Р Е Ш Е Н И Е
№260097/26.11.2020г.,
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
при
секретар Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.дело
№339 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от ВГ -6 ЕООД, София против
решение №89/29.01.2020г., постановено по т.дело №804/2018г. по описа на ВОС,
ТО, с което са отхвърлени предявените от ВГ -6 ЕООД, ЕИК *********, София,
против ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна, искове с правно
основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата
от 80 967.46 лева, представляващи дължима, но незаплатена цена за
произведената и доставена ел.енергия от възобновяем източник ВяЕЦ за
м.септември 2015г., за която е издадено дебитно известие №83/31.10.2015г. към
фактура №82/12.10.2015г. както и сумата от 20 427.34 лева, представляващи
обезщетение за забава за периода от 30.11.2015г. до 30.05.2018г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба на
30.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен.
Предявената въззивна
жалба е основана на твърдения за недопустимост, евентуално неправилност на
постановения съдебен акт. Претендира се спиране на производството на основание
чл.229, т.4 ГПК до окончателно произнасяне на ВАС по повод решение
№6355/29.10.2019г. по адм.дело №4422/2019г. на 55 състав на АССГ относно
незаконосъобразността на решение на КЕВР СП -5/28.03.2019г. Изложени са
съображения, че съдът е следвало да се произнесе по реда на чл.17 ГПК
по валидността на Решение № СП–5/28.93.2019 г. на КЕВР, което не е сторено с
обжалвания акт.
Постановеното решение е издадено в нарушение на материалния закон и е
необосновано. В същото не е направен анализ на ефекта на измененията на ЗЕВИ от
м. юли 2015г. върху механизма на заплащане на произведената ел. енерия от ВяЕЦ.
С последния е въведено понятието "нетно специфично производство на ел.
енергия", което да се заплаща по преференциални цени, но без да предвижда
изменение на пазарните механизми или нова регламентация на пазара, респ.
преуреждане на съществуващите договори и пазарни практики прилагани в интервала
от 2011 – 2015г. В решението не е посочено кои точки от Решение СП -1 са
относими към процесната ВяЕЦ. Не са изследвани и отношенията между страните,
начина на заплащане на произведеното количество енергия до измененията на
закона. Твърди се още, че съдът неправилно е приложил последиците от отмяна на
решение СП-1/31.07.2015г., като не е съобразил, че следващото решение е
постановено при липса на компетентност и е явно незаконосъобразно, а с невлязло
в сила решение е обявена и неговата нищожност. В решението съдът е следвало да
обсъди и разгледа възраженията за незаконосъобразност на Решение СП–5 от 28.03.2019
год. Сочи се, че решението е и необосновано, тъй като не са обсъдени всички
въведени в производството възражения. Наред с това решението съдържа и неверни
констатации, като съдът е приел, че не се спори, че собствената на ищеца
централа попада в групата на тези, работещи до 2 250 часа. Ищецът в нито
един момент не е твърдял подобно нещо, като не съществува квалификация на ВяЕЦ
на централа работеща до и над 2 250ч. По същество се претендира отмяна на
решението и уважаване на предявените искове в пълен размер. Претендира се и
присъждане на направените по делото разноски.
Депозираната въззивна жалба се оспорва от насрещната страна ЕНЕРГО ПРО
ПРОДАЖБИ АД и от третото лице помагач на ответника НЕК ЕАД с депозирани
своевременно отговори на жалбата.
В съдебно заседание пред ВнАС въззивната жалба се
поддържа изцяло чрез пълномощника адв.Я.
Насрещната страна Енерго про Продажби АД, чрез
пълномощника си адв.Б, оспорва жалбата и поддържа депозирания отговор.
Третото лице помагач на ответника НЕК ЕАД, редовно
призовано, не се представлява в открито заседание.
За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е образувано по
искова молба на "ВГ- 6"ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ул.
"Твърдишки проход" № 23, ет. 3, офис 10-11, р-н Триадица, п.к. 1404,
гр. София, представлявано от управителя Каталина-Кристиана Драгои, чрез адвокат Р.М, против „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н
Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик №258, с която са
предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл.86 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати сумата 80 967,46
лв., представляваща дължима незаплатена цена за произведена и доставена
електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м.Септември 2015г., за
която е издадено дебитно известие №83/31.10.2015г. към фактура №
82/12.10.2015г., както и сумата
20 427,34 лв, представляваща обезщетение за забава за периода
30.11.2015г. до 30.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба 30.05.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на вятърна
електроцентрала, която е присъединена към електроразпределителната мрежа на
основание договор за присъединяване
№91-ДУА-214/29.06.2006-3002/24.01.2006-4005-ВГ-04.03.2008, сключен на
19.03.2008г. между ищеца и Е.ОН България Мрежи АД. Твърди се, че ищецът е
сключил Договор за изкупуване на ел. енергия № 91/17.02.2010г. с „Е.ОН България
ПРОДАЖБИ“ АД, по силата на който последният се е задължил да изкупува
ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената
електрическа енергия на преференциална цена, определена от ДКЕВР с Решение №
Ц-18/31.03.2010г. Твърди, че с Решение №Ц-10/30.03.11г. е въведена нова
преференциална цена за изкупуване на ел.енергия, която се прилагала трайно в
отношенията между страните.
Излага, че с оглед изменение на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ с
Решение № СП-1/31.07.15г. на КЕВР било установено нетно специфично производство
на ел. енергия, въз основа на което са били определени преференциални цени за
изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ, като било установено нетно
специфично производство 2000 kWh при цена 188,29лв/ MWh., без ДДС, за ВяЕЦ,
работещи до 2250ч. и НСП 2300 kWh при цена 172,95лв/ MWh, без ДДС, за ВяЕЦ,
работещи над 2250ч. Сочи, че през м.Септември 2015г. ищецът произвел ел.енергия
в размер на 379,540 мWh, за което издал фактура №82/12.10.2015г. на стойност 4788,85
лв. с ДДС, тъй като ВЕЦ не била достигнала
2250 ефективни часа работа. Впоследствие през м.октомври 2015г. ВЕЦ достигнала
2250 часа, поради което и счита, че цялото количество ел.енергия през
м.Септември 2015г. следва да се изкупува по преференциална цена от 172,95
лв./мWh, а не по цена за излишък на балансиращия пазар. С оглед на това издал
дебитно известие №83/31.10.2015г. в размер на 80 967,46 лв. към фактура
№82/12.10.2015г. Твърди, че ответникът следва да заплати количеството
ел.енергия до 15 работни дни след получаване на фактурата, респ. дебитното
известие и тъй като това не е сторено, претендира мораторна лихва в размер на
законната, считано от изтичането на този срок до предявяване на иска в размер
на 20 427,34 лв. С допълнителната искова молба оспорва възраженията в
отговора, като твърди, че поведението на НЕК не може да дерогира задълженията
на ответника по договора за изкупуване, по който ответното дружество се явява неизправна
страна.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав
Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик №258, е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не
оспорва факта на сключен между страните договор за изкупуване на ел.енергия.
Счита, че приложимата цена за ел.енергията до размера на нетното специфично
производство е преференциалната цена, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011г.,
а за количеството ел.енергия, надхвърлящо нетното специфично производство,
приложима се явява цената за излишък на балансиращия пазар. Твърди, че с оглед
становище на НЕК ЕАД, на когото ответникът продава изкупените количества
ел.енергия, относно приложимата цена при изкупуването и липсата на решение на
КЕВР относно приложението на т.1 и 2 от Решение № СП-1/31.07.15г., ответникът
заплащал произведената ел.енергия над НСП /нетното специфично производство/ по
цена за излишък. Твърди, че задължението по издадената от ищеца фактура за
м.09.2015г. е било заплатено, а това по допълнително издаденото дебитно
известие оспорва като неправилно определено, тъй като количествата на
произведена ел.енергия над 2 000 Квтч следвало да се заплащат по цена за
излишък. Счита, че ищецът е в неизпълнение на договорните си задължения, тъй
като при издаване на това известие не е спазил чл.18 от договора, съотв. чл.31,
ал.5 от ЗЕВИ и Решение № СП-1/31.07.15г. Намира за неправилно твърдението на
ищеца, че т.1.7 и т.1.8 от Решение СП-1 са приложими към една и съща ВяЕЦ предвид
диференцирането и обособяването на отделни групи производители съобразно
производителността на инсталацията и наличния ресурс на първичния енергиен
източник. В допълнителния отговор се оспорват твърденията в ДИМ.
Конституираното на страната на ответника трето
лице – помагач НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица №8, изразява
становище за неоснователност на предявените искове.
Въз основа на твърденията и доводите на страните,
събраните доказателства, ценени в съвкупност, в рамките на въззивното
производство, очертани от въззивната жалба, съдът намира следното от
фактическа и правна страна:
Съдът намира депозираната въззивна жалба за
редовна – подадена от надлежно легитимирана страна, чрез редовно упълномощения
процесуален представител, при наличие на интерес от обжалването и в
преклузивния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част;
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
Съобразно сезиращата съда жалба предметът на
въззивното производство се припокрива изцяло с този на първоинстанционното
производство. Въззивният съд следва да направи самостоятелни правни изводи
относно основателността на заявеното от страната субективно право въз основа на
събраните вече доказателства и при липса на нови док.искания и нови твърдяни
факти и обстоятелства.
По подновеното искане за спиране на производството поради висящ
преюдициален адм.спор по обжалване на решение СП-5/2019г. на КЕВР, съдът е
изложил становище за неоснователност в разпоредително заседание, обективирано в
определение №399/17.07.2020г. по в.т.дело №339/20г. на ВнАС.
Въззивният състав приема за установено следното:
Не се спори между страните и е прието за безспорно съгл.чл.146, т.4 ГПК твърдението
на ищеца, че същият е производител на електрическа енергия от възобновяем
източник – ВяЕЦ; ответникът е краен снабдител на електрическа енергия; че между
страните е налице договорно правоотношение за изкупуване на ел.енергия; че НЕК
е обществен доставчик, изкупуващ от ответника закупената от последния
ел.енергия; че до достигане на НСП ищецът е продавал ел.енергия по
преференциалната цена по т.8 от Решение №Ц-10; не са спорни количествата
произведена и фактурирана електроенергия както и получаване на фактурата и
дебитното известие от ответника. Съобразно изявления на страните в първото
заседание не се спори и относно заплащането на фактурираното количество
ел.енергия по фактура №82/2015г. Спорът е относно дължимостта на
преференциалната цена, обективирана в дебитното известие към фактура
№82/12.10.2015г.
Тези обстоятелства се установяват и от приложените договор за изкупуване на
електрическа енергия от 17.02.2010г., сключен между "ВГ-6" ЕООД, ЕИК ********* и „Е.ОН България
ПРОДАЖБИ” АД и договор за присъединяване на обект на независим производител на
ел.енергия, сключен между "ВГ-6"
ЕООД, ЕИК ********* и „Е.ОН България МРЕЖИ” АД; фактура №82 от
12.10.2015г., издадена от "ВГ-6"
ЕООД с получател „Енерго –
Про Продажби” АД, на стойност 4 788,85 лв., дебитно известие от
31.10.2015г. за сумата 80 967,46 лв.
С решение от 23.02.2018г. по адм.дело №8522 по описа за 2015г. на Адм.съд –
София град е отменено решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР в частта му по т.1.7
и т.1.8, в която е определено нетното специфично производство на ел.енергия. /на
л.121 по делото/ Депозирано е решение №1115/28.01.2019г. по к.адм.дело №5284/2018г.
на ВАС, IV отделение, с което е обезсилено решението на АССГ досежно отмяната на
т.1.8 от решение СП 1-2015г. като в останалата част решението е потвърдено.
/вкл. за т.1.7 от решение СП 1/2015г., л.140 по делото/ С решение на ВАС от
28.01.2019г. по адм.дело №5284/2018г. решението е обезсилено в частта, с която
е отменено решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР в частта му по т.1.8 и е
оставено в сила решението в частта по отмяната на т.1.7. Представено е по
делото решение на КЕВР №СП-5 от 28.03.2019г., с което е установено, считано от
31.07.2015г., нетно специфично производство на ел.енергия в размер на 2000 кВч,
въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни електрически
централи, работещи до 2 250 часа по т.8 от решение №Ц-10 от 30.03.2011г. на
КЕВР. /на л.172 по делото/ По делото са представени доказателства /във връзка с
искано спиране по реда на чл.229 ГПК/ за обжалване на постановеното ново
решение №СП -5/2019г. на КЕВР пред Комисията и АССГ.
Не се спори още, че с Договора за изкупуване на ел. енергия №91/2010г.,
сключен между страните по делото, ответникът се е задължил да изкупува
произведената от ищеца електрическа енергия за срок от 15 години. В чл.18, ал.1
от договора е посочено, че цената се определя от ДКЕВР, а според чл.18, ал. 2
от договора в случай, че с решение на компетентен орган преференциалната цена
за изкупуване бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на
влизане в сила на решението, без да е необходимо допълнително споразумение. В
чл.18 от договора, ал.3 и ал.4 е очевидно, въпреки липсата на попълнени данни
за конкретната цена, че е уговорено различно възмездяване на производителя за
произведените количества ел.енергия до и при достигане на 2 250 пълни ефективни
часа, за следващите ефективни часове на работа до края на годината, цената се
определя по друг начин, макар отново да е регулирана от КЕВР. Не е спорно между страните, че процесната ВяЕЦ
е достигнала нетно специфично производство от 2000 Квтч за 1 квт инсталирана
мощност през м.09.2015г. при работа на централата до 2 250 часа, като до
достигане на НСП ищецът е продавал съответно ответникът заплащал ел. енергия по
преференциална цена по т. 8 от Решение Ц-10/30.03.11г. на КЕВР.
Въпреки липсата на приложени протоколи по чл.16 от договора, ответникът не
оспорва обективираните във фактурата и деб.известие количества ел.енергия,
подлежащи на изкупуване от Енерго про Продажби АД, съответно съгл.чл.94 ЗЕ, от
НЕК ЕАД като спорът е относно размера на дължимата цена.
Не се спори и се поддържа и пред настоящата инстанция, че ответникът е
отказал заплащане на преференциална цена за количествата ел.енергия над 2000
Квтч НСП, като е заплатил същите количества по цена за излишък на балансиращия
пазар. /в този смисъл и писмо на НЕК ЕАД на л.44 по делото/
Няма спор, че ищецът е производител на ел.енергия от възобновяем източник
/вятърна елекроцентрала/, която е присъединена към електроразпределителната
мрежа, както и че ответникът в качеството си на краен снабдител е задължен да
изкупува произведената от първия ел.енергия по преференциални цени, които се
определят от КЕВР. Процесното правоотношение, макар възникнало на договорна
основа, се развива на пазар, където договорната свобода е ограничена с
административен режим, въведен с норми от императивен характер. Съобразно
договора /чл.18 от същия/, цените, на които производителите продават ел.енергия
на общ.доставчик и/или общ.снабдители не подлежат на договаряне, а на
регулиране от административен орган - КЕВР съгласно чл.30, ал.1, т.1 ЗЕ.
Между страните не се спори, че по отношение на конкретното правоотношение,
за спорния период м.09.2015г., относими се явяват преференциалните цени,
определени с Решение Ц -010/30.03.11г., конкретно т.8 от същото решение.
Въпреки изложеното в жалбата становище относно едностранчивото обсъждане от
съда единствено на т.8 от цитираното решение, въззивникът /ищец/ не е изложил
възражения и доводи във връзка с приложението на друга точка от този адм.акт,
относно попадане на централата в друга ценова категория.
По делото не е налице фактологически, а правен спор: как се
определя цената на произведената ел. енергия от възобновяем енергиен източник –
ВяЕЦ, работеща до и над 2250 часа в рамките на едногодишен период, при нетно
специфично производство над 2 000 kWh до 2300 kWh - като преференциална по т. 8
и/или т. 9 от Решение № Ц-10/30.03.2011г., съответно т.1.7 и
или т.1.8 от Решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, или по
цена за излишък на балансиращия пазар, на основание чл.31, ал.5, т.3 ЗЕВИ, респ. дали една централа, след изменението
на разпоредбата /на чл.31, ал.5 ЗЕВИ/ и приемане на Решение №
СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, може да попадне последователно в две ценови
категории, определени в т.1.7 и т.1.8 от Решение № СП– 1/31.07.2015 г.
Спорът е относно количеството
ел.енергия, произведено над НСП, за което ищецът претендира, че също следва да
бъде изкупено на преференциална цена, при това не размера по т.9 от цитираното
решение Ц-10/2011г. /при цена от 172.95 лева/МВтч./, а при цената по т.8 от
решение Ц-10/2011г. от 188.29 лева/МВтч, тъй като през м.септември 2015г. ВаЕЦ
на ищеца не е достигнала все още 2 250 ефективни средногодишни часа на
работа, които достига едва през октомври същата година, макар да е достигнала през м.09.2015г. НСП от 2000 КВтч.
Процесният договор е сключен при действието на Закона за енергията от
възобновяеми източници /обн. ДВ, бр.35 от 3.05.2011г./. Съгласно измененията на
чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 01.01.2014г., на преференциални цени се изкупува
само количеството ел.енергия до размера
на определената средногодишна продължителност на работа съгласно решението
на ДКЕВР за определяне на цена на конкретния производител, а за горницата – по
утвърдената от ДКЕВР цена, по която общ.доставчик продава ел.енергия на
крайните снабдители и електроразпределителните дружества. С последващо
изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., е предвидено, че по
преференциални цени ще се изкупува само количеството ел.енергия до размера на нетното специфично
производство на ел.енергия /НСП/, въз основа на което са определени
преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата,
надхвърлящи това производство – по цена за излишък на балансиращия пазар.
Въведеното с тази разпоредба редуциране на количеството ел.енергия, изкупувано
по преференциални цени, е обвързано с нетното специфично производство, чиито
размери са определени с решение на КЕВР.
С оглед на това и в изпълнение на §17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ с Решение
№СП-1/31.07.15г. на КЕВР е определено нетното специфично производство на ел.
енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение №
Ц-10/30.03.11г., а именно: т.1.7. – 2000 kWh, при определената цена –
188,29лв./МВтч, без ДДС, за вятърни ел. централи, работещи до 2250 часа и
т.1.8. – 2300 kWh, при определената цена 172,95лв./МВтч, без ДДС, за вятърни
ел.централи работещи над 2250 часа. С влязло в сила Решение №1115/28.01.19г. по
адм.д.№5284/18г. на ВАС е оставено в сила решение № 1177/23.02.18г. по адм.д.№
8522/15г. на АС София -град в частта му, в която е отменено решение №СП-1/31.07.15г.
на КЕВР, по приложимата т.1.7 от същото.
С Решение № СП-5/28.03.19г. на КЕВР е установено считано от 31.07.2015г. нетно специфично производство на ел.енергия за
конкретния вид централи /производители/ в размер на 2000 kWh, въз основа на
което е определена преференциална цена за вятърни електрически централи
работещи до 2 250ч. по т.8 от Решение № Ц-10/30.03.11г. на КЕВР вр. с Решение №Ц
-13/28.06.06г. Това решение като
индивидуален административен акт се ползва с предварителна изпълняемост съобразно
императивната разпоредба на чл.13, ал.9 от ЗЕ, поради което и
следва да бъде съобразено съгласно нормата на чл.235, ал.3 ГПК.
Със ЗЕВИ /обн. ДВ бр. 35 от
3.05.2011г. /, § 7 от ПЗР е предвидено съхранение на отношенията с досегашните
производители, като е запазено действието на дългосрочните договори за
изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници по
преференциална цена за изкупуване, действаща към датата на влизане в сила на
закона. Съгласно измененията на чл.31, ал.5 от същия, в сила от 24.07.15г., е
предвидено, че по преференциални цени ще
се изкупува само количеството ел. енергия до размера на нетното специфично
производство на ел. енергия, въз основа на което са определени
преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата,
надхвърлящи това производство – по цена за излишък на балансиращия пазар.
Въведеното редуциране на количеството ел.енергия, изкупувано по преференциални
цени, е обвързано с нетното специфично производство, съгласно решение на КЕВР,
въз основа на което те са определени. За това и в изпълнение на пар.17 от ЗИД
на ЗЕ, с Решение №СП- 1/31.07.15 г. на КЕВР е определено нетното специфично
производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните
цени в Решение № Ц-10/30.03.11г., а именно: т. 1. 7. – 2000 kWh, при
определената цена – 188, 29 лв. /МВтч, без ДДС, за вятърни ел. централи,
работещи до 2250 часа и т. 1. 8. – 2300 kWh, при определената цена 172, 95 лв.
/МВтч, без ДДС, за вятърни ел. централи работещи над 2250 часа. По идентичен
начин са уредени отношенията и с последващото решение СП -5/2019г., което е в
процес на обжалване. Съгл. чл.13, ал.9 ЗЕ, обжалването не спира изпълнението на
решението, поради което решението е породило своето действие между страните и
следва да бъде зачетено от съда по настоящия спор. Такъв би бил ефекта и при
постановени междувременно други решения на КЕВР относно определяне на НСП.
Съдът следва да зачете отраничението в преференциалното заплащане на
произведеното количество енергия от ВИ въз основа на императивната правна
разпоредба на чл.31, ал.2 ЗЕВИ, респ.въз основа на решенията на КЕВР, които
бъдат постановени в периода на висящност на спора, по арг. от чл.235 ГПК.
Съдът намира, че с оглед на доказателствата по делото, ВяЕЦ на ищеца попада
в категорията централи, работещи до 2 250 часа. Макар въззивникът да е
изразил известни резерви към този извод, не са навеждани твърдения и събиране
доказателства за попадането на централата в друга категория. Това следва от чл.
18, ал. 4 от договора за изкупуване, в която е посочено, че при достигане на 2
250 пълни ефективни годишни часове, за следващите ефективни часове до края на
календарната година, цената на ел. енергията ще се определя по различен начин.
Постигнато съгласие между страните за относимост към конкретната ВяЕЦ на ищеца
на т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.11г., касаещо централи, работещи до 2250 часа
се установява и от обстоятелството, че ищецът е продавал на ответника ел.
енергия по преференциална цена от 188, 29 лв. за Мвтч, която е утвърдена именно
с т.8 от решение №Ц -10/30.03.2011 . на КЕВР. Освен това, самият ищец не
твърди, а и не ангажира доказателства за поставянето на енергийния обект
съобразно ресурса на първичния енергиен източник в другата ценова категория
ВяЕЦ, работещи над 2250 часа на годишна база, в който случай преференциалната
цена би била определена на 172,95 лв/Мвтч. Предвид това съдът прави извод, че
централата на ищеца е от категорията, работещи до 2250 часа. Становището на
ищеца, изразено с издадената фактура 205/31.10.2015 год., поддържано и във
въззивната жалба, че до достигане на 2 250 часа работа на ел. централа, но
преди достигане на 2 300 kWh, ел. енергията следва да бъде изкупувана по
премеренциалната цена от 188, 29 лв. определена в т. 8 на Решение
Ц-10/30.03.2011 год. на КЕВР, а за произведената енергия след достигане на 2
250 часа работа, но преди достигане на 2 300 kWh, следва да бъде приложена
втората преференциална цена – а именно да се приложи преференциалната цена по
т.9 от Решение № Ц-10 в размер на 172, 95 лв/Мвтч, което същия е направил с
издадената за м.септември фактура.
Въззивният състав не споделя тези доводи на въззивника -ищец. В мотивите
към законопроекта за изменение на чл.31, ал.5 ЗЕВИ изрично е разписано, че
замяната на понятието "средногодишна продължителност на работата" с
"нетно специфично производство на електрическа енергия" цели да
създаде условия по преференциални цени да бъдат изкупувани само онези
количества електрическа енергия, "които осигуряват приходи на производителите
от възобновяеми източници, съответстващи на заложената норма на възвръщаемост в
определените преференциални цени със съответните решения на КЕВР". Целта
на изменението на закона е да постигне баланс между разходите на обществения
доставчик и нормата на възвращаемост на производителите, заложена в
определените преференциални цени по начин, който изключва възможността от
неоснователно обогатяване на последните. С оглед на горното, становището на
дружеството производител за едновременно приложение на две преференциални
ценови категории за календарната година, съответно при работа на електрическата
централа до и над 2250 ефективни часове, е неоснователно. Същото не
кореспондира с горепосочената цел на изменението на ЗЕВИ. Този извод е
съобразен освен с посочените мотиви към законопроекта, така и с разпоредбата на
чл.31, ал.5, според която както беше посочено, обществения доставчик изкупува
произведената електрическа енергия от ВЕИ по: 1. по преференциална цена за
количествата ел. енергия до размера на нетното специфично производство на ел.
енергия; 2. по цена за излишък на балансиращия пазар за количествата,
надхвърлящи производството по т.1. Разпоредбата е ясна и точна - съобразно
т.1.7 от СП -1/2015 год., нетното специфично производство на ел. енергия, по
което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10/30.03.2011 год. на
КЕВР е 2000 КВ/ч при определена цена от 188, 29 лв. МВ/ч, за централи работещи
до 2250 часа. Налага се извод, че не може производител на ел. енергия, да има
повече от един определен размер на НСП, а с оглед императивната разпоредба на
ЗЕВИ, не би могло да се определя размер на преференциалната цена и съобразно
средногодишните часове на работа. Следователно, нетното специфично производство
за процесната ВяЕЦ като ценообразуващ елемент е 2000 kWh.
С оглед на гореизложеното, по преференциални цени от 188,29 лв. подлежи на
изкупуване произведената ел. енергия от централата на ищеца до достигане НСП от
2 000КВ/ч. Не е спорно, че централата е достигнала НСП през м.09.2015г., поради
което и произведената ел. енергия до достигане на НСП е следвало да се изкупи
по преференциална цена от 188, 29 лв. МВ/ч., а след това и за останалите месеци
до края на годината, подлежи на изкупуване по цени за излишък на балансирания
пазар.
Относно оплакване във въззивната жалба за допуснати
процесуални нарушения, изразяващи се в отказ на съда да спре производството до
приключване на административния процес по обжалване на Решение № СП - 5/28.03.19г.
на КЕВР и неупражнен инцидентен съдебен контрол на Решение СП-5/28.03.2019 год.
на основание чл.17, ал.2 ГПК, съдът намира същите за неоснователни. Съгласно
разпоредбата на чл.17 ГПК, ако
нищожността на адм. акт не е прогласена от адм. съд, това може да бъде сторено
от гражданския съд. За да се осъществи косвен съдебен контрол от настоящия съд,
е необходимо поставеният въпрос да е с преюдициално значение за разрешаване на
гражданско-правния спор и адм. акт да се противопоставя на страна по делото,
която не е била участник в адм. производство по издаването и обжалването му. В
конкретния случай предвид действието на оспорения адм. акт и претендираните
права на ищеца, осъществени в определен период от време, следва да се приеме,
че липсва връзка на преюдициалност между факта на проверка действителността на
Решение СП-5, доколкото към процесния период АА е породил
правно действие. /в този см. и определение на ВКС, Второ т.о. по ч.т.дело
№1628/2019г./ От друга страна, ищецът не сочи конкретни пороци, обосноваващи
твърденията за нищожност на административния акт, които
да бъдат проверени при извършен косвен съдебен контрол. В този смисъл
разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК е неприложима. Изрично, в ТР № 2/19.11.2014
год. на ВКС по т. д. № 2/2014 год. на ОСГТК, се посочва, че висящото гражданско
дело, спорът по което е пряко свързан с приложение на подзаконов
административен акт, не е обусловено от решението по административното дело,
образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде обявен за нищожен, или
отменен. В посоченото ТР са уредени и последиците, когато отмяната на ИАА е
настъпила след приложението на административния акт. В подкрепа на този извод е
и придаденото на акта предварително изпълнение съобразно чл.13, ал.9 ЗЕ. За това, цитираното Решение № СП-5/28.03.19
год. на КЕВР, действието на което обхваща и процесния период, е произвело
своето действие между страните. Респективно, има обвързващ характер между
страните и определеното с решението НСП, въз основа на което е определена
преференциална цена за ВяЕц, работещи до 2250 часа
по т.8 от Решение № Ц-10/2011
год. на КЕВР за централата на ищеца.
С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че
произведената от ищцовото дружество електрическа енергия за м.септември 2015г.
в количество 379.540 МWh, със заплащане на сумата от 4 788.85 лева е
надлежно заплатена от ответника и предявеният иск по чл.79 ЗЗД е неоснователен,
вкл. за претендираните законни лихви за забавено изпълнение на паричното
задължение. До достигане на НСП, производителят е получил гарантираната му от
закона преференция на енергийния пазар, като произведената след това ел.
енергия следва да се заплаща по цена за излишък на балансирания пазар. Поради
достигане до идентични на първата инстанция правни изводи, решението следва да
бъде потвърдено както по главния, така и по акцесорния иск.
С оглед на тези изводи, разноски за настоящото
производство се следват на въззиваемата страна в размер съгласно приложения
списък по чл.80 ГПК, или сумата от 4 272 лева с ДДС за адв.възнаграждение,
на основание чл.78, ал.3 ГПК. Съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност на претендирания хонорар съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба
№1/2004г. за МРАВ и пар.2а от ДР на същата наредба.
Воден от изложеното, въззивният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №89/29.01.2020г. на Варненския
окръжен съд, Търговско отделение, постановено по т.д. №804/2018г.
ОСЪЖДА ВГ – 6 ЕООД, ЕИК *********, София, район Триадица,
ул.Твърдишки проход, № 23, да заплати на Енерго Про Продажби" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул."Вл.
Варненчик", № 258, Варна Тауърс – Е, сумата от 4 272 лева разноски за
настоящата инстанция.
Решението е постановено
при участието на трето лице-помагач на ответника "Национална електрическа
компания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул."Триадица" № 8.
Решението може да се
обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: