О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е № .......
град Ловеч, 14.02.2019 година
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в
закрито заседание на
четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при секретаря..............…..................................................……..........
и в присъствието на прокурора.................................................... като
разгледа
докладваното от съдия МИТЕВА ч.гр.д. N 23 по описа за 2019 година, съдът, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл.420 ал.3 от ГПК.
Подадена
е частна жалба вх. № 13033/ 13.12.2018 година от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********,
против определение № 1598/ 26.11.2018 година по ч.гр.д. № 1989/ 2018 година по
описа на РС-Ловеч, с което е постановено спиране на принудителното изпълнение на
Заповед № 1177/ 05.10.2018 година за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 1989/ 2018 година по описа на РС – Ловеч. Считат същото
за незаконосъобразно и неправилно и молят да бъде отменено, тъй като не е
осъществена нито една от хипотезите на чл. 420, ал.1 и ал.2 от ГПК. Изтъкват,
че неправилно съдът е приел, че искането за спиране е обезпечено с ипотека
върху недвижим имот, която е учредена по договора за кредит и не представлява
обезпечение по смисъла на чл. 420 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор от П.П.Д., чрез
адв. В. В., оспорва подадената частна жалба и моли да бъде потвърдено
атакуваното определение, с което е спряно принудителното изпълнение по
издадената заповед за незабавно изпълнение. Правят възражение за недължимост на сумите, поради неравноправност на конкретни
клаузи от договора, по време на действие на договора банката не извършвала
необходимите изчисления на лихвата и увеличавала лихвите без основание,
кредитът не е обявен за предсрочно изискуем, изтекла погасителна давност
От приложените към делото писмени
доказателства, съдът приема за установено следното: По повод заявление от
„Банка ДСК” АД – София срещу П.П.Д. ***, е издадена заповед № 1177/ 05.10.2018
година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, за сумата от 84 140.92 лева – неиздължена главница по договор за
предоставяне на ипотечен от 18.12.2007 година; 31 662.39 лева договорна
лихва за периода от 05.08.2013 година до 03.10.2018 година; 824.69 лева
санкционна лихва за периода от 18.08.2013 година до 03.10.2018 година,
1 623.85 лева заемни такси, ведно със законната лихва върху сумата от
84 140.92 лева, начиная от 04.10.2018 година до изплащане на вземането и
2 515.04 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, от които
2 365.04 лева държавна такса и 150 лева юрисконсултско
възнаграждение. Към заявлението е приложено извлечение от задължението по
партидата на длъжника, договор за ипотечен кредит, общи условия за предоставяне
на жилищни и ипотечни кредити, погасителен план, заявка за ползване на
преференциален лихвен процент, уведомление за настъпила предсрочна изискуемост
с приложени доказателства за връчването му. Издаден е и изпълнителен лист в полза
на кредитора.
Издадената заповед за изпълнение
е връчена на П.П.Д. на 12.11.2018 година с покана за доброволно изпълнение,
като на 19.11.2018 г. е постъпило възражение от длъжника, с което оспорва
присъдените суми, поради това, че не се дължат и на същата дата е направено и
искане за спиране на изпълнението.
В молбата за спиране е посочено,
че са налице неравноправни клаузи в процесния договор за кредит, установени с
Решение от 22.11.2017 година, постановено по гр.д. № 19206/ 2014 година по
описа на СГС. Наведени са твърдения за увеличаване на лихвите по кредите и
месечната вноска без основание, за погасяване на кредита по давност и липса на
уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
С определение № 1598/ 26.11.2018 г.
по ч.гр.д. 1989 година на РС – Ловеч на основание чл. 420, ал.2 от ГПК,
принудителното изпълнение на Заповед № 1188/ 05.10.2018 година за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 1989/ 2018 година по описа на РС – Ловеч и на изпълнителния лист от
същата дата, въз основа на които е образувано изпълнително дело №
20188790402475 по описа на ЧСИ Велислав Петров, рег. № 879, с район на действие
ОС – Ловеч. Мотивите на първоинстанционния съд са, че към момента на сключване
на договора за кредит в полза на банката е учредена договорна ипотека, която
представлява надлежно обезпечение по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД. Съдът е
посочил, че длъжникът се е позовал на неравноправни клаузи в договора, поради което
е приел, че единствената възможност за защита интересите на длъжника в
заповедното производство при наличието на такова възражение е тази предвидена в
чл. 420 от ГПК. Позовава се и на решение от 14.03.2013 година по дело № С-415/
2011 на Съда на ЕС.
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е от легитимирано лице, в предвидения от закона срок и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт предвид разпоредбата на чл.420 ал.3 от ГПК.
В производството по издаването на
заповед за незабавно изпълнение, като безспорно, формално и едностранно,
проверката по чл. 418, ал.2 от ГПК на съда се изразява в това дали е налице законоустановено и редовно от формална страна изпълнително
основание и дали то удостоверява изпълняемото право,
за което се иска издаването на заповедта, кои са легитимираните страни и дали
не е издадена такава. В случая производството е инициирано от „Банка ДСК” АД –
София с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземане,
основано на договор по чл. 417, т. 2 от ГПК, въз основа на приложено извлечение
от счетоводните книги. Съдът е извършил проверка дали този документ е редовен
от формална страна, както и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
към конкретния длъжник и е издал заповед и изпълнителен лист. Длъжникът е подал
възражение в срок и искане за спиране по чл. 420 от ГПК, тъй като в случаите по
чл. 417, т.1-8 от ГПК възражението не спира изпълнението.
В настоящето производство по реда
на чл.420 ал.3 от ГПК, компетентността на съда е преценка само относно наличие
на убедителни писмени доказателства или обезпечаване на кредитора по чл.180-181
от ЗЗД. В конкретния случай от приложените към молбата за спиране писмени
доказателства е видно, че по същия кредит по заявление на банката е издадена
заповед № 815/ 01.08.2012 година по ч.гр.д. № 1305/ 2012 година по описа на РС
– Ловеч, във връзка с възражение на длъжник по чл. 414 от ГПК е предявен иск по
чл. 422 от ГПК и постановено Решение от 22.11.2017 година по гр.д. № 19206/
2014 година по описа на СГС, с което искът на банката е отхвърлен. По делото
няма данни, влязъл ли е в сила съдебният акт (това би могло да се установи в
исково производство с оглед подаденото възражение), но настоящата инстанция
счита, че към настоящия момент може да се приеме, че са доказателство по смисъла
на чл. 420, ал.2 от ГПК.
По тези съображения настоящата
инстанция счита, че са налице условията на чл.420 ал.2 от ГПК и правилно РС –
Ловеч е отказал спирането на изпълнението по делото. В този смисъл атакуваното
определение № 1598/ 26.11.2018 година по ч.гр.д. № 1989/ 2018 година по описа
на РС-Ловеч, с което е постановено спиране на принудителното изпълнение на
Заповед № 1177/ 05.10.2018 година за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 1989/ 2018 година по описа на РС – Ловеч, следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1598/
26.11.2018 година по ч.гр.д. № 1989/ 2018 година по описа на РС-Ловеч, с което
е постановено спиране на принудителното изпълнение на Заповед № 1177/
05.10.2018 година за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
1989/ 2018 година по описа на РС – Ловеч, въз основа на което е образувано
изпълнително дело № 20188790402475 по описа на ЧСИ Велислав Петров, рег. № 879,
с район на действие ОС І Ловеч..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.