№ 42015
гр. София, 01.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110116404 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
След като се запозна с изложеното в молбата и с приложените
доказателства, и след проверка на редовността й, в съответствие с чл.129 от
ГПК, съдът намира, че исковата молба е нередовна по смисъла на чл. 127,
ал.1, т.3, т.4 и т.5 от ГПК, и чл.128, т.2 от ГПК/ в сила от 01.03.2008г./ , тъй
като само редовна от външна страна, искова молба може валидно да сезира
съда, поради което следва да бъде оставена без движение, по следните
съображения:
- не е представена скица на процесния имот, като същият не е описан
съгласно актуалния му статут, не е индивидуализиран процесния имот с
неговите съществени индивидуализиращи белези – номер на имота и по кой
регулационен план или ПУП, или КП, граници, площ и съседи, което следва
да намери отражение, както в обстоятелствената част на молбата, така и в
нейния петитум.
- с оглед очертаване предмета на спора и изясняване на делото от
фактическа страна е необходимо ищеца да прецизира и изложи ясно
твърденията си, като внесе уточнение по предмета на делото –
На първо място по заявеният главен иск за съществуващ спор за
материално право , следва ищецът :
- да изложи твърдения за съществуване на имота в патримониума на
неговия наследодател, както и висящо административно производство в хода
на което може да се постанови признавателно решение с конститутивно
действие за възстановяване на имота на наследниците на Георги Кръстев
Магаранов в стари реални граници или възстановими такива по ЗСПЗЗ/като
не всяко висящо административно производство приключва с този резултат
/ Тези обстоятелства са от съществено значение да се посочат доколкото и
имат отношение към допустимост на главния иск.
Отделно от това липсата на твърдения въз основа на които се търси
защита на правото на собственост от ищеца е необходимо и с оглед
предявения евентуален установителен иск за собственост, доколкото в
1
производството по същия , ищецът следва да изложи твърдения за настъпило
в неговия патримониум възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ,
който въпрос има отношение към неговата основателност.
- предявеният иск по своя характер е вещноправен, касаещ право на
собственост върху недвижим имот и като такъв, съответно е оценяем.
Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК размера на цената на иска по
искове за собственост и други вещни права върху недвижим имот е данъчната
оценка на имота. Същевременно разпоредбата на чл.71, ал.2 от ГПК сочи, че
когато предмет на делото е право на собственост или други вещни права
върху имот, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от
цената иска. Съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, по искова молба, се събира такса в размер на 1 % от
данъчната оценка, но не по – малко от 50 лв.
В исковата молба не е определена и посочена цена на заявената
претенция, доколкото липсва и приложеното удостоверение за данъчна
оценка , както и по делото няма данни да е внесен дължимият размер
държавна такса съобразно горните правила и съгласно чл.128, т.2 от ГПК,
която се определя съобразно чл.69, ал.1, т.2 от ГПК въз основа на данъчната
оценка на вещното право, което се защитава с предявения иск, не по
малко от сумата от 50 лева.
На последно място след отстраняване на посочените нередовности
исковата молба следва да бъде вписана, съобразно нормата на чл. 114, б. „а”
ЗС, в редакцията след влизане в сила на ЗИД ЗС (обн. ДВ бр. 34 от 2000 г.),
която предвижда вписване на всички актове, с които се признават вещни
права върху недвижими имоти, тъй като съдебното решение в спора за
материално право има установително действие за принадлежността на
правото на собственост върху спорния имот. Съгласно чл.11, б."в", във връзка
са чл.4, б."а" от Правилника за вписванията следва да се вписват исковите
молби за постановяване на решения, заместващи актовете, с които се
признават вещни права върху недвижими имоти, а такива са исковите молби
за собственост. Разпоредбата на чл.114, б."в", изр. последно предвижда, че на
молбите подлежащи на вписвания не се дава ход в съдилищата, докато не
бъдат вписани. Задължение на страната е да прояви процесуална активност и
да впише молбата, като съда само следи служебно и указва за това.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковата молба следва да бъде
оставена без движение, като на ищците се даде срок за изготвяне на НОВА
искова молба, в която да бъдат отстранени посочените в обстоятелствената
част на настоящото разпореждане нередовности. Следва да се укаже на
ищеца, да представи с исковата молба писмени доказателства досежно
твърденията си в исковата молба.
Водим от горното и на основание чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от ГПК,
съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба предявена от Н. П. Г.
поради констатирани нередовности на същата, и въз основа на която е
образувано гр.д.№ 16404/2022г. по описа на СРС.
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от съобщението следва да
отстрани нередовностите по молбата и изпълни указанията на съда , съгласно
обстоятелствената част на разпореждането, като в противен случай молбата
ще бъде върната, а производството –прекратено.
Да се издадат поисканите съдебни удостоверения след представяне на
проект от страната и заплащане на ДТ.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3