Решение по дело №25890/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6466
Дата: 14 юни 2022 г.
Съдия: Деница Николаева Урумова
Дело: 20211110125890
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 6466
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110125890 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск „ФИРМА, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, представлявано от ИМЕ с който е поискало да бъде установено по отношение на
ответника Н. Б. Н., ЕГН **********, с адрес АДРЕС че същия дължи на ищеца сумата от
41,40 лв., представляваща главница по Договор за телекомуникационни услуги от
05.04.2014г., сключен между Н. Б. Н. и ФИРМА, вземането по който последното е
прехвърлило на „СГ ФИРМА ООД, а то своя страна го е прехвърлило в полза на „ФИРМА,
с Договор за продажба на вземания от 26.08.2019г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК -
08.09.2020 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 05.04.2014г. между Българска телекомуникационна
компания" ЕАД и ответника е сключен Договор за телекомуникационни услуги, с който са
предоставени фиксирани гласови услуги за тел. Пост 02/828 11 72, със срок на договора 24
месеца. Съгласно фактура №12289990825/08.07.2017г., за отчетен период от 08.07.2017г. до
07.08.2017г., към настоящия момент ответника не е заплатил сумата от 13,80 лв., съгласно
фактура №**********/08.08.2017г., за отчетен период от 08.08.2017г. до 07.09.2017г., към
настоящия момент ответника не е заплатил сумата от 13,80 лв. и съгласно фактура
№**********/08.09.2017г., за отчетен период от 08.09.2017г. до 07.10.2017г., към настоящия
момент ответника не е заплатил сумата от 13,80 лв.
Поддържа се, че ищецът е закупил от „СГ ФИРМА ООД вземането му от ответника,
което от своя страна го е закупило от ФИРМА, за което е уведомен длъжника – ответник по
настоящето дело.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв. Оспорва иска по
основание и размер, като излага подробни съображения за неоснователност. Прави
възражение за погасителна давност на задължението.
Моли съда да отхвърли иска.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. Депозира писмено становище,
с което поддържа исковата молба.
1
Ответника, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който
поддържа писмения отговор. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски, за
което представят списък.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето ч.гр.д.№ 43117/2020 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 51,65 лв., представляваща главница по Договор
за телекомуникационни услуги от 05.04.2014г., сключен между ФИРМА и Н. Б. Н., като
вземането по договора е прехвърлено от ФИРМА в полза на „„ФИРМА, с Договор за
продажба на вземания от 26.08.2019г., ведно със законна лихва от 08.09.2020 г. до
изплащане на вземането, лихва в размер на 14,03 лв. за периода от 07.07.2017 г. до
27.04.2020 г. С възражение от 22.02.2021 г. ответникът е оспорил вземането с мотив, че не
дължи.
По делото е представено Допълнително споразумение към Договор за електронни
съобщителни услуги от 05.04.2014г., от което е видно, че ответника и ФИРМА са били
обвързани от облигационно правоотношение по доставка на далекосъобщителни услуги за
кл. №10744344001, като с Договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г., ведно с
Приложение №1, потвърждение за сключена цесия, Договор за прехвърляне на вземания от
26.08.2019г., ведно с Приложение №1, вземанията по договора за прехвърлени на ищеца.
Представени са 2 бр. уведомления за цесия до ответника.
Съгласно месечна сметка №12289990825/08.07.2017г. за кл. №10744344001, за
периода 08.07.2017г.-07.08.2017г. дължимата сума за месечен абонамент е в размер на 13,80
лв. с ДДС. Посочен е краен срок за плащане 05.08.2017г.
Съгласно месечна сметка №**********/08.08.2017г. за кл. №10744344001, за периода
08.08.2017г.-07.09.2017г. дължимата сума за месечен абонамент е в размер на 13,80 лв. с
ДДС. Посочен е краен срок за плащане 05.09.2017г.
Съгласно месечна сметка №**********/08.09.2017г. за кл. №10744344001, за периода
08.09.2017г.-07.10.2017г. дължимата сума за месечен абонамент е в размер на 13,80 лв. с
ДДС. Посочен е краен срок за плащане 06.10.2017г.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че посочените в
исковата молба услуги са реално ползвани от абоната, като използваната услуга от абоната е
вярно регистрирана от информационните системи и е отбелязана в месечните сметки.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане, искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
По делото безспорно се установи, че между „БТК“ ЕАД и ответника на 05.04.2014г. е
бил сключен договор за телекомуникационни услуги с избран абонаментен план VIVACOM
Mega Fix за 24 месеца, при месечна абонаментна такса в размер на по 13,80 лв. Договорът е
подписан от ответника, подписът не е оспорен, поради което съдът намира, че страните са
били обвързани от посоченото правоотношение, като съгласно договореното на стр. 3 от
споразумението, абзац трети, след посочения срок на същото, страните са договорили, след
изтичане на 2-годишния срок, ако абоната не е отправил едностранно 30-дневно писмено
предизвестие за прекратяване на споразумението, то автоматично продължава за
неопределен срок. В този смисъл са неоснователни възраженията на ответника, че договора
е прекратен.
В отговора на исковата молба е направено изрично оспорване на активната
материална легитимация на ищеца, което съдът намира за неоснователно. Видно от
представените по делото доказателства, вземанията на „БТК“ ЕАД по договор за
телекомуникационни услуги с ответника, за което са издадени процесните три фактури, са
прехвърлени първоначално на „С.Г.ФИРМА ООД с Договор за прехвърляне на вземания от
2
16.10.2018г., а после „С.Г.ФИРМА ООД е прехвърлило същите на ищеца с Договор за
прехвърляне на вземания от 26.08.2019г. Представени са и потвърждение за извършената
цесия от цедента по чл. 99, ал. 3 и пълномощни, изхождащи от цедентите, с които се
упълномощават цесионерите да уведомят длъжниците от тяхно име за извършеното
прехвърляне. Действително по делото липсват доказателства цесията да е съобщена на
ответника. Въпреки това съдебната практика приема безпротиворечиво, че съдът следва да
вземе предвид по реда на чл.235, ал.3 ГПК съобщаването на цесията с връчване на препис от
исковата молба. В случая уведомление за прехвърляне на вземането е приложено към
исковата молба и връчено на ответника с разпореждането по чл.131 ГПК и преписите от
исковата молба и останалите приложения към нея. С оглед на това ищеца се явява
материалноправно легитимиран да търси установяване дължимостта на сумите по
издадената заповед за изпълнение.
Месечните абонаментни такси се дължат независимо от ползваните услуги по
сключения договор. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
използваната услуга от абоната е вярно регистрирана от информационните системи и е
отбелязана в месечните сметки, поради което предявения иск се доказва и по размер
(13,80х3= 41,40 лв.).
От страна на ответника е направено възражение за погасяване на вземането на ищеца
по давност, което е неоснователно. С оглед задължителната практика на ВКС /ТР№3/2012г.
по т.д.№ 3/2011г. ОСГК/, задълженията се погасяват с тригодишна давност. Непогасени по
давност са вземанията, които са станали изискуеми три години преди датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, т.е станалите изискуеми след 08.09.2017г. С оглед на това и на
посочените в месечните сметки краен срок за плащане съответно на 05.08.2017г., на
05.09.2017г. и на 06.10.2017г., следва да се направи извод, че първите две са погасени по
давност, предвид разпоредбата на чл.114 ЗЗД, съгласно която давността започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо, тъй като заявлението по чл. 410 ГПК е
подадено на 08.09.2020 г. и погасени по давност са всички вземания, станали изискуеми
преди 08.09.2017г. В случая обаче следва да се има предвид, че за периода от 13.03.2020 г.
до 13.05.2020 г. давност не е текла по време на обявеното с Решение на НС от 13.03.2020 г.
извънредно положение, като съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП (Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение) и за преодоляване на
последиците, ЗИД на Закона за здравето, за срока от 13.03.20г. до отмяна на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправни субекти. Извънредното положение е отменено на
13.05.2020 г. /ДВ, бр. 44/13.05.2020 г./, предвид на което давностният срок и по трите
месечните сметки изтича след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 08.09.2020г.
Предвид гореизложеното съдът намира предявените искове за основателни и като
такива следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора, ищеца има право на разноски. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
С Определение №5721/03.10.2021г. съдът е прекратил производството по предявения
иск за лихва в размер на сумата от 14,03 лв., поради което за този иск разноски, както в
исковото, така и в заповедното не следва да се дължат. Доколкото обаче искането за
допускане на експертиза е направено след прекратяване на производството по иска за лихва,
сумата следва да бъде присъдена изцяло. Или ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените в исковото производство разноски в общ размер от 500 лв., от които 50
лв. за заплатена ДТ, 300 лв. за депозит за екпертиза и 150 лв. за адвокатско възнаграждение.
Съразмерно с предявената частична претенция по иска за главница от тази по заповедното
производство (51,65 лв.), ответника дължи и сумата от 120,23 лв. направени разноски за адв.
възнаграждение по ч.гр. д. №43117/2020г. на СРС.
Следва да бъде оставено без уважение искането на ответника за присъждане на
направените по делото разноски.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Б. Н., ЕГН **********, с
адрес АДРЕС че дължи на ФИРМА, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, представлявано от ИМЕ сумата от 41,40 лв. /четиридесет и един лева и 41
стотинки/, представляваща дължими суми по фактура №12289990825/08.07.2017г., фактура
№**********/08.08.2017г. и фактура №**********/08.09.2017г., по Договор за
телекомуникационни услуги от 05.04.2014г., сключен между Н. Б. Н. и ФИРМА, вземането
по който последното е прехвърлило на „С.Г. ФИРМА ООД, а то своя страна го е
прехвърлило в полза на „ФИРМА, с Договор за продажба на вземания от 26.08.2019г.,
ведно със законната лихва от 08.09.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК) до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н. Б. Н., ЕГН **********, с адрес АДРЕС да заплати на „ФИРМА,
ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано от ИМЕ
сумата от 620,23 лв. /шестстотин и двадесет лева и 23 стотинки/, представляваща
направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 43117/2020 г. по описа на
СРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Б. Н. да бъде осъден ищеца „ФИРМА,
да й заплати направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 43117/2020 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4