РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Айтос, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20252110200110 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на ДЪРЖАВНО
ПРЕДПРИЯТИЕ „УПРАВЛЕНИЕ И СТОПАНИСВАНЕ НА ЯЗОВИРИ“
/ДПУСЯ/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от *** – изпълнителен директор, чрез пълномощник В. В. –
старши юрисконсулт против Наказателно постановление (НП) № НЯСС
23/17.02.2025 година, издадено от Председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, с което за неизпълнение на задълженията
по чл. 190а, ал.2 във вр. чл. 190а, ал.1, т.3 от Закона за водите /ЗВ/ и на
основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ на жалбоподателя е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2000,00 /две хиляди/лева, по 1000,00 лева за всяко едно от нарушенията,
описани в обстоятелствената част на постановлението.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното НП и наложените с него
наказания са неправилни и незаконосъобразни. Счита, че АНО при образуване
н адм. преписка е допуснал съществени нарушение на процесуалния закон,
поради което и моли за отмяна на обжалваното НП. В условията на
евентуалност се позовава на маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН.
1
В съдебно заседание жалбоподателят ДП“УСЯ“, редовно
призован, не изпраща упълномощен представител. Не ангажира
доказателства.
Въззиваемата страна, редовно призована, също не се представлява
в съдебно заседание. Чрез пълномощник Е. В. – З. изпраща писмено
становище за неоснователност на жалбата, поради което и моли за оставянето
и без уважение, с потвърждаване на обжалваното НП. Представя
доказателствата, събрани в хода на административно наказателното
производство по повод издаване на обжалваното постановление.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по
делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния
контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН и е процесуално допустима.
Не е спорно, че представители на ДАМТН извършили проверка на
състоянието на язовир ***, находящ се в поземлен имот № 12303.148.7 в
землището на ***, предоставен за стопанисване на Държавно предприятие
„Управление и стопанисване на язовири“.
За проверката е съставен Констативен протокол № 06-01-
156/12.12.2023 г. и с него е дадени задължителни предписания по
осъществяване на безопасна техническа експлоатация, а именно: 1.Да се
премахне храстовидната и дървесната растителност по водния, въздушния
откос и отводняващия канал на преливника; 2. Да се извършат ремонтно-
възстановителни работи на затворния орган на основния испускател, със
срок за изпълнение за двете предписания - 17.06.2024г. Указано е, че за
изпълнението на дадените задължителни предписания отговорността е на
собственика на язовира.
Видно от представената по делото Заповед № 2010-424/10.06.2024г. на
председателя на ДАМТН, задължителните предписания в констативния
протокол са дадени от надлежно оправомощени от председателя на ДАМТН
длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ – инспектори В.
А. и Д. Д..
Със съдържанието на констативния протокол е запознат инж.И. К., ТП
2
Бургас ДП“УСЯ“ представител на собственика, видно от направеното в
протокола собственоръчно отбелязване.
На 23.07.2024 г. св.Д. М. и неин колега – В. А. извършили проверка на
язовир *** без присъствието на представител на ДП“УСЯ“, въпреки надлежно
връченото уведомление за предстояща проверка.
За извършената проверка е съставен Констативен протокол № 06-01-
97/23.07.2024 г., в който са описани констатациите на проверяващите относно
състоянието на язовира, в това число и по отношение на дадените при
предходната проверка предписания, като се установило, че не са изпълнени.
Според показанията на свидетелите Д.М. и В.А. в съдебно заседание,
двамата са установиле, че не са изпълнени предписанията за премахване на
храстовидната и дървесна растителност по въздушния откос и отводящия
канал на преливника, както и за възстановяване изправното състояние на
спирателния кран.
За констатираното неизпълнение на задължителни предписания,
дадени в Констативен протокол № 06-01-156/12.12.2023 г., е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 06-006/09.09.2024 г. Актът е
съставен в присъствието на упълномощен представител на ДП“УСЯ“ – В.а Ц.
Ц. – Ръководител на териториално поделение – гр.Бургас.
В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят
не е представил писмените се възражения.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните по делото свидетели Д. Т. М. и В. В. А., които съдът цени като
непротиворечиви, както и от събраните по делото писмени доказателства.
От правна страна съдът приема следното:
При съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, обуславящи отмяна на последното.
Дадените предписания са за извършване на определени действия от
ДПУСЯ, поради липса на собственик на язовира. Установяването на
нарушенията е станало при повторна проверка на място и обход на язовира.
Липсва разпоредба, което да задължава АНО да извършва такава повторна
проверка в конкретен срок. Единствен коректив се явява разпоредбата на чл.
3
34 ЗАНН предвиждаща срок за започване на администраивно-наказателно
преследване - в срок от една година от извършването. В процесния случай
такава проверка за изпълнение на предписанията е била извършена на
23.07.2024 г. и именно от тогава започва да тече 3-месечният срок по чл. 34
ЗАНН и той е спазен.
Нарушението по чл. 190а, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗВ и обстоятелствата,
при които е извършено, са описани достатъчно пълно и ясно, както в акта,
така и в наказателното постановление, като фактическите констатации се
подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения при
съставянето на АУАН, според настоящия състав на съда не са допуснати и
съответно не дават основание за отмяна на НП. Възражението, че към
18.06.2024 г. срокът за изпълнение на предписанията е изтекъл, но проверка е
извършена не на посочената дата (18.06.2024г.) е ирелевантно, тъй като
проверката е извършена в по-късен момент - на 23.07.2024 г. от
представителите на ДАМТН, т.е. след около месец, при която е констатирано,
че дадените предписания: „1.Да се премахне храстовидната и дървесната
растителност по водния, въздушния откос и отводняващия канал на
преливника. 2.Да се извършат ремонтно-възстановителни работи на
затворния орган на основния испускател.“ не са били изпълнени. Логично
обоснова е извода, че след като един месец след изтичане на определения срок
е налице неизпълнение на предписанието, то и към датата след изтичане на
определения срок, е било налице неизпълнение. Извън това, изложеното не е
довело до ограничаване правото на жалбоподателя да организира защитата си
и да разбере в какво точно нарушение е обвинен със съставянето на АУАН.
Актът е съставен на 09.09.2024г., т.е. в срока по чл.34 ЗАНН, в присъствие на
упълномощен представител на нарушитела – В.а Ц..
На 17.02.2025 г. Председателя на ДАМТН издал срещу жалбоподателя
процесното наказателно постановление № НЯСС-236, с което на основание
чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ на ДПУСЯ е наложена имуществена санкция в
размер на общо 2000 лева, по 1000 лева, за неизпълнение на задължение по
чл. 190а, ал. 2 във вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ.
Предвид изложеното наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
4
Съгласно чл. 63д, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 109 от 2020, в сила от
23.12.2021 г.), в производството по обжалване на наказателно постановление
въззивният съд може да присъди разноски на страните. Уредбата препраща
към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК,
регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само
ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния
случай, представителят на наказващият орган, с депозираното на 06.05.2025 г.
становище е направил искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на
делото и своевременно направеното искане, жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на АНО страна сторените по делото разноски в размер на
80, 00 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Айтоският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС 23/17.02.2025
година, издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор, с което на ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „УПРАВЛЕНИЕ
И СТОПАНИСВАНЕ НА ЯЗОВИРИ“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от *** – изпълнителен директор, за
неизпълнение на задълженията по чл. 190а, ал.2 във вр. чл. 190а, ал.1, т.3 от
Закона за водите /ЗВ/ и на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2000,00 /две хиляди/ лева, по 1000,00 лева за всяко едно от нарушенията,
описани в обстоятелствената част на постановлението.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „УПРАВЛЕНИЕ И
СТОПАНИСВАНЕ НА ЯЗОВИРИ“, ЕИК ********* да заплати на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор - София сумата от 80,00
5
/осемдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6