№ 718
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Иван Ал. Стоилов
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Цветанка Б. Делова
в присъствието на прокурора Б. Д. П.
като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100604292 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С Присъда № 447 от 16.10.2023 г.,постановена по НОХД № 12439/21 г. по описа на
СРС, НО, 104 състав, първоинстанционният съд е признал подсъдимия М. Л. Д. за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр.
2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, го е
осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, изпълнението на което
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от
три години. На основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б.
„б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, подс. Д. е бил лишен от право да управлява моторно
средство за срок от шест месеца. В тежест на подсъдимия са възложени направените по
делото разноски.
Против присъдата в законоустановeния срок по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпила
жалба от подсъдимия, чрез служебния му защитник адв. Д. Д., с която се оспорва
правилността на съдебния акт като незаконосъобразен. Не се изтъкват конкретни доводи,
такива не се допълват и след връченото на страните съобщение за изготвените мотиви на
първоинстанционния съд. С жалбата не се правят доказателствени искания.
Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че с оглед правилното решаване на
делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.
В хода по същество пред въззивната инстанция защитникът отново моли за отмяна на
осъдителната присъда на първоинстанционния съд, като отбелязва, че по-скоро се касаело за
инцидент и нещастно стечение на обстоятелствата, отколкото за виновно причинено ПТП.
1
От събраните по делото доказателства ставало ясно, че мястото на ПТП-то било с
абсолютно липсваща видимост, със знак, който е бил в короната на дърво и е бил абсолютно
невидим. Подсъдимият бил абсолютно изряден като шофьор на МПС, в частност и на такси.
Алтернативно се моли за редуциране на присъдата.
В правото си на лична защита подс. Д. допълва, че каквото зависело от него, той го
бил направил стриктно като огледал „зебрата“, но не видял човека, когото бил докоснал с
огледалото на колата. Преценява, че явно бил виновен.
Представителят на СГП счита жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на
първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна. В мотивите съдът
подробно бил посочил възприетата фактическа обстановка и доказателствата, които я
подкрепяли, като наказанието било правилно индивидуализирано, с отчитане на
смекчаващите наказателна отговорност обстоятелства, а именно чисто съдебно минало и
недобрата видимост.
В своята последна дума подс. Д. заявява, че по-късно разбрал, че пострадалата имала
възможност да оттегли обвиненията си.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно
провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок и то от
активно легитимирана страна, каквито се явяват подсъдимия и неговия защитник.
По същество жалбата се явява основателна, макар и не на основанията, посочени в
нея.
Въззивният съд счита, че при провеждане на първоинстанционното съдебно
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на
чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, което е довело е до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимия Д..
Фактите относно проведените съдебни заседания пред първоинстанционния съд са
следните:
На 21.03.2022 г. е проведено разпоредително заседание, на което
първоинстанционният съд е насрочил делото да се гледа по общия ред и е определил дата на
с. з на 16.05.2022 г. На последната дата ход на делото не е даден, поради неявяване на
защитника на подсъдимия, като делото е отложено за 29.06.2022 г.
На посочената дата 29.06.2022 г. съдът е дал ход на делото, снел е самоличността на
свидетелите и вещите лица, след което е протоколирано изявление на
„страните/поотделно/“, че не възразяват да се измени хода на съдебното следствие, за да се
разпитат първо вещите лица, а след това свидетелите. Веднага след това на основание чл.
282 от НПК съдът е пристъпил към изслушване и приемане на съдебно-медицинска и авто-
техническа експертизи. След това е пристъпил към разпит на свидетелите К.Н., В.Н. и К.С..
След тях подсъдимият е дал обяснения, а делото е било отложено за друга дата с оглед
разпит на поемни лица. На това първо съдебно заседание по общия ред не е налице
определение, че съдът дава ход на съдебното следствие. Между впрочем нито един от
протоколите на СРС от проведени пред него съдебни заседания не се съдържа определение
на СРС, с което е даден ход на съдебно следствие.
На 26.10.2022 г., 05.12.2022 г., 13.02.2023 г. и 24.04.2023 г. ход на делото не е даден.
На 19.06.2023 г. е даден ход на делото като съдът е снел самоличността на св.
Величкова и е пристъпил към разпит на същата без да определи продължаване хода на
2
съдебното следствие.
Последното съдебно заседание е от 16.10.2023 г., когато съдът е дал ход на делото,
снел е самоличността на св. А. и е пристъпил към разпит на същия без отново да определи
продължаване хода на съдебното следствие. Предвид липсата на доказателствени искания
съдът е обявил, че приключва съдебното следствие и е пристъпил към съдебни прения и
прочитане на присъда.
Видно от горната фактология е, че след приключване на разпоредителното заседание
съдът не е дал ход на съдебното следствие и не го е провел по правилата на чл. 276, ал. 1, ал.
2 и, ал. 3 от НПК, както и на чл. 277, ал. 1 от НПК. Ако хипотетично се приеме, че липсата
на протоколирано определение „дава ход на съдебното следствие“ се дължи на технически
пропуск при изготвянето на протокола, същият този пропуск би бил извинителен и саниран,
ако съдът все пак е бил спазил процедурата по горепосочените правила на чл. 276, ал. 1, ал.
2, и ал. 3 и чл. 277, ал. 1 от НПК, а именно съдебното следствие да започне с доклад от
председателя на състава, в който се посочат основанията за образуване на съдебното
производство, след което се даде възможност на прокурора да изложи обстоятелствата,
включени в обвинението, да запита подсъдимия разбрал ли е в какво се обвинява, като бъде
поканен да даде обяснения по обвинението. В случая обаче, освен, че липсва определение за
даване ход на съдебното следствие съдът нито е докладвал внесения обвинителен акт, нито е
дал думата на прокурора по този въпрос, нито е запитал подсъдимия дали разбира
обвинението, нито му е дал възможност да даде обяснения по вмененото му обвинение, а
директно е пристъпил към събиране на доказателствата, и то като първо е разпитал вещите
лица, а след това е пристъпил към разпит на всички свидетели от приложението към
обвинителния акт. Едва след това е дадена възможност на подсъдимия да даде обяснения.
Като допълнение следва да се посочи, че в нито едно от последващите съдебни заседания, на
които е даден ход на делото, съдът не е посочил, че продължава хода на съдебното
следствие. Единствено на последното съдебно заседание е налице изявление, че го
приключва.
За горепосоченото нарушение на процесуалния ред на провеждане на съдебното
следствие не може да се приеме, че евентуално е било отстранено чрез последващия разпит
на подсъдимия. А и не би могло, доколкото правото на защита на подсъдимия му е било
реално предоставено след като съдът вече е бил изслушал първо вещите лица, а след това и
свидетелите. Недопустимо е събиране на гласни доказателства без да бъде даден ход на
съдебно следствие и без изначално да е докладвано обвинението с даване на първоначална
възможност за обяснение на подсъдимия по така внесения обвинителен акт. Това нарушение
е могло да бъде отстранено единствено чрез спазване на процесуалния ред, установен в чл.
276, ал. 1, ал. 2 и, ал. 3 и чл. 277, ал. 1 от НПК, макар и в следващо съдебно заседание, чрез
последващо повтаряне на действията по събиране на доказателствата. Тоест процесуалното
нарушение не е било отстранено, доколкото правото на лична защита на подсъдимия е
предоставена реално след разпитите на вещите лица и всички свидетели по приложението
на обвинителния акт. Посоченото процесуално нарушение не би могло да бъде отстранено и
от въззивната инстанция по смисъла на чл. 335, ал. 2 от НПК.
Така посоченото процесуално нарушение е довело до ограничаване правото на
защита на подсъдимия по делото, което обуславя необходимост от отмяната на
първоинстанционната присъда само на това основание, при което не следва да се обсъждат
доводите по същество изложени от подсъдимия и неговия защитник в подадената жалба и
тези на страните изразени в съдебно заседание, доколкото делото не се разглежда по
същество в настоящата съдебна инстанция.
Поради изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, пр. 2, вр. чл. 335, ал. 2
от НПК настоящата инстанция намира, че при разглеждането на делото от
първоинстанционния съд е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.
3
348, ал. 3, т. 1 от НПК, което въззивния съд не може да отстрани сам, поради което се налага
отмяната на първоинстанционната присъда и връщането на делото за ново разглеждане от
друг състав на СРС.
Предвид горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 447 от 16.10.2023 г.,постановена по НОХД № 12439/21
г. по описа на СРС, НО, 104 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4