№ 977
гр. Шумен, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Елена Вл. Пенчева
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Гражданско
дело № 20223630101809 по описа за 2022 година
Производство за делба във фаза на извършването й.
С решение № 161/09.03.2023 г., постановено по настоящото дело, влязло в сила на
04.04.2023 г., съдът е допуснал до делба следните недвижими имоти, находящи се в с. Царев
брод, обл. Шумен: 1. Поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот с.
Царев брод, ул. *** № 7, с площ 1507 кв.м, трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), със съседи:
78104.501.334; 78104.501.955; 78104.501.336; 78104.501.342; 2. Сграда с идентификатор ***
със застроена площ 97 кв.м, брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна;
3. Сграда с идентификатор ***.2, със застроена площ 38 кв.м, брой етажи 1, предназначение:
селскостопанска сграда; при квоти на участие в прекратяваната съсобственост: 1/2 (една
втора) идеална част за С. З. и 1/2 (една втора) идеална част за М. А.. Със същото решение, до
делба между страните са допуснати и следните движими вещи: лек автомобил, марка *** с
рег. № ***, рама № VF7MFNFU165647425, двигател № 1076092, цвят небесно син металик;
лек автомобил, марка *** с рег. № ***, рама № SB1KX28E10E026422, двигател № 0252196,
цвят светло сив металик, телевизор марка *** модел „TX-32G310E“; готварска печка марка
*** модел „6410А“; аспиратор марка ***; спалня с гардероб, 2бр. нощни шкафчета и
скрин; ратанови мебели – масичка, канапе и стол; портманто; модулна кухня ***; трапезна
маса с размери 30/75/80 см; бойлер марка ***; аспиратор; диван; модулна секция; при квоти
на участие в прекратяваната съсобственост: 1/2 (една втора) идеална част за С. З. и 1/2 (една
втора) идеална част за М. А..
В първото по делото заседание след допускане на делбата, М. А. прави искане за
1
възлагане на процесния недвижим имот, на основание чл. 349, ал. 1 от ГПК.
С. З. предявява искане за вземане срещу ответника с правно основание чл. 346 от
ГПК вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС, за сумата 72,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на молбата – 18.05.2023 г., до окончателното изплащане,
представляваща стойността на участието на М. А. в тежести от общата недвижима вещ –
платени задължения, представляващи данъци и такси за периода 2022 г. – 2023 г.
М. А. предявява искане за вземане срещу ищцата с правно основание чл. 346 от ГПК,
за сумата 151,76 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на молбата – 18.05.2023 г., до окончателното изплащане, представляваща стойността на
участието на С. З. в тежести от общата недвижима вещ – платени задължения,
представляващи консумирана вода в процесния имот за периода 07.12.2021 г. – 01.06.2022 г.
М. А. предявява искане за вземане срещу ищцата с правно основание чл. 346 от ГПК
за сумата 122,62 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на молбата – 18.05.2023 г., до окончателното изплащане, представляваща стойността на
участието на С. З. в тежести от общата недвижима вещ – платени задължения,
представляващи доставена електрическа енергия в процесния имот за периода 07.12.2021 г.
– 01.06.2022 г.
М. А. предявява искане за вземане срещу ищцата с правно основание чл. 346 от ГПК
вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС, за сумата 68,51 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на молбата – 18.05.2023 г., до окончателното изплащане,
представляваща стойността на участието на С. З. в тежести от общата недвижима вещ –
платени задължения, представляващи платени данъци и такси за 2022 г.
М. А. предявява искане за вземане срещу ищцата с правно основание чл. 346 от ГПК
за сумата 3916,96 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на молбата – 18.05.2023 г., до окончателното изплащане, представляваща стойността на
участието на С. З. в тежести – платени задължения по договор за кредит от 21.10.2021 г. По
искане на ищеца по този иск, по делото е допуснато увеличение на размера му – до размер
на 5156,46 лева.
И петте искания по чл. 346 от ГПК са приети за разглеждане във втората фаза на
настоящата съдебна делба.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си – адвокат, изразява становище,
че възлагателната претенция на М. А. е основателна, поради което процесният недвижим
имот следва да бъде възложен на последния, като бъде осъден да заплати на ищцата
половината от установената му пазарна стойност, за уравнение на дяловете. Намира, че
касателно движимите вещи следва да бъде извършено разпределение по чл. 353 от ГПК,
като на З. бъдат възложени вещите, описани в дял първи от заключението на вещото лице,
тъй като тя ползва лекия автомобил, поставен в този дял. По отношение на претенциите за
сметки, счита, че предявената от нея е основателна, а тези – от ответника – неоснователни.
Излага, че искането за присъждане на суми, платени от А. по договор за кредит е
2
неоснователно, тъй като получените въз основа на договора суми не били използвани за
семейни цели. Моли, предявените срещу нея искания да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира плащане на направените по делото разноски.
Съделителят М. А., чрез пълномощника си – адвокат, счита, че обсъжданият
недвижим имот следва да бъде възложен в негов дял, тъй като са налице всички условия,
предвидени в разпоредбата на чл. 349, ал. 1 от ГПК. Намира, че процесните движими вещи
следва да бъдат разпределени от съда, като в негов дял бъдат възложени вещите, описани от
вещото лице в дял втори от заключението му. Изразява становище, че всички приети по
делото искания по сметки, вкл. и това на ищцата, са основателни и доказани. Касателно
претенцията му за плащане на суми, представляващи платени суми по договор за кредит,
излага, че чрез същия били рефинансирани предходни задължения на съпрузите по други
договори за кредит, като всички те били използвани за семейни нужди, като подробно
изброява дейностите, за които са плащани суми от тях. Моли, всички претенции по сметки
да бъдат уважени, като му бъдат присъдени деловодните разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
До делба са допуснати следните недвижими имоти: 1. Поземлен имот с
идентификатор ***, с адрес на поземления имот с. Царев брод, ул. *** № 7, с площ 1507
кв.м, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
ниско застрояване (до 10 м), със съседи: 78104.501.334; 78104.501.955; 78104.501.336;
78104.501.342; 2. Сграда с идентификатор *** със застроена площ 97 кв.м, брой етажи 2,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; 3. Сграда с идентификатор ***.2, със
застроена площ 38 кв.м, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда, при квоти:
1/2 ид. част за С. З. и 1/2 ид. част за М. А.. С цитирания съдебен акт, до делба са допуснати и
слените движими вещи: лек автомобил, марка *** с рег. № ***, рама №
VF7MFNFU165647425, двигател № 1076092, цвят небесно син металик; лек автомобил,
марка *** с рег. № ***, рама № SB1KX28E10E026422, двигател № 0252196, цвят светло сив
металик, телевизор марка *** модел „TX-32G310E“; готварска печка марка *** модел
„6410А“; аспиратор марка ***; спалня с гардероб, 2бр. нощни шкафчета и скрин; ратанови
мебели – масичка, канапе и стол; портманто; модулна кухня ***; трапезна маса с размери
30/75/80 см; бойлер марка ***; аспиратор; диван; модулна секция; при квоти на участие в
прекратяваната съсобственост: 1/2 идеална част за С. З. и 1/2 идеална част за М. А..
Видно от приложената справка № 629164/17.05.2023 г., изд. от Агенция по
вписванията е, че М. А. не притежава друг недвижим имот освен процесния. По делото е
приложен приемо-предавателен протокол от 01.06.2022 г., от който се установява, че
съделителите, подписвайки го, се съгласили, че на тази дата З. предава владението върху
процесния недвижим имот на М. А.. От представените 2бр. приходни квитанции, изд. от
Община Шумен на 24.03.2021 г. се установява, че С. З. платила на общината дължими
местни данъци и такси в общ размер 41,82 лева. Съдът констатира от представените
фискални бонове, че на 22.07.2022 г. ответникът платил на „Водоснабдяване и канализация
3
– Шумен“ ООД сума в общ размер 163,40 лв. за задължения за доставена вода до адрес с.
Царев брод, ул. *** № 7, като целият отчетен период е от 12.03.2022 г. до 13.06.2022 г. По
делото са представени карнети, съставени от служител при „ВиК – Шумен“ ООД, от които
се установява, че за процесния имот на дата 07.12.2021 г. са вписани консумирани 18 куб.м
вода. Според приложените фискални бонове, издадени от „Енерго-про Варна“ ЕАД, в
периода 06.06.2022 г. – 12.08.2022 г. А. платил сума в общ размер 141,51 лв.,
представляваща задължение за плащане на консумирана електрическа енергия в обсъждания
недвижим имот. В документите е отразено, че електрическата енергия била консумирана
през периода 15.03.2022 г. – 14.06.2022 г. От приложените приходни квитанции №№ 18169 и
18170/01.02.2022 г., изд. от Община Шумен се установява, че ответникът платил сума в общ
размер 137,02 лв., представляваща задължения за данъци и такси за недвижимия имот и за
превозно средство. Видно от договор за кредит за текущо потребление от 21.10.2021 г. е, че
„Банка ДСК“ ЕАД предоставила в заем на М. А. сума в размер на 60000,00 лв., като
месечната вноска възлиза на 640,80 лева. Съдът констатира от извлечение за периода
01.12.2021 г. – 03.05.2023 г., изд. от „Банка ДСК“ ЕАД, че за цитирания период ответникът
погасил част от задълженията по договора в общ размер 10298,92 лева.
Съдът констатира от удостоверение рег. № 869000-17465/10.11.2023 г., изд. от ОД на
МВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“, че понастоящем съделителите притежават два леки
автомобила – предмет на делбата, като са описани и придобиваните от тях преди това
автомобили.
Разпитаният в съдебно заседание като свидетел Б.М излага, че като служител на
„ВиК – Шумен“ ООД гр. Шумен извършва отчитането на водомерите в с. Царев брод, обл.
Шумен. В това си качество през м. ноември 2021 г. посетил имота, находящ се на адрес ул.
*** № 7, като показанията били за ползвани 108 куб. м вода. Поради това, по молба на М.
А., свидетелят започнал да вписва по 18 куб.м вода за следващите месеци. Сочи, че макар да
е длъжен да посещава домовете ежемесечно, през месеците януари, февруари и март, не го
прави.
Свидетелят В.Х излага, че е съсед на съделителите от години. Описва наблюденията
си за извършвани ремонтни дейности в имота, като за тях обаче, не била ползвана „фирма“.
Сочи, че е в изключителни лоши отношения с ответника, като няколко пъти е подавал
сигнали срещу него в полицията. По делото, в качеството на свидетел е разпитан и Л. З
/баща на ищцата/, който излага, че в имота през годините били извършвани ремонтни
дейности с помощта на приятели на семейството. Описва извършвани от него плащания за
купуване на дограми, за дентални услуги на дъщеря му и на внука му.
Разпитаните по искане на ответника свидетели П.К, С. А. /син на страните/ и С. А.
/баща на ответника/ излагат, че за всички извършени в жилището ремонтни дейности,
плащанията били извършвани от М. А.. С. А. описва, че основно баща му плащал нужните
дентални услуги, но се случвало и майка му да върши това.
Съгласно заключението от 13.09.2023 г. на съдебно-техническата експертиза,
назначена по делото, описаният имот е неподеляем съобразно квотите на страните, като
4
пазарната му стойност към 21.09.2023 г. възлиза на 127 904,00 лева.
Съобразно заключението от 11.05.2023 г. на вещото лице по приетата съдебно-
техническа експертиза, неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно и
безпристрастно дадено, допуснатите до делба движими вещи са реално делими на два
приблизително равни по стойност дяла в натура. Въз основа на цитираното заключение, е
съставен и предявен на страните проект за разделителен протокол, съгласно който:
Дял първи включва лек автомобил марка *** с рег. № ***, рама №
SB1KX28E10E026422, двигател № 0252196, цвят светло сив металик и ратанови мебели –
масичка, канапе и стол, като пазарната стойност на движимите вещи, съставляващи дял
първи възлиза на 4680,00 лв.
Дял втори се състои от: лек автомобил, марка *** с рег. № ***, рама №
VF7MFNFU165647425, двигател № 1076092, цвят небесно син металик; телевизор марка ***
модел „TX-32G310E“; готварска печка марка *** модел „6410А“; аспиратор марка ***;
спалня с гардероб, 2бр. нощни шкафчета и скрин; портманто; модулна кухня ***; трапезна
маса с размери 30/75/80 см; бойлер марка ***; аспиратор; диван; модулна секция. Общата
стойност по пазарни цени на включените в дял втори движими вещи е 4620,00 лева.
Според заключението по изготвената съдебно-икономическа експертиза от
10.11.2023 г., на 21.10.2021 г. М. А. усвоил заем от „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 60000,00
лева. Част от тази сума – в размер на 51 311,85 лв. е послужила за рефинансиране
/погасяване/ на задължения по три договора за кредит; изтеглена е сума в размер на 7000,00
лв., извършено е плащане чрез ПОС-терминал в размер на 1590,00 лв. и са платени банкови
такси в размер на 98,15 лева. Вещото лице описва подробно получените от ответника през
периода 2011 г. – 2023 г. заеми от страните от посочената банка. Заключава, че за периода от
01.12.2021 г. до изготвяне на заключението месечните вноски за погасяване на кредита са
плащани от М. А..
По делото е изготвена и СТЕ от 15.11.2023 г., според заключението по която
пазарната стойност на извършените в имота СМР възлиза общо на 45645,00 лева.
Досежно направеното искане с правно основание чл. 349, ал. 1 от ГПК за
възлагане на процесния недвижим имот:
М. А. предявява искане с правно основание чл. 349, ал. 1 от ГПК за възлагане на
процесния недвижим имот. Съгласно цитираната разпоредба, ако неподеляемият имот е
жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, и бившият
съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на
децата от брака, няма собствено жилище, съдът може да го постави в негов дял. В случая,
процесният недвижим имот е неподеляем и е жилище, което е било съпружеска
имуществена общност. Действително, до делба са допуснати дворно място, представляващо
поземлен имот, обсъжданото жилище и селскостопанска сграда. Под „жилищен имот“, по
смисъла на чл. 349, ал. 1 от ГПК, следва да се разбира целият допуснат до делба имот –
дворно място, с построените в него жилищна сграда и селскостопанска постройка, като
5
определящо е значението на жилищната сграда, тъй като мястото е предназначено за
жилищно застрояване. Тоест, при обсъждане на предпоставките за възлагане на имота,
следва да се съобразява целия недвижим имот – жилищна сграда с дворно място и
обслужваща постройка. Доказа се, по силата на Решение № 353/09.05.2022 г., влязло в сила
на 15.06.2022 г. родителските права по отношение на роденото от брака дете С. А. били
предоставени на бащата. Установи се, че последният не притежава друго жилище.
Предвид гореизложеното, настоящият състав приема, че са налице всички
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 349, ал. 1 от ГПК и процесният недвижим
имот следва да бъде възложен в дял на М. А..
За уравняване на дяловете, М. А. следва да заплати на С. З. сума в размер на 63
952,00 лв., ведно със законната лихва, в срок от шест месеца, считано от влизане на
решението в сила. На ответника следва да бъде указано, че при неизплащане на сумите за
уравняване на дяловете в срок, решението се обезсилва по право, а имотът се изнася на
публична продан.
На ищцата следва да бъде указано, че за вземането си за уравняване на дяловете може
да впише законна ипотека.
Относно движимите вещи:
Съгласно разпоредбата на чл. 353 от ГПК, съдът може да извърши делбата като
разпредели имотите/вещите без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето
на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Невъзможността е налице, когато не е
възможно да се съставят толкова дялове, колкото са съделителите, за да се тегли жребий.
Неудобство съществува, когато частите на страните са неравни и при теглене на жребие
имотите следва да се раздробят твърде много. Съдът счита, че в конкретния случай е налице
неудобство поради установеното по делото фактическо ползване от всеки от бившите
съпрузи на притежаваните от тях два леки автомобила и ползваните от страна на М. А. и
непълнолетният син на страните на процесни вещи, представляващи част от домакинството
на жилището. В тази насока е и волята на всяка от страните по делото. Предвид
гореизложеното, съдът намира, че движимите вещи, включени в дял първи от заключението
на вещото лице, на основание чл. 353 от ГПК, следва да бъдат поставени в дял на С. З.; а
движимите вещи, включени в дял втори от заключението – в дял на М. А.. За уравняване на
дяловете относно движимите вещи, С. З. следва да бъде осъдена да заплати на М. А. сума в
размер на 30,00 лева.
Досежно предявените между страните искания по сметките по реда на чл. 346 от
ГПК:
И петте, приети за съвместно разглеждане в настоящото производство искания по
сметки от съделителите се базират на нормата на чл. 30, ал. 3 от ЗС. Според същата, всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите от общата вещ съразмерно с частта си.
Процесният недвижим имот е притежаван от страните в режим на съпружеска имуществена
общност, като законодателят е предвидил в нормите на чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от СК, че
6
разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи и те
отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството.
Солидарността е налице и за всеки разход, независимо от размера му, който е свързан с
широките нужди на семейството. Принципът е, че платилият по време на брака съпруг не
може да предяви регресен иск срещу другия, тъй като и на двамата съпрузи е възложено
задължението да полагат грижи за обезпечаване благополучието на семейството. Може да се
добави и извода, че когато дълг за нуждите на семейството е заплатен със средства, които са
включени в общността, независимо кой от съпрузите е притежавал паричните знаци, с които
е станало плащането, регресът е немислим. Когато, обаче, фактическата раздяла между
съпрузите е прекъснала всякакви духовни, физически и икономически връзки между
съпрузите, горното правило е изключено, като при плащане само от единия съпруг, другия
се обогатява за негова сметка и подобна претенция е допустима.
В случая, макар да не са представени доказателства в тази насока, не се спори между
страните, че фактическата раздяла между С. З. и М. А. е настъпила през м. ноември 2021 г.,
като считано от 07.12.2021 г. ответникът бил отстранен от семейното жилище
/представляващо и процесния недвижим имот/, по силата на издадена по молба на ищцата
заповед за незабавна защита по гр.д. № 3227/2021 г. по описа на ШРС. С решението по
бракоразводното дело, водено между страните, родителските права по отношение на детето
на същите били предоставени на А., както и му било предоставено ползването на семейното
жилище. На 01.06.2022 г. страните съставили и подписали приемо-предавателен протокол,
отразяващ предаване на владението на имота между бившите съпрузи. Тоест, в периода
07.12.2021 г. – 01.06.2022 г. процесният недвижим имот бил ползван еднолично от С. З..
Именно за този период от време се отнасят предявените между страните искания по
сметките.
Относно предявеното от С. З. искане по сметките срещу ответника за извършени
разходи за плащане на данъци и такси за периода 2022 г. – 2023 г.:
Ищцата претендира, че извършила плащане на дължими данъци и такси за процесния
недвижим имот през 2022-2023 г. По делото, обаче, са представени приходни квитанции,
издадени от Община Шумен, удостоверяващи именно платени задължения от посочения
вид, като последната от тях е с дата 24.03.2021 г. и отразява плащане от З.. Както бе прието
по-горе, фактическата раздяла между страните е настъпила през м. ноември 2021 г. Тоест, по
изложените по-горе съображения, че по време на брака, регресен иск на платилия съпруг
срещу другия е недопустим, депозираната претенция следва да бъде отхвърлена. Искът е
допустим, но неоснователен, доколкото се твърди, че З. извършила плащане след
настъпилата фактическа раздяла – факт, недоказан по делото.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 30,
ал. 3 от ЗС, за сумата 72,00 лв., представляваща стойността на участието на М. А. в тежести
от общата недвижима вещ – платени задължения, представляващи данъци и такси за
периода 2022 г. – 2023 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Досежно предявеното от М. А. искане по сметките срещу ищцата за извършени
7
разходи за плащане на данъци и такси за 2022 г.:
Установява се, че на 01.02.2022 г. ответникът платил на Община Шумен сума в общ
размер 137,02 лв., представляваща задължения за данъци и такси за обсъждания недвижим
имот и за едно от притежаваните от страните МПС. Тоест, по време на фактическата раздяла
между бившите съпрузи и при състояние на прекъсната връзка между същите, следва да се
приеме, че ищцата също следва да участва в тежестите за общо притежаваните вещи и
дължи на съсобственика си половината от платената от него сума. Поради това, претенцията
на А. срещу З. за плащане на стойността на участието й в тези тежести се явява изцяло
основателна. Ето защо, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сума в
размер на 68,51 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2023 г. до окончателното й
изплащане.
Касателно приетото за съвместно разглеждане искане по сметките от М. А.
срещу С. З. за платени задължения, представляващи доставена електрическа енергия в
процесния имот за периода 07.12.2021 г. – 01.06.2022 г.:
Както бе прието по-горе, в този период от време съсобствения между страните общ
имот бил ползван единствено от ищцата. Установи се, че М. А. платил на „Енерго-про
Варна“ АД сума в общ размер 141,51 лв. за консумирана електрическа енергия в процесния
имот в периода 15.03.2022 г. – 14.06.2022 г. Тоест, ищцата неоснователно се обогатила със
сума в размер на 122,62 лв. за ползвана единствено от нея електрическа енергия по времето,
когато тя ползвала имота, тъй като от общата сума следва да бъде приспадната половината
от дължимата за м. юни 2022 г. съобразно предаване на владението върху имота на
01.06.2022 г. Предвид изложеното, претенцията следва да бъде уважена, като З. бъде
осъдена да заплати на А. претендирата сума, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 18.05.2023 г. до окончателното й изплащане.
Относно приетото за съвместно разглеждане искане по сметките от М. А. срещу
С. З. за платени задължения, представляващи доставена и консумирана вода в
процесния имот за периода 07.12.2021 г. – 01.06.2022 г.:
И касателно това искане бе доказано ползването на имота единствено от ищцата и
плащане от страна на ответника на сума в общ размер 163,40 лв. Срещу претенцията на А.,
З. въвежда възражение, че не е консумирала вписаното в документите количество вода, като
то било доставено в предходен период, но по устна уговорка със служител на
водоснабдителното дружество, констатираните ползвани кубици вода били разпределени
през следващите месеци. Съдът намира това възражение за неоснователно. ВиК-услугите се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а
отчетените данни се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на
отчитане на водомерите. Тоест, карнетът представлява документ, доказващ посещенията в
имота и показанията на водомера към определена дата. Същият е частен свидетелстващ
документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила. В случая, ищцата, чрез
8
показанията на разпитания свидетел Б.М се домогва да опровергае вписванията от самия
него в нормативно предвиден документ. Настоящият състав не дава вяра на изложеното от
свидетеля, а на отразеното в карнета, съставляващо и изпълнение на служебните му
задължения. Ето защо, съдът приема, че през периода, в който в процесния имот живяла
единствено З., било консумирано именно отразеното в обсъждания карнет и издадените
фактури количество вода, платено от ответника.
Предвид горното, искът следва да бъде уважен, като З. бъде осъдена да заплати на А.
сума в размер на 151,76 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.05.2023 г. до
окончателното й изплащане.
Досежно предявеното от М. А. искане по сметките срещу ищцата за извършени
разходи за платени задължения по договор за кредит от 21.10.2021 г.:
Съобразно приетото по-горе, че фактическата раздяла между страните е настъпила
през м. ноември 2021 г., следва, че обсъжданото задължение към трето лице-банка е поето
от А. по време на брака между страните и все още по време на съвместното съжителство
между тях. Тоест, относимите към съпружеската имуществена общност норми на чл. 32 и чл.
21, ал. 3 от СК са приложими относно това поето задължение. Съдът намира за презумирано,
че паричните средства, получени въз основа на договора са били предназначени да задоволят
общи нужди на семейството. Още повече, голяма част от получената сума – в размер на
51311,85 лв. е послужила за рефинансиране – погасяване на предходни задължения по
сключени договори за кредит. По отношение на тези договори за кредит изцяло важат
разпоредбите, уреждащи съпружеската имуществена общност, вкл. и солидарността на
съпрузите. В тази насока, събраните чрез гласните доказателства данни относно различни,
извършвани от всеки от съпрузите по време на брака плащания са напълно ирелевантни по
изложените по-горе съображения и не оборват презумпцията на закона. Ето защо, следва да
се приеме, че извършвайки плащания по договора за кредит след момента на настъпилата
между бившите съпрузи фактическа раздяла, А. разполага с регресен иск срещу З., тъй като
е погасявал задължения с лични средства.
Установи се, че ищецът по този иск платил през периода 01.12.2021 г. – 03.05.2023 г.
сума в общ размер 10298,92 лв. Тъй като З. дължи половината от тази сума, то същата
следва да бъде осъдена да заплати на бившия си съпруг сума в размер на 5156,46 лв., ведно
със законната лихва върху нея, считано от 18.05.2023 г. до окончателното й изплащане.
Страните следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса върху стойността
на дяловете си, както следва: С. З. върху стойността на дела й, възлизащ общо на 68632,00
лв. – държавна такса в размер на 2745,28 лв., а М. А. върху стойността на дела му, възлизащ
общо на 132524,00 лв. – държавна такса в размер на 5300,96 лв.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати и следващите се държавни такси върху
всяка от цените на предявените претенции по сметките в общ размер 406,26 лв.: по 50,00 лв.
за отхвърлената й претенция и за уважените такива на ответника, представляващи вземания
за платени данъци и ползвани вода и електрическа енергия, както и 206,26 лв. за вземането
9
за плащания по договор за кредит.
По разпределението на разноските по делото:
Всяка от насрещните страни прави искане за присъждане на направените по делото
разноски. Списък по чл. 80 от ГПК на разноските се представя своевременно и от двете
страни.
Въпросите за отговорността за разноски на всяка от страните, направени във връзка с
иска за делба в двете й фази следва да бъдат решени в настоящото производство.
Ищцата С. З. е направила разноски в цялото двуфазно производство, касателно
допускане и извършване на делбата в размер на 1643,34 лв., включващи адвокатско
възнаграждение в размер общо на 1133,34 лв. /платено възнаграждение в първата фаза –
1000,00 лв. по иска за делба и 133,34 лв. във втората фаза, предвид липсата на изрични
уговорки в пълномощното/, платени депозити за вещи лица в размер на 500,00 лв. и за
издаване на съдебни удостоверения – 10,00 лв. Ответникът М. А. е направил разноски по
иска за делба в размер общо на 2305,00 лв., включващи адвокатско възнаграждение в размер
на 1800,00 лв. /платено в първата фаза на делбата/, платени депозити за вещи лица в размер
на 500,00 лв. и за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5,00 лева. Тоест, общият
размер на направените от страните разноски в делбеното производство, изключвайки тези
по обективно съединените претенции, възлиза на 3948,34 лв. Установи се, че стойността на
делбената маса се равнява на 201 156,00 лв. Или, направените разноски за 1,00 лв. от
делбената маса възлизат на 0,019628 лв. Според това, дължимите от всяка от страните
разноски, съобразно стойността на техния дял е, както следва: от С. З. – 1347,12 лв., а от М.
А. – на 2601,22 лв. Съдът като взе предвид описаните математически изчисления и
направените действителни разноски, счита, че М. А. следва да бъде осъден да заплати на С.
З. разноски по делбеното производство в размер на 296,22 лева.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените разноски по
предявените от него претенции във втората фаза на делбата в общ размер на 2575,00 лева.
На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, на съделителката С. З. – предявила иска за делба,
следва да бъде даден шестмесечен срок, считано от влизане в сила на настоящото решение,
да извърши отбелязването му в Служба по вписванията гр. Шумен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на М. С. А. с ЕГН
**********, с постоянен адрес с. Царев брод, обл. Шумен, ул. *** № 7, следните недвижими
имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с адрес на поземления имот с. Царев
брод, ул. *** № 7, с площ 1507 кв.м, трайно предназначение на територията – урбанизирана,
10
начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), със съседи: 78104.501.334;
78104.501.955; 78104.501.336; 78104.501.342;
2. СГРАДА с идентификатор ***.1, със застроена площ 97 кв.м, брой етажи 2,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна;
3. СГРАДА с идентификатор ***.2, със застроена площ 38 кв.м, брой етажи 1,
предназначение: селскостопанска сграда,
на стойност към 23.11.2023 г. 127 904,00 (сто двадесет и седем хиляди деветстотин
и четири) лева.
ОСЪЖДА М. С. А. с ЕГН ********** да изплати в шестмесечен срок, считано от
влизане на настоящото решение в сила, на С. Л. З. с ЕГН **********, с адрес с. Царев брод,
обл. Шумен, ул. *** № 9, за уравняване на дяловете, сума в размер на 63952,00 лева
(шестдесет и три хиляди деветстотин петдесет и два лева), заедно със законната лихва,
считано от влизане в сила на настоящото решение до датата на изплащането.
УКАЗВА, на основание чл. 7, ал. 1, изр. 2 от ГПК, на М. С. А., че при неизплащане
на сумата за уравняване на дела в законния шестмесечен срок считано от влизане в сила на
настоящото решение, на основание чл. 349, ал. 6 от ГПК, решението се обезсилва по право и
възложеният в дял имот се изнася на публична продан.
УКАЗВА, на основание чл. 349, ал. 3 от ГПК, на С. Л. З., че може да впише законна
ипотека за вземането си срещу М. А. за уравняване на дяловете.
На основание чл. 353 от ГПК, ПОСТАВЯ В ДЯЛ на С. Л. З. с ЕГН **********,
следните движими вещи:
1. Лек автомобил марка *** с рег. № ***, рама № SB1KX28E10E026422, двигател №
0252196, цвят светло сив металик – на стойност 4500,00 лв.;
2. Ратанови мебели – масичка, канапе и стол – на стойност 180,00 лв.
Обща стойност на дела – 4680,00 лева.
На основание чл. 353 от ГПК, ПОСТАВЯ В ДЯЛ на М. С. А. с ЕГН **********,
следните движими вещи:
1. Лек автомобил, марка *** с рег. № ***, рама № VF7MFNFU165647425, двигател №
1076092, цвят небесно син металик – на стойност 1900,00 лв.;
2. Телевизор марка *** модел „TX-32G310E“ – на стойност 170,00 лв.;
3. Готварска печка марка *** модел „6410А“ – на стойност 170,00 лв.;
4. Аспиратор марка *** – на стойност 75,00 лв.;
5. Спалня с гардероб, 2бр. нощни шкафчета и скрин – на стойност 1162,00 лв.;
6. Портманто – на стойност 90,00 лв.;
7. Модулна кухня ***, модел „Дарина“, цвят венге – на стойност 239,00 лв.;
11
8. Трапезна маса модел *** с размери 120/30/75/80 см – на стойност 131,00 лв.;
9. Бойлер марка *** – на стойност 82,00 лв.;
10. Аспиратор марка ***“, модел „Прадо“ 2М60– на стойност 30,00 лв.;
11. Диван модел *** – на стойност 366,00 лв.;
12. Модулна секция – на стойност 204,00 лв.;
Обща стойност на дела – 4620,00 лева.
За уравняване на стойностите на дяловете в движимите вещи, ОСЪЖДА С. Л. З.
с ЕГН ********** да заплати на М. С. А. с ЕГН ********** сума в размер на 30,00 лв.
(тридесет лева).
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Л. З. с ЕГН ********** против М. С. А. с ЕГН
********** иск с правно основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС, за сумата 72,00
лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на молбата –
18.05.2023 г., до окончателното изплащане, представляваща стойността на участието на М.
А. в тежести от общата недвижима вещ – платени задължения, представляващи данъци и
такси за периода 2022 г. – 2023 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С. Л. З. с ЕГН ********** да заплати, на основание чл. 346 от ГПК на М.
С. А. с ЕГН ********** сумата 151,76 лева (сто петдесет и един лев и 76 стотинки),
представляваща стойността на участието на С. З. в тежести от общата недвижима вещ –
платени задължения, представляващи консумирана вода в процесния имот за периода
07.12.2021 г. – 01.06.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.05.2023
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. Л. З. с ЕГН ********** да заплати, на основание чл. 346 от ГПК на М.
С. А. с ЕГН ********** сумата 122,62 лева (сто двадесет и два лева и 62 стотинки),
представляваща стойността на участието на С. З. в тежести от общата недвижима вещ –
платени задължения, представляващи доставена електрическа енергия в процесния имот за
периода 07.12.2021 г. – 01.06.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
18.05.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. Л. З. с ЕГН ********** да заплати, на основание чл. 346 от ГПК вр. чл.
30, ал. 3 от ЗС на М. С. А. с ЕГН ********** сумата 68,51 лева (шестдесет и осем лева и 51
стотинки), представляваща стойността на участието на С. З. в тежести от общата недвижима
вещ – платени задължения, представляващи платени данъци и такси за 2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 18.05.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. Л. З. с ЕГН ********** да заплати, на основание чл. 346 от ГПК на М.
С. А. с ЕГН ********** сумата 5156,46 лева (пет хиляди сто петдесет и шест лева и 46
стотинки), представляваща стойността на участието на С. З. в тежести – платени задължения
по договор за кредит от 21.10.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
18.05.2023 г. до окончателното й изплащане.
12
ОСЪЖДА С. Л. З. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Шумен държавна такса върху стойността на дела си, в
размер на 2745,28 лв. (две хиляди седемстотин четиридесет и пет лева и 28 стотинки).
ОСЪЖДА М. С. А. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Шумен държавна такса върху стойността на дела си, в
размер на 5300,96 лв. (пет хиляди и триста лева и 96 стотинки).
ОСЪЖДА С. Л. З. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ШРС, държавна такса върху отхвърления иск в размер на 50,00 лв.
(петдесет лева).
ОСЪЖДА С. Л. З. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ШРС държавна такса върху уважените искове, в общ размер 356,26
лв. (триста петдесет и шест лева и 26 стотинки).
ОСЪЖДА М. С. А. да заплати на С. Л. З. направените разноски по делбеното
производство делото в размер на 296,22 лв. (двеста деветдесет и шест лева и 22 стотинки).
ОСЪЖДА С. Л. З. да заплати на М. С. А. направените разноски по предявените от
него претенции във втората фаза на делбата в размер на 2575,00 лв. (две хиляди петстотин
седемдесет и пет лева).
На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, ДАВА шестмесечен срок на С. Л. З., считано от
влизане в сила на настоящото постановено по вписана искова молба решение, да извърши
отбелязването му в Служба по вписванията гр. Шумен.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
13