Определение по дело №894/2023 на Административен съд - Бургас

Делото е образувано по искова молба на Г.В.В., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Ловеч, предявена против ГД ”Охрана” към Министерство на правосъдието, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000лв., настъпили в резултат на извършено конвоиране, организирано от ответника на дата 13.03.2018г. от Затвора Бургас до Затвора София. Искът следва да се квалифицира като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Исковата молба е процесуално недопустима за разглеждане поради следните мотиви:

Видно от депозирания по делото писмен отговор от ответната страна, направено е възражение за наличие на висящо друго съдебно дело в Административен съд София град, образувано под № 10127/2022г., с идентични страни, предмет и период.

Съдът изиска служебна справка от Административен съд София град, придружена с копие на предявената пред този съд искова молба и други уточнения към нея.

При извършеното сравнение на фактическите основания, предмет, страни, период на предявения пред настоящия съд иск и този пред Административен съд София град, се констатира тяхната идентичност.

Видно от обстоятелствените части на двете искови молби, ищецът се позовава на идентични фактически основания, касаещи дейностите по неговото конвоиране, които, в иска пред Административен съд София град, касаят периода от 12.12.2017г. до 07.11.2022г., а настоящият иск касае извършен конвой само на дата 13.03.2018г., обхваната в горния период. И в двете производства ищецът се позовава на идентични факти – извършване на конвой от специализиран конвоен наряд от минимум 4-5 специализирани автомобила (керван), с постоянно включени всевъзможни звукови и светлинни сигнали, управление на автомобила с изключително стресово и рисковано темпо, с мръсна газ, предприемане на тройни изпреварвания, изпреварване в забранени участъци, вкл.завои. В резултат на така извършваните действия по конвоиране, и в двете съдебни производства ищецът претендира да е бил подложен на мъчителни, нечовешки и унизителни условия, в резултат на което е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в психически тормоз, репресия, стрес.

Ищецът изпрати становище вх. № 8179/09.08.2023г., видно от което посочва, че исковата молба пред Административен съд София град ще бъде оттеглена, с каквото право разполагал до приключване на съдебното дирене, но при извършена към настоящия момент служебна справка за движението на производството пред Административен съд София град се констатира, че то е висящо, с насрочено съдебно заседание на 16.10.2023г. от 11,20ч.

При тези фактически данни, при констатирана идентичност на страните, исков период, както и на въведените фактически основания, въз основа на които се претендира да е настъпило увреждането, следва да се приеме, че е налице хипотеза на чл.159, т.7 от АПК, съгласно която норма съдът прекратява образуваното съдебно производство, когато има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание. Разпоредбата е приложима вкл. и при наличие на образувано дело пред друг съд, пред който страната е упражнила правото на избор на местна подсъдност при предявяване на иска.

На основание изложените мотиви, Бургаският административен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба на Г.В.В., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Ловеч, предявена против ГД ”Охрана” към Министерство на правосъдието, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000лв., настъпили в резултат на извършено конвоиране, организирано от ответника на дата 13.03.2018г. от Затвора Бургас до Затвора София.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 894/2023г. по описа на Административен съд Бургас.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: