молба/14.03.2025 г./ до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА И. Г. И., с ЕГН:**********, и Б. Б. Н., с ЕГН:********** да заплатят, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийския районен съд съдебно-деловодни
разноски в размер на 2289.40 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните. Препис от решението да се връчи на страните.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5
6