РЕШЕНИЕ
№ 19443
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110173901 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искови молби с вх. № 404379/11.12.2024 г. и
405265/12.12.2024 г. (по последната е образувано съединеното по реда на чл.
213 ГПК гражданско дело № 74249/2024 г. на Софийския районен съд, 173.
състав), като исковете са изменени чрез увеличаване на размера им с
протоколно определение от 21.05.2025 г. (на лист 148 от делото), на В. С. С.
срещу „Ай ти еф груп“ АД, с които са предявени претенции за признаване за
установено по отношение на ответника, че договори за потребителски кредит
между страните с №№ 652397/25.03.2024 г. и 647336/08.03.2024 г. следва да се
прилагат без нищожните клаузи на чл. 4 от Приложение № 5 към същите,
които предвиждат нестойка при непредоставяне на поръчителство от ищеца в
размер на средно 1,97 лева на ден, но не повече от 1 % от главницата, и
приложение № 3 към договорите, които предвиждат задължение на ищеца да
заплати такса от по 30 лева за „ВИП обслужване“, и за осъждане на ответника
да плати на ищеца:
– 54 лева – платени без основание лихви, такси и неустойки по изцяло
нищожния договор за Договори за потребителски кредит № 652397/25.03.2024
г., и
– 54 лева (частично от 89,10 лева) – платени без основание лихви, такси
и неустойки по изцяло нищожния договор за Договори за потребителски
кредит № 647336/08.03.2024 г.
Ищецът твърди, че сключил с ответника два договора за потребителски
1
кредит - с №№ 652397/25.03.2024 г. и 647336/08.03.2024 г., по които му били
отпуснати по 300 лева, като това било посочено не в основния текст на
договора, а в приложение, което според ищеца представлявало неизпълнение
на закона, като и по двата договора ищецът следвало да върне изплатеното му
от ответника на същия в едномесечен срок, като дължал 340 лева, ако
предостави обезпечение, и 399,10 лева – ако не предостави такова.
Увеличаването на дълга се дължало на това, че в Приложение № 5 от договора
се предвиждало, че ако ищецът не предостави обезпечение на кредита най-
късно в деня след отпускането му – двама поръчители с изисквания за трудова
заетост, доход, трудов стаж, липса на неплатени задължение, вкл. за
осигуровки, като ответникът може и да не приеме обезпечение от тези
поръчители. В случай на неизпълнение ищецът следвало да заплати неустойка
1,97 лева от отпуснатия кредит средно на ден, но не повече от 1 % от
стойността на отпуснатия кредит. Ищецът оспорва законосъобразността на
такава неустойка като прекомерна във връзка с целите и целяща
увеличаване на дълга. Поддържа, че в Приложение № 3 към договорите било
предвидено да плати и 30 лева такса за „преференциално обслужване“, която
включвала право да бъде приеман в продължено работно време, да участва в
томболи, да получи отстъпка от следващ кредит и удостоверение за
погасяване на кредита, срещу такса, като се възразява, че за тези услуги
ищецът не прави разходи и поради това клаузата е нищожна като
неравноправна. Поддържа се, че тъй като посочената такса и неустойка не са
включени при изчисляването на таксите по кредита за целите на определянето
на годишния процент на разходите (ГПР), то целият договор е нищожен
поради липса на този реквизит. Затова се иска ответникът да бъде осъден да
плати на ищеца всичко онова, което е платил в повече от получените кредити.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от името на ответника –
„Ай ти еф груп“ АД, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Признава се, че са сключени описаните от ищеца договори и
са му изплатени по 300 лева по всеки от тях. Поддържа се, че били спазени
изискванията за реквизити на договорите. По отношение на ГПР се поддържа,
че не е задължително в договора да се опишат всички компоненти, послужили
за неговото изчисляване. Поддържа се, че изчисленият в договора ГПР от 65
% бил съответен на максималния допустим по закон, поради което договорът
не е нищожен. По отношение на цената на допълнителните услуги се
поддържа, че искането за такива било доброволно направено от длъжника и
следвало да ги заплати, като таксата за тях не била по действия за отпускане
на кредита. За неустойката се поддържа, че цели обезпечение на кредита, тъй
като същият бил високорисков и била правилно изчислена. Не било
основателно твърдението на ищеца, че такъв разход не се допуска от закона,
тъй като не бил за забава за плащане, а за неизпълнение на други задължения
на ищеца. Поддържа се, че няма доказателства за твърдените от ищеца
плащания и се оспорва такива да са били направени. Поради това се иска да
бъдат отхвърлени исковете. Претендират се разноски.
В съдебното заседание страните не изпращат представител, ищецът
2
поддържа исковете.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С определението си за насрочване на делото от 29.04.2025 г. (на лист
121 от делото), срещу което няма възражения от страните, съдът е обявил за
безспорно, че между страните са сключени договори за потребителски кредит
между страните с №№ 652397/25.03.2024 г. и 647336/08.03.2024 г., по всеки от
които на ищеца са били платени от ответника по 300 лева.
Съгласно представения на лист 8 – 15 от делото Договор за
потребителски кредит № 652297/25.03.2024 г. (с приложения) се установява,
че на ищеца са представени 300 лева, като ако не е представено обезпечение
размерът на задължението става 399,10 лева, като срокът на договора е един
месец, годишната лихва е 40,56 %, а като ГПР е посочен 65,00 % (всички
данни – в приложение № 1 на лист 12). В т. 4.4. от договора изрично е
записано, че неустойката за неизпълнение не се взема предвид при
изчисляване на ГПР. Дължимото се обезпечение е уредено в приложение № 5
към договора за кредит (на лист 14) и е или банкова гаранция за 340 лева, или
поръчителство на две физически лица с доход поне 1500 лева месечно с поне 5
години осигурителен стаж, работещи на постоянен трудов договор, които
нямат дългове по други договори за кредит. Неустойката е изчислена като 1,97
лева средно на ден, но не повече от 1 % от дълга на ден.
Съгласно представения на лист 7 – 14 от гр. дело № 74249/2024 г. на
Софийския районен съд, Договор за потребителски кредит №
647336/08.03.2024 г. (с приложения) се установява, че на ищеца са
представени 300 лева, като ако не е представено обезпечение размерът на
задължението става 399,10 лева, като срокът на договора е един месец,
годишната лихва е 40,56 %, а като ГПР е посочен 65,00 % (всички данни – в
приложение № 1 на лист 11). В т. 4.4. от договора изрично е записано, че
неустойката за неизпълнение не се взема предвид при изчисляване на ГПР.
Дължимото се обезпечение е уредено в приложение № 5 към договора за
кредит (на лист 14) и е или банкова гаранция за 340 лева, или поръчителство
на две физически лица с доход поне 1500 лева месечно с поне 5 години
осигурителен стаж, работещи на постоянен трудов договор, които нямат
дългове по други договори за кредит. Неустойката е изчислена като 1,97 лева
средно на ден, но не повече от 1 % от дълга на ден.
Съгласно платежни нареждания на лист 16 от всяко от делата, ищецът е
превел на ответника по 354 лева за заплащане на всеки от двата договора за
кредит, съответно на 27.03.2024 г. и 12.03.2024 г.
Съгласно приложения № 3 към двата договора (на лист 14 от делото и
лист 13 от гр. дело № 74249/2024 г. на Софийския районен съд) е предвидено,
че на ищеца било представено „ВИП обслужване“, което включва съгласно чл.
1 удължено работно време на офисите на ответника, безплатно известяване за
настъпване на падеж, предоставяне на „детайлна информация за
промоционални условия“, включване в лоялна програма с „регулярни
3
отстъпки“ (непосочени) и преференциално разглеждане на искания за
преструктуриране на кредита, възможност за участие в томболи, предоставяне
на информация за дълга си без такса, като съгласно чл. 3 за това ищецът плаща
още 300 лева.
Останалите представени по делото доказателства не са необходими за
решаване на спора.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са следните обективно съединени при условия на
евентуалност искове:
1. положителен установителен иск за установяване на действителното
съдържание на договор, като се изключат евентуално нищожни поради
противоречие със закона – като неравноправни, клаузи – с правна
квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД;
чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП,
ведно с кумулативно съединен:
2. осъдителен иск за връщане на недължимо платеното въз основа на
нищожния договор поради неправилно посочен размер на ГПР, или част от
него – оспорените клаузи по т. 1, с правна квалификация чл. 34 ЗЗД.
Главният установителен иск се уважава, ако съдът установи, че клаузите
не са формулирани в съответствие с изискванията за справедливост и
добросъвестност в оборота, като налагат тежест на потребителя, като няма да
бъде уважен, ако ответникът установи индивидуално уговаряне на клаузите
или че разходи за изпълнение на услуги, покрити с плащанията по
оспорваните клаузи.
Осъдителният иск се уважава при уважаване на установителния иск или
установяване на неправилно посочен в договора за кредит ГПР, ако се
установи, че ищецът е извършил плащане на пари в полза на ответника въз
основа на оспорените клаузи или договора.
По първия иск относно клаузата за неустойка съгласно специалното
правило на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП се смятат за неравноправни всякакви клаузи,
според които потребител дължи по договора прекомерни неустойки.
Уговорената неустойка за неизпълнение е очевидно прекомерна, както тя, ако
се изчисли като лихвен процент, дава лихва от 360 % върху кредит в размер на
по-малко от една трета от минималната работна заплата – става въпрос за
такова свръхобезпечение, че никога не може да се приеме, че това е неустойка
с функции да гарантира правата на кредитора да си върне вземането.
Напротив, целта е ясна – увеличаване на размера на дълга с хищнически
практики, които на английски се определят като подходящи за акула (“loan
shark”), а на български са познати с израза „пладнешки грабеж“. Повече
аргументи не са необходими – клаузата е нищожна като неравноправна,
включването в два договора е достатъчна индиция, че не става въпрос за
индивидуални уговорки. Исковете следва да се уважат и за двете клаузи
изцяло.
4
По втория иск относно възнаграждението за допълнителни услуги,
съгласно указанията на Съда на Европейския съюз – т. 47 от Решение от
23.11.2023 г. по дело C-31/22 Provident Polska, такива клаузи са
неравноправни, ако не посочват за какви допълнителни услуги се заплащат
таксите и какви са разходите, които покриват. В случая в Приложение № 3 към
двата договора за кредит описанието на някои от „услугите“ е направо
безочливо до степен на цинизъм – предвиденото като услуга „предоставяне на
информация за промоционални условия“ на практика е реклама на ответника,
а не услуга; възможността за участие в томболи е форма на хазарт; други от
тях се дължат безплатно – удостоверението за размера на дълга на
потребителя е форма на информация за лични данни, до които има безплатен
достъп, а три от услугите определено не носят никакви разходи конкретно по
договора за кредит – продълженото работно време, включване в лоялна
програма, и (единствената истинска услуга) – преференциално разглеждане на
исканията за преструктуриране, е действие по управление на кредита по чл.
10а, ал 2 ЗПКр, за което не може да се събират такси. Следователно и таксата
от по 300 лева (равна на размера на кредитите) не се дължи от ищеца, тъй като
се основава на неравноправни договорни клаузи.
По осъдителните искове съдът следва да прецени дали сключените
договори за кредит са действителни.
При преценка на действителността на договорите, настоящият съдебен
състав е длъжен да направи първо проверка на клаузите относно годишния
процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с
въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е
основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно
свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към
ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за
потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло
определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от
хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на
Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-
42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 R. и R.,
същият отразява разпределеното по години глобално съотношение между две
величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в българското право от §
1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя (т.е. изхарчена в негова
полза и по негово желание) парична сума, и „общия разход по кредита за
потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява сбор от всичко
онова, което потребителят следва да плати, за да получи финансирането по
кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото решение на СЕС, че
посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не
получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до изкривяване на
ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на формулата, по която
се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.
5
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 R. и R., както и т. 51 от Решение
от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и цитираните там
други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от
съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността
на потребителите да вземат информирано решение относно различните
оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C-
714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че неправилното
посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса
на посочване на такъв със съответните последици, които националното право
предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да
поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по
него („общият размер“ на кредита според понятието по-горе).
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр.
Приложени към съдържанието на кредита по делото, горепосочените
принципи имат следното изражение:
Съгласно § 1, т. 1 ЗПКр част от „общите разходи по кредита“, от които се
изчислява ГПР са и всички разходи, които са свързани с отпускане на кредита
при наличието на „търговски условия“, прилагани от кредитодателя. От
самото оформление на двата договора – посочване на размер за връщане при
обезпечение и без такова, ясно води до извод, че в договорите всъщност има
две търговски оферти – за обезпечен и необезпечен кредит. При това не става
въпрос за „неустойка“, която е свързана с неизпълнение на съществено
задължение по договора, а за разход, свързан с избора на кредитополучателя.
Следователно разходите за „неустойка“ всъщност са такива по избраното от
ищеца търговско предложение, с което той е бил наясно, и задължение на
ответника е било да не го подвежда, като посочва неточен размер на ГПР при
ползване на това търговско предложение (а не на алтернативата „обезпечен
кредит“). Следователно тези разходи следва да се вземат предвид при
изчисляване на ГПР.
Самото изчисление е възможно, поне приблизително, и само на база
аритметика – пресмятане на пропорции и дроби, което се изучава в курса на
основното образование.
И по двата договора са отпуснати 300 лева за 1 месец и сумата за
връщане е 399,10 лева. Следователно разходите по кредита са 99,10 лева, а
процентно от 300 лева – 33,03 %. Ако ГПР е 65 % годишно, то общият
годишен разход ще следва да е 0,65 части от 300 лева, или 195 лева. Тъй като
става въпрос за кредит, който се връща за един месец, приблизителният
процент на разходите за 1 месец би бил 1/12 част от общия годишен разход от
195 лева, или 16,25 лева. Очевидно търсените от кредитодателя 99,10 лева са
около четири пъти повече от резултата от елементарното пресмятане.
6
Следователно ГПР по кредитите е толкова завишен, че няма как изчисленията
в договора да са верни, оттам целият договор е нищожен поради липса на
реквизит съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, и то
поради противоречие със закона по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Следователно на основание чл. 23 ЗПКр ищецът е дължал на ответника
връщане само на 600 лева, а е върнал 708 лева, поради което двата осъдителни
иска за по 54 лева следва да се уважат.
Твърденията на ответника за недобросъвестност на ищеца при изтегляне
и връщане на кредитите нямат отношение към предвидената в закона санкция,
тъй като самият ответник е недобросъвестен – няма причина да не спазва
закона, освен собствената му алчност. Поради това не може това определено
грубо противоправно поведение да не се санкционира от съда, защото
потребителят се е възползвал. Санкцията може да е само във връзка с
разноските в процеса. Отново според народния израз – „Като не щеш мира,
ето ти секира“. И секирата на съда трябва да е остра, защото става въпрос за
елементарна законност и отблъскваща лакомия – цитирането от ответника на
угодна съдебна практика в обратния смисъл води до извод за превръщане в
съучастник.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Същият е доказал разноски за 300 лева – държавни такси (две дела по
три иска по 50 лева), и 1920 лева – адвокатски възнаграждения по фактури от
21.05.2025 г. (на лист 145 и 147 от делото) с приложени касови бележки. Като
има предвид, че двете искови молби са с абсолютно идентично съдържание
извън номерата на договорите, ниският интерес по делата и липсата на правна
сложност, съдът намира, че адвокатският труд на адв. М. не може да се оцени
на тази сума, като по втория договор следва да му се присъдят само 240 лева с
ДДС поради липса на доказване, че е положил труд за повече от проучване на
делото, а по първия иск следва според ниската сложност на делото и интереса
да се присъдят на ищеца 600 лева с ДДС, или общо 740 лева за хонорари, т.е.
общо 1040 лева разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от В. С. С. искове с
правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4
ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 10
ЗЗП, по отношение на „Ай ти еф груп“ АД, с ЕИК: *********, и адрес на
управление: С., ул. „Ср.“ № **, ет. *, че В. С. С., с ЕГН: **********, и адрес:
С., ул. „Ш.“ № *, вх. *, ап. **, не е обвързан от клаузите на приложение №
3, което урежда такса за пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ и чл. 4
от Приложение № 5 за неустойка при липса на предоставяне на обезпечение
7
към два договора – Договори за потребителски кредит между страните с №№
652397/25.03.2024 г. и 647336/08.03.2024 г., поради тяхната нищожност
поради противоречие със закона – неравноправност.
ОСЪЖДА на основание чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД; чл. 22,
ал. 1 ЗПКр, и ччл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр на „Ай ти еф груп“ АД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: С., ул. „Ср.“ № **, ет. *, да плати на В. С.
С., с ЕГН: **********, и адрес: С., ул. „Ш.“ № *, вх. *, ап. **, сумата от 54
лева (петдесет и четири лева) – недължимо платена за такси и разноски по
Договор за потребителски кредит между страните с № 652397/25.03.2024 г., и
54 лева (петдесет и четири лева) – недължимо платена за такси и разноски по
Договор за потребителски кредит между страните с № 647336/08.03.2024 г.,
ведно със ведно със законната лихва върху последните две посочени сума за
периода от датата на подаване на исковете – 11.12.2024 г., до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ай ти еф груп“ АД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: С., ул. „Ср.“ № **, ет. *, да плати на В. С.
С., с ЕГН: **********, и адрес: С., ул. „Ш.“ № *, вх. *, ап. **, сумата от 1040
лева (хиляда и четиридесет лева) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8