Решение по дело №10779/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 858
Дата: 6 март 2025 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20241110210779
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 август 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 858
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г.СТ. Г.
при участието на секретаря И. Р. А.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Г. Административно наказателно дело №
20241110210779 по описа за 2024 година
Р Е Ш Е Н И Е №

гр.София, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година, в
състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г.
при участието на секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдия Г.
АНД №10779 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
1
срещу наказателно постановление №Сф-11-ДНСК-68/08.07.2024 г. на
началника на Дирекция за национален строителен контрол, с което на „И.
ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 5000 лв. на основание чл.237, ал.1, т.6, пр.1 вр. чл.239, ал.1, т.2 и чл.222,
ал.1, т.15 от Закона за устройство на територията.
В депозираната пред съда жалба от „И.“ ЕООД се изразява мнение, че
постановлението е незаконосъобразно и необосновано, че направените в него
изводи са необосновани и евентуално, че се касае за маловажен случай.
Иска се отмяна на постановлението.
Жалбоподателят „И.“ ЕООД, редовно призован, се представлява от
упълномощения си представител - юрисконсулт С., която поддържа жалбата и
моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административно-наказващият орган, редовно призован, нe изпраща
представител.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
„ИНТКОНС“ ЕООД притежава удостоверение №РК-0633/31.05.2021 г. за
упражняване на дейностите по чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ, издадено от началника
на ДНСК.
Св.Т. П. извършила служебна проверка, при която констатирала, че „И.“
ЕООД е извършило оценка за съответствието на инвестиционните проекти и
съществените изисквания към строежите по отношение на инвестиционен
проект, въз основа на който е издадено разрешение за строеж №23/15.01.2024
г. на обект „Хале за изработка на заготовки и детайли от готови стоманени
профили“ в поземлен имот №56215.21.906 по КККР на с.П., общ.К.
Св.Т. П. е съставила АУАН на жалбоподателя.
Горната фактическа обстановка се установи от показанията на
свидетелката Т. П. и от приетите по делото писмени доказателства.
Страните не са посочили други относими към предмета на делото
доказателства.
Няма данни за наличие на други доказателства, поради което съдът не е
събирал такива.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
2
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
Съдът приема, че жалбата е допустима като подадена в законния срок,
видно от разписката за връчването на препис от наказателното постановление.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен
интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е основателна, поради следното:
От горната фактическа обстановка следва, че посочените в
постановлението факти не се потвърдиха от доказателствата по делото.
Посочената в АУАН и в наказателното постановление фактическа
обстановка не бе доказана по реда на съдебното следствие, защото
разпитаната свидетелка не установи обстоятелствата по случая, свързани с
времето и мястото на извършване на деянието, провеждането на проверката
спрямо нарушителя и обстоятелствата по неизпълнението на неговите
задължения като консултант по смисъла на ЗУТ.
Горното прави нарушението недоказано от обективна страна.
Съставеният на жалбоподателя АУАН няма задължителна доказателствена
сила и наказващият орган е длъжен на общо основание да докаже всички
факти, които са от значение за съставомерността на нарушението по реда на
съдебното следствие.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Съдът следва да осъди Дирекция за национален строителен контрол да
заплати 80 лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на „ИНТКОНС“
ЕООД.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.1, вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно
постановление №Сф-11-ДНСК-68/08.07.2024 г. на началника на Дирекция за
национален строителен контрол като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол да заплати сума в
3
размер на 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение в полза на „И.“
ЕООД, ЕИК *******
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс и
по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14-
дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:
Г.Г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4

Съдържание на мотивите



Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №Сф-11-ДНСК-68/08.07.2024 г. на
началника на Дирекция за национален строителен контрол, с което на „И.“
ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 5000 лв. на основание чл.237, ал.1, т.6, пр.1 вр. чл.239, ал.1, т.2 и чл.222,
ал.1, т.15 от Закона за устройство на територията.
В депозираната пред съда жалба от „И.“ ЕООД се изразява мнение, че
постановлението е незаконосъобразно и необосновано, че направените в него
изводи са необосновани и евентуално, че се касае за маловажен случай.
Иска се отмяна на постановлението.
Жалбоподателят „И.“ ЕООД, редовно призован, се представлява от
упълномощения си представител - юрисконсулт С., която поддържа жалбата и
моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административно-наказващият орган, редовно призован, нe изпраща
представител.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
„И.“ ЕООД притежава удостоверение №РК-0633/31.05.2021 г. за
упражняване на дейностите по чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ, издадено от началника
на ДНСК.
Св.Т. П. извършила служебна проверка, при която констатирала, че „И.“
ЕООД е извършило оценка за съответствието на инвестиционните проекти и
съществените изисквания към строежите по отношение на инвестиционен
проект, въз основа на който е издадено разрешение за строеж №23/15.01.2024
г. на обект „Хале за изработка на заготовки и детайли от готови стоманени
профили“ в поземлен имот №56215.21.906 по КККР на с.П., общ.К.
Св.Т. П. е съставила АУАН на жалбоподателя.
Горната фактическа обстановка се установи от показанията на
свидетелката Т. П. и от приетите по делото писмени доказателства.
Страните не са посочили други относими към предмета на делото
доказателства.
Няма данни за наличие на други доказателства, поради което съдът не е
събирал такива.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
Съдът приема, че жалбата е допустима като подадена в законния срок,
видно от разписката за връчването на препис от наказателното постановление.
1
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен
интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е основателна, поради следното:
От горната фактическа обстановка следва, че посочените в
постановлението факти не се потвърдиха от доказателствата по делото.
Посочената в АУАН и в наказателното постановление фактическа
обстановка не бе доказана по реда на съдебното следствие, защото
разпитаната свидетелка не установи обстоятелствата по случая, свързани с
времето и мястото на извършване на деянието, провеждането на проверката
спрямо нарушителя и обстоятелствата по неизпълнението на неговите
задължения като консултант по смисъла на ЗУТ.
Горното прави нарушението недоказано от обективна страна.
Съставеният на жалбоподателя АУАН няма задължителна доказателствена
сила и наказващият орган е длъжен на общо основание да докаже всички
факти, които са от значение за съставомерността на нарушението по реда на
съдебното следствие.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Съдът следва да осъди Дирекция за национален строителен контрол да
заплати 80 лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на „И.“ ЕООД.

2