Решение по гр. дело №3570/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2087

гр. Варна, 15.05.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.

 

при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3570 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от „А1 България“ ЕАД (с търговско наименование „Мобилтел“ до 18.05.2018г.), с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.В.Д. и М.М., чрез пълномощника им адв.В.П.Г. – АК София срещу Р.Д.М., с ЕГН ********** и адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение № 6490/11.08.2017г. по ч.гр.д.№ 11654/2017г. по описа на ВРС:

сумата от 121.99 лева /сто двадесет и един лева и стотинки/ - главница, незаплатени далекосъобщителни услуги за дължими суми по Договори за далекосъобщителни услуги – *** г. и *** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 10.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението,

сумата в размер на 596.16 лева /петстотин деветдесет и шест лева и шестнадесет стотинки/ – неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за далекосъобщителна услуга.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Твърди, че между страните бил сключен и валидно действал Договор с индивидуален клиентски номер *** от дата ***г., с който на ответника били предоставяни далекосъобщителни услуги.

През релевирания период ответникът не заплатил ползваните от него далекосъобщителни услуги, поради което договорът бил прекратен едностранно от ищеца на основание чл.54.12 от ОУ, а на ответника е начислена неустойка за предсрочно прекратяване, предвидена в т.5.3.1 от Приложение 1 към договора. По подадено от настоящия ищец заявление е образувано ч.гр.д.№ 11654/2017г. на ВРС, приключило с издадена в негова полза против ответника Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и за ищеца възникнал правен интерес от предявените в настоящето производство установителни искове.

Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК постъпил отговор от назначения на ответника особен представител.

Предявените искове се оспорват по основание и размер и се правят искания по доказателствата.

Въведено е възражение за изтекла погасителна давност за процесните вземания.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. С молба постъпила преди заседанието моли да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие и излага становище по същество на спора. Ответникът се представлява от особен представител, който оспорва предявените искове и моли за отхвърляне на същите.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

На ***г. между страните е сключен договор, по силата на който ищцовото дружество се задължило да предоставя на ответника електронни съобщителни услуги, при условията на договора и Общите условия за взаимоотношенията между „М.“ ЕАД и потребителите на съответната услуга и/или мрежа срещу заплащане на цена от страна на потребителя в съответствие с ползваните услуги /л.94-104/.

На ***г. е сключен нов договор между страните за предоставяне на електронни съобщителни услуги /л.106-128/.

По делото липсват доказателства и твърдения ответникът да е заплатил задължението по издадените от ищцовото дружество фактури в посочените в същите падежи.

Към доказателствения материал по делото са приети и общите условия на ищцовото дружество за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги /л.131-155/.

Липсват доказателства, а и твърдения от страна на ищеца,  да е отправяна покана и достигането на такава до ответницата и предоставяне на подходящ срок за изпълнение преди да бъде прекратен едностранно договора и начислени претендираните неустойки.

От ч.гр.д. №11654/2017г. по описа на ВРС се установява, че делото е образувано по заявление от ищеца и на 11.08.2017г. е издадена заповед № 6490/11.08.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника за процесните суми. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК и на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване дължимостта на вземанията посочени в заповедта за изпълнение.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Предпоставка за допустимост на предявения искове бе ищеца да е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесната сума, да му е издадена такава и заповедта за изпълнение да е редовно връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК. Наличието на посочените положителни процесуални предпоставки за разглеждане на предявените искове бе установено от ч.гр.д. №11654/2017г. по описа на ВРС.

С доклада по делото на основание чл.146 ГПК е разпределена доказателствената тежест с оглед изложените от страните твърдения и за уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е възложено да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на описания в исковата молба договор за мобилни услуги; прекратяването на договора за мобилни услуги, извършено едностранно от ищеца, включително изпращането и достигането на покана за доброволно плащане с определяне на подходящ срок за плащане и предупреждение, че след изтичането му договора ще бъде прекратен на ответника; наличието на валидна клауза за неустойка в договора, както и размерът на претендираните вземания.

Предвид, че истинността на представените с исковата молба писмени доказателства не е оспорени от ответника в предвидения в закона преклузивен срок, то следва да се приеме за доказано сключването на договор за предоставяне на мобилни услуги и изменението на същия на твърдените в исковата молба дати.

В представените справки за потребление, фактури и приложенията към тях подробно са дадени ползваните от ответника мобилни услуги и как е формирано задължението му към мобилния оператор и доколкото не се твърди неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в отчета на доставените на ответника мобилни услуги следва да се приеме, че същите са и доставени и се дължи заплащането им в уговорения между страните срок.

В този смисъл предявения иск за установяване дължимостта на вземане в размер на 121.99 лева, представляващо стойността на предоставени и незаплатени далекосъобщителни услуги се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.

Съгласно разпоредбата на  чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да бъде ангажирана отговорността на ответната страна на основание цитираната законова разпоредба, е необходимо да са налице следните предпоставки: да съществува задължение; това задължение да не е изпълнено; неустойката да е уговорена между страните по договора.

В т.54.12 от общите условия на ищцовото дружество е предвидена възможност за едностранно прекратяване на договора от страна на мобилния оператор при забава плащането на дължимите от абоната суми за период от повече от 124 дни, в който случай потребителя дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти според т.6.3 от договора между страните.

Прекратяването на действието на договора с едностранно волеизявление от изправната страна – доставчик на мобилни услуги преди изтичане на срока му представлява разваляне на договора, ако основанието за прекратяване на облигационната връзка е виновно неизпълнение на задължение от страна на потребителя. С оглед характера на насрещните престации /за продължително изпълнение/ развалянето на договора има действие занапред.

Липсват доказателства по делото договорът между страните да е прекратен по предвиденият в закона ред, едностранно от мобилния оператор, поради виновно неизпълнение от страна  на ответницата. С доклада по делото изрично е указано на ищеца, че не сочи доказателства покана за доброволно плащане с определяне на подходящ срок за плащане и предупреждение, че след изтичането му договора ще бъде прекратен да е изпратена и достигнала до ответника.

Предвид изложеното исковата претенция за установяване дължимостта на неустойка в размер на 596.16 лева се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, доколкото не се установи да са възникнали предпоставките за възникване на задължение на ответника за заплащане на неустойка по сключения между страните договор за мобилни услуги.

Отделно от горното следва да се отбележи, че при неизпълнението от страна на ответника  на задълженията и по договора, мобилният оператор е решил да се възползва от правото си да прекрати договора и заплащането на неустойка в размер на всички абонаментни такси до края на договора би надхвърлило присъщите на неустойката функции.

Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, а в случая и като неравноправна клауза по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение – т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. Уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на мобилни услуги, в размер на всички неплатени по договора абонаментни такси до края на срока му, излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, тъй като мобилният оператор по вече разваления договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, но без да се предоставя ползването на мобилни услуги, което води до неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост.

Предвид изхода от спора и при направено само от ищеца искане за присъждане на направени по делото разноски, такива следва да му бъдат присъдени според уважената част от предявените искове. Размерът на направените от ищеца разноски е 205 лева в заповедното производство и 455 лева в исковото производство. Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 34.82 лева в заповедното производство и 77.29 лева в исковото производство

Водим от горното, Варненският районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Д.М., с ЕГН ********** и адрес *** ДЪЛЖИ на „А1 България“ ЕАД (с търговско наименование „Мобилтел“ до 18.05.2018г.), с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** следната сума, за която е издадена Заповед за изпълнение № 6490/11.08.2017г. по ч.гр.д.№ 11654/2017г. по описа на ВРС:

сумата от 121.99 лева /сто двадесет и един лева и стотинки/ - главница, незаплатени далекосъобщителни услуги за дължими суми по Договори за далекосъобщителни услуги – *** г. и *** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 10.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 България“ ЕАД (с търговско наименование „Мобилтел“ до 18.05.2018г.), с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** срещу Р.Д.М., с ЕГН ********** и адрес *** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в размер на 596.16 лева /петстотин деветдесет и шест лева и шестнадесет стотинки/ – неустойка за предсрочно прекратяване на Договори за далекосъобщителни услуги – *** г. и *** г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 6490/11.08.2017г. по ч.гр.д.№ 11654/2017г. по описа на ВРС, като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА Р.Д.М., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „А1 България“ ЕАД (с търговско наименование „Мобилтел“ до 18.05.2018г.), с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** сумата от 77.29 лв. /седемдесет и седем лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща направени в настоящето производство разноски, както и сумата от 34.82 лв. /тридесет и четири лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 11654/2017г. по описа на ВРС,  на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: