№ 451
гр. Смолян, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Ивайло Ст. С.ов
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно гражданско
дело № 20255400500290 по описа за 2025 година
Настоящото производство ес развива по реда на чл. 258 и
следващи от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв.В.Р. в качеството и на
процесуален представител на МЗГ и Държавата срещу съдебно решение по №
37/21.03.2025 г., по гр. д. № 13/2024 г. от описа на РС-Златоград .
С обжалваното решение е уважен предявеният иск по чл. 124 ал.1
от ГПК , като е признато за установено спрямо ДЪРЖАВАТА,
представлявана от МЗХ, че ищецът е собственик, на основание изтекла в
негова полза придобивана давност в периода от 1980 г. до 09.01.2024 г. на
следния недвижим имот: реална част с площ 1159,00 квадратни метра,
повдигната в жълт цвят на комбинирана скица /приложение към СТЕ/,
изготвена от в. л. инж. Д. С., приобщена на л. 97 от гр. дело № 13/2024г. по
описа на PC - Златоград, която представлява неразделна част от решението,
представляваща част от Поземлен имот с номер *******, намиращ се в
община З., вид територия -Горска, НТП Друг вид дървопроизводителна гора,
площ 1913450 кв. м, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
75/15.07.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК. С решението са
присъдени и разноски в полза на ищеца в общ размер на 1 320 лв.
В депозираната ВЖ е посочено, че решението е недопустимо и
неправилно , като е поискана неговата отмяна, отхвърляне на иска и
присъждане наразноски.За да уважи искът, съдът кредитирал заключението
на вещото лице, в което е посочено , че за времето преди 1972 г., липсва
1
информация за лесоустройствени проекти, касаещи територията, в която
попада претендираната реална част от поземленият имот. В първия план от
1972г. имотът бил отразен като част от селскостопански фонд, а включването
на обсъждания имот в държавния горски фонд е станало за първи път при
изработването на лесоустройствения проект от 1986 г., в който фонд той
присъствал и според настоящия лесоустройствен проект, одобрен през 2016 г.
Вещото лице било установило включването на имота в ДГФ единствено в
графичната част на лесоустройствения план, като липсвали данни да са налице
промени в характеристиките на имота, които да обосноват неговото
изключване от селскостопанския фонд и включването му в държавния горски
фонд. Съдът приел, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху
процесния имот за период значително надхвърлящ 10 години, като е придобит
по давност като процесният имот не представлява горска територия по
смисъла на чл. 2, ал. 2, вр., ал. 1 от ЗГ. Тези изводи са неправилни като
решаващият съд не е изпълнил задължението си да изготви пълен доклад по
делото и да разпредели доказателствената тежест.Съдът е възприел
заключението на в.л. С по въпроса, че процесният имот не представлява гора,
въпреки че тя не е лесоинженер. Изложени са доводи, че депозираната искова
молба е нередовна , като има наведени твърдения имотът да е наследствен
и е следвало да се конституират наследниците на починалия В.Х. като страни
в производството .Процесният имот не би могъл да е обект на давностно
владение предвид започналото и незавършило реституционно производство
по реда на ЗСПЗЗ. Ищецът се позовава на образуваното пред ОЗ Земеделие
реституционно производство , конкретно на Решение №45А9 от 25.11.1999г.,
на ОС Земеделие гр.З. ,издадено по заявление вх.№531/28.01.1992г. на
наследниците на В. Д. Х., с което решение е отказано възстановяване на
правото на собственост. В преписката по заявлението е представена
единствено клетвена декларация за право на собственост спрямо „ нива“ в м.
Б. с площ от 1.0 дка. Подавайки заявлението за възстановяване на имота,
наследодателят на ищеца е признал, че имотът е или земеделска земя внесена в
ТКЗС при образуването му през 1958г. или ДГФ при сформирането му през
1948г. На това основание имотът е придобил държавен характер , независимо
дали е бил със селскостопански или горски характер. След като е налице
процедура по възстановяване на имота, която съгласно твърдението на ищеца
не е завършила, то характера на имота като ДГФ или имот в ТКЗС не е
прекратена.Коментиран е статута на горскостопанския план през годините ,
като се твърди че съгласно чл. 2 от Закона за държавните имоти (ДВ, бр. 300 от
22.12.1948 г. - отм.), държавни имоти са всички имоти, които не принадлежат
на кооперациите или на физически или юридически лица. Със Закон за
стопанисване и ползване на горите (обн.ДВ, бр. 71 от 27.03.1948, отм.
07.12.1958г.) е определено, че всички гори, горски пасища и други горски земи
(горски имоти) в страната, предмет на горското стопанство, са обявени за
държавна - общонародна собственост. Съгласно чл.2 от Закон за горите (ДВ,
бр.89 от 07.11.1958г„ отм. 01.01.1998г., всички гори и земи на държавния
2
горски фонд са общонародна собственост, а съгласно разпоредбата на чл.7,
ал.1, изр.1 от Закон за горите (ДВ, бр. 125 от 29.12.1997г., отм. 09.04.2011 г.),
държавни са всички гори и земи от горския фонд, които не принадлежат на
физически, юридически лица и на общините. Сега действащият чл.27, ал.1 и
ал.З, т.1 от Закон за горите (обн.ДВ, бр. 19 от 09.03.2011 г.. в сила от
09.04.2011г.) също предвижда, че процесният имот е публична държавна
собственост - държавни са горските територии, които не принадлежат на
физически и юридически лица и на общините, като публична държавна
собственост са горските територии - държавна собственост, предоставени за
управление на ведомства за изпълнение на функциите им или във връзка с
националната сигурност и отбраната, или за извършване на здравни,
образователни и хуманитарни дейности .За процесния имот не се твърди и не
са представени доказателства въз основа на валидно придобивно основание
към момента на влизане в сила на закона, той да е бил собствен на други
юридически или физически лица, поради което следва извода, че към 1980
година имотът е държавна собственост. За статута на имота като държавна
собственост следва да бъде съобразен и чл. 6 от Закона за собствеността,
който и в редакцията на закона към момента на приемането му през 1951 г.,
сочи, че държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно
законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. След отмяната
на Закона за давността през 1951 година, за имотите - държавна собственост
последователно в нормативните актове, включително и към настоящия
момент, е налице невъзможност за придобиването им по давност. Имотът е
бил държавна собственост съгласно чл. 6 ЗС, а давностно владение за
държавен имот е неприложимо по силата на чл. 86 ЗС. След приемането на
ЗДС, давност и то само за имотите частна държавна собственост е било
възможно да тече от 01.06.1996 г., но теченето на давността е спряно, считано
от 31.05.2006 г. съгласно § 1 от ЗД на ЗС (ДВ бр. 46/2006 г.), в сила от 1.06.2006
г. /§ 1. спира за срок 7 месеца, считано от 31 май 2006 г., давността за
придобиване на държавни и общински имоти / с множество продължения и
понастоящем съгласно § 1 ЗДЗС. Съгласно Закона за допълнение на Закона за
собствеността срокът на давността е спрян до 31 декември 2022 г. Независимо
от горното, с приемането на Закона за горите в сила от 09.04.2011 г., в
разпоредбата на чл. 26 е въведена забрана за придобиване по давност на
горски територии - държавна собственост, без значение дали имат статута на
частна или публична държавна собственост (обн., ДВ, бр. 46 от 6.06.2006 г., в
сила от 1.06.2006 г.). .От гореизложеното следва , че правото на държавата на
собственост върху процесния имот е възникнало и се удостоверява пряко по
силата на закона - чл. 27, ал. 1 от Закона за горите, в който е посочено, че
държавни са горските територии, които не принадлежат на физически или
юридически лица или на общините. Казаното не се променя от факта, че
имотът се поддържа от ищеца, че е бил нива , че не представлявал гора ,
доколкото в горски фонд са налице и селскостопански територии. Правото на
ищеца не възниква и от факта, че в имота имало построена вилна сграда.
3
Постъпил е писмен отговор от Бл.Х. срещу подадената въззивна
жалба.Взето е становище , че жалбата е неоснователна. Неоснователен е
доводът , че е налице процесуално нарушение от РС Златоград при
постановяване на акта с твърдението че не били конституиране в
производството наследниците на В. Х..При предявяване на установителен или
осъдителен иск за собственост съсобствениците не са необходими другари по
смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК. Неоснователно е и направеното във въззивната
жалба оспорване компетентността на ВЛ инж. Д. С.. На следващо място
напълно необосновани са и твърденията че съда е изградил своите изводи
единствено и само на представената по делото експертиза, като са
коментирани събраните в хода на производството гласни доказателства то
които се установявало давностното владение , като подробно е коментирана и
изготвената експертиза от в.л.С. Единствения спорен момент в настоящото
производство е дали процесната реална част представлява гора по смисъла на
закона. В крайна сметка не може единствено и само с отразяването на имота в
КККР и лесоустройствените планова да се приеме че същия е гора и е
собственост на ответника. Това е така доколкото за отразените данни за
имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 от ЗКИР
оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на
собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото.
Именно поради това, скицата на имота сочена като основание за право на
собственост, не е сред документите по чл. 27, ал. 5, т. 1 - 3 от ЗГ,
удостоверяващ и право на собственост на държавата върху поземлени имоти в
горски територии. Процесния имот въпреки, че по КККР е отбелязан че е вид
територия Горска, НТП Друг вид дървопроизводителна гора не представлява
гора по смисъла на чл. 2, ал. 2, вр., ал. 1 от ЗГ., а именно земя, заета от
горскодървесна растителност с площ не по-малка от 1 декар. Тук следва да се
посочи и че по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗГ не се включват в горския фонд
земите, които са урбанизирани, отделните урегулирани имоти по ЗУТ, както и
земеделските земи. Това означава, че една и съща земя не може да бъде
урбанизирана, земеделска и едновременно с това да попада в държавния
горски фонд (ДФГ). В тази връзка ВЛ установява с необходимата
категоричност, че имотът е земеделски и с още по силно основание посочено в
горната норма не може чисто законово да попада в държавния горски фонд
(ДФГ). В случая няма представени от ответната страна никакви доказателства
и не става ясно на какво основание държавата е придобила собствеността
върху имота, че имотът представлява горска територия по смисъла на чл. 2, ал.
2, във вр., ал. 1 от ЗГ, тъй като такъв извод не е подкрепен от никакви
доказателства, а напротив установява се че имота представлява земеделска
земя нива обработвана от доверителите ми. Установява се още от 1970 г. , че
процесния имот в картния материал е отразен като земеделски такъв. Ето
защо, не може да се приеме, че процесният имот представлява горска
територия - държавна собственост, поради което за придобиването му по
давност не съществува пречка по чл. 26 от ЗГ. Наред с това, на възстановяване
4
по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети
фактически или юридически от собствениците им. В случаите, когато имотът
не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е
одържавяван - например съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗСГ (отм.), не е отнеман
фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални
граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по
ЗСПЗЗ. По отношение на имотите, които не са били реално отнети и са
продължили да бъдат във владение на лицата, които са упражнявали
фактическата власт върху тях, забраната по чл. 86 от ЗС за придобиването им
по давност не се прилага, съответно за тях не се прилага спирането на
давността с § 1, ал. 1 от ЗДЗС (обявена за противоконституционна с решение
на КС - ДВ, бр. 18/2022 г.). Лицата, които претендират да са придобили права
върху такъв имот, могат да защитят претендираното от тях субективно
материално право по общия исков ред. При предявен иск за установяване
принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната,
която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои
собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за
осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи тежестта
да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила
спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното
основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или
правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищецът не
може да придобие по давност правото на собственост, негова е тежестта да
докаже наличието на пречки за това. Въпреки това и въпреки указанията,
дадени на ответника на осн. чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства за
твърденето си, че имотът е горска територия - частна държавна собственост,
доказателства от последния за това негово твърдение не са ангажирани по
делото, като дори не е посочено от него придобивното основание, на което
твърди държавата да е станала собственик на спорната част от имота.Не е
установено имотът да е включван в ТКЗС или в държавния горски фонд, нито
да е отчуждаван, което да обуслови промяна на произхода му в държавен и
начина на трайно ползване. Записването му в кадастралната карта и
кадастралните регистри като горска територия, може да се предполага, че е
извършено поради непосочен собственик, но това записване не може да
доведе до промяна на собственика на имота. Одобрените по реда на ЗКИР
кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От
тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. Процесният
имот винаги е бил нива, владяна от ищеца, а преди това владяна от неговия
праводател и никога не е отнемана от тях. За процесния имот не са съставени
документи, които съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗГ, респ. чл. 28, ал. 3 от ЗГ
удостоверяват право на собственост на държавата или общините върху
поземлени имоти в горски територии. Претендират се разноски.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.Р. , като
същата поддържа жалбата и излага подробни доводи за нейната
5
основателност в писмени бележки.
Въззиваемият се представлява в съдебно заседание от адв.К.-П.,
която оспорва жалбата.Депозирани са и писмени бележки от адв.В.,
касаещи спора по същество.
След като се запозна с приобщените доказателства и
становищата на страните съдът намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството пред РС-Златоград е образувано по повод предявен
положителен установителен иск от Бл.Х. срещу Държавата, представлявана
от МЗГ, за признаване правото му на собственост по отношение на
реална част от поземлен имот с площ от 1159 кв.м, който имот е част
по от поземлен имот с номер ******* с площ от 1 913 450 кв.м , със
статут на горска територия, НТП дървопроизводителна гора, съгласно
издадената Заповед за одобрение на КККР от 15.07.2008г.В исковата
молба са изложени доводи, че ищецът и неговият дядо са упражнявали
давностно владение над петдесет години по отношение спорния имот ,
като същият представлява дворно място/градина/ , в което изградена
вилна сграда .Имотът не представлява гора и няма пречка да бъде
придобит по давност, още повече че същият не попада в регулация.
Подаден е отговор от ответника, като е посочено, че
възстановяването на правото на собственост по отношение на земи от
горския фонд става по реда на специалните реституционни закони и е
недопустимо да се води иск по чл. 124 от ГПК.
С обжалваното съдебно решение съдът уважил исковата претенция
, като е прието за установено, че за времето преди 1972г липсва
информация за съставени ЛУП за територията , в който попада процесния
имот.В първия ЛУП от 1972г имотът е записан като селскостопански фонд
, като едва през 1986г е изготвен и одобрен ЛУП и имотът е включен в
държавен горски фонд .Съдът кредитирал заключението на вещото лице
С, че претендираният имот представлява застроена земеделска земя и не е
горска площ, като е допусната грешка в КВС и лесоустройствените
планове.Съдът обсъдил приобщени гласни доказателства като направил
извод, че процесният имот е владян от ищеца и неговите възходящи
повече от 40 години, като е придобит по давност.Прието е, че спорният
имот не представлява горска територия по смисъла на ЗГ и няма
пречка да бъде придобит по давност.
По делото на е спорно, че ищецът Б. Х. е внук на починалия А. Х.
/В. Х./.През осемдесетте години на миналия век последният построил
вилна сграда в м.“Б.то“, като в имота имало нива .След смъртта на
дядото на ищеца същият имот /земя и сграда/ продължил да се ползва от
Бл.Х., като преди 25 години била построена нова вилна сграда.В тази
насока са и приобщените гласни доказателства в хода на
първоинстанционното производство .
В хода на въззивното производство е назначена лесотехническа
6
експертиза , изготвена от вещото лице Ст.Б..Вещото сочи , че
претендираният имот попада в поземлен имот с ******* /ДГФ/ , като е
ограден с бодлива тел и живи дървета по своите граници.В имота има
обработваема нива с площ около 200 кв.м и плодни дървета. По
изготвения ЛУП от 1971г /одобрен през 1972г/ спорният имот попада в
ДГФ и е част от отдел 157 подотдел „ж“-иглолистна склопена култура,
която е залесена в периода 1961г-1962г .В имота преминава и просека за
високо напрежение , която не е отразена в утвърдената кадастрална карта
през 2003г..Следващият ЛУП е одобрен през 1982г като реалната част от
имота попада в отдел 158 подотдел "е".На тази карта е отразена и
съществуваща просека в имота. В имота са констатирани 24 броя
дървета от вида черен бор на възраст от около 60 години с височина над
20 метра, като тези дървета са залесени изкуствено.Понастоящем
претендираният имот попада в ДГФ отдел 158 подотдели „ф“
и„3“/просека/ ДГФ.Последното обстоятелство е отразено и в КВС .
Налице е противоречие между изготвените експертизи от в.л.С и
в.л.Б. , относно това дали претендираният имот е част от ДГФ към
1972г..В експертното заключение на в.л.С/прието от първоинстанционния
съд/ е посочено, че съгласно одобрения ЛУП от 1972г същият имот
попада в селскостопанския фонд.Коренно в различна посока е
заключението на в.л.Б., който твърди, че претендираният имот попада в
ДГФ и е част от отдел 157 подотдел „ж“-иглолистна склопна култура на
възраст 10 години.
Въззивният съд намира, че следва да се кредитира именно
заключението на в.л.Б. относно статута на имота към 1972г .В съдебно
заседание в.л.Б. сочи , че процесният имот е залесен изкуствено в
периода 1961-1962г , като е логично залесяването да е станало причина
за включването на имота в ДГФ през 1972г. с изготвения и одобрен ЛУП.
По делото не е от съществено значение дали включването на
спорния имот като част ДГФ е станало по силата на одобрените ЛУП от
1972г или 1982г/1986г/ .От значение е , че претендираната част от
поземлен имот ******* /ДГФ/ е имал статут и характеристики на горска
територия /гора/ още през шестдесетте години на миналия век, предвид
залесяването му в периода 1961-1962г.
За собствеността на реалната част от имота не са предявени
съответните реституционни претенции по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ.
През 1999г е постановено решение №45А9 от ПК-гр.З. за отказ
да се възстанови правото на собственост на наследниците на В.Х. по
отношение друг съседен имот- нива с площ от 1 дка, попадаща в
регулацията на гр.З., намираща се в м.Б..
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът намира, че
депозираната въззивна жалба е основателна , предвид на следното :
Постановеното решение на РС-Златоград е валидно и допустимо ,
но неправилно , предвид на следното:
7
За да уважи предявеният установителен иск за собственост
първоинстанционният съд приел в мотивите си , че претендираният имот
с площ от 1159 кв.м не представлява горска територия към момента
на изготвянето на ЛУП през 1986г. Към този момент имотът е
представлявал градина/нива/ с построена в нея вила и сеновал.Направен е
извод, че не е имало фактическо и юридическо основание имотът да се
включва чрез ЛУП като част от ДГФ.Поради тази причина е прието , че
няма пречка собствеността на имота да се придобие по давност от
ищеца.
Тези изводи не се споделят от въззивната инстанция.
По делото се установи, че претендираният имот с площ от 1159
кв.м. е залесен изкуствено в периода 1961-1962г .Част от залесените
дървета на възраст около 60 години /24 броя/ са установени на място, като
една част от имота е прочистена просека за високо напрежение.
Именно залесяването на имота е станало причина същият да
придобие статут на "гора" по смисъла на чл. 3 ал.1 от ЗГ/ обн . 1958г
и отменен през 1997г/ и да стана част от ДГФ към момента на
залесяването му .
Процесният имот не е възстановен по реда на ЗВСГЗГФ или ЗСПЗЗ,
като не са предявени реституционни претенции.Няма данни въпросният
имот да е отнет фактически или юридически от предишен собственик.
От изложеното може да се направи извод, че въпросният имот е
придобит от държавата по силата на разпоредбата на чл. 6 от Закона за
собствеността / в редакцията на нормата към 1951г/ като вещ без
собственик.
След залесяването на имота през шестдесетте години на миналия
век същият е придобил статут на горска територия, като са изготвени
съответните ЛУП и имотът е нанесен в КВС като такъв .
Разпоредбите на чл. 9 ал.2 от отменения Закон за горите/обн. ДВ
125/1997г / и чл. 26 от ЗГ изрично въвеждат забрана за придобиване
по давност на имоти, част от държавни горски територии.
Аналогична е и разпоредбата на нормата на чл. 86 от Закона за
собствеността, действаща до 1996г.
При това положение въвзивният съд намира, че ищецът Бл.Х. не е
придобил по давност собствеността на претендирания имот .
Претендираният имот /реална част от поземлен имот/ представлява
част от държавна горска територия и за посочения в ИМ период е
съществувала забрана за придобиването му по давност. Налице са
императивни правни норми, които въвеждат забрана за придобиване
собствеността на имота чрез давностно владение, които не са отчетени
от първоинстанционния съд.
При това положение обжалваното решение е неправилно и следва да
се отмени, като вместо това следва да се отхвърли предявения иск .
В полза на Държавата чрез МЗХ следва да се присъдят разноски
8
за двете съдебни инстанции разноски в общ размер на 2405 лева за двете
съдебни инстанции.За въззивното производство се дължат разноски ,
както следва: 633 лева-възнаграждение за изготвена експертиза , 25 лева-
заплатена ДТ и 1600 лева-адв.възнаграждение.За първоинстанционното
производство се дължи юр.възнаграждение в размер на 150 лева.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло съдебно решение с рег. номер 37/21.03.2025г
по гр.дело 13/2024г по описа на РС-Златоград, като ВМЕСТО това
съдът ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Б. С. Х. ЕГН ******* против
ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на земеделието и храните
за признаване за установено , че Б. С. Х. ЕГН ******* е собственик на
основание изтекла придобивна давност в периода от 1980г до 09.01.2024г
на следния недвижим имот- реална част с площ 1159,00 квадратни метра ,
повдигната в жълт цвят на комбинирана скица /приложение към СТЕ/,
изготвена от в. л. инж. Д. С., приобщена на л. 97 от гр. дело № 13/2024г. по
описа на РС-Златоград, преподписана от съда, която представлява неразделна
част от решението, представляваща част от Поземлен имот *******, област
Смолян, община З., гр. З., м. землище на гр.З., вид територия Горска, НТП
Друг вид дървопроизводителна гора, площ 1913450 кв. м, съгласно Заповед за
одобрение на КККР № РД-18- 75/15.07.2008 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА АГКК е с граници и съседи *******; *******; *******;
*******; *******; *******; *******; *******; *******; *******; *******;
*******; *******. 85; *******; *******; *******; *******; *******.
ОСЪЖДА Б. С. Х. ЕГН ******* ДА ЗАПЛАТИ в полза на
ДЪРЖАВАТА чрез Министъра на земеделието и храните разноски за
двете съдебни инстанции в размер 2405 лева .
Препис от решението да се връчи на страните , като същото
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано
от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9