Решение по дело №13465/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3581
Дата: 9 юни 2025 г. (в сила от 9 юни 2025 г.)
Съдия: Петър Любомиров Сантиров
Дело: 20231100513465
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3581
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20231100513465 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 14065 от 17.08.2023 г., постановено по гр. д. № 41016/2022 г. по описа
на СРС, 70-ти състав, е отхвърлен предявения от „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу П. С. П. по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, за
установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника за сумата в размер
на 4623,65 лв., представляваща част от непогасена главница за периода от 08.06.2016 г. до
08.04.2018 г., цялата в размер на 14482,36 лв., за която сума е издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 34902/2021 г. по описа на СРС, 57 – ми състав.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца, чрез
пълномощника си – адв. А.К., с надлежно учредена представителна власт по делото, с
оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.
Поддържа, че уведомлението на длъжника е надлежно връчено най-късно с връчване на
препис от исковата молба, като е неправилен извода на първоинстанционния съд, че
ответника не е надлежно уведомена, съгласно чл. 99 ЗЗД, за настъпилата цесия. Счита, че
вземането не е погасено по давност. Моли съда да отмени решението в обжалваната част.
Претендира разноски.
Въззиваемият ответник - П. С. П. не е подал отговор на въззивната жалба и не взема
становище по същата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
1
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично основателна
по следните съображения:
Между страните по делото не съществува спор, а с отговора на искова молба
ответникът е признал, че на 08.04.2008 г. е сключил с Юробанк и Еф Джи България АД
договор за потребителски кредит, по силата на който е получил кредит в размер на 15000,00
лв.
По отношение на оплакването, касаещо надлежното връчване на уведомлението за
извършената цесия между цедента Юробанк и Еф Джи България АД и цесионера „ЕОС
Матрикс“ ЕООД от 18.01.2016 г. и Приложение № 1 към него, следва да се отбележи, че този
ефект е настъпил най късно с връчването на исковата молба и приложенията към нея на
длъжника. Това е така, тъй като към исковата молба е било приложени уведомление, че
вземането е прехвърлено, подписано от цесионера (л. 7 от делото пред СРС), както и
нотариално заверено пълномощно (л. 80 от делото на СРС), по силата на което „ЕОС
Матрикс“ ЕООД е упълномощена от цедента Юробанк и Еф Джи България АД да извършва
уведомяването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Смисълът на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД е
максимално да бъде охранен интересът на длъжника и да не се дава възможност на
кредитора да злоупотребява с правата, които получава чрез договора за цесия. В конкретния
случай кредиторът е направил опит да изпрати уведомление за сключения договор за цесия
лично до длъжника на посочения в договора за кредит адрес, приет и за адрес за
кореспонденция (л. 6 от делото пред СРС). Да се приеме в този случай, че длъжникът не е
надлежно уведомен за извършената цесия, означава, че му се дава възможност да черпи
права от собственото си неправомерно поведение, а кредиторът се поставя в невъзможност
да реализира вземането си в рамките на исковото производство, а това противоречи на
принципа за равенство на страните пред закона, закрепен в чл. 9 от ГПК. Настоящият състав
намира, че доколкото в закона не е предвидена специална форма за уведомяване на
длъжника за прехвърленото вземане, то е допустимо уведомлението да се извърши от
цесионера в качеството му на пълномощник на цедента /в този смисъл е и разрешението
дадено Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г., ІІІ Г.О. на ВКС, Решение №
156 от 30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г., ІІ Т.О. на ВКС/, което се споделя и от настоящия
състав на съда. Получаването от длъжника на уведомлението за извършената цесия в хода на
исковото производство е факт, който е от значение за спорното право и поради това следва
да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.
3 ГПК /в този смисъл Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о.,
ТК, Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. №2352/2013 г., ІІ т. о., ТК, Решение №
109 от 13.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 1050/2015 г., I т. о., ТК, Решение № 126 от 30.10.2020 г.
на ВКС по т. д. № 2042/2019 г., II т. о., ТК/.
Поради изложеното по-горе настоящият състав на съда приема, че с връчване на
исковата молба и приложените към нея книжа, длъжникът следва да се счита за уведомен за
извършената цесия, което обстоятелство на основание на основание чл.235,ал.3 от ГПК
съдът е необходимо да вземе предвид при решаване на делото .
Относно наведеното във въззивната жалба възражение за неоснователност на
направеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност на
задължението, както е приел СРС, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността тече от момента, в който задължението е изискуемо. В конкретния
случай ответникът е поел задължение да внася анюитетни вноски, включващи главница и
възнаградителна лихва за погасяване на задължението по договора за кредит, а крайният
падеж на договора на 08.04.2018 г. и същият е настъпил преди подаване на заявлението за
2
издаване на заповед по чл. 410 ГПК на 18.06.2021 г. Оплакването, че вземането на ищеца е
погасено по давност е неоснователно, тъй като теченето на погасителната давност се
прекъсва не с предявяване на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, а с подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – в случая 18.06.2021 г. – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК - „Искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение”). Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК съдържа фикция,
посредством която правните последици от настъпването на определен юридически факт се
прилагат към случай, в който такъв факт със сигурност не е настъпил. Този законодателен
подход се използва с оглед запазването или създаването на социална справедливост, когато е
оправдано (според законодателя) определени правни последици да настъпват в случаи, в
които правопораждащите ги юридически факти не са настъпили. Такъв е случаят с чл. 422,
ал. 1 ГПК. Моментът на подаване на исковата молба е известен, безспорно е, че той следва
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Но
законодателят е преценил, че за дата на подаване на исковата молба ще се счита датата на
подаване на заявлението, макар да е очевидно, че двете дати не съвпадат. Разпоредбата цели
да предзапази интересите на кредитора от изтичането на погасителната давност за вземането
му. Съгласно пък Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2023 г.,
при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с
различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта
на съответната вноска. Тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК е подадено на 18.06.2021 г. и доколкото първата погасителна вноска, предмет на
иска, е била изискуема на 08.07.2016 г., а последната на 08.04.2018 г., то петгодишната
погасителна давност по чл. 110 ЗЗД не е била изтекла по отношение на претендираната
главница.
Съгласно заключението на вещо лице по изслушаната ССчЕ, което настоящият състав
на съда намира за компетентно и обективно дадено, незаплатените от ответника вноски за
главница по Договора за кредит от 08.04.2008 г. за исковия период от 08.07.20216 г. до
08.04.2018 г. възлизат на 4623,65 лв., поради което предявеният иск е основателен и доказан
за пълния предявен размер.
Тъй като настоящият състав на съда достига до различни правни изводи, решението
следва да бъде отменено изцяло и се постанови нова, с което предявеният главен
положителен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 99, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 79 ЗЗД, следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, в
полза на въззивника следва да се присъдят направените пред СРС разноски в размер на
342,50 лв., представляващи заплатена ДТ и разноски за вещо лице, както и разноски за ДТ в
производството пред СГС в размер на 46,25 лв
С оглед на цената на иска въззивното решение по процесното гражданско дело –арг.
чл. 113, изр 2 ГПК не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК,
във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение от 17.08.2023 г., постановено по гр. д. № 41016/2022 г. по
описа на СРС, 70-ти състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петров-Казанджията №
4-6 срещу П. С. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** – адв. А.Н., по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. вр. чл. 99,
ал.1 ЗЗД, че П. С. П., ЕГН ********** дължи на ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ЕИК
********* сумата в размер на 4623,65 лв., представляваща част от непогасена главница за
3
периода от 08.06.2016 г. до 08.04.2018 г. по Договор за кредит от 08.04.2008 г., сключен
между Юробанк и Еф Джи България АД и П. С. П., цялата в размер на 14482,36 лв.,
вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца –„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ЕИК
********* с договор за цесия от 18.01.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.06.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 34902/2021 г. по
описа на СРС, 57 – ми състав.
ОСЪЖДА П. С. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** – адв.
А.Н., да заплати на ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Рачо Петров-Казанджията № 4-6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 273 ГПК, сумата от 46,25 лв., представляваща разноски в производството пред СГС,
както и сумата от 342,50 лв., представляваща разноски при първоинстанционното
разглеждане на делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4