Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./…………………….
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 05.11. 2019
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при участието на секретаря Цветелина Цветанова
разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело № 1580 по описа за 2019 год. и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.258 от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба депозирана от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА“ ООД срещу Решение № 2535/07.06.2019г., постановено по гр.д. № 18065/2019г. на ВРС,
с което са отхвърлени предявените
от „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК…….., срещу Г.Й.Б. с ЕГН ********** искове с правно основание чл.422 вр.
415 от ГПК, вр.чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено
между страните, че срещу Г.Й.Б. дължи на „Водоснабдяване и канализация - Варна”
ООД, ЕИК …….., със седалище и адрес на управление гр. В., ул.”П.” № .. следните
суми: сумата от 499,65 лева, представляваща незаплатена главница за консумирана
вода за периода от 02.05.2017 г. до 03.09.2018 г., по партида с абонатен номер
1157030 за обект, находящ се в адрес гр. Варна, ул. „А. К.“, бл. 52, вх. А,
ап.60 и сумата от 26,63 лева, представляваща незаплатена главница за
консумирана вода за периода от 01.07.2017 г. до 02.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 08.10.2018 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 7643/09.10.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 15249/2018г. по описа на
ВРС.
И „Водоснабдяване и
канализация - Варна” ООД, ЕИК………, със седалище и адрес на управление гр.В.,
ул.”П.” №.. е осъдено да заплати на Г.Й.Б. сумата от 400 лева, представляваща направени по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на
решението като постановено в нарушение на материалния закон и в съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. По подробни доводи и съображения се
претендира отмяна на решението и постановяване на ново по същество, с което
предявените искове се уважат и се присъдят разноски за двете инстанции.
Въззиваемата
страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без
уважение, като се потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно и се присъдят съдебните разноски.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената
от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в
мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на
основание чл.272 от ГПК .
За пълнота на изложението и в отговор на
депозираната въззивна жалба следва да се посочи, че :
Исковите претенции, предмет на
разглеждане пред настоящата инстанция, са за незаплатена консумирана вода по
издадени от В и К оператора фактури за периода от 02.05.2017 г. до 03.09.2018 г., по
партида с абонатен номер 1157030 за обект, находящ се в адрес гр. Варна, ул. „А.
К.“, бл. 52, вх. А, ап.60 и сумата от 26,63
лева, представляваща незаплатена
главница за консумирана вода за периода от 01.07.2017 г. до 02.10.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 08.10.2018 г. до окончателното
изплащане.
Съгласно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал.
1 ГПК, в тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно
и главно доказване, наличието на валидна облигационна връзка между него и
ответницата, реалното количество на доставените В и К услуги, както и тяхната
стойност, а в случай, че се касае за служебно начислени количества -
предпоставките за извършеното начисляване.
Безспорно по делото е обстоятелството,
че ответницата е собственик на описания
в исковата молба обект на потребление с посочения в исковата молба абонатен в разглеждания период , като същото се
потвърждава и от представената по делото справка от Служба по вписванията –
Варна за извършени вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната
партида на лицето
Следователно ответницата (настоящ
въззиваем) е потребител на В и К услуги по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Общите
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор
"Водоснабдяване и канализация" ООД – Варна (ОУ), одобрени с решение
на ДКЕВР ОУ – 09 от 11.08.2014 г. (л. 15 - 25), публикувани в един централен и
един местен ежедневник и влезли в сила след едномесечен срок от тяхното
публикуване, съгласно чл. 71, ал. 1 от ОУ.
На основание чл. 71, ал. 3, предл.
второ от ОУ същите обвързват потребителите от момента на придобиване на правото
на собственост върху съществуващия и присъединен към водоснабдителната и/или
канализационна система обект (доколкото по делото няма данни ответницата да е
сключила писмен договор за присъединяване към системите съгласно предложение
първо на същата разпоредба). От този момент между страните по делото е
възникнало и облигационно правоотношение с предмет предоставяне на В и К услуги
за питейно-битови нужди до потребителя - собственик на водоснабдения имот.
Реда и начина на измерване, отчитане и
разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и
пречистени отпадъчни води е уреден в разпоредбите на Глава ІІІ
от ОУ и на Глава
VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
Според приложимата нормативна уредба
изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на
водопроводното отклонение от В и К оператора и/или в имотите на потребителите
(чл. 22 от ОУ), като на отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета (чл. 23, ал. 4 от ОУ).
Доставянето на питейна вода и/или отвеждането и/или пречистването на отпадъчни
води се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
мрежа, отчетено посредством монтираните водомери, за което В и К операторът
издава ежемесечни фактури, дължимите суми по които потребителите се длъжни да
заплащат в 30-дневен срок след датата на фактуриране (арг. от чл. 32, ал. 1 и
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ).
За установяване редовността на
извършеното отчитане ищецът е представил по делото карнети от партидата на
абонатен № 1157030 с вписан абонат Г.Й.Б.
за извършени отчитания за исковия период от съдържанието на които се установява,
служител на В и К дружеството е извършвал отчитания на показанията на водомера,
като няма подписи положени от потребителя..
От показанията на разпитаната по делото
свидетелка се установява, че същата е
начислявала служебна консумация,тъй като не е влизала в обекта, защото
водомерът / има се предвид намиращ се в имота на ответницата по делото / е с
изтекла метрологична годност.
Доказателства, че водомерът е в
неизправност или е извън метрологична годност, до приключване на съдебното
дирене не се представиха.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за доказано обстоятелството, че потребителят
не е присъствал при снемане показанията на процесния водомер, от началото до
края на процесния период и отчетът на
последния е извършван служебно, като на ответницата са начислявани по 10/15
куб.м консумирана вода месечно – обстоятелство, което се установява от
представеното извлечение от партидата и
свидетелските показания по делото.
Според чл. 24 от ОУ потребителят е
длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимираните длъжностни
лица на В и К оператора за извършване на отчет на индивидуалния водомер, като
при невъзможност за това поради отсъствие на потребителя или на негов
представител, същият е длъжен да уточни с В и К оператора извършване на
отчитането в удобно за двете страни време в срок, не по-дълъг от една година от
последното отчитане. Неизпълнението на посоченото задължение от страна на
потребителя се тълкува като отказ за осигуряване на достъп. Последният се
удостоверява с протокол, съставен от длъжностното лице на В и К оператора и
подписан от него и от поне един свидетел. На основание чл. 24, ал. 4 във вр.
чл. 49 от ОУ след съставяне на протокола В и К операторът изчислява
изразходваното количество питейна вода по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление
в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 м/с за периода до предишен
реален отчет, но не по-дълъг от шест месеца.
Документ с изискуемото от ОУ съдържание
не е представен по делото, в който
длъжностно лице на В и К оператора да е отразило, че за периода посочен в
исковата молба,. потребителят е отказал да осигури достъп до водомера или
ежемесечен отчет на измервателния уред или са налице условия за начисляване на
служебно количество
Доказателства за определяне на
разходената вода обаче, съобразно установените в общите условия параметри, не
са представени от ищеца по делото, чиято е доказателствената тежест за
установяване на тези правнорелевантни факти. От представения по делото карнет е
видно, че на абоната са начислявани служебно 10/15 куб. м месечно, но няма
данни този размер да съвпада с изразходваното количество питейна вода,
изчислено по реда на чл. 49 от ОУ.
Доколкото не е спазена установената процедура
за служебен отчет, съдът намира претенцията за незаплатена вода при неосигурен
достъп от страна на потребителя до водомера за периода на потребление за
недоказана.
Общата стойност на процесните фактури,
издадени в периода посочени в исковата
молба, за която сума предявеният главен иск следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
С оглед неоснователността на главния
иск, неоснователна се явява и акцесорната претенция за мораторна лихва върху
посочената главница
В обобщение обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на
правния спор пред настоящата инстанция, на въззиваемата страна следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на 300 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 2535/07.06.2019г., постановено по гр.д. № 18065/2019г. на ВРС
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД,
ЕИК………, със седалище и адрес на управление гр.В., ул.”П.” №.. да
заплати на Г.Й.Б. с ЕГН ********** сумата от 300
лева,
представляваща направени по делото разноски - платено
адвокатско възнаграждениена осн.чл.78 от ГПК
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС
Председател: Членове:1. 2.