Номер 12617.11.2020 г.Град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Русе
На 05.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
Секретар:Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно търговско дело
№ 20204501000371 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от И. С. А. от гр. Русе против Решение
№ 764 от 10.06.2020 г., постановено по гр. д. № 4171/2019 по описа на РРС, в
частта с която е признато за установено, че дължи на “И.Ф.” ЕООД сумата от
208,94 лв над 647,92 лв до пълния предявен от ищеца размер от 856,86 лв,
представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние
№ 201867/03.03.2018 г., както и сумата от 176,79 лв, представляваща
договорна/възнаградителна лихва за периода от 02.05.2018 г. до 26.02.2019 г.
Излага подробни оплаквания за неправилност на съдебния акт в обжалваната
част. Иска от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с
което да бъдат отхвърлени като неоснователни обжалваните претенции.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна “И.Ф.” ЕООД гр. С. е депозирала писмен отговор
по реда и в срока по чл. 263 ГПК, в която развива доводи за неоснователност
на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на РРС
в тази част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна
1
страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана
по същество – същата е основателна.
Настоящият въззивен състав намира за основателно направеното във
въззивната жалба възражение за недействителност на договора за кредит на
основание чл. 22 ЗПК поради неспазване изискванията на чл. 10, ал.1 ЗПК, а
именно сключването му във формат с размер на шрифта по-малък от 12.
Законодателят с нормата на чл. 10, ал.1 от ЗПК е въвел изискването договорът
да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните.
В случая видно от приетата съдебно-техническа експертиза договорът е
сключен в електронна форма при условията на ЗПФУР, файловете са във
формат .pdf и не позволяват да се редактират. Информацията от тях е
приложена изцяло към делото и съдържанието съвпада. При използването на
специализиран софтуер за разчитане на текст, се визуализира информация за
вида и размера на шрифта като се установява, че същият е Calibri - 9,5, но тъй
като при определянето на размера на шрифта се налага конвертиране на
файла от PDF, то тези посочени размери са приблизителни и не могат да се
определят с точност, тъй като е възможно да има минимално отклонение. В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че при установения 9,5 вариант
отклонението може да бъде около 0,5, т.1, т.е. в рамките на 10, 11, но не и
повече. По отношение на Общите условия е възможно също отклонение
около 0,5 – 1. За да се гарантира 100 % размерът е необходимо да се
предостави файлът в работен режим преди да бъде конвертиран, а това към
настоящия момент не е възможно.
Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между
страните се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл.10, ал.1 и чл. 11,
ал. 1, т. 10, и т. 20 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите
за този тип сделка правни последици.
С оглед нормата на чл. 23 ЗПК, който намира приложение към спора,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
2
други разходи по кредита, т.е. длъжникът дължи да възстанови на кредитора
чистата стойност на предоставения финансов ресурс. Чистата стойност на
кредита е в размер на 1 000,00 лева, по който са платени 352,08 лв,
представляващи сбор от извършените погасителни вноски. От тук следва, че
остава задължение за главница в размер на 647,92 лв, ведно със следващата се
лихва за забава върху тази сума, считано от 12.03.2019 г. /датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното
изплащане на задължението, до който размер искът се явява основателен и
следва да бъде уважен. В останалата част, исковете на ищеца за заплащане на
възнаградителна лихва по договора в размер на 176,79 лв за периода от
02.05.2018 г. до 26.02.2019 г. 1 144,70 лв на основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД са
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира предявения иск с
правно основание чл. 422 ГПК за частично основателен до посочения размер
от 647,92 лв - част от главницата по издадена заповед за изпълнение, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението. За разликата от тази сума до
пълния заявен размер от 856,86 лв решението на РРС следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на правния спор следва да бъдат присъдени в тежест
на ответната страна направените от въззивния жалбоподател разноски по
делото, както и да бъде променено съответно първоинстанционното решение
в частта за разноските съобразно отхвърлената част от претенцията.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 764 от 10.06.2020 г., постановено по гр. д. №
4171/2019 по описа на РРС, в частта с която е признато за установено по
отношение на И. С. А. , ЕГН:********** от гр. Русе, че дължи на “И.Ф.”
ЕООД гр. С., ЕИК *** сумата над 647,92 лв до пълния предявен от ищеца
размер от 856,86 лв, представляваща главница по Договор за предоставяне на
3
кредит от разстояние № 201867/03.03.2018 г., както и сумата от 176,79 лв,
представляваща договорна/възнаградителна лихва за периода от 02.05.2018 г.
до 26.02.2019 г. като неоснователно, за които суми е издадена заповед №
764/22.03.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№1489/2019 г. по описа на РС Русе, както и В ЧАСТТА, с която И. С. А.
, ЕГН:********** от гр. Русе е осъдена да заплати на “И.Ф.” ЕООД ЕИК ***
разноски по ч.гр.д. .№1489/2019 г. на РРС над сумата от 78,75 лв и разноски
по гр.д. № ********* г. на РРС над сумата от 551,25 лв съобразно уважената
част от исковете, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “И.Ф.” ЕООД гр. С. ЕИК *** към
А.Н.К., ЕГН: *** от гр. Русе, установителни искове по чл. 422 вр. чл. 415
ГПК, за сумата над 647,92 лв, представляваща главница по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 201867/03.03.2018 г., както и сумата
от 176,79 лв, представляваща договорна/възнаградителна лихва за периода от
02.05.2018 г. до 26.02.2019 г.за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№1489/2019 г. по описа на
РС-Русе.
ОСЪЖДА “И.Ф.” ЕООД гр. С., ЕИК ***, да заплати на И. С. А. от
гр. Русе, ЕГН:********** сумата от 300,00 лева, представляваща разноски в
производството пред РОС, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5